Една година след истерията 11 и 13 март...., ...и концертите, които не се случиха Опции

[kimjackson]

Само 12 месеца от тогава, а колко е различен светът.
На 11-ти и 13-ти март миналата година изживях една от най- големите истерии в живота си, но по страхотен повод! Вярвам, всички вие също. С много от вас бяхме от много рано на линия във форума и в тикетмастер! На 11-ти все още нямах пари в сметката. Имах, обаче, код. Разбрахме се с the fan, да му дам и моя код, да вземе и за мен билет, после да се разбираме за парите или евентуално да му дам билета си за Мадона...Нещата се объркаха и ми беше много кофти от това! Въпреки, че не беше сигурно, че още на предварителната продажба ще имам билет, следях цялата олелия. Радвах се заедно с всички, които успяха още първият ден да си купят билети и то за хубави места! Помня, че най- силна ми беше радостта за Ани и за Джанет! Като прочетох техните “Имам билет“ и изкрещях от кеф, там на работата... По някое време следобяд се поосвестих...и се сетих, че брат ми има рожден ден! А той по телефона ми каза- “ Заради Майкъл ли ме забрави?“ Без да знае, че е почнала продажбата... Е, все пак билети за концерти са това, как да мисля за рожден ден?! На 13-ти станах много рано, бях първа в банката и вкарах пари за три билета. За мен и за още двама приятели /ако единият успее да си купи, билета щеше да е за майка ми/. Отидох на работа в първите минути когато почва нормалната продажба. Добре, че почти нямах хора него ден /работех в интернет зала/! Освен моя компютър там, главния, влязох в тикетмастер от още три компа! Не мога да ви опиша каква лудница беше! Как съм следила всичките компютри сега идея си нямам. Сновях от единия на другия като луда, трепереха ми краката и сърцето като ми изпишеше някъде да чакам една минута...която ставаше и 15! В същото време следях какво се случва във форума- кой се сдобива с билет и т.н...Следях и испанският форум чат-пат и все някой ми пишеше в скайп. Ту някой кресваше “Имам билет“, ту някой ревеше “Защо не ме пускааа?“! Истинска лудница! Когато бях на ръба на нервна криза, след 4 часа хаос и опити да се добера поне до един билет...всичко свърши! Влязох безпроблемно в тикетмастер, за да ми изпише, че билетите са продадени! След първият час беше радостта и объркването, че пускат още десетки концерти, а накрая шок- 50 разпродадени концерта! Не мога да ви опиша истерията си! Радвах се за всичките си приятели, които имаха билет и ревях като бебе за себе си! Не можех да повярвам, че не се добрах поне до билетче на задните редове! Цяла вечер пих и ревах! Събудих се с мисъл, мечти за Лондон, а трябваше да си легна с убити такива! Тогава моя алжо ми каза нещо, на което трябваше да обърна внимание още тогава- “ Щом ти не можеш да се добереш до билет, нещо ще се случи! Бог си знае работата!“ Да знаеше само колко е прав! Няколко дни след това се добрах до билет от един сайт. Една фенка се обади от мое име /че трябваше на инглиш да говори/ и я успокоиха, че сайта е сериозен...На другият ден, обаче видях, че парите все още не са изтеглени от картата ми. Не успях да се свържа и със сайта, по никакъв начин. След час или два някой ми написа в скайп- “Ким, пуснали са билети пак в тикетмастера, СЕГА“! Още като се разпродадоха билетите и Соул каза, че ще пуснат пак и то на нормални цени. Не й повярвах. Оказа се права, обаче, за мой късмет! Като ми креснаха в скайп за билетите, като насън влязох в тикетмастер, натисках копчетата и попълвах полетата без да осъзнавам какво става...Не разбрах и какъв билет си купих...После в имейла си видях- Сектор 102, ред А, място 50! Почувствах се като в рая! Сякаш нямаше да съм на трибуна, макар и близо до сцената, а на първи ред долу...Толкова доволна бях, че най- накрая успях! За миг изчезна напрежението от последната седмица и започнаха великите планове за Лондон!...Вътрешно имах усещане, че ще отивам на първият си концерт, до толкова не ми се вярваше в завръщането...Като започнах леко да осъзнавам и...
Не знам защо ви написах толкова дълъг пост. Май малко ми олекна. И написвайки го осъзнах защо от вчера ми е толкова тежко! Не ми е виновна Конспирацията сякаш...само... Но макар, че на 11 и 13 март 2009 не се добрах до билети, бих изживяла тези дни отново!

[valiamj]

Колко хубава тема,като се сетя как седяхме всички и тръпнехме в очакване на конференцията и после истерията с билеттите. Помня как чаках да ми пратят парола, за да мога да си купя билет от предварителната продажба. Помня как седях до последно и точно в момента в който бях изгубила надежда, че въобще ще имам парола , влезна х си в пощата и видях, че са ми я пратили. Каква радост беще самоо!!!! А на първият ден от продажбата седях цяяял ден в нас пред компютъра, зареждах страницата и точно стигне до някъде и не се отваряше сайта с места. Колко псувни отнесоха интернет доставчика заради това Колко опити правех, цял ден да се добера до един билет и все нищо. Било е супер натоварено. Не бях на себе си от нерви и чакане. На следващата дата вече беше по различно, но пък изникна друг проблем НЯМА ПАРИ В КАРТАТА МИ. Бях пазарувала преди това и явно съм си изчерпала парите. Но вечерта както си седях и си пишех в скайп ми звъни Бохемик( да е жив и здрав , винаги ще му бъда много благодарна) и ми каза, че мие купил билет и тогава вече настана една страхотна, невиждана радост Тобяха подскоци, викове Страхотна радост !!! До онзи момент в който се разбра, че Майкъл го няма вече Как само всичко се обърна за миг. Останах си само с емоцията и една несбъдната мечта да видя след 20 години МАЙКЪЛ.

[damita]

Преживяхме много вълнуващи моменти тогава. Помня как емоциите варираха във всички величини. Но най-добре помня момента, в който на 11-ти март след 7 часа неуспешни опити да си закупя що-годе нормален билет, отворих датата 1-ви септември в момента, в който я сложиха на сайта, зададох два билета, макар че първоначално опитвах с по 4, но прецених, че така шансовете за успех са по-малки, и след петнайсетина минути чакане видях резултата: А2! Мисля, че в следващите минути, докато въвеждах данните си, треперех по-силно и от момента на последния ми шок по време на земетресение... Когато ми изписа, че съм направила покупката избухнах в плач и помня, че в истеричната тема тук написах само А2 с най-големите букви, след което започнах да подскачам из стаята, все едно изпълнявах ритуален танц. Другият билет беше за Ник, а наш приятел успя да си вземе за същатата дата в друг сектор и така ден по-късно вече имахме самолетни билети, а след официалната продажба, Фифи и Арми също се докопаха до билети за първи и малко по-късно вече имахме и хотелска резервация. И зачакахме... Но не дочакахме...

[marchello]

Помня как Бохми трябваше да купи билети за мен и valiamj ... и колко се ядосвах, че ми се обажда и губим време
е, сдобихме се с билетите, но .....

[kimjackson]

Колко хубава тема,като се сетя как седяхме всички и тръпнехме в очакване на конференцията и после истерията с билеттите. Помня как чаках да ми пратят парола, за да мога да си купя билет от предварителната продажба. Помня как седях до последно и точно в момента в който бях изгубила надежда, че въобще ще имам парола , влезна х си в пощата и видях, че са ми я пратили. Каква радост беще самоо!!!! А на първият ден от продажбата седях цяяял ден в нас пред компютъра, зареждах страницата и точно стигне до някъде и не се отваряше сайта с места. Колко псувни отнесоха интернет доставчика заради това Колко опити правех, цял ден да се добера до един билет и все нищо. Било е супер натоварено. Не бях на себе си от нерви и чакане. На следващата дата вече беше по различно, но пък изникна друг проблем НЯМА ПАРИ В КАРТАТА МИ. Бях пазарувала преди това и явно съм си изчерпала парите. Но вечерта както си седях и си пишех в скайп ми звъни Бохемик( да е жив и здрав , винаги ще му бъда много благодарна) и ми каза, че мие купил билет и тогава вече настана една страхотна, невиждана радост Тобяха подскоци, викове Страхотна радост !!! До онзи момент в който се разбра, че Майкъл го няма вече Как само всичко се обърна за миг. Останах си само с емоцията и една несбъдната мечта да видя след 20 години МАЙКЪЛ.

Пропуснахме и двете най- важното- билетите ни бяха за абсолютно едно и също място, но моя за 12 август, твоя за 6 септември! Щях да ти оставям бележка или знак на стола.

[scream_louder]

Аз нямах никаква възможност да се опитам да сбъдна тази мечта, но по същото време бях започнала да влизам отново във форума макар и без да се логна следях тези моменти, вашите трепети и емоции. Бях се превърнала в едно кълбо от вашите емоции докато препрочитах отново постовете и тайничко споделях тези вълнения и никак не ми бяха чужди дори да не познавах никой. Надделяваше тази тръпка и емоционален заряд околко вашите очаквания и надежди да имате мечтания билет, над тъгата и огромната дистанция на която се намирах от тази мечта... която ще си остане завинаги несбъдната... но съм изпълнена с вашите преживявания, мисли, споделена обич по това което ни събира и сближава, за което ви благодаря...

[damita]

[zozilina]

Спомних си....купуването на билета беше най-голямото щастие в живота ми, МЕЧТАТА ставаше реалност.........

[kimjackson]

Спомних си....купуването на билета беше най-голямото щастие в живота ми, МЕЧТАТА ставаше реалност.........

Колко си пишехме и мечтаехме тогава с тебе, какви трепети и вълнения бяха!
Скриймке, хубаво, че си била с нас, ама защо така мълчаливо?

[scream_louder]

Спомних си....купуването на билета беше най-голямото щастие в живота ми, МЕЧТАТА ставаше реалност.........

Колко си пишехме и мечтаехме тогава с тебе, какви трепети и вълнения бяха!
Скриймке, хубаво, че си била с нас, ама защо така мълчаливо?

Предполагам един от по-мълчаливите ми и измъчени житейски периоди, когато се самоизолирах и отдавах на тихата самота... Но ви четях от време на време, а трепетните моментите на очакваните и мечтани билети, които споделяхте, радостите и трескавите очаквания, усмивките и безпокойствата, бяха част от мен и аз от тях, нищо че мълчаливо тогава. Е, в днешни дни ви надувам главата достатъчно

[kimjackson]

Спомних си....купуването на билета беше най-голямото щастие в живота ми, МЕЧТАТА ставаше реалност.........

Колко си пишехме и мечтаехме тогава с тебе, какви трепети и вълнения бяха!
Скриймке, хубаво, че си била с нас, ама защо така мълчаливо?

Предполагам един от по-мълчаливите ми и измъчени житейски периоди, когато се самоизолирах и отдавах на тихата самота... Но ви четях от време на време, а трепетните моментите на очакваните и мечтани билети, които споделяхте, радостите и трескавите очаквания, усмивките и безпокойствата, бяха част от мен и аз от тях, нищо че мълчаливо тогава. Е, в днешни дни ви надувам главата достатъчно

Хубава компенсация.

[zozilina]

Спомних си....купуването на билета беше най-голямото щастие в живота ми, МЕЧТАТА ставаше реалност.........

Колко си пишехме и мечтаехме тогава с тебе, какви трепети и вълнения бяха!
Скриймке, хубаво, че си била с нас, ама защо така мълчаливо?

[SoCalledChaos]

... Аз прекарах 10 часа пред компютъра... .... ..... ..... ................................................................................
................................................. .... .......................

[kimjackson]

Само 10 ли? Е, що гледаш да се измъкнеш с 1 изречение?

[SoCalledChaos]

щото ми домъчня за майкъл....

[kimjackson]

щото ми домъчня за майкъл....