IPB

Здравей, гостенино ( Влизане | Регистриране )


Abi
Posted on: Jul 6 2010, 09:02 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Стенограма с разпита на Майкъл Джаксън от съдебната зала по делото за плагиатство на Dangerous

Ето тук, моля (предлага да заеме своето място). Вие открито заявявате и потвърждавате, че по даденото дело пред лицето на съда ще говорите истината, само истината и нищо друго освен истината и сте наясно с последствията от лъжливи показания.

Майкъл: Да.

- Моля седнете.

Защита: Назовете пълното си име буква по буква за протокола.

Майкъл: Майкъл Джоузеф Джаксън...

Защита: Мистър Джаксън, назовете професията си.

Майкъл: Артист, автор на песни.

Защита: Разкажете на колко години бяхте, като започнахте да пишете музика.

Майкъл: На седем години.

Защита: Благодаря ви, кажете ми на колко години бяхте, когато песента написана от вас, за първи път бе пусната официално.

Майкъл: Песента, която сам написах?

Защита: Да.

Майкъл: На петнайсет години.

Защита: Благодаря. Моля мистър Джаксън, кажете, примерно, колко песни сте написали до ден днешен?

Майкъл: Това е доста сложно...стотици.

Защита: Примерно, колко от тези песни са пуснати официално?

Майкъл: Около...60...петдесет – шейсет.

Защита: Мистър Джаксън, колко песни бяха включени в албума „Bad”?

Майкъл: Мисля, че девет.

Защита: Колко песни, които не са влезнали в този албум сте написали?

Прокурор: Възражение, това не се отнася към делото.

Съдията: Възражението се отхвърля.

Майкъл: (смее се) За албума „Bad” написах, примерно 60-70 неиздадени в последствие песни.

Защита: Колко песни влезнаха в албума "Dangerous”?

Майкъл: В сами албум? Мисля, че седемнайсет.

Защита: Колко непубликувани песни написахте за този албум?

Майкъл: Примерно седемдесет.

Защита: Какво се случва с готовите, но непубликувани песни?

Майкъл: Слагам ги в хранилище.

Защита: Над колко песни обикновено работите едновременно, над една или над повече?

Майкъл: О, Боже...ъммм, някъде над пет...пет песни.

Защита: Някои от неиздадените песни дали се използват за други цели в бъдеще?

Майкъл: Извинете?

Защита: Песните, които са били написани, но така и не са били издадени използват ли се за някакви други цели в последствие?

Майкъл: Понякога. Понякога се връщам към старите песни, когато се появява идея, проект в който бих могъл да ги използвам.

Защита: Беше ли използван материал, намиращ се на съхранение за работа над песента "Dangerous”?

Майкъл: Да, написах песен с името "Streetwalker” за албума „Bad”, тя имаше басова линия на мелодията, много силна..(кашля)...Извинете. И така, не ми харесаха резултатите от работата и тази мелодия я взе моят звукорежисьор, добави още акорди, които вдъхновиха в последствие създаването на песента „Dangerous”.

Защита: Вие казахте, басова линия, не бихте ли ни разказали малко повече, какво означава този термин във Вашата сфера на работа?

Майкъл:Басова линия – това е басова мелодия, изсвирена на басова китара, или пък на синтезатор, което дава представа за мелодия (мелодичност) на песента. Нещо такова.

Защита: Мистър Джаксън, не бихте ли могли да ни опишете, примерно, процеса, стъпките за създаване на песни, изобщо и като цяло - за „Dangerous” ще говорим малко по-късно. Съществува ли определен ритуал, процес през който преминавате?

Майкъл: Ъмм...Обичайно, когато пиша песен, изтананиквам основната мелодия на диктофон, като например в песента "Streetwalker”, звучеше ето така (демонстрира), наложих акордите на песента върху басовата линия, по този начин. Ето така се вдъхва живот на песента, във всеки звук, който чувам в главата си, в този пример аз говоря за бас линии, използвам китара, моко или синтезатор за записа на мелодията, като такава или още други звуци.

Защита: Между другото, мистър Джексън, кой звукорежисьор работи над "Streetwalker” следеше басовите линии, мелодията?

Майкъл: Били Бетрел.

Защита: Какво се случва с....Вие казахте, че чувате мелодиите в главата си?

Майкъл: Да. Имате предвид мелодия, вокална мелодия ли?

Защита: Да...

Майкъл: (започва да говори, но го прекъсват)

Защита: Към „Dangerous” ще преминем след минутка, разкажете, направете пример за създаването на която и да е друга песен.

Майкъл: Добре. Например песента "Billie Jean” я написах по път за някъде в своят автомобил. Процеса вървеше примерно така, както вече казах, с басова линия (демонстрира) и едновременно чувах ето този акорд (демонстрира) и вокалната мелодия (пее "She was more like a beauty queen from the movie scene, I said i don’t mind but what do you mean I am the one”). Текста, струнната мелодичност, припева, всичко се случва едновременно, това е като подарък – идея, която я пъхат директно в главата ти, така го чувам.

Защита: Вие просто започвате да припявате вече с готови думи ли?

Майкъл: Точно така. Думите "Billie Jean is not my lover” веднага дойдоха при мен, аз не съм ги измислял тях, те паднаха в главата ми, много ми хареса това, което чух и изведнъж се забързах към дома си, изпях всички части на песента на микрофон и след това отидох в студиото и дадох целия материал на студийните специалисти. Ето така се получа тази песен. Същото се случва и с останалите ми песни.

Защита: Между другото, умеете ли да четете ноти?


Майкъл: Не, не считам това за необходимо.

Защита: Кой написа думите към песента „Dangerous”?

Майкъл: Аз ги написах.

Защита: Някой, който и да е, помагал ли ви е да напишете думите към тази песен?

Майкъл: Не.

Защита: Мистър Джаксън, кой написа вокалната мелодия на тази песен?

Майкъл: Аз.

Защита: Някой, който и да било, включително мистър Райли или мистър Bottrell да Ви е помагал в написването на мелодията към песента?

Майкъл: Не, никой.

Защита: Кой кръсти песента „Dangerous”, кой и даде това име?

Майкъл: Аз. (хихика се)

Защита: Някой помогна ли Ви за това?

Майкъл: Никой.

Защита: Примерно колко време беше необходимо за създаването на песента, от нахвърлянето и до крайната версия?

Майкъл: Включвайки и старата песен, която...

Защита: Не, да кажем от момента в който мистър Bottrell ви даде обратно записа с вече преработената версия със тази линия на баса.

Майкъл: Добре. Започвайки от този момент...аз бих казал, три седмици, докато слушаш мелодията от време на време, бас линията, акордите, не създаваш произведението, а чакаш то само да се оформи.

Защита: Вие по-рано чували ли сте за човек с име Crystal Cartier, преди да се запознаете с документите по делото?

Майкъл: Не.

Защита: Някога, когато и да било преди съда, чували ли сте песента на мис Cartier, под името „Dangerous”?

Майкъл: Никога през живота си.

Защита: Уверен ли сте?

Майкъл: Повече от увереност, самата истина.

Защита: Не бихте ли могли да ни продемонстрирате, започвайки от този момент, в който Bottrell е обработил записа, видоизменил линията на баса, придавайки и това звучене, което е останало окончателно, процеса по създаването на песента „Dangerous”, стъпка по стъпка, да покажете какво сте правили, работейки над материала.

Майкъл: Започвайки с басовата линия на "Streetwalker”?

Защита: Да.

Майкъл: Добре. Както казах и по-рано, аз записах песента „Streetwalker”, но не бях напълно доволен от резултата, дори бях разстроен, така като се получи не беше това, което си представях. Аз имам много такива подобни и незавършени песни. Дадох тази песен на Били, той поекспериментира с нея, добави ударни, компютърна обработка и ми я даде с вече готови ударни баси и така нататък. В този и вариант, аз често я прослушвах и ми харесваше, но по това време още нямах идея за мелодия, вокална мелодия. Скоро след това подходящата композиция по мелодията дойде в главата ми, изведнъж се построи музиката и цялата композиция. На първо време, знаех, че искам да променя куплетите. Като рап, примерно така (”As she walked into the room…there was something different about this girl…The way she moved, her face, her hair, her lines, divinity in motion”). Това е по принцип и целия куплет, след това то преминава в бит-секция, която се влива в припева (припява - "I never knew but I was walking the line, come go with me, I said I have no time…”), прехода от бит-секцията към припева е примерно такъв...някакви думи и ("I never thought that I would talk on the phone, my baby cries, she left me standing alone…She’s so dangerous, the girl is so dangerous”), ето така например всичко се случва, малко по малко от припева към основната мелодия...

Защита: Каква част от това, което демонстрирахте се явява вокалната мелодия?

Майкъл: Бит –секцията, преминаваща в припев, когато вие слушате „Dangerous...” – това е началото на припева, високите струнни партии, блясъка на композицията. Така се изгражда припева. Куплетите са доволно прозрачни, бит-секцията изпълнява функцията на стъпало, преход, когато чуете струните – това е най-високата точка на напрежение в песента.... (усмихва се)

Защита: Така, че каква част се явява „вокалната мелодия”, просто ни я запейте.

Майкъл: (пее - "I never knew but I was walking the line, come go with me, I said I have no time…”)…забравих останалите думи... (подсмихва се)

Защита: Г-н Джаксън, моля ви да си припомните определено нещо, а именно, кога за първи път изпяхте тази мелодия в студиото в присъствието на други хора?

Майкъл: Ъммм...не, това не го помня.

Защита: А кой присъства на това помните ли?

Майкъл: Да, помня.

Защита: Кой?

Майкъл: Bill Bottrell беше там, мисля…Брад Сембег, асистента, звукорежисьора…ха, това беше забавен ден…и все пак не толкова забавен….обикновено пея в тъмнина, не обичам да прекъсвам процеса с други усещания, не обичам, когато хората ме гледат в такива моменти, така сякаш се намирам на сцена…за това всичко се случва в пълна тъмнина и миг преди да започна да пея, една стена около 7 фута висока ми падна право на главата! Беше болезнено, но още на следващия ден осъзнах, колко (подсмихва се) главата ми се въртеше в кръг. Ако прослушате демо записа на песента, е възможно дори да чуете, как се случи всичко…

Защита: Но Вие не помните точната дата?

Майкъл: Не, датата не, аз винаги съм много зает…

Защита: Можем ли да възпроизведем, ако не е трудно, образеца на запис номер – А15, признат за доказателство по този случай…

Съдията: Да, какъв е този запис?

Защита: Това е запис…не искам да навлизам в подробности, те са известни на съда.

Съдията: Добре, продължавайте.

Защита: Ако обичате, възпроизведете запис А-15, образец под номер А-15 – слушайте внимателно Г-н Джаксън, после ще имам някои въпроси към Вас по тези образци.

Майкъл: Разбира се.

(Тече демо запис на "Dangerous”)

Защита: Благодаря.

(чува се шепот, не е ясно на кой, най-вероятно съдията) Ето това е, което аз наричам ужасен жест към журито…Той направи това дори, когато беше на мястото за даване на показания…
(също шепот и също непонятно на кого към кого)…От това, което наблюдавах, тук просто има място за движение, за ритъм…Никакви повиквания или несъгласия с каквото и да е по показанията…
(Нататък нищо не се чува)

Защита: Г-н Джаксън, значи по време на записа на това демо е имало инцидент със стена, която е паднала на главата ви?

Майкъл: Да.

Защита: В коя част точно?

Майкъл: Непосредствено преди началото на песента.

Защита: Прослушаната версия на песента, чистата версия ли се явява, тази влезла в албума?

Майкъл: Не.

Защита: Промениха ли се думите в припева от момента на записа на варианта А-15 до пускането на чистата версия?

Майкъл: Не мисля, струва ми се, че думите са същите.

Защита: Промени ли се вокалната мелодия?

Майкъл: Не! (издиша смешно, сякаш е възмутен, че такъв въпрос може изобщо да възникне)

Защита: Променяла ли се е тя от момента на демо записа до излизането на албума?

Майкъл: Не.

Защита: Кои се явява съавтори на тази песен?

Майкъл: Е… Bill Bottrell и Teddy Riley .

Защита: Разкажете, какъв е приносът на г-н Bottrell в написването на песента, разкажете на журито, моля, точно какво е направил той, какво е написал.

Майкъл: Е, както вече разказах, линията на баса вече съществуваше и беше взета от една моя стара песен, именно Bill Bottrell взе тази басова мелодия, наложи върху нея допълнителни клавишни акорди, ударни и с това се роди мелодия. Неговата работа ме вдъхнови за написването на мелодията. Аз постоянно чувам в главата си милиони мелодии и ми е нужен стимул за да отделя някоя от тях, в случая новите акорди. Bill, той ме вдъхнови.

Защита: Какъв е приносът на г-н Райли?

Майкъл: Приносът на Теди...версията, която ние неотдавна прослушахме, на мен не ми се хареса особено, тя не звучи завършена, не звучи, като правилно направена. Теди седна да работи и промени звуковете, направи...не обичам да използвам думата „хип-хоп”, но той придаде на песента някакво „хип-хопово” звучене, по-съвременно, на което могат да се правят всички, нови танцувални движения, така както аз обичам да танцувам. Когато си пусках старата версия в къщи и се опитвах да танцувам на нея, тя не ми даваше достатъчно драйв, аз исках повече взривно и дълбоко звучене. Ето това вложи той в песента. Той промени звученето на баса, качеството на баса, звученето на ударните, вложи драйв в песента (демонстрира), повече гняв, чувство, емоция, това, което исках първоначално. Така че сме формирали песента, докато не се получи това, което можете да чуете в албума "Dangerous”.

Защита: Мистър Райли промени ли вокалната мелодия?

Майкъл: Не.

Защита: Той промени ли вокалната линия на припева?

Майкъл: Извинете ме?

Защита: Той промени ли мелодията на припева?

Майкъл: Не.

Защита: Думите на припева?

Майкъл: Не.

Защита: Господин Джаксън, Вие в своите нови песни, някога повтаряте ли мотиви от стари песни?

Майкъл: (дълга пауза)...ъъм...когато казвате „мотиви”...?

Защита: Нещо, което да прилича на това, което сте правили по-рано в която и да било друга, стара песен.

Майкъл: Да, мисля, че подсъзнателно, не правя това преднамерено.

Защита: Която и да е част от песента "Dangerous”, носи ли в себе си мотиви от някой стара материал, записан от Вас в миналото?

Майкъл: Да (усмихва се леко)

Защита: Кажете ни името на песента, на стара песен.

Майкъл: Песента се казва "Another Part Of Me”от албума "Bad”.

Защита: Кога беше записан албума "Bad”?

Майкъл: Осемдесет и седма....през осемдесет и седма година.

Защита: И "Another Part Of Me” е пусната в този албум?

Майкъл: Да.

Защита: Може ли да покажете на журито, част от песента, която според вас прилича на "Dangerous”?

Майкъл: Ъммм...примерно така, частта, където се пее заглавието (пее "You’re just another part of me…”).

Защита: А в "Dangerous”?

Майкъл: (пее "But you’re no damn lover friend of mine”). Прилича...в основата си много прилича.

Защита: Вие използвахте ли някакъв определен персонаж за песента "Dangerous”, определена, съществуваща жена?

Майкъл: (смее се) Имате предвид думата "Dangerous”?

Защита: Не конкретна дума, а самата концепция...

Майкъл: Аз правих така няколко пъти, например за песента "Dirty Diana”, в която се разказва за момичетата – фанатички, които непрекъснато се бутат зад сцената. Още една песен "Billie Jean”…

Защита: Давайте една по една. Примерно, когато написахте "Dirty Diana”?

Майкъл: Написах тази песен примерно през осемдесет и шеста година...осемдесет и шеста...осемдесет и пета, примерно тогава. Тя влезна в албума „Bad”.

Защита: Сега кажете за "Billie Jean”, кога я написахте и в кой албум влезе тя?

Майкъл: Песента влезе в албума "Thriller”, написах я, примерно през осемдесет и втора година...да, през осемдесет и втора.

Защита: Вие някога в миналото използвали ли сте за някоя песен звуци от изстрели, полицейски сирени и тем подобни?

Майкъл: Да. (смее се)

Защита: В кои песни сте използвали звукове от сирени и изстрели?

Майкъл: В моята песен със заглавие "Smooth Criminal”, там са използвани сирени, синтезирани звукове от изстрели, основна тема – Чикаго 40-те години, така че това беше обосновано. (смее се)

Защита: Кога примерно е написана песента "Smooth Criminal”?

Майкъл: Примерно по същото време когато и "Dirty Diana”.

Защита: И това е?

Майкъл: Осемдесет и пета, осемдесет и шеста, примерно тогава.

Защита: За кой албум беше написана тя?

Майкъл: За албума „Bad”.

Защита: Господин Джаксън, съществува ли определена политика, във връзка с приемането на работен материал от неизвестни автори?

Майкъл: Да.

Защита: Кажете на журито, каква е политиката и от колко време се придържате към нея.

Майкъл: Е...аз не взимам такива записи, тъй като знам с какви рискове е съпроводено това, какво се случва, когато правиш това, какви ситуации предизвиква....

Защита: Секунда... просто отговорете ясно на поставения въпрос – каква е политиката.

Майкъл: Политиката се състои в това, че аз не взимам непроверени записи от неизвестни автори. За нищо на света.

Защита: Това е продиктувано от лични мотиви или от човек на компанията?

Майкъл: От всички. Всички знаят за това, то е правило номер едно. Аз не съм задължен да правя това.

Защита: От къде взимате песни на други автори за вашите албуми, как си ги доставяте?

Майкъл: Ми...

Защита: Дайте ни примери.

Майкъл: Имаше песни от други автори, популярни песни, имащи успех, които аз изпълних. Песни, като "Thriller”, "Man In The Mirror”.

Защита: Давайте едно по едно, да започнем с "Thriller”.

Майкъл: Добре, "Thriller”, много популярна песен от албума "Thriller”, написана от много известен в музикалната индустрия композитор, който е написал множество песни и за други изпълнители, хората го познават. Той е истински професионалист.

Защита: Как се казва?

Майкъл: Rod Temperton. (смее се)

Защита: Кой препоръча този ав....

Майкъл: (прекъсва) Куинси Джоунс!

Защита: Той е Куинси Джоунс?

Майкъл: Куинси Джоунс препоръча автора.

Защита: Добре. Какво ще кажете за вашите приятели, познати?

Майкъл: Ъъъ...как...

Защита: Например, изпълнявали ли сте песни на Стиви Уондър?
Майкъл: А, разбирам. О, да. Обезателно се запознавам с всички материали на автора, преглеждам песните в тяхната цялост, за да разбера човека – професионалист ли е човека в това, което прави. Миналите постижения също са много важни...

Защита: Налагало ли ви се е някога да използвате по някакъв начин песни, чути от Вас някъде за първи път по радиото, например, песни на други автори, за които никога не сте чували?

Майкъл: (смее се) Не.

Защита: Никога?

Майкъл: Никога.

Защита: Нямам повече въпроси, Ваша чест.

Съдията: Ваш ред е.

(става прокурора)

Прокурор: Благодаря, Ваша чест, добро утро, господин Джаксън.

Майкъл: Добро утро.

Прокурор: Господин Джаксън, Вашият албум под името "Dangerous”, в който влиза песента "Dangerous”, се продава на цялата територия на САЩ, вярно ли е?

Майкъл: Да.

Прокурор: А истина ли е, че се продава из целия свят?

Майкъл: Да.

Прокурор: Добре. Господин Джаксън, кой се явява собственик на MJJ Productions?

Майкъл: Аз.

Прокурор: Добре. За кого работите, господин Джаксън?

Майкъл: За кого работя?

Прокурор: Да.

Майкъл: Аз работя за себе си.

Прокурор: Обвързан ли с те с договор с някаква компания?

Майкъл: Да.

Прокурор: И как се казва тази компания?

Майкъл: Компанията с която имам сключен договор се казва Sony Music.

Прокурор: Добре...Господин Джаксън, четете ли нотните листове, ако песента е написана на хартия с ноти, Вие можете ли да я прочетете?

Майкъл: Не, не чета. Ленън и Макартни също не са умеели това.

Прокурор: И...

Майкъл: Това не е необходимо.

Прокурор: Господин Джаксън, Вие умеете ли да записвате ноти?

Майкъл: Не, не правя това, то не е задължително.

Прокурор: Добре...Вие записахте ли, всички вокални партии при записа на „Dangerous” веднъж по време на сесията в студиото?

Майкъл: Ъъмм...Вие имате предвид...

Прокурор: Вие записахте всички вокални партии за „Dangerous”, веднъж...Извинете, малко...

Майкъл: Имате предвид, версията, която прослушахме или тази, която е в самия албум?

Прокурор: Аз малко така се изразих, Вие от веднъж ли записахте вокала по време на записа на "Dangerous”?

Майкъл: Вокала се записа веднъж, доколкото помня, за демо записа...

Прокурор: Тоест, Вие записахте вокала от един път?

Майкъл: Да.

Прокурор: Не бихме ли могли да се обърнем към образец А-19 подаден от защитата? Господин Джаксън, за информация, това е студийния запис от работата върху песните, представена от Вашите адвокати, в качеството на доказателства, ако погледнем на страница...

Съдия: (прекъсва) А-19? Извинете, но не ви ли се струва малко неуместно да обяснявате на свидетеля, какво е това? Вие можете да го попитате, какво е това, но не и да му го разяснявате.

Прокурор: Благодаря Ваша чест.

Съдия: Можете да дадете документите на свидетеля, нека погледне, нямате против, нали?

Прокурор: Ваша чест, на него вече са му предадени копия.

Майкъл:Да, вярно е.

Прокурор: Знаете ли какво по себе си представлява този документ?

Майкъл: Да.

Прокурор: И какво е това?

Майкъл: Това е запис на работата по записа на композициите.

Прокурор: За какво?

Майкъл: В какъв смисъл, за какво?

Прокурор: Извинете, от къде се взе този документ?

Майкъл: А, Ocean One, студио за запис.

Прокурор: И това е запис на коя композиция?

Майкъл: На песента "Dangerous”.

Прокурор: Добре. Бихте ли могли да прелистите на втора страница на този документ.

Майкъл: (прелиства страници)

Прокурор: Какво виждате в записа на песните от първа до шеста?

Майкъл: Какво виждам?

Прокурор: Редовете от първи до шести, нещо написано ли е на тях?

Майкъл: Не.

Прокурор: Ще погледнете ли на втора страница?

Майкъл: А как изобщо тук са разположени номерата, виждам цифрата двадесет....

Прокурор: Втората страница на документа.

Майкъл: Добре...втората...

Прокурор: Виждате ли редовете, където са записани песните, ред един, два, три...

Майкъл: Да.

Прокурор: Така, какво се намира на тези редове?

Майкъл: Е...аз не съм звукорежисьор, не съм техничар, но изглежда сякаш тези редове са оставени празни за да се използват за нещо в бъдеще. В студиото непрекъснато се случва това.

Прокурор: Изглежда, че се намираме на различни страници. В моето копие на документа, на втора страница е написано нещо в редовете на песните от първа до шеста....

Майкъл: Втора..(прелиства страници) Каква е тази странна номерация на страниците?

Съдия: Какво пише в края на страницата ви?

Прокурор: В края на страницата е написано номер 21. Ние изобщо с вас сега на една страница ли сме?

Съдия: Тогава това е трета страница на документа.

Майкъл: Двадесет и едно...да.

Прокурор: Добре, редове от едно до шест, какво е написано там?

Майкъл: Това са вокални партии...

Прокурор: Има ли дати в края на страницата?

Майкъл: Не съм сигурен...

Прокурор: А какво е написано долу Господин Джаксън?

Майкъл: По принцип прилича на дата.

Прокурор: Какво точно е написано там?

Майкъл: Около първия ред на записа е написано 2.1.91...А ето нататък е неразбираемо...Прилича, на лошо отпечатано копие. Какво е това? Изобщо не мога да го прочета...

Прокурор: На четвъртия ред има ли нещо, което да прилича на2.1, Господин Джаксън?

Майкъл: Да, но коя година? Но прилича на това, да.

Прокурор: И на петия ред също 2.1?

Майкъл: Напълно възможно е, прилича на това.

Прокурор: На шестия ред също 2.1!

Майкъл: Да.

Прокурор: Тоест, вокала, Господин Джаксън, който и да било друг изпълнявал ли е вокалните партии на песента "Dangerous”, която в последствие влиза в албума Ви"Dangerous”?

Майкъл: Не.

Прокурор: Единственият човек, който изпълнява вокалните партии на тази песен, сте Вие, правилно ли разбирам?

Майкъл: Да.

Прокурор: Благодаря, Господин Джаксън. Думите към песента „Dangerous”, сам ли ги написахте или някой ви помогна?

Майкъл: Написах целият текст сам.

Прокурор: Благодаря. А сега да се обърнем към образец номер деветстотин и седем. Вие познавате ли този документ, Господин Джаксън?

Майкъл: Документ за регистрация на авторски права...никога не съм го виждал.

Прокурор: Не видяхте ли този документ по време на предварителното изслушване, господин Джаксън?

Майкъл: Може и да съм го виждал, не помня.

Прокурор: Този документ регистрира авторските права на какво?

Майкъл: На песента „Dangerous”.

Прокурор: Добре. Ако погледнете втори абзац, където е посочено името на автора, кой е първи в този списък?

Майкъл: Майкъл Джаксън.

Прокурор: И какъв род авторство е посочено?

Съдия: Ааа, извинете, документа говори сам за себе си, ако въпроса ви се отнася към нещо друго, което не е указано в документа....

Прокурор: Отнася се, Ваша чест.

Съдия: Но до тук не се отнася.

Прокурор: Да...

Съдия: Ако искате да зададете въпрос, чийто отговор не е в документа, можете да продължите.

Прокурор: Кой е указан, като втори автор?

Майкъл: Били Бетрел.

Прокурор: Указан е, като автор на думите и музиката?

Майкъл: Така изглежда...

Прокурор: Той написал ли е макар и една думичка за песента „Dangerous”?

Майкъл: Не, не е написал.

Прокурор: Не е написал и думичка?

Майкъл: Не.

Прокурор: И третия автор на песента, кой е той?

Майкъл: Тед Райли.

Прокурор: И той също ли е указан, като автор на текста и музиката?

Майкъл: Да.

Прокурор: Написал ли е макар и думичка към текста?

Майкъл: Не.

Прокурор: Не е написал и думичка?

Майкъл: Не.

Прокурор: И така, Господин Джаксън, Вие казахте, че Били Бетрел е използвал за песента, част от стара песен...как се казваше тя?

Майкъл: "Streetwalker”.

Прокурор: Вие заявихте ли това при предварителното разглеждае?

Майкъл: Мисля, че да, не съм сигурен...

Прокурор: Господин Джаксън, по време на предварителното гледане, бяхте ли напрегнат?

Съдия: Каните ли се да използвате протокола от предварителното гледане?

Прокурор: Да.

Съдия: Ако тя иска така, да му даде протокола в ръцете, то това е против правилата, правилата гласят обратното, но, ако тя иска той да ги види, то това е приемливо със съгласието на самия свидетел. Вие искате ли да направите това?

Прокурор: Не, не сега.

Съдия: Тогава всичко е в рамките на правилата, продължете.

Прокурор: И така, въпроса....

Съдия: Длъжен сте да назовете за адвокатите документа, по който ви е възникнал въпрос, назовете страницата, както се полага.

Прокурор: протокол от предварителното изслушване, страница номер деветнайсет. Ред номер седем. Въпрос: Как се казваше написаната от вас песен? Отговор: Аз не помня.
Сега, господин Джаксън спомнихте ли си името на песента?

Майкъл: На коя песен?

Прокурор: Песента, басовата линия, която господин Бетрел е използвал, по вашите думи...

Майкъл: Ох, не мисля, че тогава можех да си спомня това.

Прокурор: Но днес го помните ли?

Майкъл: Да.

Прокурор: Помните ли от къде той получи копие от песента "Streetwalker”?

Майкъл: Да, той работи над тази песен с мен, също така върху албума „Bad”, в резултат песента така и не попадна в албума. На нас двамата песента много ни харесваше, така че....

Прокурор: И все пак, от къде първоначално се взе копието на песента "Streetwalker”, господин Джаксън?

Майкъл: От хранилището.

Прокурор: Вие лично ли му дадохте копието?

Майкъл: Напълно възможно е, а може да са му го дали и от студиото.

Прокурор: Господин Джаксън, господин Бетрел свидетелства, че записа е бил ваш, личен. Готов ли сте да потвърдите това?

Майкъл: Имам този запис, да. Възможно е той да е имал копие.

Прокурор: По време на предварителното изслушване, господин Джаксън, той каза ли, и примерно колко пъти, получил ли е този запис от хранилището?

Майкъл: Не мога да кажа с точност, от къде я е взел. Аз идвам в студиото, работа над своите песни, после си тръгвам и не знам къде отиват тези записи. Може и в хранилището, може да остават и в студиото, може и в стаята, където оставяме лентите, която е със специална климатична система ...може да взима записа в дома си, за да поработи над него, аз не съм против това.

Прокурор: Кой има контрол на хранилището, господин Джаксън?

Майкъл: Контрол ли?

Прокурор: Да.

Майкъл: Ами...моите автори, звукорежисьори, също и Бил Бетрел, те могат да влизат там. Също така и секретарите ми.

Прокурор: Норма Сайкъс има ли контрол над това хранилище?

Майкъл: Какво имате предвид с думата „контрол”?

Прокурор: Тя има ли право да дава достъп до хранилището на определени хора?

Майкъл: Ами...ако тези хора работят над някакви материали за мен и са им нужни ленти, то разбира се, защо не.

Прокурор: Тя ли даде достъп на Бил Бетрел?

Майкъл: Нямам представа.

Прокурор: Това ли казахте при предварителното изслушване?

Майкъл: Може би, но не помня със сигурност.

Прокурор: Обръщам се нататък, към дадения документ, страница номер деветстотин и четири. Редове от петнайсети до осемнайсети. Въпрос: Кой има достъп до хранилището? Отговор: Норма. Въпрос: Норма, а фамилията? Отговор: Сайкъс. И така, има ли право Норма Сайкъс да дава достъп до хранилището, господин Джаксън?

Майкъл: Понякога. Но това зависи от онова, което вие имате предвид под думата „хранилище”, имам предвид...например, всички песни над които работех за "Dangerous”, някои от тях оставаха в хранилището, някои оставаха в студиото, независимо от това дали са влезли в албума или не, над тях може да се работи още с години. Да им се правят танцувални миксове, клубни миксове, да им се добавят партии от различни инструменти. На хората от студиото им е необходим непрекъснат достъп до тези ленти. За това тези копия могат да се намират през цялото време в студиото.

Съдия: Господин Джаксън, просто отговорете на въпроса.

Майкъл: Просто се опитвам да обясня ситуацията.

Съдия: Просто отговорете на въпроса.

Майкъл: Отговарям.

Съдия: Не отговаряте.

Майкъл: Опитвам се.

Съдия: Лошо ви се получава.

Майкъл: (смее се)

Съдия: Продължете.

Прокурор: Благодаря, Ваша чест. Господин Джаксън, къде е направен записа на "Dangerous?

Майкъл: Тя беше записана...не съм сигурен, но мисля...възможно е в студио номер едно.

Прокурор: В студио номер едно ли? Това ли казахте на предварителното изслушване?

Майкъл: Казах – възможно е. Не съм сигурен. Аз записвах в огромно количество студия.

Прокурор: Но вие казахте, че е възможно това да е станало в студио номер едно, нали?

Майкъл: Не съм уверен.

Прокурор: Връщам се от протокола на предварителното изслушване, страница номер 61, ред 18. Въпрос: Има ли вероятност, записа да е направен в студио номер едно? Отговор: Не знам.
И така, знаете ли, дали записа би могло да е направен в студио номер едно?

Майкъл: Възможно е. Аз...

Съдия: А каква е целта на този въпрос? Опитвате се да вкарате свидетеля в задънена улица ли?

Прокурор: Да, Ваша чест.

Съдия: Но тази процедура е допустима само, ако показанията се отличават от тези, които той дава в залата на съда.

Прокурор: Тук така е написано, в протокола от изслушването, че той не знае отговора на този въпрос, Ваша чест...

Съдия: На мен ми се струва, че той и сега казва това...

Прокурор: Тук той каза, че е възможно записа да е направен в студио номер едно. По мое мнение това не съвпада...

Съдия: Добре, продължете.

Прокурор: Благодаря, Ваша чест. Бил Бетрел, работи ли над записите на песента "Dangerous”?

Майкъл: В коя от версиите?

Прокурор: В която и да е от черновата, до тази, която влезе в албума.

Майкъл: Не, не е работил.

Прокурор: Той свидетелства, че е участвал в смесването на някои записи. Вие сигурен ли сте, че той не е правил нищо такова?

Майкъл: (смее се)

Съдия: Това е неприемлив въпрос. Вече ви направих забележка.

Прокурор: Да, Ваша чест. Продължавам.

Съдия: Ако искате да зададете въпрос, задайте го. Не му разказвайте протокола.

Прокурор: Да, Ваша чест. Слушали ли сте някога, записа на песента на мис Картие с името "Dangerous”?

Майкъл: Да.

Прокурор: Ако сравните първите четири, музикални реда на двете песни, чувате ли нещо общо?

Защита: Възразявам, Ваша чест. Не бих дал правото на свидетеля да сравнява припевите или каквото и да било друго...в техническите документи, такива прилики не са указани....

Съдия: Той е прослушал песните. Той е музикант. Предполагам, че е достатъчно компетентен да каже имали прилики или не...Възражението не се приема. Можете да отговорите на въпроса.

Майкъл: Бихте ли могли да повторите въпроса, ако обичате. Благодаря.

Прокурор: Първите четири реда от припева на песента "Dangerous”, написани съответно от Вас и мис Картие, помните ли ги?

Майкъл: От нейната песен ли?

Прокурор: Да, от вашата също.

Майкъл: Моята помня.

Прокурор: Ваша чест, може ли сега за възпроизведем записа от тези редове, за да може свидетелят да отговори на въпроса?

Съдия: Той казва, че не помни. Какво ще постигнем с това...

Прокурор: Искам да му дам да чуе песента на опонента, за да може да отговори на въпроса.

Съдия: Добре, започвайте.

Прокурор: На тази лента са първите четири реда от припева на всяка песен, записани една след друга, господин Джаксън.

Съдия: Почакайте, те записани една след друга ли?

Майкъл: (смее се)

Съдия: Добре, продължете.

Прокурор: Господин Джаксън, намирате ли нещо общо между двата записа?

Майкъл: Да.

Прокурор: А какво именно?

Майкъл: Ами...ние и двамата заедно пеем думата "Dangerous”.

Прокурор: Добре. Чувате ли някакви общи ноти в мелодията?

Майкъл: Нищо такова няма на пръв поглед.

Прокурор: Господин Джаксън, не ви ли се струва, че пеете една и съща мелодия заедно?

Майкъл: На мен не ми се струва така, не.

Прокурор: Добре. Благодаря, Ваша чест, това беше всичко.

Съдия: Приключихте ли с кръстосания разпит?

Прокурор: Да.

Защита: Аз нямам повече въпроси към свидетеля, той може да бъде освободен.

Съдия: Свидетеля може да напусне мястото си, но никой да не напуска залата на съда.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593905 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:56 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Това е интервюто с Деби Роу, което е използвано в телевизионния филм опровержение "Кадрите, които вие нигога не трябваше да виждате"

Всичко, което се случи с нас е извадено извън контекста, изкривено и изопачено. Надявам се, че ще мога да изясня всичко това. Обичайно, никога не говоря за моето семейство, но сега ще разкажа.
Децата ми не ме наричат „мама”, защото аз не искам да ме наричат така. Те са децата на Майкъл, но това не значи, че те не са мои деца. Но аз ги родих, защото исках той да стане баща. Вярвам, че на света има хора, които са създадени да бъдат родители. Той е един от тези хора. Той е просто потресаващ човек, прекрасен приятел и винаги се е грижел за мен. Винаги – от деня в който го срещнах. Исках да направя нещо за него и това е нещото, което направих.
Беше ли това кратко познанство? Не, измина много време. Мисля, че го познавах от 17-18 години преди да родя Принс.
(Кадри на които Деби кара мотоциклет, а зад нея е седнал Майкъл с маска от филма «Ghosts».)
Да, той правеше това. Измъкваше се някъде без охрана, но го забелязваха. Тичаха след него, като при „Бийтълс”, хората тичаха след него. Налагаше ни се да викаме охраната. Но понякога можехме да отидем някъде, без свитата, минавахме през задните входове и от сорта и си прекарвахме много добре. С него винаги е много весело. (През цялото време докато Деби разказва се усмихва)
- Кога Майкъл заговори за това, че иска да има деца? Още, когато беше с Лиса Мари или?
- Не, те вече се бяха разделили. Стараех се да го утеша, защото той беше много разстроен. Той беше разстроен, защото искаше да бъде баща. И аз му казах – е, стани баща. Той ме погледна объркан. Аз казах ( гласът на Деби става тих и нежен) – аз ще направя това. Искам да направя това. Ти си така добър към мен, ти си забележителен приятел, за това те моля да ми позволиш да направя това. И...ще ти родя деца, ако искаш. И ако говорим за роман...е, добре може би тогава е започнал, ако ви е нужна точна отметка. Ако на цяла Америка и е нужна точна дата, нека считат, че от там тръгна всичко.
Когато Деби забременя, Майкъл я предупреди за това, което ще последва.
Той каза: „ Не знаеш на какво са способни”. Аз отговорих: (имитира своя безгрижно щастлив тон) – добре, Майкъл, остави. Ние ще имаме дете, на всички им се раждат деца, какво толкова може да се случи, та това е прекрасно, вълшебно, забележително.(Гласът и се променя огорчено) Аз много грешах. Открих, че съм бременна и започнаха да ме снимат и да продават снимките за много пари. На кому? И защо? Те какво - никога ли не са виждали бременна жена? Или бременната жена се отличава толкова много само защото носи бебето на Майкъл? Решението да родя дете на Майкъл беше къде по- лесно от това да го направя в действителност.
- Ние много се вълнувахме, но Майкъл се вълнуваше много повече от мен. Той беше с мен през цялото време, снимахме всичко, имаше музика...Аз от вълнение се изразявах с много цветист език и всеки път, когато се канех да кажа нещо такова, Майкъл ме прекъсваше, произнасяйки „Уух!” или „Буум!...”
- Той не обича псувните. Той счита, че можем да го кажем с други думи. Но през цялото време беше до мен, държеше ме за ръка, галеше ме по главата. Повръщаше ми се и ме беше толкова срам, а той ме уговаряше: „спри, с теб всичко е наред, всичко е прекрасно, забележително”, а аз стенех: „Ох, аз умирам”, а той: „не, ти няма да умреш, всичко е чудесно”. А когато започна раждането, той стоеше там и повтаряше, колко това е прекрасно и красиво. Но аз имам медицинско образование, имам опит, знам всичко и нищо забележително няма и не може да има в това. Казах му( много решително и строго): „Майкъл това не може да е толкова красиво!”. Но за него...той беше във възторг. И ето, че се роди неговия син. (Гласът на Деби става тих и задавен от емоцията, а лицето и сияе) И...аз видях лицето му (В очите и се появяват сълзи и тя не много успешно се опитва да ги скрие) Аз никога не съм виждала някой толкова щастлив. И това...това беше най-прекрасното във всичко това за мен. Да видя такова щастие на неговото лице. Хората не разбират това. Те искат да видят традиционното семейство, да е всичко както се полага. Те имат този образ „майка и баща”. Това не е било реалност и през 50-те години, не е реалност и в 21-ви век. Ние имаме нетрадиционно семейство и ако хората това не ги устройва, то е много жалко, че те не могат да мислят по открито и обширно. Ние сме семейство, защото аз винаги ще дойда на помощ на моите деца. Винаги ще съм тук за Майкъл и за моите деца. Хората казват: „Не мога да повярвам, че тя захвърли децата си”. Но аз не съм „захвърлила” моите деца! Те живеят с баща си, както се и предполагаше.
Чия беше идеята да се крият лицата на децата под маски и полупрозрачни шалове?
- Очевидно, в това имам не малко влияние , че лицата им са скрити до този момент. Това беше мое изискване, а не негово. Майкъл много се гордее с децата си. Но аз много се боя за тях. Четях бележки със заплахи, че ще отвлекат децата му.Няма нищо по-страшно от това да видиш къс хартия и на него написано „Аз ще ги открадна”. И аз казах – знаеш ли, да носят шал на главата не е нищо особено. Ще се направим, че сега е Хелоуин . И съм уверена, че някога той ще попита своите деца дали искат да носят тези шалове и ако те кажат „Не”, то той не би ги карал насила да правят нещо, което не искат. Той не е такъв човек. Но аз всъщност не разбирам, защо се обръща такова внимание на това. Какво, модата го забранява или шаловете не са подбрани в тон? Какъв е проблема?

За инцидента на балкона.

- Пресата както винаги се вторачи в това, те винаги правят така – хващат нещо започват.(Имитира ужаса на пресата за инцидента) „О, Боже!О,Боже!” Той не се канеше да хвърли детето. Аз ви умолявам. Моля ви. Те раздуха това невероятно. Както вече казах, той много се гордее с децата си. А неговите фенове стоят там цял ден и са такива любящи и верни. Те просто искаха да видят най-малкото му дете и той им го показа. Нищо нередно няма в това. Навярно това не е най-добрата постъпка, но и не е такова голямо събитие, каквото го изкараха.
...Знаете ли, ако той днес ми позвъни и каже : „Давай да родим още пет деца” – аз ще се съглася на момента. На момента!

За обвиненията през 1993г.

- Той никога не би причинил вреда на дете. Никога. Не е способен на това. Той никога не би се държал не подобаващо с едно дете, мисъл не би могъл да има за това. И когато прозвучаха тези обвинения през 1993г., за него това беше потресаващо. Има някакво недоразумение относно ползването на едно легло. Аз повече от всичко обичам да седя в леглото и да гледам телевизия. Ако ти ми дойдеш на гости – сваляй обувките и заповядай в леглото и ще гледаме заедно телевизия.
...Ние се разделихме, защото...Защото аз не можах да се справя с всичко това, не можах да се примиря. С това, че не мога да отида до магазина. По две причини – първо, след мен започваха да вървят хора и второ, виждах всички тези заглавия по вестниците. Всичко, което пишеха не беше истина. Аз не съм свикнала с това. Обичам всичко да правя сама. Майкъл е много щедър и ми казваше - „Не е нужно да ходиш сама до магазина” – но на мен ми се искаше. Много ми се искаше да се върна към това, което беше, към това с което бях свикнала. Да правя това, което ми е удобно или обичайно. И ми е много неудобно да давам това интервю. Това изобщо не е за мен.
Човек може да търпи лъжите много дълго. Но търпението ми се изчерпа и за това се реших да дам това интервю.
Този филм, който правите трябва да е за Майкъл. Трябва да го покажете истински любящ, грижовен, разбиращ човек, прекрасен баща, такъв, какъвто е той в действителност.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593904 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:53 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Prime Time Live Interview. 14 юни, 1995


Даян Сойер: С мен са Майкъл Джаксън и Лиса Мари Пресли. Добре дошли в „Prime Time”.
Майкъл: Благодаря.
Даян Сойер: Радвам се, че сте тук. Най-накрая ви виждам двамата заедно. Дръжна съм да започна с въпросите, как започна тази женитба, от къде започна? Позволете ми да позная, че това не се е случило на голф площадката, не и на опашка за ход-дог. Кога започна всичко? Кога започнахте да се виждате?
Майкъл: Ами, за първи път се срещнахме, когато тя беше на 7 години, а аз на 17. Това се случи в Лас Вегас. Тя често идваше да гледа моето шоу. Ние тогава правехме семейно шоу, заедно с Jackson 5. И тя идваше, беше малко момиченце и сядаше на първия ред. Тя идваше достатъчно често и с нея имаше много телохранители.
Даян Сойер: И вие се срещнахте с нея?
Майкъл: Разбира се, разбира се. И после тя дойде зад кулисите, после, вие разбирате, аз поговорих с нея, казах и – „Здравей!” – и тя пак дойде. Помислих си, колко е мила и любяща и се надявах да я видя отново, винаги се надявах да я видя отново.
Даян Сойер: И кой първи заговори за сватба?
Лиса Мари: И ние не се видяхме след това.
Майкъл: Не се видяхме...и
Лиса Мари: Хи...хи...продължавай, това, което започна да разказваш.
Майкъл: Не, ти можеш да разкажеш за това. Ти можеш, имаш по-добра памет.
Лиса Мари: Е, ти кажи, ти се канеше да разкажеш това.
Даян Сойер: Това е нашия първи аргумент в този час. Кой предложи? Имам предвид, кой първи заговори за женитба?
Майкъл: Не отначало, ето какво се случи. Когато тя беше на 18 г., аз попитах моя адвокат John Branca: „Ти познаваш ли Лиса Мари Пресли?” И той каза: „Аз познавах нейната майка.” – аз казах – „Можеш ли да ми уредиш среща с нея? Аз мисля, че тя е много хубавичка.” И той ми се присмя. После каза: „Ще направя всичко,което мога”. После той се върна и аз попитах: „Е, намери ли я?” Той отвърна: „Не, нищо”. Аз през цялото време му досаждах с това. Следващото, което помня, беше фотография от корица на списание, където се казваше, че тя се е омъжила. Това действително ме разочарова отчасти, защото чувствах, че трябваше да съм аз. Действително мислех така.
Даян Сойер: И какво послужи, като тласък за вашата сватба? Кажете ми, кой направи пръв предложението?
Майкъл: Аз го направих.
Лиса Мари: Той го направи.
Даян Сойер: Кога? Къде?
Майкъл: Кога, къде?
Лиса Мари: По телефона.
Майкъл: О, да, точно, по телефона!
Лиса Мари: Той за първи път ме попита, ние вече се срещахме от четири месеца, нали така? Четири месеца?
Майкъл: Не помня.
Лиса Мари: Както и да е. Ние тогава прекарвахме много време заедно. Аз съм учудена, как това не попадна в пресата, защото ние не сме се крили. Бяхме в Лас Вегас, бяхме в....
Майкъл и Лиса: Ние бяхме навсякъде заедно.
Лиса Мари: Навсякъде.
Майкъл: Посещавахме книжарници...
Лиса Мари: Книжарници. Ние не се криехме.
Даян Сойер: И ти каза „Да” от първия път?
Лиса Мари: Аз бях разведена от 4 месеца и той ме попита : „Какво ще направиш, ако те попитам, дали ще се омъжиш за мен?” Аз му казах, че ще се омъжа за него.
Майкъл: Голямо „Ще се омъжа”, ти действително беше пълна с ентусиазъм! (присмива се)
Даян Сойер: Длъжна съм да попитам, защото мога да си представя количеството адвокати, които са съставили брачния договор между двама ви. Има ли контракт?
Майкъл: Е, направихме някои неща, подписахме това-онова, но разбира се, това е строго поверително.
Лиса Мари: Направихме споразумение, да.
Даян Сойер: Както знаете, реакциите за тази сватба – знам,че се отнасяте спокойно към това- но реакциите за тази сватба са обвити в клюки, че всичко е преструвка, има много подозрения. Та как беше Лиса, ти попита ли Майкъл за обвиненията?Искахте ли по-бързо да се ожените, за да се отвлече вниманието от обвиненията?
Лиса Мари: Разбира се, че не. Той ми звънеше, аз поддържах връзка с него в продължение на всичко това, когато обвиненията тепърва започваха. Аз разговарях с него, когато той изчезна. Реших да отида с него в Сан Хусто, Пуерто Рико, когато той замина и се скри и аз получих обаждане, че той няма да замине там и аз споделях всичко с него, разговаряйки с него по телефона.
Даян Сойер: Ти попита ли го – „Истина ли са обвиненията?”.
Лиса Мари: Не, не съм питала, не.
Даян Сойер: Бих искала да спрем за минутка и да се върнем към сватбата...
Лиса Мари: Аз мога единствено...извинете. Той, той все повече и повече се разстройваше от това, аз дори не бих могла да попитам истина ли са обвиненията. Той просто „Ааааа!”(имитира гнева на Майкъл) по телефона, разбирате ли...
Даян Сойер: Всеки път.
Лиса Мари: Просто постоянно....да.
Даян Сойер: И така (обръща се към Майкъл), понеже знам, че ти искаше да изразиш своите чувства, натрупани от много време. Искам да попитам за някои неща, свързани с обвиненията. Но отначало искам да изясня на зрителите, че ние нямаме никакви договорки. Ти каза, че не се боиш от никакви въпроси. За това искам да съм сигурна, че всички разбират това преди да продължим нататък. Аз мисля, уверена съм, че терминологията ще е ясна, казваш, че не би могъл да навредиш на дете. Бих искала да съм честна доколкото мога. Ти когато и да било –това момче, така твърди – някога изобщо домогвал ли си се сексуално, имал ли си сексуален контакт с това дете или с което и да било друго дете?
Майкъл: Никога в живота. Аз не бих могъл да причиня зло на дете или на когото и да било другиго. Това не е в моето сърце. Аз не съм такъв. Това не е, което съм, дори мисъл такава нямам.
Даян Сойер: А какво мислите, че трябва да се направи с тези, които правят нещо подобно?
Майкъл: С тези, които правят нещо подобно ли? Какво да се направи? Господи...аз мисля, че такива хора се нуждаят от помощ...или нещо подобно...разбирате ли.
Даян Сойер: А относно полицейските фотографии? Как е имало момчето достатъчно информация за това?
Майкъл: Полицейските фотографии?
Даян Сойер: Да.
Майкъл: Които ми направиха?
Даян Сойер: Да.
Майкъл: Там нямаше нищо, за да предяват тези обвинения към мен, нищо.
Лиса Мари: Нищо заради, което да го обвинят.
Майкъл: Ето заради това сега аз стоя тук и разговарям с вас. Нито сантиметър информация не беше намерена за да ме обвинят...
Даян Сойер: Ние чухме, че обвиненията са основани на улики...
Майкъл: Нищо такова няма. Няма улики.
Даян Сойер: Няма улики ли?
Майкъл: Няма.
Даян Сойер: Така, защо вие спряхте...
Майкъл: Защо съм тук тогава?
Лиса Мари: Не се ли каните да попитате и мен – ами ти?(смее се) Извинете. Относно уликите?
Даян Сойер: Ти си доброволец.
Лиса Мари: Не, аз просто...работата е в това, че когато бяха направени изявленията за невинност, след тях беше напечатано само толкова (показва с пръсти малко пространство) в сравнение с това, което трябваше да бъде.
Майкъл: Това не е правилно!
Даян Сойер: Защо тогава отказахте дело?
Майкъл: Всичко това беше лъжа.
Даян Сойер: Защо тогава отказахте дело? И изглежда сте платили огромна сума пари...
Майкъл: Ето,ето...това интересуваше хората повече от всичко. Аз поговорих с адвокатите си и казах: „Можете ли да ми гарантирате, че справедливостта ще вазтаржествува?” А те ми отговарят: „Майкъл, ние нищо не можем да ти гарантираме, журито и съда ще направят каквото е угодно”. Аз бях докаран до предела!
Даян Сойер: Колко пари....
Майкъл: Напълно изчерпан. За това казах, че трябва да направя каквото е нужно, за да се измъкна от това. Всичките тези лъжи, всички тези хора идваха, за им се плати, таблоидно шоу, просто лъжа, лъжа, лъжа. И ето какво направих, събрахме се със съветниците ми и те ме посъветваха за разреша нещата. Това можеше да се проточи в разстояние на седем години!
Даян Сойер: Е, колко пари бяха?
Майкъл: И си казахме, давайте да оставим това зад нас.
Даян Сойер: Ти можеш ли да кажеш колко?
Майкъл: Не беше това, което таблоидите писаха. Не и тези ненормални суми, съвсем не. Искам да кажа, подробностите на споразумението са поверителни.
Даян Сойер: Искам да попитам...
Лиса Мари: На него му беше неудобно да обсъжда това...
Даян Сойер: Подробности...
Лиса Мари: Подробностите на споразумението.
Майкъл: Работата е в това, че не беше честно...това на което ме подложиха. Тъй като няма и грам информация, че аз съм направил това. Но те обърнаха с краката нагоре стаята ми, прегледаха всички мои книги, всички мои видео записи, всички мои вещи и не намериха нищо, нищо, нищо, нищо, което би могло да потвърди, че Майкъл Джаксън е направил това. Нищичко!
Даян Сойер: Позволи ми да ти задам два въпроса...
Майкъл: До този ден, нищо. До този момент, нищо.
Даян Сойер Позволи ми да попитам...
Майкъл:Нищо, нищо, нищо.
Даян Сойер: Нищо не са намерили, нищо. Както вие сигурно знаете, ние позвънихме на всеки на когото можехме да позвъним, проверихме всичко, което можехме да проверим, опитахме всичко, за да видим дали има нещо, което сме чули за фактите по случая. Искам да те попитам за две неща. В репортажите четяхме отново и отново, че в твоята стая са намерени фотографии на малки момченца...
Майкъл: Не момченца, деца, момичета...всичко.
Даян Сойер: И тези фотографии, книги с изображения на голи момченца.
Майкъл: Неее.
Даян Сойер: Нищо такова?
Майкъл: Не. Нищо такова, за което да знам, хората ми изпращат разни вещи, които аз дори не съм отварял. Хората знаят, че аз обичам деца и за това те ми изпращат вещи от целия свят. От Южна Америка, от Германия, от Италия, от Швеция, аз....
Даян Сойер: Така те казаха, че са намерили тези вещи, като доказателство. И им позволиха да се появят, нали?
Майкъл: Да, защото аз получавам всичко това по пощата, няма да повярвате на количеството поща, която получавам. Ако вие кажете на феновете, че аз обичам Чарли Чаплин, те ще ми изпращат всичко, което е свързано с Чарли Чаплин. Ако им кажеш, че обичам деца, те ще ми изпращат всичко, което е свързано с децата.
Даян Сойер: И вече няма подобни обвинения, свързани с деца...Не само за този процес, но изобщо.
Майкъл: Няма.
Даян Сойер:....но...но, ти отново говориш за измъкване.
Майкъл: Не. Това не е така. Чух, че всичко е нормално и няма никакви други.
Даян Сойер: Предполагам, позволи ми да те попитам нещо, мисля, как да го формулирам, без да обръщам внимание на това, което чувам от всички страни, хората говорят – и ти си чист от всички тези обвинения, искам това да стане ясно. Хората казват – вижте, този мъж е обграден от всичките тези неща, които децата обичат. Този човек прекарва много време в обкръжението на малки момченца.
Майкъл: Да, това е така.
Даян Сойер: Какво прави 35 годишен мъж, спи с малки момченца?
Майкъл: Е, добре. Хубаво казахте, момченца, защо момченца, аз никога не съм казвал, че само момченца идват в стаята ми. Това е просто смешно и това е смешен въпрос. Но ако хората искат това да чуят, то аз ще съм щастлив да им отговоря. Аз никога не съм канил никого в постелята си, никога. Децата ме обичат и аз обичам децата. Те ходят след мен, те искат да бъдат с мен...И...Който пожелае, може да дойде в леглото ми, детето може да дойде в леглото ми ако иска това.
Лиса Мари: Аз мога да кажа...аз мога...извинете. Аз съм виждала това, виждала съм много. Виждала съм деца, виждала съм го с деца миналата година. Виждала съм как се случва това и мога да го разбера...
Даян Сойер: Това е да си възрастен...ти имаш двугодишно дете...двугодишно момченце.
Майкъл към Лиса Мари: Искаш ли да довършиш?
Лиса Мари: Да. Позволете ми, просто...извинете.
Даян Сойер: Добре.
Лиса Мари: Просто искам да кажа, че съм виждала тези деца. Те дори не му дават да отиде до тоалетна, без да хукнат след него. И те не го оставят без внимание. И когато той отива да спи, дори аз оставам отвън. Разбирате ли, те лягат да спят при него.
Даян Сойер: Това не е ли част от това да бъдеш възрастен...и да обичаш децата и да ги държиш далеч от неприятни ситуации? Отново говорим за необичаен момент сега. Ти би ли позволила на твоя син, когато стане на 12г да прави нещо такова?
Лиса Мари: Ако не познавах Майкъл, за нищо на света. Но аз го познавам, знам кой е. Знам, че не е такъв и аз...продължете, извинете.
Даян Сойер: Аз просто исках да попитам това края ли е? Уверени ли сте, че няма да се повтори? Мисля, че това е интересното за хората.
Майкъл: Кое да се повтори?
Даян Сойер: Че повече няма да има такива изяснявания за блудство с деца.
Майкъл: Никой не изяснява, дали спят деца в дома ми. Никой не изяснява.
Даян Сойер: Но това е края? Не искаш ли да се предпазиш?
Майкъл: От какво?
Даян Сойер: Просто да се грижиш за децата и всичко.
Майкъл: Разбира се. Всичко е напълно морално и чисто. Аз дори не си помислям за това, аз дори не мога да си го представя това...
Даян Сойер: Ти ще направиш ли това отново?
Майкъл: Аз никога...Да направя какво отново?
Даян Сойер: Имам предвид да спиш в едно легло с деца.
Майкъл: Разбира се! Ако те поискат.
Лиса Мари: Той ще...
Майкъл: Всичко е в рамките на чистотата, любовта и невинността. Пълна невинност. Ако вие имате предвид секс, то това е безумие. Това не съм аз. Отидете при някой на улицата, но това не е Майкъл Джаксън.
Даян Сойер: Е, добре. Ще прекъснем сега. Елизабет Тейлър ще ни разкаже малко за това, което е видяла, когато е разговаряла с теб по средата на този процес и ти е помогнала да преодолееш пристрастността си към обезболяващите.
Майкъл: Уау! Лиз в шоуто!
Даян Сойер: Според мен тя беше толкова зла, защото хората говорят само за едната страна на личността.
Майкъл: Именно!
(Показват кадри от интервю с Елизабет Тейлър)
Елизабет Тейлър: Когато той е на турне, посещава болници, но никой не разбира за това без пресата. Той просто решава и отива, а децата го виждат и „Уау, това е Майкъл Джаксън!”.
Даян Сойер: А нямаше ли момент в който си казвате, четейки всичко, което четат и другите: „Може това да е истина, може аз в крайна сметка да не го познавам”?
Елизабет Тейлър : Никога! Абсолютно не!
Даян Сойер: Никога?
Елизабет Тейлър : Никога. Аз познавам сърцето на Майкъл, познавам мислите и душата му. Аз не съм толкова податлива. Особено по отношение на него и към хората, които обичам.
Даян Сойер: Как решихте да заминете за Сингапур?
Елизабет Тейлър: Той е мой приятел и беше сам. Той беше сам самичък. На него просто му трябваше помощ. Нищо на света не можеше да го нарани повече от това. Ако са изчислили това, ако са планирали убийство, то не биха могли да измислят нещо по-добро. Това почти, това почти разби сърцето му.
Sawyer: (глас зад кадър): Тя каза, че е разбрала, че нейния приятел е прибегнал към болкоуспокояащите за да забрави.
Елизабет Тейлър: Той не знаеше, какво ще се случи с него, той притъпяваше болката си. Но това действително ме изплаши, защото и с мен се е случвало. И аз знам колко лесно е да потънеш, когато си наранен или физически те боли.
Даян Сойер: Той от самото начало ли знаеше с какво си има работа?
b] Елизабет Тейлър: [/b] Не от самото начало, не от самото начало, но знаеше.
(Връщат се към Майкъл и Лиса)
Даян Сойер: Това беше един от репортажите направени в този период. Майкъл, казват, че си бил в такава агония заради скандала, че си искал да сложиш край на живота си. Това истина ли е?
Майкъл: Никога не съм имал намерение да правя това. Прекалено много обичам живота за да завържа живота си със самоубийство. Никога не е имало нещо такова.
Даян Сойер: Това те е накарало...
Майкъл: Разбито сърце, да (докосва с ръка сърцето си), но не и самоубийство.
Даян Сойер: Това накара ли те да се промениш? Да поговорим малко за това, къде в света смятате да живеете. Променихте ли намерението си да живеете тук? Смятате ли да заминете някъде?
Майкъл: За мен не е важно да остана в Америка. Все едно ми е. Аз винаги ще имам Невърленд. Защото аз обичам Невърленд. Но аз съм много чувствителен към дима, не мога да понасям този дим. Аз искам да замина, това е така.
Даян Сойер Наистина ли?
Майкъл: Да.
Даян Сойер: Къде?
Майкъл: За сега не съм избрал мястото. Може би Южна Африка.
Даян Сойер: За постоянно?
Майкъл: Може и Швейцария.
Даян Сойер: Е, Лиса, ти съгласна ли си с това?
Лиса Мари: Ние не можем просто, чакайте, да започнем с това, че ние не живеем отделно.
Майкъл: Да, не живеем отделно, това е просто мечта.
Лиса Мари: Това е смешно. Коя камера е тук. Както и да е, хъм, съжалявам.
Даян Сойер: Не. Включвайте се когато пожелаете.
Лиса Мари: Какво? Какво мисля за тези задокеански неща ли? Да, това са хубави места за посещения и бих искала да имам дом там.
Даян Сойер: Хмм.
Лиса Мари: Ние за сега нищо със сигурност не сме решили, но..
Майкъл:( Смее се)
Даян Сойер: Ние имаме видео от сватбата ви. И ще си позволя да ви разказвам, какво виждаме тук, ако нашия режисьор я пусне. И така. Година по-рано, нали?
Лиса Мари: Да.
Даян Сойер: Просто уточнявам.
(Пускат видео от сватбата)
Лиса Мари: Аз приличам на идиот, само това ще ви кажа.
Майкъл: Ти не приличаш на идиот, повече приличаш на...ааа...не.
Лиса Мари:(Смее се) Искате ли да говоря с вас...
Даян Сойер: Да.
Лиса Мари: Или първо ще погледаме това?
Даян Сойер: Кажи ни.
Лиса Мари: Хайде да погледаме това.
Даян Сойер: Кажи ни. Ние гледаме това директно в ефир.
МJ към LМ: Да, взимам.
LМ към МJ:Какво?
МJ към LМ: Да, взимам.
LМ към МJ: Ай!
Лиса Мари: По средата той (съдията) го моли (Майкъл) за подпис.
ЛМ: Е, това е всичко.
МJ към LМ: Как изглеждам?
LМ към МJ: Чудесно!
МJ към LМ: Сигурна ли си?
LM към МJ: Да.
Даян Сойер: И така, знам, че ти Лиса Мари искаше да поговорим за това. Много сплетни има покрай този брак. Чух, че това е план на Сциентологичната църква, чийто член се явяваш ти. И мъжа с който ти се разведе е сциентолог и той още значи много за теб и всичко е за това да завлечете Майкъл и парите му в тази църква.
Майкъл: О, Боже...
Лиса Мари: Това е боклук. Извинете, това е смешно, това е най-смешното нещо, което съм чувала някога. Първо, не е възможно никого да завлечеш когото и да било по този начин. И изобщо причината да се омъжа не може да бъде друга освен тази, че съм влюбена в този човек. Това е ясно. И те могат да хванат това, ако мислят по друг начин.
Майкъл: (Смее се високо)
Даян Сойер: Кратко и ясно.
Лиса Мари: Да.
Даян Сойер: Какво в него обичаш повече от всичко?
Лиса Мари: Ох, какво обичам повече от всичко в него? Всичко. Той е изумителен. Действително му се възхищавам. Той е удивителен. Уважавам го. Възхищавам му се. Влюбена съм в него. И не спим в отделни спални, много благодаря. Аз обичам всичко в него.
Даян Сойер: И за да завършим – ти сциентолог ли си?
Майкъл: Не.
Даян Сойер: Планираш ли да станеш?
Майкъл: Аз вярвам в духовността, вярвам във висшата сила, в Бога. Но не съм сциентолог. Аз чета всичко, обичам да чета, обичам да се уча.
Даян Сойер: Вие казахте, че не спите в отделни спални, длъжна съм да призная, че се смущавам, защото в кариерата си на журналист не съм задавала до сега такъв въпрос. Но не искам да крия факта, че повечето ви почитатели искат да ви задам този въпрос.
Лиса Мари: Правим ли секс?
[Майкъл: Хи...хи...хи...тя не е питала това!!!
Лиса Мари: Ха,ха,ха!
Майкъл: Тя не попита.
Лиса Мари: Добре, аз не съм питала.
Даян Сойер: Добре.
Майкъл: Не знаехме, че ще това ще бъде.
Лиса Мари: Това ли искахте да попитате?
Даян Сойер: Хайде да пуснем запис.
Лиса Мари: Извинете.
Даян Сойер: Хайде да го пуснем.
(Видео запис с въпроси на феновете)
Фен 1: Искаме да знаем, правите ли „това”?
fФен 2: Майкъл, знам, че това е интимен въпрос, то ти правиш ли секс с Лиса Мари?
Фен 3: Вие наистина ли се обичате един друг или правите това за да задоволите медиите?
Фен 4: Вие близки ли сте?
Даян Сойер: Още веднъж...
Майкъл Не мога да повярвам.
Лиса Мари: Уау!
Даян Сойер: Но това е просто любопитство.
Лиса Мари: Да! Да! Да!
Даян Сойер: И четохме по вестниците, че чакате дете.
Лиса Мари: Ние ще чакаме дете. Кога...не бих могла да кажа...
Майкъл: Ние не можем да кажем кога.
Лиса Мари: Това е лично.
Майкъл: Това е в ръцете на Господ.
Даян Сойер: Но не е сега?
Лиса Мари: Встъпихме ли в брак без удоволствия? Ето това според мен е интересно.
Майкъл: Това е смешно.
Даян Сойер: Защо?
Лиса Мари: Е, защо да не можем да имаме много общи неща? Това е въпроса. Защо? Защо да не можем?
Майкъл: Дали сме търсили това?
Лиса Мар:и Изобщо...не.
Майкъл: Това е най-смешното нещо, което някога съм чувал.
Лиса Мари: Той обикаля из къщата. Аз обикалям из къщата. Вие били ли сте в дома ни. Имаме нормален дом. Имаме си прислуга. И...обикаляме наоколо, той в студиото, а аз в кухнята. Ние в дома си сме,като всички останали – знам, че е трудно хората да го повярват, но е така.
Даян Сойер: Ходите ли до магазина заедно...вие...
Лиса Мари: Ходим до магазина. Ходим на вечеря. Спорим...понякога.
Майкъл: За какво, ако мога да попитам? (Майкъл към Лиса)
Лиса Мари: (Смее се и гледа към Майкъл)
Даян Сойер: Аз слушах и един репортаж, че може би ще осиновите дете.
Майкъл: О, аз бих искал да осиновя дете. Мисля, че това е едно от нещата, които винаги съм искал да направя. Дете от всички раси: арабски, еврейски, чернокожи...от всички.
Даян Сойер: Но децата на Лиса?
Майкъл: Аз обичам децата на Лиса.
Даян Сойер: Да ги осиновите....
Майкъл: Извинете?
Даян Сойер: Но да ги осиновите?
Майкъл: О, обичам децата и. Те са толкова мили.
Даян Сойер: Но да ги осиновите? Не?
Майкъл: Разбира се, че не.
Лиса Мари: Но те имат биологичен баща и той...тях...
Майкъл: Аз мисля, че те ме обичат. Аз също ги обичам.
Лиса Мари: Те го обичат.
Майкъл: Ние си прекарваме времето чудесно.
Лиса Мари: Не съм чувала, някой просто така да осинови децата на друг, докато те са свързани с него.
(Рекламна пауза)
Даян Сойер: Ние се каним да покажем вашия филм сега, създаден от Майкъл Джаксън. Той направи фурор в няколко кино-театъра в тази страна. Някои казват, че той е създаден по филмите Triumph или The Will. Нацистки филми, филми с нацистки смисъл.
Майкъл: Това не е истина. Нищо от това не е истина.
Даян Сойер: Но ти гледал ли си тези филми преди?
Майкъл: Аз гледам всичко, обичам киното, обичам документалните филми. Нищо не мога да направя.
Даян Сойер: Но когато хората гледат това, те продължават да говорят, че това е...гледат и казват, че е....
Майкъ:л Абсолютно не.
Даян Сойер: Ти беше ли...
Майкъл: Това не е свързано с политиката, или с комунизма, или с фашизма изобщо.
Даян Сойер: Критиците казват, че това е „най- само възхваляващия, възвеличаващ филм, в който певец е използвал лицето си”.
Майкъл: Добре! Точно това исках!
Даян Сойер: Заради дискусията?
Майкъл: Да! Те попаднаха в моя капан.
Даян Сойер: Но хората казват, че...
Майкъл: Аз исках всеобщото внимание.
Даян Сойер: Но какво ще кажеш на хората, които казват, че тези символи означават....
Майкъл: Не. Символи...не...
Даян Сойер: Страдание...
Майкъл: Не. Символите не са свързани с нищо. Това не е политическо. Това не е Фашистко. Това не е догма. Това не е идеология и тем подобни неща. Това е чиста проба любов. Няма да видите танкове, няма да видите трупове. Това е любов. Хората се събират заедно...
Даян Сойер: За любов. Ние се каним да покажем не голяма част от това на всички.
Майкъл: Да, но това е изкуство. Това е изкуство!
Даян Сойер: ОК.
Майкъл: Имахме режисьор, наехме го за да създадем изкуство...
Даян Сойер: Кратък отговор на всичко – започва.
Даян Сойер: Тук изплува още един скандал. В песента ти казваш: „нарича ме евреин” и някои хора казаха, че това е антисемизъм.
Майкъл: Това не е антисемизъм. Защото аз не съм расист. Никога не съм бил расист. Обичам всички раси от араби до чернокожи. И когато казах „Jew me, sue me, everybody do me, kick me, kike me, don't you black or white me”, говорих за себе си, като за жертва, разбирате ли. Моите юристи са евреи. Мои трима добри приятели са евреи David Geffen, Jeffrey Katzenberg, Stephen Spielberg, Mike Milkin. Те са ми приятели и са евреи. Какъв е смисъла в това? Та аз съм расъл в Еврейско общество.
Даян Сойер: Искам да ви попитам и двамата някои неща, това е втория най-чест въпрос на хората от улицата. Знам, че не ти е приятно да говориш за това и ти говори за него с Опра. Но хората още не вярват, те не чувстват, че са чули всичко за твоето избеляване на кожата. И ако това не ти е оставило избор и си прибягнал до козметика. Да бъдеш черен или бял, да изглеждаш, като мъж, да си в зоната на хемафродитите? Аз мисля, че те искат да знаят това решение, как ти изглеждаш и до каква степен това е твое решение? От къде се взе?
Майкъл: Аз мисля, че стана от само себе си...Природата направи това с мен.
Лиса Мари: Той е артист. У него всичко си е наред, както трябва да е...
Майкъл: Аз съм артист, аз съм певец.
Лиса Мари: И той постоянно променя нещо или възстановява, разбира те ли, в един смисъл работи над съвършенството. Ако той види нещо и не му харесва, той го променя! Той самият е скулптор, той е художник!
Майкъл: И аз искам червена точка точно тук (сочи челото си). И две очи направо тук.
Даян Сойер: Но,... но вие искате ли предишния си цвят?
Майкъл: Искам ли цвета си?
Даян Сойер: Черния цвят.
Майкъл: Вие трябва да попитате природата за това. Аз обичам черния цвят, обичам го.
Даян Сойер: Но вие искате ли да си го върнете?
Майкъл: Аз и завиждам (сочи Лиса), защото тя може да почернее, но аз не.
Даян Сойер: И още един въпрос съм длъжна да ви задам. Каните ли се да пеете заедно?
Лиса Мари: Не.
Даян Сойер: Вие двамата.
Майкъл: (пее на Лиса) Бих искал да пея с теб, искаш ли ти да пееш с мен?
Лиса Мари: (върти глава) Не-а, нееее.
Даян Сойер: Не пееш ли?
Лиса Мари: Аз пях. Пях, когато исках това. Имам предвид, че не бих се омъжила за някого, заради музикална кариера, искам да изясня това.
(Майкъл слага рога на главата на Лиса)
(Пауза)
Майкъл: Какво? Хи хи!
(Лиса Мари го щипе)
Майкъл: Престани!
Даян Сойер: Нашето време свършва и бих искала да задам кратичък въпрос, времето ни е много малко. С какво се каните да се занимавате в следващите пет години?
Майкъл: О, Боже, на мен ми харесва това с което сега се занимавам, правя всичка за да помагам на децата.
Лиса Мари: Аз искам хората да разберат с какво си имат работа и да разберат, че аз, че ние не се шегуваме. Всичките тия глупави коментари, много дразнят. За това не искам повече да говоря за това и се надявам, че с това е свършено.
Майкъл: Ние искаме да ги удушим!
Даян Сойер: Хубаво, пет години вие ще правите...
Лиса Мари: Да, искаме да ги удушим!
Майкъл: Не вярвайте на този боклук, на всичката тази таблоидна глупост. Не четете, не слушайте. Това е боклук, това е глупост, да завършим с това.
Даян Сойер: И нашата вечер приключи.
Майкъл: Yes! (Вдига пръсти в знак за победа)
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593903 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:52 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Интервю на Майкъл Джаксън за списание "Popcorn" (№8 1995г)

Popcorn: Верни ли са съобщенията в пресата, че Лиса Мари е бременна?
Michael: Не,не, тя не е бременна, още не! Но ние искаме да имаме деца и работим над това. Искаме също да се адаптираме малко, да свикнем с нашия нов семеен статус.
Popcorn: Много хора смятат, че вашия брак е само рекламен трик, който да замаже репутацията Ви.
Michael: Абсолютна глупост, която ни обижда. Как е възможно странични хора да оценяват личния ни живот ? Ние се обичаме, живеем под един покрив, хозим заедно на разходка и по магазините, спим в едно легло.
Popcorn: Обвиненията в извращения с малолетни отпаднаха ли окончателно?
Michael: Да, Последвах съвета на моите адвокати, които ме предупредиха, че един съдебен процес може да се проточи 7 години и реших делото извън съда. Аз не се страхувах от процес, защото няма никакви, нито най-малките доказателства срещу мен, аз за нищо не съм виновен. Страхувах се, че един процес ще ме изчерпи от психологическа гледна точка и ще ме доведе до нервен срив. Вижте само какво се твори около процеса на О.Дж.Симпсън и ще разберете моите опасения. На мен ми е жал за Джорди – момчето,което повдигна обвиненията – мисля, че са го наговорили. Родителите му няма да се спрат пред нищо, за да извадят пари от джоба ми. Чух, че момчето не желае да бъде повече под тяхна грижа.
Popcorn: Скандалът промени ли вашето отношение към Америка?
Michael: Възможно е. Америка не значи за мен нищо, но и никога не е значила прекалено много. Единственото, което по настояще е ценно за мен в тази страна, това е моето ранчо Невърленд, което смятам да съхраня за себе си до края на живота си. В същото време с Лиса смятаме да заминем. Възможно е дори в Европа, в Швейцария. Когато ходих преди две години на гости на Елизабет Тейлър, там много ми хареса. Няма я американската суета, пълен покой, дори въздуха е по-чист и по-здрав отколкото в Калифорния.
Popcorn: Истина ли е това, което пишат в американската преса, че се каните да построите в Невърленд площадка за кацане на НЛО?
Michael: Извинете, но на такъв глупав въпрос дори не ми се иска да отговарям. На някого много му се е приискало да напише нещо за мен и го е написал.
Popcorn: Известен ли е вече маршрута на световното ви турне?
Michael: За сега не знам нито точен мършрут, нито датите на концертите. В най-добрия случай, турнето ще започне през 1996г и голяма част от него ще премине в Европа.
Popcorn: Майкъл, благодаря Ви за интервюто.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593902 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:50 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


2003 г списание Globe

Американският таблоид Globe, публикува ексклузивни фотографии на Майкъл Джаксън и статия, включваща разказ на самия Майкъл, за това как е пострадал от ухапване на паяк. Трудно е да се каже, защо Майкъл е избрал именно Globe, за да сподели тази история. В статията има също и коментари на личния лекар на Майкъл и писма от няколко знаменитости в подкрепа на Краля на попа, написани след така наречения „берлински инцидент”.

„Болката...тя е силна, много силна...понякога ми се струва, че по крака ме е ухапал лъв!” – така описва своето състояние Майкъл Джаксън, след шестте кошмарни седмици, от вкарването му в поредния скандал. Милиони, телевизионни зрители, замръзнали следиха, как Краля на поп-музиката провеси своя малък син от прозореца на четвъртия етаж в Германия. След това той се появи в залата на съда (където се гледа делото за отмяната на двата Милениум концерта), на патерици, с бинтован крак и силно подута ръка. И отново целия свят се запита: „ Какво се е случило с Майкъл?”
Накрая в това ексклузивно интервю, Джаксън разказва за тези проблеми и дава възможност на читателите на Globe да надникнат в неговия таен свят!
В действителност, казва Майкъл, го е ухапал не ядосан лъв, а малък, но много опасен отровен паяк. Когато Майкъл не успя да се яви в съда, той именно с това обясни своето отсъствие. Съдията поиска доказателства. И сега Майкъл предостави доказателства, избирайки Globe да публикува фотографии на ужасната рана, която има на десния си крак , появила се от ухапване на паяк. „Мен действително не ухапаха паяци – каза Майкъл . Болката беше чудовищна.” Когато той все пак дойде в залата на съда, на неговия бинтован ляв крак беше нахлузил само чорап. Майкъл обясни, че от ухапването са пострадали неговата ръка, левия крак и на десния крак пищяла. „Аз не съм взел нито една таблетка, за да се справя с тази мъчителна болка – с гордост казва той. Справям се единствено с помощта на медитацията. Издигам се над болката. Елизабет Тейлър някога ми каза, че трябва да умеем да се издигнем над всичко, това беше, когато аз нервничих преди да излезна на сцена. Знам, че други хора (след ухапване от паяк), ги тормози ужасна болка. Но аз съм длъжен да се извися над това, да намеря сили и това ми се отдава. Аз се издигам над нея.”
Джаксън разказва, че това се е случило в нощта, когато е спал в дома си, ранчото Невърленд в Калифорния. „Аз дори не знам как се случи това. Така и не видях паяка. Събудих се една сутрин, преди месец някъде и на моя крак имаше голяма, сочна рана, болеше ужасно. След проведените изследвания се оказа, че това ухапване е от много отровен паяк, можело е дори да бъде смъртоносен.”
Личния доктор на Джаксън, доктор Alimorad Farshchian, съобщи, че това по-скоро е бил кафяв паяк – отшелник, чиято силна отрова предизвиква сериозно увреждане на тъканта и за лечението са нужни седмици.
„Раната беше 6 или 7 см в диаметър – каза доктора в разговор с Globe. След като започнахме лечение, тя изсъхна и хвана коричка. Сега раната постепенно зараства.”
Именно заради това, Майкъл не можа да се яви на връчването на наградата от Billboard Music Awards и я взе от ръцете на своя приятел Крис Тъкър в Невърленд. Имаше и други трудности, добавя той : „Аз така обичам да танцувам, но не можех да танцувам в разстояние на няколко седмици. Това ми липсваше най-много.”
Джаксън, говори за това, че за лечението на раните по краката му трябва време. „Заздравяването вървеше бавно, но уверено. Когато бях в Германия, раната малко се стегна и стана по-малка.”
Доктор Farshchian, лекува своя пациент със същия антибиотик “Cipro”, който са приемали стотици американци по време на разпространението на антракс. „Лечението е успешно – казва той. След три-четири седмици, Майкъл отново ще може нормално да ходи и танцува. Той оздравява много бързо. Това е невероятно. Раната беше огромна. Ако това се бе случило на мен или някой друг, щяха да ни трябват месеци за лечение, а можеше да се стигне и до операция. Него много го болеше, но с всеки изминал ден нещата стават по-добри. Аз също знам, че той не взима болко обезболяващи, за да се справи с болката”.
Близък приятел на Джаксън, разказа също, че „Майкъл много го боли, но той каза, че това няма да му попречи да работи и да се занимава с децата си. Веднъж той цял ден прекара с децата си играейки си с тях на двора или в къщата. Знаехме, че го боли, но той се стараеше да не показва това на децата си и се държеше така, сякаш всичко е наред. Той не искаше те да знаят, колко много го боли в действителност”.
Легендарния изпълнител, предаде на читателите на Globe, благодарност за добрите им пожелания. „ Мен все още ме боли – казва Джаксън – но много ми помага любовта и подкрепата на моето семейство и на феновете”.
След печално известния инцидент на балкона в Берлинския хотел, Майкъл отново е подложен на жестоки нападки. Адвокатката от Калифорния Глория Олред, дори се опита да направи разследване, за да разбере как се отнася Майкъл Джаксън към децата си. Но приятелите му, които го познават в разстояние на много години (легендарния актьор Грегъри Пек, Елизабет Тейлър, Маколи Кълкин и певецът Бари Гиб от Bee Gees), за уверени, че Майкъл е любящ, предан и идеален баща на своите три деца. „Не позволявайте да ви излъжат – казват тези знаменитости. Никой не обича децата си повече от Майкъл”.
Джаксън позволи на Globe да прочете няколко писма, изпратени му от неговите приятели, а също така предостави няколко фотографии от личния си архив, на които той е заедно със своите племенници, Симон и Рио Джаксън пускат хвърчила.
Звездите потвърждават, че по-добър баща от Майкъл няма. „Ти си признат изпълнител в целия свят, но малко хора знаят, какъв баща си” – са написали в едно от писмата Грегъри Пек и съпругата му Вероника. „Ние те познаваме от 25 години, ние сме твои близки приятели, ние сме прекарали доста време заедно с теб, Принс, Парис и Принс Майкъл, които весело си играеха с нашите внуци”.
Приятелката на Майкъл, Елизабет Тейлър казва, че тя изобщо не се е разтревожила от произшествието с детето: „Аз гледах всичко в новините по телевизията и видях колко здраво го държеше под мишниците”.
Гиб написа: „Ние с Линда имаме пет деца и за нас беше очевидно, че всички вие сте много щастливи и децата те обичат толкова силно, колкото и ти тях”.
Маколи Кълкин предаде на Globe открито писмо в което се казва: „Аз знам, че Майкъл е удивителен баща, особено като се има предвид живота му под погледа на обществеността. Говорих с Майкъл за случилото се в Германия през този ден. Той много съжалява, че всичко е преиначено по този начин”.

Писмото на Грегъри Пек
Скъпи Майкъл,
Ти си признат изпълнител в целия свят, но малко хора знаят, какъв баща си. Ние те познаваме от 25 години, ние сме твои близки приятели, ние сме прекарали доста време заедно с теб, Принс, Парис и Принс Майкъл, които весело си играеха с нашите внуци. Ние и нашите деца, които се явяват твои връстници, винаги сме ти се възхищавали, какъв любящ и забавен баща си. Твойте деца не биха могли да имат по-добър баща. Те те обичат и уважават. Ти ги обграждаш с много нежност, внимание, доброта и истинска грижа. Тяхната радост и любов са отражение на твоята родителска грижа и любов. Тези, които те критикуват и те осъждат, трябва по-добре да се вгледат в собствените си семейства. Виждали сме безброй пъти, какъв чувствителен и всеотдаен баща си и се присъединяваме, към многото твои приятели, които сега поддържат теб и семейството ти.
С любов.
Вероника и Грег.

Писмо на Елизабет Тейлър:
19 Декември 2002г.

Мой любим Майкъл,
Аз гледах всичко в новините по телевизията и видях колко здраво го държеше под мишниците. Бебето обича, когато го люлеят и знам, че ти контролираше ситуацията. За него, това е игра и аз знам, защо покриваш лицето му. Всички деца на известни личности, се налага да се предпазват от разпознаване, по очевидни причини – те са постоянно в опасност от отвличане. Аз съм минала през това, като дете, ти Майкъл също, знам това.
Майкъл, до сега никога не съм виждала по-добър и любящ родител от теб. Ти възпитаваш своите деца с безусловна любов и внимателно се стараеш да заложиш в тях и дисциплина. Аз никога не съм виждала две, толкова добре възпитани и приятни деца (включително и моите собствени). Ти си образец за баща. Ти никога не би рискувал безопасността на твоите деца. Ако само можеха хората да те видят с децата ти, как прекарваш времето си с тях, твоята любов! Не просто красиви дрехи и подаръци , а чиста и безгранична любов. Те ти отвръщат със същото.
Ако само би могъл да позволиш на хората да видят повече, да видят теб, истинския – разбирам, че си срамежлив, а ти разбираш колко аз съм срамежлива, но и двамата сме професионалисти. Аз с всички сили се старая да опазя моите деца от вниманието на публиката и те израснаха чудесно. Толкова съм горда с тях и с твоите деца съм много горда. Те са прекрасни и от вътре и от вън, точно както и ти.
Не позволявай на никой да те огорчава, Майкъл. Теб те обичат толкова много хора и особено това бебе. Аз те обичам така силно, както винаги и те разбирам чудесно, както винаги. Не се крий. Не си направил нищо, от което да се срамуваш. Гордей се с начина по който възпитаваш децата си. Господ знае, колко се гордея с теб. Обичам те с цялото си сърце и защото те познавам толкова добре, винаги ще те разбера, дори когато другите не могат. Но знаеш ли какво – да оставим другите да отидат някъде далеч (по-дяволите има предвид)!
С цялата моя любов, Елизабет.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593901 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:49 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Интервю на Маколи Кълкин при Лари Кинг 2005г.

ЛК: Длъжни сме да обсъдим този въпрос. Какви бяха отношенията ти с Майкъл Джаксън?
МК: Бяха или са?
ЛК: И едното и другото.
МК: Каква е разликата...
ЛК: Да започнем с това, какви са били.
МК: Той беше и си остава мой добър приятел! Всичко, което става сега е просто нещастно стечение на обстоятелствата, знаеш ли...
ЛК: Кога го срещна за първи път?
МК: За първи път го видях - нещо от типа, че той ми звънна неочаквано и ми каза: „Здравей, аз съм Майкъл!” Просто, здравей. Работата е в това, че...
ЛК: Това след „Сам в къщи” ли е?
МК: Това е след „Сам в къщи”. Всъщност аз го срещнах преди това, когато играех в „Лешникотрошачката” в Линкълн център. Играех Фриц и той дойде зад кулисите един ден. Имахме кратка среща и той сякаш ме позна, защото аз играех в „Чичо Бък”. И той го спомена. После съвсем неочаквано ми се обади и ми каза: „Защо не дойдеш при мен?”. Работата е там, че аз не реагирах към него, така, както повечето хора. Болшинството от тях обичат Майкъл Джаксън и той е като Бог за тях. А за мен – въпреки, че знаех, че е поп-певец – не му бях фен. Смятам, че това беше една от причините заради, които се сближихме. Беше – повярвай ми, но аз винаги го наричах, козел. Наричах го глупак и той приемаше това.
ЛК: И брат....(не се разбира)
МК: Да! Всички постъпвахме така! Той беше приятел на семейството.
ЛК: Какво се случваше у тях? Това е нещото, което вълнува хората.
МК: Това е странно...
ЛК: Какво се случваше?
МК: Нищо не се случваше. Знаеш ли, всъщност нищо! Имам предвид, че играехме на видео игри. Знаеш ли, играехме в увеселителния парк...
ЛК: Спеше ли в леглото?
МК: Да, цялата работа е в това, че – е, добре, спим в една стая с него. Това е като, не знам дали ме разбираш...Спалнята на Майкъл Джаксън е двуетажна и има три типа бани и други неща...Това означава, че съм спал в тази спалня. Да, но ти разбираш ли как се случваше това....Цялата работа е в това, че Майкъл не умее добре да обяснява, никога не е умеел, защото той не е много социален човек. Става въпрос за човек, който е бил отделен от всичко! И който се ограждаше от всичко и това през последните 30 години! И той не е много добър в общуването с хора, и не умее много добре да изразява своята мисъл. За това, когато той казва нещо, той не винаги разбира, защо хората реагират именно така...
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593900 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:47 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Интервю на Гералдо Ривера от 7 февруари 2005

ГР: Добър ден. Как сте?
MJ: Благодаря. А вие?
ГР: Приятно ми е да Ви видя. Винаги ли се усмихваш?
MJ: Разбира се, много се усмихвам.
ГР: Усмихвате ли се когато сте в студиото за запис и създавате музика?
MJ: Разбира се, аз обожавам музиката.
ГР: Удоволствие ли е да се върнете към музиката?
MJ: Това е невероятно. Защото,...в това е целия ми живот. С това се занимавам.
ГР: Отдалечихте се от това занимание. Желаете ли да говорите за това, което чувствахте тогава?
MJ: Сега при мен всичко е добре. А при вас?
ГР: Каквото и да се случва в света, при вас всичко е наред ли?
MJ: Всичко е добре, Гералдо, благодаря.
ГР: Знаете ли, беше удивително да ви наблюдавам с децата. Мисля, че това е истинския Майкъл, когато никой не познава. Вие със собствените си деца...Не разбирам как се справихте без бавачка.
MJ: работата е в това, че ми доставя удоволствие. Харесва ми да се грижа за тях. Това ме прави щастлив. Знаете ли, че те са чудесни деца?
ГР: Наблюдавах ви как бяхте своеобразен арбитър в спора между каналите Nickelodeon и Disney. Удаде ви се да решите удивително сложни проблеми. В същото време имате вид на човек, водещ нормален живот, който е присъщ на всеки американец. Приятно е да се види това.
MJ: Благодаря. Децата ми дадоха това.
ГР: Кажете, какво означават децата за вас?
MJ: Това е трудно да се обясни с две думи. Те значат твърде много. Нужно е само да разбереш, какви чувства предизвикват. Събуждам се и вече съм готов да прекарам с тях целия ден. Правя им закуска, ако искат им чета, много четем, играем на криеница. Ни е прекарваме заедно много време!
ГР: И можете ли да създадете свят, който в крайна сметка е нормален? Очевидно те не познават друг живот.
MJ: Правя каквото мога.
ГР: Тоест, това е основното за вас.
MJ: Да, разбира се. Искам да съм най-добрият баща в света.
ГР: Те разбират ли кой сте? Знаят ли какво значите за хората?
MJ: Да. Нали пътуват с мен на участия и бяха с мен в колата, сред моите фенове.
ГР: Това хареса ли им?
MJ: Намериха го за привлекателно. Много им се искаше да се качат на сцената и ме помолиха за това. Каня се да ги взема със себе си и да позволя на света да ги види за първи път.
ГР: А те не казват ли: „Татко, искаме у доба да гледаме «Nickelodeon»?
MJ:(Смее се) Възможно е, възможно.
ГР: Тоест казват?
MJ: Да.
ГР: И така, как се чувствате, намирайки се отново в звукозаписното студио? Отново ли сте съсредоточен в музиката? Това в крайна сметка помага ли?
MJ: Това е огромна помощ. Чувствам се съвършено, като у дома. Напълно се концентрирам. За това съм тук...Всяка форма на изкуството дава такива усещания. Обичам това.
ГР: Значи, в съответствие с общия цитат вие сте Краля на попа. Това комфортно ли е за вас? Или най-важно е творчеството?
MJ: Да, за мен е важен творческия процес.
ГР: Видях ви с Ранди. Много напомнихте за мен и моите братя, когато бяхме заедно. Кой от вас е лидер?
MJ: Ранди.
ГР: Това не е онова, което видях. Но имате доверие на семейството си.
MJ: Разбира се.
ГР: Това означава ли, че за вас изразът „Кръвта вода не става” е валиден? Какво е за вас семейството?
MJ: Семейството – то е всичко. То е любов. Ние сме приятели в края на краищата, това е важното. Каквото и да говорят в обществото и пресата, ние сме приятели. Ние силно се обичаме един друг.
ГР: Значи имате сплотено семейство и вие презирате цялата тази вестникарска глупост?
MJ: Това е стремеж за сензации.
ГР: Как постъпвате в такъв случай?
MJ: Как бих могъл да реагирам на това?
ГР: Как постъпвате с всичко в живота си, което е преувеличено и се намира на границата с гротеската?
MJ: Като да гледаш фантастичен филм. Това не е истина. Нали се познавам. И ми е тъжно, че на хората им се налага да четат и да вярват на това.
ГР: Прилича на ежеседмична пресконференция, когато вие обяснявате, че това е поредната клюка и тя не е истина.
MJ: Знам, че в крайна сметка истината ще победи, сигурен съм в това.
ГР: Убедих се в това и не мога да намеря някой, който е по-глупаво преследван във връзка с най-възмутителни причини. Един от вашите адвокати ми разказа, че жена с име Били Джийн Джаксън е позвънила и казала :”Престанете да изкарвате пари за моя сметка, Господин Адвокат – аз съм жената Били Джийн” – очевидно от вашия хит. Разбирам как се чувствате....Преди всичко, как ви се отразява това?
MJ: Влияе ли ми това? Да, нали съм жив човек. Но успях да си изградя имунитет. Разбира се тези неща могат да те наранят, но като цяло аз съм много силен. Просто не приличам на хората, които приемат лъжливата информация.
ГР: Като например за баща ви миналата година ли?
MJ: Това беше чудовищна клюка.
ГР: След това се появиха близнаците. Не знам какво се случи с другите двама. Може би са били похитени от извънземни.
MJ: Чух за тази история, но аз нямам никакви близнаци. Говорят, че ги крия и какво ли още не. Всичко това са клюки.
ГР: Тоест това са тотални лъжи.
MJ: Колкото по-голяма звезда си, толкова по-голям обект на клюки ставаш. Не, не искам да кажа, че съм супер звезда. Съвсем не. Просто хората, които се сдобиват със слава, се явяват мишени. Но истината все пак ще победи. Вярвам в това. Аз изобщо Вярвам в Бог. Знаете ли това?
ГР: Доверието ви поддържа ли?
MJ: Разбира се, да.
ГР: Какво ще кажете за приятелството?
MJ: Какво за приятелството?
ГР: Разчитате ли на приятели? Тези хора останаха ли до вас независимо от всичко? Кои са ви приятели?
MJ: Моите деца, моето семейство, моите братя и сестри и още много хора. Много. Честно казано вие познавате някои от тях....
ГР: Елизабет Тейлър?
MJ: О, тя е верен приятел. Непрекъснато се виждам с нея. Тя е много скъп за мен човек. Неотдавна и гостувах. Чудесно си беседваме по телефона вечер, понякога няколко пъти в седмицата.
ГР: Колко време продължава вашето приятелство?
MJ: Запознах се с Елизабет, когато бях на шестнайсет.
ГР: Вие съчинявате музика от пет годишен.
MJ: Да.
ГР: От тази гледна точка, вие създавате музика вече пето десетилетие. Вече 41 години.
MJ: Да.
ГР: Понякога не се ли отегчавате?
MJ: Не, не. Никога не се отегчавам.
ГР: Наистина ли? Понякога Ранди не ви ли отегчава?
(Смее се)
ГР: Той се намира в студиото дами и господа!
MJ: Никога! Той е удивителен. Той е изумителен и ме подкрепя. Той просто е великолепен!
ГР: Те са различни. Цялото ви семейство е ексцентрично...както и моето.
MJ: Всеки от братята и сестрите ми е съвършено различен, както във всяко семейство. Можете да намерите на различни черти на характера. Това е нещото, което създава семейството.
ГР: Когато водите такъв интензивен начин на живот, как протича ежедневния ви живот? Как предпочитате да си почивате?
MJ: Работата е в това, че аз не напускам предела на дома си често. Създавам си собствен свят зад вратите, защото не мога да отида в местното кино или на театър, в близкия парк или пък да купя сладолед от магазина. За това трябва да създам собствен свят в къщи, това се опитвам да направя. Този свят не е толкова за мен. Правя го с моето семейство и с близките приятели.
ГР: Това е необходимост в личния живот, необходимост да се оградиш от всички тези ненормални слухове и предположения. Оплаквате ли се? Аз например, не. Опитвам се да изключа тези неща от живота си. Разбира се, не смятам ,че съм крал...краля, ловец на звезди може би. Ха-ха-ха...
MJ: Крал на журналистиката.
ГР: Децата помагат ли в тежки ситуации? Вие казахте, че това е помощ със сила равна на силата на цунами. Какво е? Бащинството стимулира ли ви?
MJ: Разбира се. Но бащинството – това преди всичко е грижа. Аз чета Библията, уча се да разбирам Божията любов. Господ казва: „ Възпитавайте децата, подражавайте им, приличайте на деца, грижете се за старите хора, грижете се за другите.” Ние сме израснали с тези ценности. Това е много важно за моето семейство и ще бъде важно винаги.
ГР: Какво ще кажете за нови филми? Вече имате някакъв опит в тази област, но не сме ви виждали в киното от много време.
MJ: На мен това ми харесва и се каня да продължа работа в киното. Аз по принцип обичам да предизвиквам себе си. Обичам творчеството и мисля, че художника се занимава с нов вид изкуство, когато е в състояние да изрази себе си по нов начин.
ГР: И смятате, че изкуството играе важна роля в реалния живот ли? В частност приложими ли са към такива явления, като цунами?
MJ: Видях това в деня след Рождество – бройката на пострадалите продължаваше да расте, стана направо неправдоподобно, не можех да повярвам, че е истина. Бях поразен. Помислих си, че съм длъжен да направя нещо. Това е нещото, заради което Бог ни е дал талант. Да го дадем на хората и да им помогнем. За това аз и братята ми решихме да изпълним песента заедно.
ГР: И какво? Набрахте номера и казахте: „Привет братя! Какво бихте казали?”
MJ: Аз просто казах „Привет”, нужно е да направим нещо в студиото за пострадалите от цунами. Дайте да се съберем и да го организираме. И те казаха, че това е хубаво.
ГР: И така, вие се върнахте, смятам, че хората ще са ви признателни за това, че решихте да се върнете. Има ли място в света, където можете да се концентрирате върху креативността си и вашите деца?
MJ: Да и аз обичам това. Имам предвид, че ме увлича. Изкуството- това е светът в който се чувства комфортно повече от всичко.
ГР: В Гери, Индиана, можехте ли да предположите, какъв ще бъде светът ви на 46 години?
MJ: Никога не съм мислел за това. Исках да правя нещо удивително в живота си и да помагам на хората.Определено никога не съм мислил за това, когато бях малък. Просто пеех и танцувах и не разбирах, защо хората ме аплодираха и ми се възхищаваха.
ГР: Когато растете, така на сцената, в кой момент разбирате, какво е мястото ви в обществото?
MJ: Когато започваш да растеш. Ставаш личност и започваш да се развиваш интелектуално...Започваш да разбираш много неща и да размишляваш.
ГР: Това интервю на много хора може да им се стори странно. И за журналистите такива диалози не са особено приятни. Днес хората могат да слушат от вас само обичайни и нормални неща.
MJ: Това винаги ми харесва. Аз съм такъв, какъвто съм.
ГР: Майкъл Джаксън и неговите братя съществуваха в изкуството отделно.Това ли е момент в живота ви, когато се завръщате заедно? Очевидно, че вие ще продължите соловата си кариера, но какъв е плана, каква е общата картина от сцената на твоя живот? Кое ще остане недостижимо? Какво бихте искали да направите?
MJ: Ще има много изненади. Филм. Обичам филмите. Това, разбира се,са иновации, ново поле на дейност. Аз използвах видео в музиката, за да се издигна на ново ниво. И да се занимавам с това ми донесе удоволствие....
ГР: Никога ли не сте поглеждали назад и не сте се чудили – Трилър е самото съвършенство, най-печелившото шоу и е дело на вашите ръце?
MJ: Опитвам се да не мисля за това. Достатъчно тежко е и не бих искал подсъзнателно да мисля, че съм направил всичко, трябва още да се работи. Ето за това не държа награди и призове в дома си. Не можеш да намериш в дома ми златен диск. Защото това ме кара да се чувствам прекалено. Те казват, виж какво съм постигнал. Но аз винаги искам да чувствам, че не съм направил всичко.
ГР: Вие сте Краля на попа, но аз сега гледам няколко изпълнителя и не мога да си спомня имената на половината от тях. 50 cent и още едни. В същото време те са добре известни, защото има сериозен спад в поп направлението и започна ново движение в музиката. Мислите ли, че сте повече от тях, като представител на по традиционният вид музика? Ще се върне ли света към традиционната поп и рок музика?
MJ: Великата музика и великите мелодии са безсмъртни. Тази музика ще надживее културните промени и промяната на модата и обичаите. Днес ние продължаваме да слушаме Моцарт, Чайковски, Рахманинов и други велики композитори. Великата музика прилича на великите скулптури, на великите картини. Това е вечно, без съмнение.
ГР: От друга страна, взех интервю от Барбара Стрейзънд, когато тя се намираше в пика на своята кариера. Тя се канеше да пее с BeeGees и с други популярни музиканти. Тя смени темпото за да изненада публиката.
MJ: Аз вече много пъти съм правил това. Не съм рапър, но бих могъл да правя това...Писал съм песни в рап версии, за достатъчно известни рапъри, на тях им се получава по-добре отколкото на мен.
ГР: Въпреки изолирания начин на живот и статута на звезда, запазвате в течение на дълго време дълбоки и страстни отношения с общността. Това поддържа ли ви? Съгласен ли сте с мен?
MJ: Съгласен съм, защото е много важно да обичаш съседите си.
ГР: Но от къде е тази, почти инстинктивна любов?
MJ: Аз наистина смятам, че това произлиза от моята майка и Бог.Това е пътя, който сме следвали. Това са ценностите, които ни е внушавал баща ми. Родителите ни винаги са ни възпитавали с Библията. Винаги сме посещавали служба четири пъти седмично. Много съм щастлив, че сме правили това, защото тези ценности са много важни. Не знам дали бих могъл да осъществя всичко направено без тях.
ГР: Прекарвате ли време с родителите си? Те близко ли са от тук? Какви са ви взаимоотношенията? Аз например съм много близък с майка ми.
MJ: Това е чудесно...В даден етап от живота, можем да оценим кои са нашите родители и какво са направили за нас. Започваме да разбираме, колко изключителни неща са правили за нас. Аз започвам да разбирам, колко силно е повлиял баща ми на мен и майка ми.
ГР: Моят приятел Cheech, - вие знаете партньора му Tommy Chung, ни помогна да намерим вас, Bobby Taylor и The Vancouvers’- той ми каза, че остарявайки вижда в огледалото лицето на баща си. Вие чувствате ли това? Започвате ли да приличате на баща си?
MJ: Аз харесвам, много от чертите на моя баща. Той е много силен. Той е боец. Винаги ни е учил да бъдем мъжествени, да сме уверени в себе си, да вярваме в идеалите си. Научи ни, че всичко е достижимо и е необходимо просто да не се предаваш. Нашата майка ни учеше на същото.
ГР: Вие боец ли сте?
MJ: Абсолютно.
ГР: Как определяте своя път в живота? Разкажете ни за това.
MJ: Опитвам се да бъда добър и щедър, да давам нещо на хората, да правя това, което смятам, че Бог иска да правя. Понякога се моля и казвам: „Накъде да тръгна, Господи?” Винаги съм бил духовен човек. Нищо ново.
ГР: Гледахте ли филма "Finding neverland" или четохте Barre?
MJ: Знам много за Barre и съм му фен в течение на много години.
ГР: Знаете, че той е извървял много тежък път, както и вие. Не бих искал много да задълбавам в това. Кажете, кое доведе до създаването на Neverland. Разбирам, че има два, а може би и три Neverland. Това са ,Neverland на Питър Пан, Neverland в съзнанието на Майкъл Джаксън и накрая, това реално място, което създадохте. Защо създадохте това място?
MJ: Създадох Neverland, като дом за мен и моите деца и го направих на практика подсъзнателно. Свързано е с това, което казах по-рано – къде бих могъл да отида? Тежко е да отговориш на този въпрос. Опитвах се да отида някъде, но дори и полицаите ми казваха: „Дайте автограф за жена ми”. Казват ми още: „Защо сте тук без охрана?”. И аз не мога да ходя там. Правя го понякога, но е много трудно.
ГР: Създадохте Neverland още преди появата на децата ви, за вас ли беше? Екзотичните животни за Майкъл Джаксън ли бяха?
MJ: За мен и за другите. Това ми дава възможност да правя това, което не можех да правя, като малък. Не можехме да ходим на кино, в Дисниленд, да правим разни забавни неща. Бяхме по турнета. Много работихме. Получавахме от това удоволствие. Но това ми позволи да получа определено място, където да ми е комфортно.
ГР: Вие създадохте, като Barre, този вълшебен свят. Ще можете ли някога да израстете този Майкъл? Понякога мислите ли, че е глупаво да живеете сред лами и влакчета и пътуване с кон?
MJ: Това се нарича Божествена глупост, ако го направиш. Бог прави всички неща малки и големи. Другите хора имат ферари, аероплани, вертолети и всичко, което ги прави щастливи. Моето щастие е в това, да давам, да споделям и невинно да се забавлявам.
ГР: Вашият дом за такава изключителна личност е доста скромен и присъства персоналния ви стил. Защо нямате голямо диамантено украшение с името „Майкъл”?
MJ: Аз съм скромен в това отношение. Ако сложа нещо подобно, вероятно ще го дам на първото дете, което ще каже: ”На мен ми харесва вашето колие”. Когато бях малък се възхищавах на Sammy Davis, Fred Astair, Gene Kelley. Ако просто им бях казал: „Харесва ми ризата, която носите”, те щяха да ми я дадат.
ГР: Независима от пристрастното внимание на медиите, Вие поканихте в Neverland, много деца от града. Аз бях там и ми се иска да попитам, защо правите това?
MJ: Много пъти съм пътувал по света. Посещавам болници и приюти толкова пъти, колкото концерта имам. Разбира се това не се съобщава от пресата. Въпреки, че аз правя това не заради пресата. Занимавам се с това, защото то излиза от сърцето ми. Колко деца в града не са виждали гори, не са се возили на въртележка, никога не са имали коне и лами, дори не са ги виждали, не са се казвали на тях. За това аз мога да отворя вратите и да видя щастие, взрив от смях, който излиза то децата. Тогава си казвам „Благодаря ти Господи!”. И чувствам, че съм спечелил одобрителна усмивка от Бог, за това, че правя нещо, което носи радост на други хора.
ГР: До колко сте близки със своите братя? Как техните дейности Ви затрогват? Например скъсаната дреха на Джанет на супербоул? Как реагирате, като брат и зрител?
MJ: Не мога да говоря за сестра си. Обичам я. Гледах, но нищо не видях. Бях в дома на моя приятел Рон Бъркли, в киносалона му. Там има голям екран, но аз дори не видях това. Чух всички противоречиви сведения на следващия ден и си казах: „Това е лъжа. Аз нищо не видях.”
ГР: Смятате ли, че тези слухове бяха раздути? Смятате ли, че е свързано с феномена Джаксън или това е мода в нашата страна?
MJ: Интересни хипотези. И двете. Трудно е да се обясни и не желая да коментирам нито едната от двете.
ГР: Вие можете да и се обадите и да и кажете: „Не обръщай внимание на тази глупост.”
MJ:Да, казах и нещо от този сорт. Например – бъди силна. Всичко ще премине. Не се вълнувай. Виждал съм и по-лоши неща. Казвам и -Джанет, ти си твърде млада да помниш това, но веднъж гледах Оскарите с David Niven. В определен момент към него се втурна гол човек. Това беше специално организирано, но никой не каза нищо за това повече. Да, това беше ярко събитие за което говореше целия свят. Но вече на следващия ден, то беше просто шега.
ГР: Смятам, че вината за всичко е във фамилията Джаксън. Всичко изглуждаше преувеличено. Една от причините е личността Джаксън.
MJ: Благодаря.
ГР: Как стои въпроса за нов диск? Кога бихме могли да го очакваме? Първо по радиото ли ще го чуем и после хората ще могат да харчат пари, които ще получат децата от Индийския океан?
MJ: Много бих искал това.
ГР: А сега ми разкажете, как ви кара да се чувствате този акт на щедрост и състрадание? Понякога на мен ми се струва, че се чувствам по-добре, като давам отколкото, като взимам. Обяснете вашите чувства в този случай.
MJ: Това е само една идея. Аз не знам как да обясня психологическите характеристики на тази идея. Просто обичам да работя за нещо. Налице е комбинация от двете. Работа и след това споделям резултатите с други хора и се моля да им се хареса. Това е, което ми дава най-голямо удовлетворение като изпълнител.
ГР: Вас лично разстройва ли ви или пък обратно, укрепва ли ви професионално, когато казват, че този проект на Джаксън се е получил, или пък се е провалил? Например, продадени са седем и половина милиона копия от албума Number Ones. Сега ми се струва, че тиража се е увеличил четворно от факта, че това е ваш албум. Вие сте сериозна марка. И все пак много представители на шоу- бизнеса казват, че този албум не представлява нищо сериозно.
MJ: Аз не знам за кой проект говорите, защото това не са верни съобщения. Сензационното може да увеличи броя на продажбите до напълно невъобразими размери, по-добре от всички добри новини. Хората искат да слушат клюки. Моите последни осем албума, заемаха първо място във всички възможни класации и за това хората се интересуват от сензационни новини и слухове.
ГР: Тежко ли е да се осъзнава това? Не ви ли се иска да изкрещите: „Почакайте за минута! Вижте моите места в класациите!”?
MJ: Това е качество на цялата човешка природа, което аз не харесвам. Но има и друга, прекрасна страна на човешката природа – не е ли истина?
ГР: Но това явно не се отнася за Еминем. Вече говорихме за това. Смятам, че трябва да се изкажете по този въпрос. Защо не?
MJ: А какъв е въпроса?
ГР: Стиви Уондър каза, че е грубо някой да прави пари от чувствата на обществото. Кажа те, до колко това е неприятно и какво мислите по този повод?
MJ: Никога не съм се срещал с Еминем, но винаги съм му се възхищавал. Заради това е много тъжно, когато един изпълнител прави нещо неприятно за друг изпълнител. Мисля, че Стиви Уондър е казал истината. Но аз не искам да говоря повече от това, което вече казах. Еминем трябва да се срамува от това, което прави. Стиви го е казал с една дума. Това той го е казал, а не аз. Стиви е един от най-чудесните хора на света.
ГР: Стиви го каза. За вас братската любов съществува ли? Тя има ли смисъл?
MJ: Аз обичам Стиви Уондър. За мен той е истински професионалист в музиката. Аз винаги ще го обичам. Много хора уважават Стиви и той се явява много силна личност в тази среда. Когато той говори, хората го слушат и от страна на Еминем е много неприятно да прави, това, което направи. Аз съм изпълнител в по-голямата част от живота си и никога не съм нападал тези хора. Великите артисти не правят това. Никой не бива да прави това.
ГР: Вече споменах за фиаското на Джанет и преувеличените реакции за това. Смятате ли, че той направи това , знаейки, че тази постъпка ще му донесе повече слава, защото вие сте Майкъл Джаксън?
MJ: Да, но е трудно да се разбере. Това е глупаво. Примитивно.
ГР: Прилича на лоша шега. Това ви наранява и не бихте искали да го видят вашите деца.
MJ: О, Боже, ще го намразя, ако децата ми видят това.
ГР: И накрая, ние старателно избягвахме темата и не говорихме за разглежданото дело в съда. Вие нямате право да говорите за това. Но аз знам, че сте получили от съдията разрешение да прочетете решението. Много ми е неприятно за завършвам интервюто с това, но не бихте ли могли да прочетете този документ сега. Мисля, че това е важно.
MJ:През последните две седмици в медиите беше пусната огромно количество извратена и злонамерена информация за мен. Очевидно тази информация се е промъкнала, като разшифровка на стенограма от редовно заседание на съда, където моите адвокати и аз никога не сме се появявали. Дадената информация е отвратителна и невярна.
Преди няколко години, аз позволих на едно семейство да ме посети и да прекара известно време в Невърленд. Невърленд е моят дом. Позволих на това семейство да дойде, защото ми казаха, че техния син е болен от рак и се нуждае от помощта ми. През годините съм помагал на хиляди деца, които са болни или в беда. Тези събития са кошмарни за семейството ми, децата ми и мен. Никога не съм предполагал, че ще се окажа отново в такава неприятна ситуация. Аз обичам хората и имам голяма вяра в правосъдието ни. Моля Ви, съхранете вашия ум отворен и ми позволете да дочакам деня в съда. Заслужавам справедлив процес, като всеки друг американски гражданин. Аз ще бъда оправдан и истината ще бъде доказана.

ГР: Майкъл, искате ли нещо да добавите?
MJ: Да, Бих искал хората да споменават семейството ми и мен в молитвите си. Това би било изключително. Благодаря, Гералдо.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593899 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:44 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Радио Интервю с Дийн Колинс- 1984г.

ДК: Майкъл, говорят, че много обичаш животните, това истина ли е?
MJ: Това е самата истина. Когато ние ходехме на турне в миналото, бяхме в различни страни, различни държави и съм бил в различни зоопаркове по целият свят, виждал съм различни животни. Обичам да общувам с тях, с тях ми е по-лесно отколкото....
ДК: Отколкото с хората?
MJ: Да.
ДК: А вярно ли е, че в дома си имаш зоопарк?
MJ: Е, не бих казал чак зоопарк, имам няколко животни и продължавам да събирам.
ДК: Какви са тези животни?
MJ: Какво имам ли? Е, имам лама, това е много красиво животно, високо е колкото мен и е родом от Перу, Южна Америка. Да. ( Смее се) Той живееше в цирка, казва се Луи и е много мил, обича хората и прави всякакви номера. Имам муфлон, той изглежда точно, като овца, много хора мислят, че е овца, но не е така. Той също е живял в цирка, те са израснали заедно. Казва се Мистър Типс. Имам и почти шест футова боа-констриктор, който се казва Мускул и го взимам с мен в студиото. Даяна Рос видя веднъж, как си сменя кожата, как я сваля,знаете. Беше страхотно. Тя много се страхуваше от него, но после започна да и харесва. И....
ДК: Тя пипа ли го?
MJ: Да.
ДК: Вярно ли?
MJ: Да. Имам също и два елена ,които се казват Принц и Принцеса. Те са много мили, северноамерикански белоопашати елени. И...Отгледах ги от малки със шишета мляко. Те са много мили. Имам и няколко различни видове птици и всякакви такива...
ДК: Имаш ли любимци?
MJ: Любими животни ли? Ммм...възможно е да са Луи и Принца с Принцесата.
ДК: Добре. Смятан си за изпълнител номер едно на планетата. В какво е твоята тайна, Майкъл?
MJ: Ммм...Просто...да обичаш това, което правиш, да говориш със сърцето си, да бъдеш честен. (Смее се) Не мога да ви назова специална формула за това, това просто...искам да направя нещо извънредно, нали знаеш и го правя. (Смее се)
ДК: И аз смятам, че да обичаш работата си е много важно.
MJ: О, да, много е важно. Имам предвид...нищо не може да се сравни с написването на песен, която много харесваш, като "Billie Jean”, "Beat it”, "Starting something”, такива неща. Чувстваш се сякаш си получил велика награда, знаете, когато ги създаваш. Аз много сериозно работих над тях.
ДК: Мисля, че говориш за честност, но не само за честност в ежедневието, а за честност в музиката, за истинският израз на себе си, когато правиш албум.
MJ: Да.
ДК: Твоите слушатели, чакат нещо ново и завладяващо всеки път, когато пускаш албум. С времето става ли по-трудно или е по-лесно да съответстваш на тези стандарти?
MJ: Става по-трудно. Защото не е важно какво правиш, ти се сравняваш с предишната си работа и всички очакват нещо повече, също като в киното. Когато отиваш да гледаш „Междузвездни войни”, очакваш повече от „Империята отвръща на удара” и от „Джедая”, също очакваш повече...Винаги се стремиш да надскочиш себе си. Същото е, като с Bee Gees и тяхната "Saturday Night Fever”, когато по-късно излезе "Spirits Having Flown”, много е трудно, знаете...Но аз вярвам в това, че може да се направи по-добре. Ти растеш и си длъжен да ставаш по-добър. Именно така – аз ставам по-възрастен и ставам по-добър.
ДК: Стараеш се да надскочиш себе си в своите албуми – доколко това е уморително морално и физически?
MJ: Не, това не е изпитание. Това е забавно. То е като голяма, е, не бих го нарекъл „игра”, но е това...Изпитвам огромно удоволствие, да го правя. Да работиш това, което обичаш да правиш – ето това е истинското удоволствие. Много хора ненавиждат работата си, казват, че е ужасна, а аз получавам пари за това, което обичам да правя и това е страхотно, прекарвам си времето страхотно.
ДК: Ти твърдиш, че се чувстваш много по-удобно, когато си на сцената, отколкото на всяко друго място. Какво правиш щом слезеш от сцената?
MJ: Мечтая за сцената. (Смее се) Играя си с моите животни, такива неща...Аз не излизам никъде. Няма да ме видите в дискотека или нощен клуб, тоест, там е много весело, ако на вас това ви харесва, но когато аз отивам някъде, това се превръща в работа вместо удоволствие. Те обявяват по високоговорителя, че съм там, пускат моята музика и започвам да давам автографи, и...
ДК: И ти си отново на сцената.
MJ: Ми, да. Не мога просто да се забавлявам. Било е и да се маскирам, правя нещо такова, но и то не сработва. Знаете,че всичко това е нормално, не съм против. (Смее се)
ДК: Аз за да се отпусна чета или слушам любима музика. Да тебе това са животните, както сам каза, но има ли и още нещо?
MJ: Да, животните. Или общуването с деца,които много обичам, обичам децата. Играя с тях, плувам или нещо от сорта...
ДК: Ти си в музикалният бизнес от пет-шест годишен. Как мислиш, какъв ли би бил животът ти, ако нямаше таланта да пееш?
MJ: (Пауза) Господи, аз дори не мога да си представя това...Аз...нямам понятие. Какво бих правил...Това изглежда е единственото правилно, аз съм тук за да правя това, и...ммм...това е съдържанието на живота ми – да правя това, което правя и влагам цялата си душа в него. Правя всичко, което мога, защото обичам хората и обичам да ги правя щастливи. Нищо не може да се сравни с това, когато твоята плоча става номер едно – не заради суетата, аз мразя суетата – но знам, че хората я купуват, тя им се харесва, носи им радост, това е така прекрасно. И съм благодарен на всички тези хора, които....Искам да кажа, че мога да направя прекрасна музика, но тя включва участието на повече хора, занимаващи се с турнета, диджеи, продуценти, различни хора, които са се постарали за това и аз съм благодарен.
ДК: Ти би ли могъл да кажеш, че Майкъл Джаксън на 60 години, все още ще е на сцената?
MJ: (Пауза, после неуверено) Да...Може би ще пиша за филми, възможно е да бъда режисьор, нещо такова, но все още ще работя. Или ще съм зад сцена – да помагам на други хора да се развиват, да им показвам посоката в която да се движат.
ДК: Във връзка с твоите успехи в шоу бизнеса, ти си казвал, че си изгубил личния си живот. Какво правиш, когато ти се приисква да излезеш някъде? Или изобщо не излизаш? Всички тези хора, които те снимат, молят за автографи – намери ли начин да се справиш с това, за да запазиш личния си живот извън дома?
MJ: Ммм...Най-добрия личен живот е вътре в нас, това е да си независим у дома, защото всичко, което искам да правя е тук. Тук мога да правя всичко, което поискам. Тук съм свободен. Когато излизам някъде, това е....това е нещо, което винаги е свързано с много автографи, хора...Но аз не съм против да давам автографи, весело е, това е...Е, знаете, част от моята работа, от това, което правя.
ДК: Ти не мислиш ли за това, да се отдръпнеш за няколко години или година само, да живееш за себе си, да дадеш възможност за малко време без Майкъл Джаксън, без плочи, филми или каквото и да било свързано с шоу бизнеса. Би ли могъл да направиш така?
MJ: Не бих могъл така, ако дори само за седмица се отдръпна, бих чувствал, че изоставам от живота. Аз...аз обичам да съм активен, обичам творчеството, постоянно съм зает с някакви песни, с различни идеи, търся това, което ще е интересно в бъдеще, звукът на утрешният ден. Музиката непрекъснато се променя, минута след минута и е много важно да не ставаш „стара шапка” – вие знаете този израз.
ДК: Да. Но твоите записи, тези, които вече се счетат за класика, те някога ще станат ли „стара шапка”?
MJ: Не, защото според мен, великите мелодии не остаряват. Най-важното нещо – това е хубавата мелодия, както в някои от старите песни на „Motown”, песните на Бийтълс, те просто са феноменални и никога не остаряват. Но звука на тази музика може да остарее, звукът на инструментите. През шейсетте е имало много електро китари, акустични китари, а сега всичко се прави на компютър и синтезаторния звук напълно зае тяхното място. Звукът сега е друг, но мелодията остава, дори ако музиката се променя.
ДК: Да, разбирам за какво говориш. Ти каза, че обичаш децата и с радост говориш за тях. Не се ли каниш да се ожениш? И може би да имаш деца? Какво ще кажете за това?
MJ: Понятие си нямам. (Смее се) Понятие нямам, ок?
ДК: Добре. Ами, още не е късно. В "TV Special” ти каза, че искаш да направиш нещо за телевизията.
MJ: Ммм...За сега нищо...Имам всякакви предложения да правя специални филми, мой собствен сериал, „пилоти” към мулти сериал, всякакви такива неща и се каня в момента да участвам в създаването на кино филм. Това много ме интересува.
ДК: Какъв филм?
MJ: Това е нещо специално, завладяващо...Нещо такова, каквото зрителите до сега не са виждали. Подобно на това, което бяха „Междузвездни войни” за цялата кино индустрия – съвършено различен поглед, съвършено нов подход, към създаването на филм. Същества, които се движат, космос...Това е движение в съвсем нова посока.
ДК: „Междузвездни войни”, един от любимите ти филми ли е?
MJ: Да. И „Извънземното”.
ДК: „Извънземното”?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Добре. И Ти, позвъни на Майкъл. (Има предвид фразата на извънземното от филма, което повтаря „ И Ти се обажда в къщи”, мечтаейки да се свържи със своята планета).
MJ: Да. (Смее се) Смятам, че Стивън Спилбърг е незаменим човек.
ДК: Твоето творчество се разпространява върху всички аспекти на живота ти, ти правиш музика за бъдещето, наистина гледаш в бъдещето, правиш планове и дори в киното искаш да направиш нещо, което не е било. Опитвам се да си представя за филма, какъв би бил – не знам. Не би ли могъл нещо да разкажеш нещо първо на мен за този филм?
MJ: Много бих искал да го направя. Предложиха ми много сценарии от момента в който се снимах в "The WIZ”, различни сценарии. А знаете, че в кинематографията е много важно да направите правилния избор, да избереш това, което ти подхожда, и....На мен много ми харесва да изненадвам публиката, да правя нещо, което никой не е очаквал, и има няколко проекта от които се интересувам, но за сега не мога да разказвам за тях, защото ми се иска отново да изненадам хората. (Смее се)
ДК: Е, съвсем, съвсем малко ми позволи да погледна, само с едното око.
MJ: Това ще бъде...проект за бъдещето и...нещо много особено, това е всичко, което мога да кажа.
ДК: Добре. Значи за Майкъл Джаксън главното е да продължава да прави, нещо особено.
MJ: Да.
ДК: Ти каза, че "Eagles” е твоята любима група. Вярно ли е, че техния „Хотел Калифорния” ти е дал вдъхновение за твоята "Heartbreak Hotel” или „Трилър”?
MJ: Не, "Heartbreak Hotel”, даде идея на Rod Temperton за „Трилър”, той ми разказа, колко му харесва "Heartbreak Hotel”, с всичките тия звукове, шумове, спец ефекти. Аз се стараех да направя крачка в бъдещето, правейки "Heartbreak Hotel”, да направя нещо специално. Да изразя драмата с помощта на звуковите ефекти в музиката. И се получи. Сега много хора правят тези неща «Пинк Флойд» или самия Rod Temperton с „Трилър”. И още много хора използват тези звукове в записите, разни спец ефекти и това е хубаво.
ДК: Тоест, това е било нещо, като „пилот”, като прототип на това, което се случва сега.
MJ: Да.
ДК: Ще се състои ли турнето на The Jacksons заедно с Джърмейн и Джанет?
MJ: Е, ние...Възможно е, някъде тази есен...Ние още нищо не сме определили, в нищо не сме уверени. Колкото се отнася до Джанет и Дърмейн, още не сме говорили за това. За Джърмейн имаше разговор, но това ще бъде изненада, ако всичко се получи, още не бива да казвам „да” или „не”, защото понякога той е непредсказуем. Той може да каже: „Реших да отида да си почина някъде”, защото той....(Смее се) Той много бързо премисля. Последния път чух, че ще пътува към остров, който се кани да купи, а той замина на друго място, тъй че той през цялото време премисля и аз не мога да отговоря за него.
ДК: Всички тези награди, златни и платинени плочи до този момент, вълнуват и вдъхновяват ли Майкъл Джаксън да продължи да работи?
MJ: Да, това винаги ме вълнува, златните и платинени плочи, важното е да не го приемам твърде сериозно, и...не...да не се вторачвам в миналото. Може да затънеш в своите...своите достижения и вместо да продължиш да вършиш добра работа, да мислиш за вече направеното...В това лесно можеш да се изгубиш. И понякога, моите записи стават златни и платинени, но аз се старая да не възприемам твърде сериозно това, защото има още толкова много, което съм длъжен да направя и не мога да забравя това.
ДК: Но колко е трудно да се забрави това, че си супер звезда? Та твоето име е в устата на всички, всички те познават, както и сам каза не можеш да излезеш никъде и всички познават Майкъл Джаксън. Трудно ли е да не се приемаш на сериозно?
MJ: Ммм...Не, това е просто за мен, защото за много от нещата не се замислям...Аз...в повечето време виждам себе си...такъв, както вие, като хората в тази стая, аз съм същия човек, както и вие, с нищо не съм по-добър отколкото вие. Може да имам определен талант в изкуството да напишеш песен , в танците, във всичко това, което касае шоу бизнеса, но като човек съм същия, като вас.
ДК: Като всички?
MJ: Да. За мен е неправилно да мисля, че съм по-добър от вас или да съм самовлюбен „да ходя по въздуха”, защото има много хора в моята работа, които се държат така и много от тези хора, те...те се провалят. Това е истина, защото те започват да се отнасят лошо с хората до тях, забравят от къде са дошли, забравят тези, които им помагат да станат това, което са. А това е много важно, за това аз съм благодарен на всички, благодаря на всеки.
ДК: На практика ти се защитаваш от провал, стараейки се да бъдеш обикновен човек.
MJ: Да. Аз не вярвам в провала. Дори не мисля за това. Тази дума дори не съществува в моят речник – провал. Не вярвам в това.
ДК: Това част от твоето възпитание ли е – да бъдеш целеустремен, да не вярваш, дори да не произнасяш думата „провал”? На това майка ти и баща ти ли те научиха?
MJ: Те ме научиха на много, моите баща и майка. Как да работа, да бъда решителен, да правя това и онова. Но това е просто онова в което вярвам.
ДК: Добре. Ние казахме, че ти си от пет-шест годишен в шоу бизнеса. Не ти ли се иска понякога да се върнеш в детството, за да те третират различно? Защото ти като цяло си пропуснал своето детство и не ти ли се струва, че те бутнаха в света на възрастните?
MJ: Ммм...(Пауза) Е, това беше не както при другите – да стоиш на сцена, да пътуваш на турнета...Това не прилича на обикновеният детски живот. То наистина е друго, имам предвид...Харесваше ми да правя това, защото нямах родители- артисти, които ме насилваха да правя това...Ако беше така, навярно вече щях да съм свършил с предозиране или нещо подобно...(Смее се) Но на мен това ми харесваше, обичам го, нищо не може да се сравни с това да стоиш на сцената, това не се описва с думи, когато светлината падне върху теб, чувстваш определено настроение и...аз просто не обичам да си тръгвам от сцената. (Смее се)
ДК: И можеш 24 часа да стоиш на сцената?
MJ: Да.
ДК: И не би съжалявал за....
MJ: Нито за минута. Нито за минута.
ДК: Ти беше поканен за ролята на Питър Пан. Как вървят нещата по проекта на този филм?
MJ: Той в момента е в развитие. Заинтересован съм към този проект. Няколко човека ми предложиха да направя филм. Аз още не съм казал „ да” и още не съм видял сценария, така, че те продължават работа, а аз продължавам да чакам.
ДК: Добре. Но ти ще ми кажеш, нали?
MJ: Да. (Смее се)
ДК: Аз те считам за настоящ гений на черната музика. Каквото и да е било, сега ти представяш себе си с нещо много по-голямо. Трудно ли ти е със своите изпълнения да се обръщаш едновременно към черната и бялата аудитория? Искам да кажа, замисляш ли се изобщо по този въпрос?
MJ: Не. Аз...аз не мисля за цветовете и расите. Не мисля, когато пиша песен „тази е за чернокожи, а тази за бели”. Просто ги пиша и ги пускам. На мен ми влияе, това, което чувам. От момента, когато бях малък до този момент. Това е общото влияние на цялата музика с която съм израснал. И не мисля за цветовете на кожата, защото не вярвам в това. Наистина не вярвам.
ДК: Значи казваш, че музиката е „отвъд цветовете”?
MJ: Да, тя е отвъд цветовете, тя е за всички. За целия свят...за обща радост.
ДК: Майкъл, като изпълнител и супер звезда ти винаги си в центъра на вниманието. Трудно ли е да останеш чернокож – не на музикално ниво, а на личното ниво на Майкъл Джаксън, трудно ли е да поглеждаш назад и да помниш корените си?
MJ: Не, изобщо не е трудно. Достатъчно е да се погледна в огледалото. Това е всичко, което трябва да направя. Или да погледна ръцете си.
ДК: Добре. Ако в момента имаш възможност да кажеш нещо, което искаш да кажеш на своите фенове, какво би им казал?
MJ: Бих искал да им кажа...Всичко, което мога да кажа е – благодаря ви и аз ви обичам.
Това беше Майкъл Джаксън и вие слушахте.............
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593898 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:41 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Реч на Майкъл Джаксън в Оксфорд през 2001г.

Благодаря, благодаря ви скъпи приятели от цялото си сърце, за този любящ и сърдечен прием. Благодаря Ви господин Президент за Вашата любезна покана, която беше голяма чест за мен да приема. Също така бих искал да изразя благодарността си към теб, Шмули, ти 11 години си служил, като равин тук, в Оксфорд. Ти и аз много упорито работихме за формирането на „Heal the Kids” и за нашата книга свързана с детските душевни качества, и във всичките ни занимания ти беше подкрепа и любящ приятел.
Бих искал също така да благодаря и на Тоби Фридман, нашия управител на „Heal the Kids”, днес тя се завръща в алма матер, където е служила, като преподавател. И на Мерилин Пилс, още един главен участник в нашият отбор „Heal the Kids”.
Аз малко съм смутен от това, че се изявявам на такова място, където преди мен са били толкова значителни личности., като Майка Тереза, Алберт Айнщайн, Роналд Рейгън, Робърт Кенеди и Малкълм Екс. Чух, че и Жабокът Кермит се е появявал тук. Винаги са ми били близки по дух неговите думи за това, че не е лесно да си толкова зелен.
Уверен съм, че на него не му е било по-лесно, отколкото на мен.
Оглеждайки Оксфорд днес, неволно се замислих за величината и значимостта на това велико учреждение, да не говорим за блясъка на великите и надарени умове, които от векове ходят по тези улици. Стените на Оксфорд, не само са били дом на велики гении, философи и наука, но те също са възпитавали и няколко от най-любимите творци на детската литература, от Дж. Р. Р. Толкин до К.С.Луис.
Днес ми бе позволено да влезна в трапезарията Christ Church, за да видя „Алиса в страната на чудесата” на Луис Карол увековечена в стъклописите по прозорците. Дори и един от моите съотечественици,американец, скъпият Dr Seuss, е украсил с присъствието си тези зали и след това е тръгнал по света, за да остави своята следа във въображението на милиони деца по света.
Мисля, че трябва да започна с това, в качеството си на какъв ще се изказвам пред вас тази вечер.
Приятели, аз не претендирам тази вечер, че притежавам такива академични знания, както другите представяли се в тази зала, но едва ли и те могат да претендират, че са запознати с лунната походка – знаете, че особено Айнщайн би бил ужасен в това.
Но аз претендирам за това, че съм виждал повече страни и култури, отколкото болшинството от хората биха могли видят някога.
Човешките знания се състоят не само от библиотечния фонд събран на пергамент и мастило – те също включват тези страни на знанията, които са записани в човешкото сърце, изписани в човешката душа и отпечатани в човешкия дух.
Приятели, аз се срещнах с толкова много за относително краткия си живот, че и до сега не мога да повярвам, че съм само на 42 години. Често казвам на Шмули, че съм сигурен – в душата си съм на не по-малко от 80г, а днес дори ходя така, сякаш съм на 80г.
За това ви моля да ме изслушате , защото това, което ще ви кажа днес, може да донесе изцеление на човечеството, изцеление на нашата планета.
По Божията милост на мен ми провървя, защото много от моите творчески и професионални стремежи вече се сбъднаха в живота ми. Но това са само постижения, но постиженията не са синоним на това, което съм аз. Безусловно веселото, пет годишно момче, което пееше ”Rockin' Robin” и ”Ben”пред обожаващата го тълпа не съответстваше на момчето, криещо се зад усмивката.
Днес стоя пред вас не само като образ на поп музиката ( каквото и да означава това), а като образ на поколението – поколение, което не знае много какво е да бъдеш дете.
Всички ние сме производни на нашето детство.
Но аз съм производно на липса на детство, липса на тази драгоценна и вълшебна възраст, когато весело се развиваме, безгрижни към света, къпещи се в обожанието на родителите и роднините си, а нашата най-голяма грижа е да се подготвим за голямата диктовка в понеделник сутрин.
На тези от вас, на които е позната групата Jackson Five, знаят, че аз започнах да се изявявам в най-нежната възраст, от петгодишен и от тогава никога не съм спирал да пея и танцувам.
Макар и изпълненията и записите, вън от всякакво съмнение си остават сред моите най-големи радости, когато бях малък, повече от всичко на света ми се искаше да бъда обичано, малко момченце. Бих искал да строя къщички по дърветата, да се замерям с балони пълни с вода и да играя на криеница с приятели.
Но съдбата разпореди друго, и всичко, което ми остана е да завиждам на този смях и игри, които ми се струваше, че са навсякъде около мен.
В професионалният ми живот нямаше спокойствие.
В неделите аз се занимавах с „пионерство”, с тази дума се нарича мисионерската работа при Свидетелите на Йехова. И тогава можех да видя, вълшебството на детството при другите хора. Понеже вече бях знаменитост, ми се налагаше да се преобличам, като дебелак, да слагам перука, брада и очила и прекарвахме целия ден в предградията на Южна Калифорния, ходейки от врата на врата или правейки кръгове на вътрешния пазар, разпространявайки нашето списание "Watchtower". Обичах да влизам в тези обичайни крайградски домове и да виждам тъканите килими, люлеещите се столове, деца, играещи на Монополи, жени с бебета и всички такива чудесни , обикновени и великолепни ежедневни сцени. Знам, че много могат да възразят, че във всичките тези неща няма нищо особено. Но за мен те бяха завладяващи.
Свикнах да мисля, че съм единствен от рода си с чувството, че съм лишен от детство. Вярвах разбира се,че има още много малко хора с които бих могъл да споделя това чувство. Когато неотдавна срещнах Шърли Темпъл, която е била дете-знаменитост през 30-те и 40-те години, ние в началото нищо не си говорихме. Ние просто плакахме заедно, защото тя разбираше моята болка, за която знаят още само моите близки приятели Елизабет Тейлър и Маколи Кълкин.
Казвам ви това не за да предизвикам вашето съчувствие,а за да разберете главната ми мисъл – не само холивудските деца – звезди страдат от липса на детство.
Днес това е световно бедствие, глобална катастрофа. Детството стана огромна рядкост в съвременният живот. Навсякъде около нас се умножават броя на децата, които нямат радост, на които не е предоставено това право, на които не е позволена тази свобода – да знаят какво е това да бъдеш дете. Днес децата се поощряват към това да пораснат по-бързо, сякаш този период наречен детство се явява тягостно състояние, с което трябва да се преживее и да се излезе от него възможно най-бързо.
В тази тема аз определено съм един от най- великите експерти в света.
Нашето поколение е свидетел на вдигане на завета, който е съществувал за родители и деца. Психолозите издават цели библиотеки с книги за разрушителния ефект от лишаването на децата от безграничната любов, която е така необходима за здравото развитие на ума и характера им. Заради цялото това пренебрежение, на твърде много от децата ни се налага да се възпитават сами.
Те растат отчуждени от своите родители, баби, дядовци и от другите членове на семейството, и макар около нас да има неразривни връзки, когато поколенията се съединяват, връзките се разпадат.
Това престъпление е генерирало ново поколение, което ще наречем поколение О, и то приема щафетата от поколение Х.
„О”- обозначава поколението, което има всичко угодно – богатство, успех, модни дрехи и модерна техника, но и зееща пустота от вътре. Тази пустота в гърдите ни е като безплодна пустош в нашата същност, като вакуум в центъра – това място, на което някога е било сърцето и което някога е било запълнено с любов. Страдат не само децата. Родителите също.
Колкото повече възпитаваме малки възрастни в детски тела, толкова повече отделяме себе си от нашите собствени, детски качества, а именно в това да запазиш детето в себе си е едно от нещата, които те съхраняват, когато станеш възрастен.
Любовта, дами и господа, тя е най-скъпоценната част от човешкият род, най-богатият дар, златно наследство. И това е съкровището, което се предава от поколение на поколение. Предните поколения не са имали тези благосъстояния, които притежаваме ние. На тях не им е достигало електричество, многодетни семейства са се приютявали в малки домове, без централно отопление. Но в тези домове не е било тъмно и студено. Те били осветени от сиянието на любовта и техният уют е бил топлен от жарта на техните сърца. Родители, без изкушенията на разкоша и обществения статус са отдавали на децата си главното място в живота си.
Както всички знаем, нашите две страни са били разделени, за това, което Томас Джеферсън е наричал „определени не отчуждени права”.
И макар ние, американци и англичани да спорим за справедливостта на това изискване, предмет на спора, никога не е било това, че децата имат определени не отчуждени права и постепенното изчезване на тези права, би довело до това, че много деца по цял свят ще са лишени от радостта и безгрижието на детството.
Заради това, бих искал днес да предложа, да установим във всеки дом Универсална Декларация за Правата на Детето, чиито принципи ще са:
Правото да бъдат обичани, без да е необходимо да правят нещо за това.
Правото да бъдат защитени без да е необходимо да го заслужат.
Правото да се чувстват ценни, дори да си дошъл без нищо на този свят.
Правото да бъдат изслушвани, без да е нужно да бъдат интересни.
Правото да им четем приказки вечер, без да е нужно да се състезават с новините или сериалите.
Правото на образование, без да се налага да бягат от куршумите в училище.
Правото да се считат обожавани ( дори ако имат такова лице, което да се струва хубаво само на майка им.)
Приятели, всички човешки знания, началото на човешкото съзнание, трябва да бъде, че всеки от нас е достоен за любов. Преди да разберете, дали косата ви е руса или тъмна, преди да разберете чернокож ли сте или бял, преди да разберете към каква религия принадлежите, вие трябва да знаете, че се обичани.
Преди 12 години, когато се канех да тръгна за моето турне „BAD”, в дома ми в Калифорния, пристигна едно малко момченце с родителите си.
То умираше от рак. Каза ми, колко много обича мен и музиката ми. Родителите му ми казаха, че той няма да живее, че може да умре всеки един момент. Аз му казах – „Слушай, аз ще дойда в твоя град, Канзас, след три месеца, когато започне турнето ми. Искам да дойдеш на моето шоу. Ще ти дам това яке, с което съм се снимал в един от клиповете ми.” Очите му светнаха и той ме попита –„Даваш го на мен?” Отговорих му – „Да, но си длъжен да ми обещаеш, че ще го облечеш на концерта ми”.
Опитах се да му помогна да се държи. Казах му – „Когато дойдеш на шоуто, искам да носиш това яке и тази ръкавица” – и му дадох една от брилянтните си ръкавици, които обикновено не раздавам просто ей така. Той беше на седмото небе. Но явно той наистина е бил твърде близко до небето, защото, когато пристигнах в неговия град, той вече беше умрял и го бяха погребали с якето и ръкавицата.
Той беше само на 10 години.
Господ знае, аз също знам, че се е постарал да се държи с всички сили. Но в крайна сметка, когато той е умрял е знаел, че е обичан не само от своите родители, но и от мен, един непознат човек, аз също го обичах. И с тази любов, той е знаел, че не е дошъл на този свят сам и си е отишъл от него, знаейки, че не е сам. Ако идвате на този свят, знаейки, че сте обичан, и си отивате от него, знаейки същото, то вие ще се справите с всичко, което се случва между двата момента. Професора може да ви понижи в длъжност, но вие няма да се чувствате принизен, началника може да ви подтиска, но вие няма да сте подтиснат, съперника в бизнеса може и да ви победи, но накрая вие ще триумфирате. Как някой от тях би могъл да ви принизи или сломи? Та вие ще знаете, че сте достоен за любовта. Останалото е само черупка.
Но ако вие нямате спомен за това,че сте обичани, то тогава сте осъден да търсите в целият свят, това, което ще запълни пустотата ви. Не е важно колко пари заработвате и колко знаменити ще станете, вие винаги ще чувствате тази празнина.
Това, което в крайна сметка търсите е безусловна любов и одобрение без уговорки. И това ще е така, защото ви е било отказано по рождение.
Приятели, позволете ми да ви нарисувам картина. Един типичен ден в Америка – шест души на възраст до двадесет години свършват със самоубийство, дванайсет деца, по млади от 20 г, ще загинат от куршум – запомнете, това е за ден, не за година. Триста деветдесет и девет деца ще бъдат арестувани заради употреба на наркотици. Хиляда триста и петдесет и две деца ще бъдат родени от непълнолетни майки. И това се случва в една от най-развитите страни в света.
Да, в моята страна се е разгърнала епидемия от насилие, което няма равно в нито една от развитите страни. С такива методи, младите хора в Америка показват своят гняв и своята болка.
Но не смятайте, че техните връстници в Англия не изпитват същата болка и гняв. Изследванията в тази страна, показват, че ежечасно трима подрастващи в Англия, си причиняват вреда, режат или изгарят телата си или взимат прекалено голяма доза наркотици. Така те са решили да се справят с болката от пренебрежението и емоционалната агония. В Британия, цели 20 процента от семействата, сядат заедно да обядват едва веднъж годишно. Един път в годината! А какво се случи със свещената от векове традиция, да четем приказка за лека нощ на нашите деца?
Изследвания проведени през 1980-те години, показвали, че децата на които им четат , имат много повече грамотност и превъзхождат значително връстниците си в училище. Въпреки това само на 33 процента от британските деца, на възраст от две до осем години, редовно им четат приказки. Вие може и да не се замисляте за това, докато не разберете, че на 75 процента от техните родителите са четени приказки в тази възраст.
Съвършено ясно е, че не ни е нужно да се питаме, от къде са се взели, този гняв, болка и жестоко поведение. Очевидно е, че децата се бунтуват заради пренебрежението, бунтуват се заради безразличието и крещят за да бъдат забелязани.
Различни организации в Съединените щати, казват, че милиони деца стават жертва на лошо отношение, тоест пренебрежение в средната възраст.
Да, пренебрежение. В богатите домове, привилегированите домове, натъпкани до горе с всевъзможна техника. Домове, в които родителите се прибират, но всъщност сякаш ги няма, защото мислите са им в офиса. А техните деца? Е, техните деца живеят с трохите с емоции, които им се дават. А от безкрайната телевизия и компютърни игри, няма да как да получиш много. Тези сухи и хладни цифри, които, струва ми се, измъчват душата и поразяват разума, трябва да ви показват, защо съм посветил толкова време и средства за това, да може нашата инициатива Heal the Kids да постигне голям успех. Нашата цел е проста – да възстановим връзките между родители и деца, да подновим техните обещания за надежда и да осветим пътя на всички тези прекрасни деца, които ще се появят на нашата земя.
Но тъй като, това е моята първа лекция, а вие ме приехте така топло във вашите сърца, бих искал да ви разкажа още това-онова. Всеки от нас си има своя собствена история, в този смисъл, статистиката може да се превърне в нещо лично.
Казват, че да си родител е подобно на танц. Ти правиш една крачка, а детето друга. Открих, че да внушим на родителите необходимост, да се посветят на децата си е само половината дело. Втората половина, е в това да подготвим децата да приемат отново своите родители.
Помня, че когато бях дете, имахме едно лудо куче, което се казваше Чернушка – кръстоска между вълк и ретривър. Тя не само, че беше непригодна за куче-пазач, но беше една наплашена и нервна твар. Направо беше удивително, как не побягваше всеки път щом минеше камион по улицата или гръмотевична буря удареше Индиана. Моята сестра Джанет и аз и отдавахме цялата си любов, но така и не можахме отново да върнем доверието и, което и беше отнето от предишният и собственик. Знаехме, че той я е биел. Не знаехме защо. Но каквото и да е било, то се оказа достатъчно да изсмуче душата на това куче.
Много деца днес, приличат на пребити кученца, отлъчени от необходимостта за любов. Те плюят на своите родители. Представени сами на себе си, те държат на своята независимост. Те вървят напред, без да поглеждат към родителите си. Има и по-лоши случаи, когато децата таят враждебност и обида към родителите си, и всеки опит за помирение от страна на родителите, ще бъде запратена в лицето им обратно. Аз не искам който и да е от нас днес да прави тази грешка. Ето за това, аз моля всеки, който е дете на някой в този свят – да започнем сега, днес – простете на своите родители, ако се чувствали тяхното пренебрежение. Простете и ги научете отново на любов.
Вероятно няма да се учудите, когато ви кажа, че детството ми не е било идеално. Това напрежение, което съществуваше в отношенията с баща ми е добре известно. Моят баща е жилав човек. Той караше мен и братята ми да бъдем толкова добри изпълнители, колкото можехме. Беше му много трудно да показва своята привързаност към мен. Той никога не ми е казвал, че ме обича. Също така никога не ме хвалеше. Ако аз се представях впечатляващо, той ми казваше, че е било добре. Ако се представях добре, той нищо не ми казваше. Той беше пълен с решителност, повече от всичко да ни направи комерсиално успешни. В това той беше повече от експерт. Баща ми бе административен гений, и братята ми и аз, дължим своите професионални успехи в не малка степен именно на този ефективен метод, с който той ни избута. Той ме тренираше, като изпълнител и аз не можех да сбъркам в нито едно от движенията си. Но това, което исках в действителност беше да имам Баща. Исках да имам баща, който да показва любовта си. Моят баща, никога не правеше това.
Той никога не казваше „обичам те”, гледайки ме в очите, никога не играеше с мен. Той никога не ме е качвал на конче, никога не се замеряхме с възглавници или балони с вода. Но аз помня един път, когато бях на около 4 годинки, имаше малък карнавал и той ме повдигна и качи на едно пони. Това беше мъничък жест, вероятно той е забравил за него след 5 минути. Но заради този момент в моето сърце има специално място за него. Защото това са деца, дреболиите значат много, а за мен, онзи момент беше всичко. Изпитах го само веднъж, но ми беше хубаво и се радвах на баща си и на света.
Сега аз самият съм баща, и се замислих за своите собствени деца, за Принс, за Парис и за това, какво бих искал те да мислят за мен, когато пораснат. Разбира се, бих искал да помнят, как винаги съм се старал да ги взимам със себе си, навсякъде, където пътувам. Как винаги съм се старал, да им покажа, че са по-важни от всичко друго. Но в техният живот има и сложни проблеми. Заради това, че са мои деца ги преследват папараци, те не винаги могат да отидат в парка или на кино с мен. И какво ще стане, когато пораснат и са обидени на мен и на решенията, които съм взимал и са повлияли на детството им?
„Защо ние нямахме нормално детство, като другите деца?”- могат да ме попитат те. И в този момент се моля, децата да ме оправдаят. Да си кажат: „Баща ни правеше всичко, което му беше възможно, отчитайки уникалните обстоятелства с които се е сблъсквал. Може би не е бил идеален, но е бил добър и порядъчен човек, който се стараеше да ни дава цялата си любов.”
Надявам се, че те винаги ще помнят хубавите неща, тези жертви, които аз охотно давах заради тях и няма да ме критикуват за това, което ми се налага да им откажа, или за грешките, които съм направил и разбира се ще продължавам да правя, възпитавайки ги.
След като всички сме били нечии деца, знаем, че въпреки най-добрите желания и старания, грешки винаги се правят. Такава е човешката природа. Когато мисля за това, че се надявам моите деца да не ме съдят строго и ще простят пропуските ми, съм принуден да се замисля за моя собствен баща. И без да гледам на това, че съм го отричал преди, съм длъжен да призная, че той трябва да ме обича. Той наистина ме е обичал и аз знам това. Имаше е дребни неща, които говорят за това. Когато бях малко дете, обичах сладки – всички обичахме. Моите любими лакомства, бяха понички с глазура и баща ми знаеше това. И на всеки няколко седмици, когато се спусках по стълбите сутрин, на кухненската маса, лежеше пакет понички с глазура – без никаква бележка, без никакви обяснения – само понички. Сякаш от Дядо Коледа. Понякога мислех за това, че няма да спя през ноща за да видя, как ги оставя там, но както и с Дядо Коледа, не исках да разруша това вълшебство от страх, че след това той никога няма пак да го направи. На баща ми му се налагаше да ги оставя там тайно, по нощите, за да не може никой да го хване неподготвен, когато бронята му е свалена. Той се страхуваше да показва емоции, той не ги разбираше или не знаеше как да се справя с тях. Но той знаеше за поничките.
Когато позволих на вратите да се отворят, към мен полетяха и други спомени, спомени за тези мънички жестове, макар и несъвършени, които показваха, че той е правел това, което е можел.
Така, че днес, вместо да се спра на това, което баща ми не е правил, искам да се спра на това, което е правил и на неговите собствени проблеми.
Искам да спра да го осъждам.
Започнах да размишлявам върху това, че баща ми е расъл в Юга, в много бедно семейство. Той е станал пълнолетен по време на Депресията и на неговия баща се е налагало да се бори, за да нахрани децата си, проявявал е малко любов към семейството си и възпитавал баща ми и неговите братя и сестри с желязна ръка. Кой може да си представи, какво е било да растеш, като беден чернокож човек в Юга, лишен от надежда и достойнство, сражавайки се за това да станеш мъж в свят, който е виждал в моя баща, човек втора ръка.
Аз бях първият чернокож изпълнител, когато показаха по MTV, помня как това и тогава беше огромно събитие. А това вече бяха 80-те години!
Моят баща дошъл в Индиана и създал свое голямо семейство, работейки дълги часове в стоманодобивен завод – работа, която може да убие светлината и да сломи духа – всичко това за да издържа своето семейство.
Странно ли е, че му е било трудно да показва чувствата си? Чудно ли е, че сърцето му се е втвърдило и е издигнал защитна стена за емоциите? Най-много то всичко, дали е странно, че е с всички сили се е старал да направи от синовете си успешни изпълнители, за да бъдат те спасени от това, което той е познавал, като живот без чест и в бедност?
Започнах да разбирам, че дари жестокостта на моя баща, беше един вид любов, несъвършена любов разбира се, но все пак любов. Той ме натискаше, защото ме обичаше. Защото той не искаше, който и да било да гледа от високо на негов потомък.
Сега, с течение на времето, вместо горчилка, аз изпитвам благословия. Вместо гняв, аз намерих оправдание. Вместо отмъщение, аз намерих примирение. И моят първоначален
Гняв отстъпи място на опрощението.
Преди почти десет години, аз основах благотворителната организация „Heal The World”. Името дойде от това, което чувствах в себе си. Дори не знаех, Шмули ми каза по-късно, че тези две думи се явяват, крайъгълен камък от пророчеството на Стария Завет.
Вярвам ли аз в действителност, че можем да излекуваме нашият свят, измъчен от геноцид и войни, дори и днес? Считам ли, че можем да излекуваме нашите деца, тези наши деца, които отиват на училище с оръжие и с ненавист разстрелват своите съученици, както се случи в Kolambine? Или пък децата, които могат да бият до смърт беззащитно бебе, както в трагичната история с Jamie Bulger?
Разбира се, че вярвам, иначе нямаше да съм тук днес. Но всичко това, започва с прошка, защото за да се излекуваме света, трябва първо да излекуваме себе си. Заради това, защото за да излекуваме децата, трябва първо да излекуваме детето в себе си. Като пораснал човек и като баща, разбрах, че не мога да съм истински човек или родител, способен на безгранична любов, докато не приключа с призраците от моето собствено детство.
За това моля, всеки от нас днес. Живейте с петата от Десетте Божи Заповеди. Уважавайте вашите родители и не ги осъждайте. Намерете им оправдание. И за това искам да простя на моя баща и да спра да го осъждам. Искам да простя на баща си, защото ми е нужен баща, а това е единственият баща, когото имам. Искам товара на миналото да падне от раменете ми, искам да бъда свободен и да започна нови отношения с моя баща и до края на дните си, призраците на миналото да не са пречка.
В свят, изпълнен с омраза, все още трябва да имаме смелостта да орем земята. В свят, изпълнен с гняв, трябва да имаме смелостта да утешаваме. В свят, изпълнен с отчаяние, трябва да имаме смелостта да мечтаем. В свят, изпълнен с недоверие, трябва да имаме смелостта да вярваме.
Всички вие днес, които се чувствате изоставени от вашите родители, моля ви да оставите вашето разочарование.
Всички вие днес, които се чувствате излъгани от вашите бащи и майки, ви моля да не лъжете себе си повече.
Всички вие, които искате да отблъснете вашите родители, ви моля вместо това да им протегнете ръка.
Моля вас, моля себе си, да подарим на родителите си, дар на безусловна любов, за да могат те да се научат на любов от нас, техните деца. За да може най-накрая любовта да се възроди в този разрушен и самотен свят.
Шмули веднъж ми разказа за древно, библейско пророчество, в което се казва, че новият свят и новото време ще дойдат тогава, когато „сърцата на родителите ще се възродят, чрез сърцата на децата им”.
Приятели мои, ние сме светът, ние сме децата.
Махат Ганди е казал – „Слабия е неспособен да прощава. Прошката – наследството на силния”. Днес бъдете силни. И освен това да бъдете силни, издигнете се заради голямата задача – възраждане на нарушения завет.
Ние сме длъжни да преодолеем, това осакатяващо влияние, което може да има нашето детство върху живота ни и с думите на Джеси Джаксън да си прощаваме един на друг, да изкупим греховете един към друг и да вървим напред.
Тази молба за прошка не би могла да стане в един момент, приличайки на шоуто на Опра, когато хиляди деца ще се помирят с родителите си, но тя в крайна сметка ще бъде начало за това и в резултат ние ще станем много по-щастливи.
И така, дами и господа, ще завърша своето изказване днес с вяра, радост и вълнение.
От този ден нека чуваме нова песен.
Нека тази песен да бъде под звуците на детския смях.
Нека тази песен да бъде под звуците на играещи деца.
Нека тази песен бъде под звуците на пеещи деца.
И нека тази песен да звучи за родителите, които ги ще ги слушат.
Всички заедно да създадем симфония на сърцата, възхищавайки се на чудесата на децата ни и къпейки се в красотата на любовта.
Хайде да изцелим света и да прогоним болката.
Нека всички заедно да създадем прекрасна музика.
Бог да ви благослови! Обичам ви!
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593897 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:38 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Интервю на Джеси Джаксън 2005г



Джеси Джаксън: Днес, сутринта ще имаме много специален гост. Той е легендарен певец, танцьор, автор на песни, вече 40 години е на сцената, което само по себе си е невероятно. На 11 години той стана супер звезда. Той е фронтмен на феноменално успешната група на Motown - “Jackson Five”, която стана най-продаваната група са всички времена. Той започна кариерата си в Motown през 1969 г с четири сингъла подред, които заемаха първо място в чартовете. Кой би могъл да забрави “I Want You Back”, “ABC”, “Mama’s Pearl”, или “I’ll Be There”?
Какво правихте вие на тринайсет? Той започна своята солова кариера. Успешно пусна соловите сингли - “Got To Be There”, “Rockin’ Robin” и “Ben”. Всички ние наблюдавахме чудото, когато той достигна невиждани по-рано висоти, пускайки три от най-продаваните албума в света за всички времена - ‘Off The Wall’, ‘Thriller’ и ‘Bad’. “Thriller” остава на първо място по продажби в света и до днес с над 51 милиона копия. Това е феноменално постижение. Както каза продуцента Куинси Джоунс пред списание “Time” – „черната музика, дълго време беше с второстепенна роля.”. Но този човек стана двигател за цялата поп музика. Той бе в състояние да докосне до всяка душа по целия свят. Той е обявен за най-продаваният изпълнител в света. Той има повече награди от всеки друг. Той е най-популярният изпълнител в историята на шоу бизнеса. И макар да не звучи скромно – той е най-известната личност в света. И разбира се, Крал на поп музиката. И светът още обсъжда гения на този кумир на много поколения.
Братя и сестри, членове на семейството „ Да съхраним жива надеждата”, днес ни се предоставя рядката възможност, да проследим пътя от Гeри до величието. Вие ще чуете Краля на поп музиката, разказващ историята на живота си така, както само той би могъл да я разкаже. С огромна гордост и радост ви представям днес Майкъл Джаксън от Калифорния.
Добро утро, Майкъл!
MJ: Добро утро, Джеси. Как си?
Джеси Джаксън: Добре.Добре. Приятно ми е да те чуя. Много уши в Америка и в смета, днес ще слушат внимателно нашият разговор.
MJ: Да.
Джеси Джаксън: Добре. Добре.
MJ: Добре.
Джеси Джаксън: Е, приятели да започнем нашия разговор. Ще го споделим с цялата страна. Останете с нас, няма да искате да пропуснете това. Скоро ще се върнем, вие слушате „ Да съхраним жива надеждата” с преподобния Джеси Джаксън.
(рекламна пауза)
Джеси Джаксън:: Добре дошли отново в „ Да съхраним жива надеждата” с преподобния Джеси Джаксън. Това е нашето неделно, утринно ток шоу. Днес при нас имаме феноменален гост – Майкъл Джаксън. Майкъл направи път в кариерата си от земята до космоса. Добро утро, Майкъл.
MJ: Добро утро , Джеси. Как си?
Джеси Джаксън: Добре. Помниш ли как с теб се срещнахме на 47-ма улица преди много години? Баща ти докара теб и братята ти с вашия микробус, вие тогава се изявявахте в Regal. Помниш ли това?
MJ: Да, помня. Това беше много отдавна. Аз бях много малък.
Джеси Джаксън: Какво помниш от това време?
MJ: О, помня, тогава бяхме облечени в крещящи на цвят и клоширани панталони и помня любовта, която идваше от публиката и как им харесваше това, което изпълнявахме пред тях. И подкрепата на хората по онова време беше фантастична. И вие винаги бяхте много добър с нас.
Джеси Джаксън: Добре. Добре. Тези костюми майка ти ли ви ги уши?
MJ: Да, тя. Моята майка скрояваше и ушиваше всичко, което носехме, докато не започнахме да работим в Motown.
Джеси Джаксън: Аз помня много добре, как Julius Griffin и баща ти, дойдоха и ни попитаха, дали не може да загрявате в Expo, и ни се наложи да прекроим графика за вас, а вие откраднахте шоуто.
MJ: (смее се) Помня тези участия. Вие имахте една огромна афро- прическа.
Джеси Джаксън: Не припомняй това на хората, Майкъл, не бива.
MJ: (Смее се).
Джеси Джаксън: По това време с вас се занимаваха Motown. Кой ви откри за Motown?
MJ: Ако трябва да кажа истината, това бяха Gladys Knight и момче на име Bobby Taylor. По това време те бяха в афишите на няколко такива шоута , където можехте да видите такова шоу, където се изявяваха по 20-30 изпълнителя подред. Това беше, примерно, като „Bonneville”. Изпълняваш няколко песни и си тръгваш. Те винаги се изявяваха в такива шоута. Те ни видяха и им направи голямо впечатление, това, което правехме. А Barry Gordy в началото не беше заинтересован. В крайна сметка обаче много му се харесахме и той поиска да подпишем договор. И когато го подписахме, тъй като Даяна Рос, беше най-голямата им звезда по това време, те я използваха, за да ни представи тя на публиката. Албума беше наречен “Diana Ross Presents the Jackson Five”.
Джеси Джаксън: Кои бяха любимите ти изпълнители тогава?
MJ: О, Господи, обичах Даяна Рос и Джеймс Браун, и до сега ги обичам. Обичам всички тези изпълнители и до ден днешен. Обичам Jackie Wilson. Велики шоумени. Знаете ли, това са велики изпълнители.
Джеси Джаксън: Знаете ли...
MJ: (прекъсва го) Сами Дейвис – Джуниър. Много го обичам. (смее се)
Джеси Джаксън: Научихте ли някои от движенията си от Jackie Wilson?
MJ: О, да, разбира се! Всички тези изпълнители са ме вдъхновили много.
Джеси Джаксън: Малко по късно, помниш ли, бяхме в Лос Анжелис и Suzanne dePasse, която беше като кръстница на групата и вие тогава бяхте в магазина и купувахте дънки.
MJ: Да! Помниш Suzanne dePasse, тя беше чудесна. Тя беше наш мениджър тогава, заедно с баща ми и Tony Jones. Те всички бяха чудесни хора. Аз съм им благодарян от цялото си сърце.
Джеси Джаксън: Тя беше и си остава забележителен човек, истински специалист в това, което прави.
MJ: Да, такава е. Тя много ни помогна в ранните дни на нашата кариера и си остава наш приятел. Аз...аз тъгувам за нея. Отдавна не съм я виждал. Тя си остана прекрасен човек и Barry Gordy също.
Джеси Джаксън: Майкъл, през целия път на развитие, от началото, от нулата, от Гари и театър Regal , Expo и първата среща с Barry Gordy и Motown, можеш ли да ми кажеш, какво помниш най-добре от този период?
MJ: От кой период точно?
Джеси Джаксън: Точно от това време, от Гари до срещата с Gladys Knight и попадането ви в Motown. Какво от този период се е отпечатало най-ярко в спомените ти?
MJ: Това беше доста ярък период за мен тогава, защото бях много малък. Бях на 8 години, 8 или 9. Просто помня всичко около мен, цялата музика, която слушах. Баща ми свиреше на китара. Чичо ми свиреше на китара. Всеки ден те идваха и свиреха прекрасна музика. И ние започвахме изпълнения на тази музика. Помня как наблюдавах оркестрите, които маршируват по улицата. Помня ритъма и звука на барабана. И всеки звук около мен, буквално се записваше в главата ми и се превръщаше в ритъм и в танц. Танцувах дори в ритъма на пералнята. Майка ми ходеше в пералното и аз танцувах там в този ритъм и хората се събираха да ме гледат. Помня такива истории.
Джеси Джаксън: Помниш ли, ти каза, че Jackie Wilson, James Brown, и Sammy Davis са били твои герои. Някога виждал ли си техни изпълнения?
MJ: Разбира се, че съм виждал, те ми бяха приятели. Всичките тези велики артисти. За това на мен ми провървя. Аз бях съвсем малко дете и гледах тези велики хора. Ние изпитвахме вцепенение и страхопочитания пред таланта им. Аз не просто ги гледах, аз ги наблюдавах съвсем отблизо зад кулисите. Аз познавах тези велики артисти. Те бяха най-добрите артисти в света. Те бяха велики шоумени. Понякога излизах на сцената след тях, представяш ли си. Това беше потресаващо!
Джеси Джаксън: По принцип, аз помня представянето на Тито и Джърмейн, ти още беше малък. Ти беше просто участник в „Jackson Five”. В кой момент разбра, че си истински шоумен?
MJ: Когато имаш умения, ти знаеш за тях. Само не ги разбираш, защото смяташ, че всички около теб имат същия талант. Така, че не разбираш. Когато започнах да пея в тази ранна възраст, хората се вдъхновяваха от моето пеене и им харесваше. Аз не разбирах, защо ръкопляскат или плачат или пък почват да крещят. Аз наистина не разбирах това, Джеси. Чак по-късно, хората започнаха да идват при мен и да ми казват – „Ти знаеш ли,разбираш ли, че имаш особен дар, особен талант?” Аз само помня, че майка ми, тя е много религиозна, винаги ми казваше да благодаря на Бог, да благодаря на Бог Йехова за моя талант и способностите ми. Знаете, че това не е в нашата власт, това се дава отгоре. И ние винаги се смущавахме, когато хората се приближаваха към нас с похвали, възторзи и всичко подобно. Знаете ли, това беше забележително.
Джеси Джаксън: Кога престана да ходиш на училище?
MJ: О, бях много малък, мисля, че беше...ммм. Мисля пети клас, пети или четвърти навярно. После цял живот имах частни учители. Понеже имахме концерти, турне, телевизионно шоу, всичко това и всичките албуми, записи и ние три часа учехме, а после имаме концерт и след това отиваме в друг щат или друга страна. Там отново имахме концерти, а после идваше времето да записваме нов албум The J5, а след албума The J5, излезе албум Michael Jackson. В детството си, винаги бях много зает. Помня, че от другата страна на улицата при студиото на Motown имаше парк, аз чувах виковете, звука на футболната или баскетболната топка. Помня как отивах в студиото всеки ден и ми беше много тъжно, защото ми се искаше да отида в парка. Но знаех, че имам друга работа – трябва да съм в студиото и да записвам. Целия ден, до вечерта, а после е време да поспиш, а на следващия ден ставаш и започваш всичко отначало.
Джеси Джаксън: По този начин си изгубил образа на детството си. Как компенсираш тази загуба на детски впечатления?
MJ: Да, вярно, аз нямах детство. Но когато нямаш детство, както аз или други деца-звезди, ти се стараеш да наваксаш това по-късно. За това ходиш в увеселителни паркове, на атракционите, всичко това сега е при мен...в къщи. Но на мен ми харесва да помагам сега на други деца, на които не им е провървяло, както на мен. Знаете, смъртно болни деца, деца с тежки заболявания, бедни деца от вътрешните градове, от гетата – да им позволя да видят горите, да се повозят на атракционите, да погледат кино, да похапнат сладолед и всякакви такива неща.
Джеси Джаксън: Разбира се ти се отличаваш и с това,Майкъл, че имаш голямо семейство. Колко човека сте в семейстото?
MJ: Колко сме в семейство Джаксън?
Джеси Джаксън: Да.
MJ: О начало бяхме 10. Сега 9 сме живи. Деветима сме. Моята майка Катрин и Джоузеф Джаксън, още са живи. Всички сме родени в Гари, Индиана.
Джеси Джаксън: Ами в този сценарий, Тито и Джърмейн е трябвало да ти осигурят нормални детски впечатления, като на техен по-малък брат.
MJ: Ние пътувахме по турнета. Пътувахме до Маями. Можехме да посетим плажа. Но бяхме така популярни по това време. Където и да пристигнеха Джаксън файф се събираше безумна тълпа. Не можехме да отидем в търговския център или където и да било, защото там винаги беше пълно с крещящи деца. Нашите записи ставаха хитове един след друг. Ние се изявявахме на всяка сцена из цяла Америка. Това не беше леко. Налагаше ни се да се развличаме и веселим в хотелите. Можехме да си устроим бой под душовете в хотела или с часове да стоим в басейна. Знаете, такива неща.
Джеси Джаксън: И кой побеждаваше в боя под душовете?
MJ: Основно Тито или Джеки (смее се) Те са по-големи.
Джеси Джаксън: Ти измина пътя от този феноменален старт до артиста, продал най-много плочи в историята. Обръщайки се назад, говоря за този период, от началото, от самата нула, до зрелостта да напишеш песен, кой ти повлия най-много, докато се учеше да пишеш песни?Ти пишеш прекрасни песни.
MJ: Най-голямо влияние, докато се учех да пиша музика...Мисля, че ми провървя. По мое мнение, аз попаднах във фабриката Motown, когато в нея работеха, най-добрите автори на 60-те години. Holland, Dozier, Holland – двама феноменални автори. Знаете, Lamont Dozier, Eddie Holland. Тези момчета бяха удивителни. Те са написали всички велики хитове на група Supreme, хитовете на Four Top. Те бяха просто удивителни. И аз се учех и работех с тези хора. И разбира се харесвам някои неща Бийтълс. Харесвам музиката на Бийтълс. Харесвам авторите на много от мюзиклите Richard Rogers, and Oscar Hammerstein , Leonard Lowe, Harold Arland, Johnny Mercer, такива мелодии. Обичам мелодиите. Обичам ирландските песни. Обичам английските мелодии. Африканските ритми. Те са първо основата на ритъма. Това е моята любима музика. Това е моята най-любимата музика в света, защото всяка музика започва от нея. Африка – това е музика. Това е началото. Това е зараждането на всяко същество. Това не бива да се отрича. Това е всичко, което съм.
Джеси Джаксън: И така, ти мина всички тези стадии и започна да съчиняваш,да пееш и танцуваш. Някога имал ли си учител за танците?
MJ: Знаеш ли, аз никога не съм се учил да танцувам. Това беше съвсем естествено за мен. Когато бях малък, щом засвиреше музика и не можеха да ме задържат на едно място. Не можеха да ме задържат, дори със сила. Това е истината. Дори по цял ден, ако някой да пусне нещо ритмично, аз започвам да отбелязвам ритъма на това, което чувам с крака. Това ми е природен инстинкт. Никога не съм се учил. И Фред Астер, който беше мой добър приятел е Джин Кели, те винаги оставаха поразени от моите танци. Когато още бях малък – Фред Астер , в последствие винаги ми казваше, че е знаел, че ще стана истинска звезда. Аз го гледах и си мислех- „За какво говорите?”(смее се) Но виж, така стана.
Джеси Джаксън: Майкъл, от къде се взе лунната походка?(смее се)
MJ: Лунната походка – това е танц. Бих искал да припиша изобретяването и на себе си, но не мога, защото съм длъжен да бъда абсолютно честен за това. Нея са я измислили чернокожите деца в гетото. Те притежават, най-феноменалният ритъм на света. Не се шегувам. Учил съм се...взимал съм много идеи от тези деца, наблюдавайки ги. Те имат идеален ритъм. Просто минавайки през Харлем, помня, някъде в края на 70-те или в началото на 80-те години, наблюдавах тези деца да танцуват на улицата и видях как правят това приплъзвайки се назад. Наричам това, илюзорен танц. Съхраних тази картина в паметта си. Мислено кино. Изправих се в стаята си в Енсино и започнах да танцувам, да пресъздавам и репетирам това движение. Но това определено е започнало от чернокожите. Без съмнение. Всичко идва от там.
Джеси Джаксън: говорейки за твоите танци, гледал ли си някога шоуто на Don Cornelius „Soul Train”.
MJ: О, обожавам това шоу. Шегувате ли се, разбира се, че съм го гледал. Чаках тази линия „Soul Train”, те строяха тази линия, като стена от хора и танцьора минава по средата, танцувайки на песента. Това им даваше шанс да покажат таланта си, какво умеят да изразят с тялото си. Гледах това шоу, като препариран без да отмествам поглед! Бях очарован и се учих на ритъм и танц, разбира се. Разбира се, че съм го гледал. ( смее се)
Джеси Джаксън: Майкъл, през целия си път от Гари ти стана мъж в тялото на дете, имам предвид, че ти никога не си напълнявал. Как ти се отдава това?
MJ: (смее се) Е, аз никога не съм бил ящен, аз, хм, ще ви издам една тайна, не ми се иска да говоря за това...ъъъ...аз никога не съм бил лакомник или чревоугодник, макар да обича храната и да съм благодарен на Господ, че ни дава храна, но майка ми винаги е имала проблем с мен. Цял живот ме кара да ям. Дори Елизабет Тейлър ме е хранила, понякога и с лъжичка, защото аз...аз имам проблеми понякога с това, но се старая, храня се, това е истината! И не искам, моля, не искам хората да си мислят, че гладувам, защото това не е така.
Джеси Джаксън: Но ти...
MJ: Здравето ми е идеално, наистина.
Джеси Джаксън: Ти пазиш все едно тегло и хората ти завиждат и ти се възхищават за това...
MJ: Не, не, моето здраве е съвсем добро. Много вярвам в здравословното хранене и употребата на зеленчуци и тем подобни. Знаете, че това е даденото от Бог лекарство, вместо химията и всичко от сорта, знаете.
Джеси Джаксън: Майкъл, когато погледнеш своята феноменална кариера – когато в пети клас си още в Гари, а после ти и братята ти ставате така бързо известни – кое за теб е най-високата точка? Защото аз всяка неделя попитам хората, коя е най-високата точка за тях. Това за теб „Thriller” ли е или пък Beat It или някое друго твое изпълнение, което за теб да е най-високата точка?
MJ: Един от най-хубавите ми моменти, бих казал спомняйки си времето до 82г., ранните 80, направих албума ‘Off The Wall’ и това беше важен момент за мен, защото тъкмо се бях снимал във филма ‘The Wiz’ и исках да изразя себе си, като автор, като изпълнител, разбирате, да пиша своя собствена музика, да създавам музиката от началото до края. И Куинси Джоунс, когото аз обожавах – провървя ми да работя с него, обичам този човек, той е много талантлив. И пишех в това време тези песни, Don’t Stop Til You Get Enough, ‘Shake Your Body to The Ground’,знаете ‘Billie Jean’, и ‘Beat It’, всички тези песни бяха написана по това време. Така че до голяма степен, поставях в главата си цели, какво искам да направя, като изпълнител и за мен това бяха важни моменти. Спечелих „Грами” за албума ‘Off The Wall’ , но не бях щастлив. Защото исках да направя много повече от това. Не бях доволен от това как го приеха, макар това да беше огромен успех и беше най-продаваният албум на соло изпълнител по това време – 10 милиона копия, това беше успех за един чернокож изпълнител. Казах си, че няма да им позволя да пренебрегнат следващия ми албум. Аз дадох сърцето си с написването на „Thriller”и казах, че аз....
Джеси Джаксън: А какво, какво даде този полет на „Thriller”?
MJ: Моля?
Джеси Джаксън: Какво даде полет на „Thriller”?
MJ: Какво даде полет на „Thriller”, това беше такова време, време на разочарование – живеех на местенце, наречено Енсино и виждах графити, които гласяха „Диското е гадно” , „Диско това” , „Диско онова”, а диското беше просто весел начин да накараш хората да танцуват в онова време, то беше толкова популярно, че обществото се отвърна от него. Казах си, че се събирам да създам велик албум, защото обичам албума създаден от Чайковски „Лешникотрошачката”, а в него всяка песен е велика песен. И си казах, че искам да създам албум, в който всяка песен да е хит и така се зароди „Thriller”. Направих този албум и той влезе в историята. Книгата за Рекордите на Гинес го призна за най-продаваният албум за всички времена, той и до ден днешен си остава такъв и бих казал, че това е връх, достигна своя апогей, но въпреки това аз не съм удовлетворен. Винаги съм искал да направя нещо още по-голямо. И....
Джеси Джаксън: И тогава ти....
MJ: Започна турнето „Victory”.
Джеси Джаксън: И ти се обърна към хората, преди да говорим за турнето „Victory”, имаше феноменална криза и хората умираха и ти използва своята известност, за да събереш заедно известни изпълнители и да запишете ‘We Are The World’.
MJ: Да.
Джеси Джаксън: Как стана това?
MJ: ‘We Are The World’, беше грандиозен проект. Куинси Джоунс ми позвъни по телефона и ме помоли да напиша песен за катастрофата в Африка. Етиопия беше силно пострадала. Той знаеше за моята любов към хората, живеещи там, защото аз често пътувах до Африка. Обичам нейната култура, обичам хората, обичам това,което представляват и тогава написах тази песен, а той (Куинси) ми каза – „нека Лайнъл Ричи ти помогне”. И Лайнъл пристигна – започнахме заедно да представяме идеите си и през цялото време с него разговаряхме, защото си спомняхме старите времена – познавах Лайнъл Ричи от много години. И така с Лайнъл записахме това онова, но аз не бях напълно доволен и за това накрая отидох сам в студиото и я завърших, обгърнах я с музика, събрах всичко заедно. Куинси беше много впечатлен от нея и каза – „това е песента и с нея ще работим. Пуснахме я и тя стана най-продаваният сингъл в историята и събра много пари. Казваше се „САЩ за Африка” и ние увеличихме, този песен увеличи вниманието на публиката към тази тема. Това беше спасение за Африка, беше прекрасно. Дадохме малък процент на Америка, а по-голямата част отиде в Африка. Това беше прекрасна, прекрасна работа.
(Рекламна пауза)
Джеси Джаксън: В ефира е преподобния Джеси Джаксън с „ Да съхраним жива надеждата” и днес имаме много специален гост и това е Майкъл Джаксън. Толкова хора ни слушат в цялата страна и целия свят, а ние водим нещо подобно на семейна беседа с Майкъл, аз го познавам от 7 годишен заедно с цялото му семейство. Откакто веднъж баща му ги докара с един микробус в нашия офис и ни попита, може ли да участват в Expo и разбира се те участваха и подпалиха, така всичко, че на Expo никога добно нямаше след тях. В действителност, Майкъл, когато направихме филма „Спаси децата”, това също беше голям успех.
MJ: Да, така беше, вярно...Помня това време...не много ясно, но все пак помня Джеси и как чудесно вие се отнасяхте с нас, помня и любовта на публиката, чувах крясъците на тълпата и виждах всичките тези афро- dashikis(не мога да го преведа) и това бяха чудесни времена, чудесно събитие...
Джеси Джаксън: На това шоу бяха Marvin Gaye и Roberta Flack, и...
MJ: Ах!
Джеси Джаксън: и O’Jays...
MJ: Уау!
Джеси Джаксън: и Staples Singers...
MJ: Уау!
Джеси Джаксън:...Cannonball Adderley, това беше грандиозна идея.
MJ: Това е потресаващо – удивителен списък с хора, това са най-великите таланти в света, потресаващо е.
Джеси Джаксън: Каним се да преиздадем „Спасете децата” скоро, защото хората, които са пропуснали това време, ще са щастливи да го видят. Майкъл, говорейки за подема, който започва от Гари, когато ти си още дете и в тийнейджърските ти години с тебе са се занимавали частни учители, аз си спомних една фраза – когато започна турнето „Victory”. По това време ти беше вече голям, всичките ти братя и сестри бяха големи, ние се срещнахме в Канзас, помниш ли? С твоето семейство?
MJ: Да.
Джеси Джаксън: Тогава се молехме заедно...
MJ: Да, вярно.
Джеси Джаксън: Турнето „Victory”. Разкажи за него.
MJ: Турнето „Victory” беше един от върховете на нашето, на моят успех, защото Трилър беше спечелил повече „ Грами” от всеки друг албум в историята на музиката и той създаде, такъв феномен, такова обожание и преклонение в световен мащаб и стана много, много трудно да отидеш където и да било, да направиш каквото и да е, без присъствието на пресата, вертолетите, хората спящи в храстите, това беше феноменален връх и след всичко това, аз обявих, че отивам на турне. За да пътувам и да изпълнявам тези песни на живо, пред публика, и в същото време светът направо полудяваше. Ние направихме това турне, което подобри всички рекорди в Америка, ние се изявявахме по стадионите и рекорда на стадион „Доджърс” преди ние да се изявим на него, беше на Елтън Джон за едно и половина шоу. Ние проведохме там 8 концерта – пълна продажба, а те искаха още два, тоест имахме 8 концерта при пълна продажба. (прокашля се) Това се случваше в цяла Америка, първият град беше Канзас и там се срещнахме с вас, Джеси. Помня как вие дойдохте и произнесохте молитва, беше толкова прекрасно, беше удивително време. Моите мечти се сбъдваха.
Джеси Джаксън: Добре, добре, но знаеш, Майкъл, как се случва в живота, има поговорка, че понякога трябва да има и дъжд. Ти имаше времена, когато стремително се издигаше, но животът е такъв, че не прилича на права линия, понякога има и бури. И не е трудно да живееш ,когато свети слънцето, небето е ясно и вятъра попътен, но има и насрещен вятър и това е като проверка от какво в крайна сметка си направен и колко струваш. Имал си добри моменти. Кои неща би нарекъл лоши моменти?
MJ: Вероятно лош момент, най-лошият момент емоционално като цяло е този, който преживявам в момента.
Джеси Джаксън: В този смисъл – кое в тази история най-силно те жегна?
MJ: Какво в тази история...какво?
Джеси Джаксън: Те жегна, така да го кажем?
MJ: Повтори още веднъж думата.
Джеси Джаксън: Жегна. Ти каза, че това те е наранило, че е най-лошото време.
MJ: Да, много ми е болно от това, през което се налага да мина, бях обвинен в това, знам със сърцето си, че съм абсолютно невинен и ми е много болно. Но това е характерно за чернокожите в тази страна.
Джеси Джаксън: Това, че се сблъскваш с всичко това и изпитваш болка, мислиш, че е нещо характерно ли?Как се справяш с това духовно? Защото ти беше на такава висота, а сега твоята личност, цялата ти същност е ударена. Как се справяш с това?
MJ: Справям се с това, взимайки пример от други хора, на които им се е налагало да се сблъскват с подобни неща в миналото. Историята на Мандела ми даде не малко сили, това през което е минал и историята на Джак Джонсън, тя сега излезе на ДВД. Филма се казва ‘Unforgivable Blackness’. Това е удивителна история за човек, който през 1910г. Е бил световен шампион по бокс в тежка категория, и той отива в едно общество, където не признават постиженията му, начина му на живот и го принудили да мине през много неща, те променили закона за да го вкарат в затвора. Те го хвърлили в затвора само за да си разчистят пътя. Също и историята на Мохамед Али. Всички тези истории. Историята на Джеси Оуенс. Всички тези примери, които намирам в историята и ги чета ми дават сили, Джеси. И вашата история ми дава много сили, това през което сте минали. Защото хванах само края на Движението за гражданските права, бях дете тогава, през 70-те, но все пак го хванах и го видях, разбирате ли?
Джеси Джаксън: И ето ти...ти си подложен на тези удари и хората, които някога си прегръщал, сега всеки ден говорят против теб в съда. Как твоят дух издържа това?
MJ: Получавам сила от Господ. Вярвам в Бог Йехова много и получавам силите си от факта, че съм невинен – нито една от тези истории не е истина, това е изцяло изфабрикувано и е много обидно, много болно. Много се моля, така се справям с това, аз съм силен човек, аз съм боец. Знам какво има в мен. Боец съм. Но много боли. И в края на деня, съм просто човек, разбирате ли, обикновен човек. За това мен много,много,много ме боли.
Джеси Джаксън: Ние с теб гледахме, миналата седмица ние говорихме по телефона, че съдебното дело влиза в ритъм, за това няма да говорим сега, но вниманието се измести от съдебната зала към това, че ти си банкрутирал. Миналата седмица хора от цялата страна ми звъняха и ме питаха – „Майкъл наистина ли е банкрутирал?” Майкъл, ти банкрутирал ли си?
MJ: Това изобщо не е истина. Това е просто начин да ме унизят и да ме стъпчат в калта. И това е същия пример, който ви дадох с другите хора в миналото. Съвсем същото. Не вярвайте на таблоидите, това са клюки търсещи сензация.
Джеси Джаксън: Защо въпроса за парите излезе на преден план? Някои от звънящите смятат, че работата е каталога на Сони. Какво има в този каталог?
MJ: В моя каталог Сони е цялата музика на Бийтълс, цялата им музика ми принадлежи. Принадлежат ми и правата на „Sly and the Family Stone”, например имам много от Елвис – доста песни на Елвис, това е огромен каталог, много ценен и струва много пари. Дори и в момента, докато с теб си говорим се води голяма битка. Не мога нищо да кажа, не мога да коментирам, но съществуват много заговори, заговорите се плетат сега, докато си говорим.
Джеси Джаксън: Много твои приятели и членове на семейството, че всичко това се случва именно заради този каталог, а не заради нещо друго. Вярваш ли в това?
MJ: Знаете ли, не бих искал да коментирам. Не бих искал да коментирам, Джеси – това е много деликатен въпрос и по-добре да предоставя на теб коментара по този въпрос.
Джеси Джаксън: Позволи ми тогава ада сменя темата. Защото колкото човека ни слушат, толкова и мнения по въпроса има. Бях в Лондон по предната седмица и там за Майкъл Джаксън се говореше навсякъде – ден и нощ обсъждат, че си попаднал в болница и си закъснял за съда. Ти каза, че си получил травма. Какво се случи в този ден?
MJ: Излизах от банята и...и паднах. И с цялото си тегло, макар и да съм слаб, с цялото си тегло паднах на ребрата си. Ударих много силно белия си дроб. Белия ми дроб от дясно, боли ме и сега, докато говорим и всеки ден отивам в съда със страшна болка. Седя там, силен съм, старая се да бъда силен доколкото мога. Сега ме следят да не почна да кашлям кръв, доктора каза, че това е много опасно и ако започна да кашлям кръв, той каза, че това е много опасно нещо и за това сега следим много внимателно.
Джеси Джаксън: Циниците казват, че ти се преструваш. Изглежда и съдията не ти повярва, въпреки, че ти дойде направо от болницата.
MJ: Знаете ли, никакво преструване няма в това. Беше направена снимка на която можете да видите отока в гръдния ми кош, искам да кажа ако можете да го видите, сега всичко е ярко червено. Освен това се ударих при падането под брадичката и много силно главата над челото, до кръв, в общи линии това беше доста сериозно. Дори и сега лекуваме това и взимам лекарства и следим всичко много внимателно.
Джеси Джаксън: Слушам как разказваш всичко това и понякога ти удивително се държиш, но миналата седмица в един момент се разплака. Какво се случи тогава, какво те принуди да се сринеш ?
MJ: Имате предвид в съда?
Джеси Джаксън: Да.
MJ: Много ме болеше. Седях там и много ме болеше. Болката беше толкова силна, че не можах да удържа сълзите си. Болката беше толкова силна в този момент, че не можах да се справя с нея. Така че взех кърпичката си и скрих лицето си с в нея.......
Джеси Джаксън: Значи това беше твоя собствена болка , а не заради това, което се говореше в момента на изслушването?
MJ: Не, това нямаше общо със случващото се наоколо. Това беше само заради моята физическа болка.
Джеси Джаксън: Майкъл, нас ни слушат толкова хора, опитвам се да предам съдържанието на телефонните разговори, които получихме миналата седмица и сега, знам, че хората те слушат сега. Какво би искал те да разберат? Звънят ти от Филаделфия, от Холандия, от Англия, Ню Йорк, Мисисипи, Флорида и Калифорния – какво би искал хората да разберат?
MJ: За кое?
Джеси Джаксън: За теб. За това какво чувстваш и мислиш сега.
MJ: Бих ги помолил да са силни и да се молят за мен, децата ми и моето семейство. Това е много трудно време и нека не вярват на това, което чуват, виждат и четат, само заради това, че нещо е отпечатано не значи, че е истина. Знаете, че сензацията издигна това във върховете. Всичкото това нагряване на ситуацията е заради моята известност. Колкото по-голяма знаменитост, толкова по-голяма мишена. Хората трябва да помнят това. Всичко се обръща в пари – кой ще получи по-голям рейтинг, знаете, ужасно е това, което се случва. Но това е частта, която се налага да изтърпя, като известен човек. Това е част от това през което трябва да мина. И знайте, че в края на краищата ще бъда оправдан, моля се за това, защото знам истината. Аз съм невинен човек. Вярвам в Господ и обичам Господ. Просто продължавайте да се молите за нас.
Джеси Джаксън: Знаеш ли, отчитайки твоята вяра в Бог и в себе си, твоето заявление за невинност, преминаваш през тази буря, вярвайки, че ще победиш, това е много трудна битка и тя още не е завършена и всичко, което ти се струпа – ще правиш ли нещата различно, когато всичко това свърши?
MJ: Ще правя ли нещата различно?
Джеси Джаксън: Различно. Когато този период поотмине.
MJ: (прокашля се) Е, мойто ниво на доверие ще се промени. Твърде много заговори ме заобикалят. Това мога да кажа. Много от това има.
Джеси Джаксън: Мислиш ли, какво...
MJ: Всичко около мен.
Джеси Джаксън: Тези заговори заради твоята известност ли са повече или заради каталога – коя според теб е причината?
MJ: Не мога да коментирам. Не мога да коментирам това, Джеси, не искам, освен това съдията е издал заповед за мълчание, а това е много сериозно. Не бих искал да каже нещо, което не е. С неверен оттенък. Това е много деликатен въпрос. Всичко е много сложно в нашата ситуация сега.
Джеси Джаксън: Добре. Позволи ми да те попитам заради тези, които искрено се молят, искат да помогнат и да видят Майкъл Джаксън отново. Какво могат хората да очакват от теб?
MJ: Както винаги съм казвал, аз съм човек на изкуството. Аз много, много, много обичам изкуството. Аз съм музикант, аз съм режисьор, аз съм автор, аз съм композитор, аз съм продуцент, аз обичам тази атмосфера. Много обичам филмите. Смятам, че това е най-изразителното изкуство. Скулптора може да създаде статуя, художника може да рисува, но те улавят само един момент, те спират времето в един момент. В киното вие преживявате този момент. Вие живеете, владеете аудиторията цели два часа, владеете мозъка им, техният ум – можете да ги пренесете където поискате. Тази идея ме очарова – как ти се дава власт да управлявате хората, да ги трогнеш така, че да промениш живота им, да съчетаеш музика и личност в едно. Ето това повече от всичко ме възхищава във филмите и това е бъдещето. Понеже обичам кинематографията много,много силно.
Джеси Джаксън: Отчитайки шума около теб и повдигнатия въпрос за данъка, който плащаш, ще ти попречи ли това да продължиш кариерата си, когато всичко приключи?
MJ: Не! Не. Изобщо не. Защото знам кой съм отвън и отвътре и знам, какво искам да правя. И винаги ще следвам мечтите и идеите си в живота. Аз съм много смел човек и вярвам в постоянството, в решителността, знаете, във всички чудесни неща, във всичките идеали, които са така важни за целеустременият човек, разбирате ли?
Джеси Джаксън: Хората имат толкова много и говорейки за твоите мечти – за какво мечтаеш сега?
MJ: Както казах преди малко, да изобретя нещо ново, да съединя кинематографията с други неща, които се каня да направя и тук има няколко изненади. И няколко социални проекта, с които искам да се занимавам в бъдеще. Например Африка. Имам големи планове, с които се каня да работя там. Имах срещи с хора, на които им се наложи да долетят при мен, защото съм обвързан с това, което се случва, сърцето ми има за цел да направи някои неща там, много искам това.
Джеси Джаксън: Значи имаш проект. Защото често хората в такава ситуация, замразяват делата си, но ти мислиш за следващ проект. Какво се каниш да направиш незабавно?Какви са плановете ти точно сега?
MJ: Вероятно песен по повод цунамито, искаме да съберем пари за пострадалите от цунами, защото и Африка също...ммм...ако не се лъжа в Мадагаскар? Това е една от техните страни....
Джеси Джаксън: Безусловно. И Мадагаскар.
MJ: Сомалия и Мадагаскар са пострадали много силно. Но за това не се говори много, както за други страни. И сега сме длъжни...тоест...моето сърце съчувства на всички, но в крайна сметка, можеха да кажат истината, да разкажат всичко вярно – те никога не говорят за разрушенията и проблемите в Африка и за това, ние и аз искаме да направим нещо за това. Разбира се аз работа по плановете за строежа на курорт, искам да го построя в Африка. Прекрасни хотели, просто много красиво място за хората, за семейството, нещо много красиво там (В Африка). Там има много прекрасни и красиви места. Така, че искам да направя нещо на международно ниво, разбирате ли?
Джеси Джаксън: Знаеш ли, интересно е това за цунамито, но то е природно бедствие и не можем да го предотвратим, може би ако има някакви устройства за ранно оповестяване, би могло да се спасят повече човешки живота, но все пак това е природно бедствие. А ето какво спомена ти – ако сме изгубили 200 хиляди човешки живота от цунами , то когато загубихме 2 милиона живота в Судан, това беше катастрофа по вина на хората, и нефта и другите неща, а след това имаше още 4 милиона в Конго. Мисля, ние с теб разговаряме почти всеки ден, ти се опитваш да помогнеш на пострадалите в Африканската криза и това заема голяма част от твоите намерения на този етап от живота ти.
MJ: Да, така е. Защото, Джеси, това е дълбоко в моето сърце – аз наистина обичам Африка, обичам хората в Африка. Ето за това, щом ми се отдаде случай с децата се качваме на самолета и отиваме в Африка на почивка. Аз прекарвам повечето от свободното си време в Африка, отколкото в която и да е друга страна. Ние обичаме тези хора и обкръжаващата ги среда. Географски, това е едно от на-красивите места на Земята. Никога не ни показват захарно-белите пясъчни плажове, те съществуват! Никога не ни показват прекрасните пейзажи, никога не ни показват градовете, метрополиите – Йоханесбург, Кейптаун, Кения, брега на слоновата кост, Руанда – това са все прекрасни места! Там е потресаващо красиво! Искам да привлека вниманието на публиката за това, всичко, което правя е моя мечта в продължение на години. И всички около мен знаят това, защото аз ходя там много често.
Джеси Джаксън: Да, нали знаеш, красотата на Рим ни е позната, защото има филми за нея.
MJ: Именно.
Джеси Джаксън: Знаем за красотата на Британия, защото за нея има филми, има филми за Париж, но не така често виждаме филми за Африка. Не виждаме колко е феноменална с нейните пясъци, морета и....
MJ: Защото...
Джеси Джаксън: нефт и ресурси.
MJ: Да, светът завижда на Африка от векове, защото природните и ресурси са феноменални. Това наистина е така. И това е люлка на цивилизацията. Нашата история, много от библейските истории произлизат от Африка. Много велики цивилизации са от Африка. Египет -това е АФрика!
Джеси Джаксън: Да, и което е наистина вярно, че когато Исус го е грозяла смърт, когато цар Ирод е издал указ, да се умъртвяват всички новородени момченца, Йосиф, води Исус в Египет и са живели там 12 години.
MJ: Това е истина. Това е истина.
Джеси Джаксън: Ти показваш, голяма дълбочина и преданост на своето дело. На края на разговора ни – Майкъл, хората ни слушат, аз не разреших телефонни позвънявания днес, за да можеш да споделиш с нас това, което до сега не си казвал, но хората ще следят новините от съда през следващата седмица и нататък – какво би искал да кажеш на своите почитатели? Сега ни звънят от Лондон, от Холандия и от цяла Америка. Какво би искал да кажеш на своите почитатели, че дори и на своите противници?
MJ: Искам просто да им кажа – фенове от всяко кътче на Земята, от всички националности, от всички раси, всички езици, аз ви обичам от цялото си сърце. Голямо благодаря за вашата любов, подкрепа и разбиране в това време на изпитание. Благодарен съм ви за молитвите и добрите пожелания. Моля ви, бъдете търпеливи, бъдете с мен и вярвайте в мен, защото ас съм абсолютно и съвършено невинен. Но знайте, че не малко заговори се плетат и в момента, докато ние говорим.
Джеси Джаксън: Какво пък, сега е Великден, може да падаме, но можем и да станем. Добрата вест е в това, че Бог нищо не е трудно. И тези, които вярват, наистина вярват – не е важно колко дълбоко ще паднат, важното е, че получават въже за да се издърпат, а не лопата, която да ги закопае. Майкъл, благодаря ти, че сподели своите чувства със страна и света и благодаря, че стана толкова рано в своята Калифорния.
MJ: Господ да ви благослови!
Джеси Джаксън: Господ да благослови и теб и да съхрани надеждата жива. Да поговорим още минутка извън ефир?
MJ: Добре.
Джеси Джаксън: Отлично.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593896 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:33 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Списание Ebony, октомври 1994г.
„Къде срещнах Лиса Мари и как и направих предложение”

В първото интервю, което краля на поп, рок и соул музиката даде за Ebony, след потресаващото за Америка изявление за неговия брак с Лиса Мари Пресли, дъщеря на рокендрол звездата Елвис Пресли, Майкъл Джексън разказа за това, къде са се срещнали и как и е направил предложение.

В някои публикации се твърди, че са се запознали само 8 месеца преди Лиса Мари Пресли-Джексън да направи изявление, в което се казва: „ Моето име е Лиса Мари Пресли-Джексън. Моето бракосъчетание с Майкъл се състоя на частна церемония, отвъд пределите на Съединените щати (26 май)” Тя каза, че този брак не е официално обявен, защото: „Ние сме двама души, които живеем под строгия контрол на пресата и се стараем да запазим нашия личен живот....Аз много обичам Майкъл. Посвещавам живота си на това да бъда негова жена. Разбирам го и го подкрепям. И двамата желаем да увеличим нашето семейство и да живеем щастлив и нормален живот заедно. Надяваме се, че приятелите ни и феновете ще ни разберат и ще уважават нашият личен живот.”
Именно в стремежа им да запазят личния си живот, накара пресата да се заеме с разследване и после се появиха статии, съобщаващи, че младоженците са се познавали, само 8 месеца, преди началото на техния романс, който ги доведе до сватба. Всъщност, Майкъл, който сега е на 36г. и Лиса Мари, която е на 26г., са били деца, когато са се видели за пръв път в Лас Вегас, 20 години по-рано. Той е бил на 16г, а тя на 6г. "The Jackson Five" с Майкъл в качеството си на солист, са се изявявали в Grand Hotel MGM през 1974г. от 9-ти до 23-ти април и от 21-ви август до 3-ти септември. Майкъл, който работи в студио в Ню Йорк, намери време да даде на „Ebony”, ексклузивно интервю. Той си спомня: „ Нейния баща (Елвис) я доведе на нашето шоу, където се изявявахме и деветимата (Майкъл, Джеки, Тито, Джърмейн, Марлон, Ранди, Реби, Ла Тоя, Джанет). Това беше истинско семейно шоу – единственото семейно шоу в Лас Вегас на което се допускаха деца. Елвис доведе дъщеря си Лиса Мари. Тя седеше на първия ред, а заедно с нея имаше и телохранители. После я доведоха зад кулисите, срещнахме се и разговаряхме. Това се случваше много често. Тя идваше отново, и отново, отново. Това беше истинско събитие. След това аз много дълго не я бях виждал. Знаете, като два кораба в ноща – здравей и довиждане.”
Лиса Мари се омъжи за Дани Кю през 1988г и от този брах се родиха две деца (дъщеря и сега е на 5, а сина и на 2). Разногласията, които има двойката, така и не се изгладили и брака завършва с бърз развод в Доминиканската Република, миналата пролет.
Майкъл каза, че отношенията им с Лиса, достигнали нови нива, три години по-рано, когато той пуска новият си албум "Dangerous". „Започнахме да излизаме някъде заедно. Говорехме по телефона...Забелязах, че станахме по-близки. Бяхме в Лас Вега на семеен празник на семейство Джексън (февруари 1994г). После пътувахме до Атланта, при бившия президент Джим Картър, за да посетим деца, но никой не знаеше, че тя е там, с мен. Най-хубавото в нашите отношения беше, че често бяхме заедно, но никой не позволявахме да разбере за това. Така се виждахме години. Държахме се спокойно и ни беше много хубаво един с друг. Като цяло така започнаха нашите срещи.” Майкъл каза, че в този период са се променили отношенията им – от добри приятели, те станали влюбени.
Като автор на песни, пишещ за всички оттенъци на човешките чувства и емоции, Майкъл има усет към тайната за написването на песен. За него тази тайна е във вдъхновението. Ако се заслушате в текстовете на песните "Remember the time" и "I can't let her get away" от албума му "Dangerous", вие ще разберете, че вдъхновението е била Лиса Мари.
Тя без съмнение му е дала тази подкрепа, от която той имаше нужда през 1993г, когато е подложен на съдебни обвинения. „Аз бях на турне и имах чувството, че съм попаднал в Армагедон – Армагедон на мозъка – спомня си Майкъл. Всичките тези ужасни истории се въртяха около мен. Нищо от това не беше истина. Това беше невероятно. Лиса Мари ми позвъни. Тогава можех да преброя истинските си приятели на пръстите на едната ръка. Тя много, много ме подкрепяше през цялото време. Това ми направи огромно впечатление. Тя ми звънеше и плачеше. Тя изпадаше в ярост и искаше да удуши тези хора. Но най-голямо впечатление на мен ми направи, земетресението в Лос Анжелис (януари 1994г.) – развълнувано разказва Майкъл. Така се получи, че в деня на земетресението, моят телефон работеше. Аз бях в ужас – направо полудял. Мислех си, че е края на света. Тогава телефона звънна и беше тя, веднага след земетресението.”
По- късно в Лондон, където Майкъл се лекува от пристрастността си към болкоуспокояващи лекарства, Лиса Мари, както той казва, му е дала да почувства, че техните отношения са се превърнали в истинска привързаност. „Тя ми звънеше, но не винаги можеше да ме намери. Това много я разстройваше. Аз получавах всичките и послания... Тя беше много обезпокоена.”
И след всичко това, казва Майкъл, за него е дошъл момента да си каже „това е моето момиче” и „това,което ме караш да чувствам” (Майкъл се смее, произнасяйки, тази игра на думи от две от неговите знаменити песни.) „Това просто се случи – казва той за този момент на истина. Ние прекарвахме много време в ранчото „Невърленд”, просто се разхождахме и разговаряхме. Това се случи! Това възникна съвършено естествено. Знаехме за чувствата си един към друг, дори и без да говорим за това. Всичко беше в нашите емоции, чувства и погледа в очите.”
Когато, Майкъл подробно ми разказа за това, как приятелството се е превърнало в романс, аз го попитах: „Кой направи предложението, ти или Лиса Мари?” Той отговори: „Аз го направих.” Изчервявайки се при този спомен, Майкъл каза: „Първо я попитах – аз съм най-плахия човек на света, казах и – ние говорехме по телефона – „Ако те попитам дали ще се омъжиш за мен, би ли го направила?” Тя каза: ”Разбира се” После настана мълчание. После и казах: „Извини ме, но имам нужда от вана” – той се смее лъчезарно. – И когато се върнах не знаех какво да кажа. Но ето така се случи.”
След направеното по телефона приятно предложение, сгодената двойка се вижда в Невърленд, където е започнал този романс. Връхната точка на романса, става бракосъчетанието на 26 май в Доминиканската Република, доказвайки, че любовта побеждава всичко. Краткият меден месец, младоженците прекарват в Будапеща, Унгария, където булката придружава младоженеца на снимачната площадка – той снима реклама за своя нов албум "HIStory". Освен това, те са правили онова, което и двамата обичат – грижили са се за деца. Посещавали са детски болници, където са разговаряли с малките пациенти и им подарили играчки. Това било само началото на важните неща с които решили да се занимават. Тези важни неща не са били да запишат песен заедно, макар и Лиса да е наследила талант към пеенето от баща си. „Всички тези приказки за това, че с Лиса ще записваме заедно, са само слухове – казва Майкъл. Това, което искаме да правим повече от всичко, е концентрирано към децата. Никога не бях срещал някой, който да е загрижен за децата, колкото мен. Аз се отнасям много емоционално към децата. Лиса Мари е точно същата. Където и да отидем, ние посещаваме детски болници. Мечтата ми е, да заминем заедно в Южна Африка и Индия и да помагаме на деца.”
На въпроса за плановете му да има собствени деца, той отговаря: „Това вече се случва”. След това седмия от деветимата Джаксън, замълчавайки, добавя: „Искам да имам повече деца, отколкото има моят баща.”

Автор: Робърт Джонсън
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593895 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:32 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Интервю на списание Ebony –декември 1984г.

Майкъл Джексън, когото никой не познава.

Енергичния и притегателен лидер на групата "The Jacksons"- която проведе през 1984г. своето турне „Victory”, събирайки най–много количество публика на своите концерти и продавайки най-голямо количество билети в историята на шоу бизнеса – Майкъл Джексън се явява един изключителен човек не принадлежащ към никакви категории. Независимо от това, че той беше непрекъснато пред очите ни и е изключителен изпълнител в течение на 20 години, този 26 годишен певец, автор на песни, танцьор и актьор не се възприема за супер звезда, до момента в който неговият албум „Трилър” не става най-продаваната плоча за всички времена. След това за него се изписа много, но човека зад образа на супер звезда си остава тайна за пресата. В пресата Майкъл Джексън се представя основно с клюки, слухове, лъжи и понякога с клевети. Това не е този Майкъл Джексън, когото съм наблюдавал и за когото съм правил репортажи от момента, когато той изникна от без известното градче Гари, щат Индиана през 1970г..Този Майкъл Джексън, когото никой не познава – топъл, чувствителен, плах, дълбоко увлечен в загадките на живота, чудесата и тези вълшебства, които завладяват децата. Няколко месеца по-рано, той ми каза, че се е уморил от волните и лъжливи публикации на пресата. Това, което той каза тогава, беше отразено в необичайно и разобличаващо изявление, което беше прочетено на пресконференция от неговия мениджър Франк Дилео.

„ Известно време размишлявах, трябва ли да реагирам публично на тези многобройни лъжи, които се разпространяват за мен. Реших да направя това изявление, продиктувано от несправедливостта на тези обвинения и онези сериозни страдания, които те причиняват на близките ми хора. Много съм щастлив, че получих тази благословия – това публично признание на моите усилия. Това признание носи със себе си отговорност към феновете ми по цял свят. Артистите винаги са длъжни да служат за пример на младежта. Тъжно ми е, че много от тях може да повярват на лъжливите обвинения. За да сложа край на това, а аз действително имам предвид КРАЙ.
Не! Никога не съм приемал хормони, за да бъде моят глас висок!
Не! Никога не съм променял скулите си!
Не! Никога не съм правил пластична операция на очите си!
Да! Един ден в бъдещето смятам да се оженя и да създам семейство! Разни други противоположни твърдения, просто не са истина!
В бъдеще, в случай, че продължат да се пишат нови измишльотини, ще съобщя на моите адвокати за желанието си да започна съдебен процес и да преследвам в съда всеки, виновен със строгостта на закона.
Както се спомена по-рано, аз обичам децата. Всички знаем, че децата са много впечатлителни и за това са много уязвими от такива истории. Уверен съм, че на някои от тях, тази клевета е причинила голяма болка. Заедно с възхищението им, бих искал да съхраня и тяхното уважение.”


Майкъл Доузеф Джаксън, чието второ име се явява името на неговия баща, заслужи уважение по традиционният начин – също, както заслужи титлата „ Най- великият артист в света”.
Неговият албум „Трилър” беше продаден в 35 милионен тираж и продължава да се изкупува. Той получава по 2 долара от 5 доларовата продажна цена на албума, което възлиза на 70 милиона от продажбите по цял свят.
Той организира и оглавява корпорация, която се занимава с деловите му предприятия, включително и Michael Jackson Inc., което се разпорежда с доходите от неговите албуми и видео продукции; „Експерименти в звука”, които се занимават с новите технологии в звука; и Optimum Productions, които произвеждат неговите клипове и видео версии на други изпълнители. Той спечели повече награди от всеки друг в областта на звукозаписа и видеото, получавайки безпрецедентните 8 награди на American Music Awards, рекордните 8 Грами и награда на MTV Video Award.
Роден пети, от шесте талантливи синове на Джоузеф и Катрин Джексън в Гари, Индиана, преди 26 години (29.08.1958г), той мисли позитивно и се явява творческа личност, артист, вдъхновен от дълбоката си загриженост към цялото човечество и неизкоренима любов към професията си. Любовта му към феновете, които го обожават, не може да се сравни с нищо. Любовта помогна на Майкъл да издържи, едно от най-тежките турнета в неговата кариера. Макар и турнето „Victory” на трупата "The Jacksons", както се очакваше, беше длъжно да събере повече от 70 милиона долара, Майкъл не участваше в него от любов към парите. Той каза, че го е направил заради любовта си към семейството, феновете и благотворителната дейност. Предполагаше се, че неговите родители, които организираха това турне заедно с боксовия импресарио Дон Кинг, ще получат по 5 милиона, а всеки от братята по 7,5 милиона. Майкъл заяви, че неговата част от печалбата ще отиде за три полезни дела. Това са: Обединен фонд колеж за чернокожи, Фондация „Добри времена” за неизлечимо болни деца и фонд TJ Мартел за изследвания в областта за лечение на левкемията и рака. Също така ще даде парите от продажбата на специалният албум "Let's Beat it" за благотворителност. Той прави това, защото както казва именно децата са го вдъхновили да напише хита „Beat it". „Децата са моето велико вдъхновение във всичко, което правя” – казва Майкъл. „Аз обожавам децата и съм луд по тях. Искаше ми се да напиша песен, такава рок песен, каквато сам бих купил...Искаше ми се тя да се харесва на децата, учениците и колежаните.” – каза този внимателен автор на песни, чиито две любими произведения са - "Лешникотрошачката" от Чайковски и "Петър и вълците." Той разказва за песента "Be not always", която написа с помоща на своя брат Марлон. В една нежна сантиментална песен, която е водеща в албума "The Jacksons" “Victory”, Майкъл със сълзи умолява да променим света в който „майки плачат, за децата, които безпомощно умират в ръцете им....”.Той отбелязва, че всичките неговите братя също се отнасят така към децата, „не само аз”. Спомни си, че супер звездата от миналото Джозефин Бейкър, актриса на която той се възхищава, е имала цяла „органицазия на обединените нации”с осиновени от нея деца. Майкъл, се усмихва широко и казва: „Искам да имам собствени деца, но възнамерявам също така да осиновя, деца от толкова раси от колкото успея. Наистина се каня да направя това. Аз обичам децата. Също, като Емануел Люис, той е настоящо вдъхновение за мен.”
Каквото и да било, нищо не вдъхновява изпълнителя повече от неговите фенове и семейството му. Той ми каза това, скоро след като във вестниците почнаха да циркулират съобщения за това, че се е разглезил след успеха на албума „Трилър” и голямото количество награди, включая и наградата на списание "Ebony" , за постижение на чернокож изпълнител. „Аз можех да подобря много рекорди още с албума "Off the wall", и бях водещ певец дълго време, а сега и албума „Трилър”, който стана най-продавания и все пак не заради това се каня да напусна” – каза Майкъл за слуха, че се кани да напусне "The Jacksons” след турнето. „Те са мои братя ( Джеки, Джърмейн, Тито, Марлон и Ранди) и аз много обичам всеки един от тях, и смятам, че пресата търси каквото и да е, за да продава вестниците си и за това си измислят някакви неща и ги пишат.
В началото на турнето Майкъл каза: „Направих това, заради удоволствието да бъда на турне и да съм със семейството си, и заради децата, които купуват плочите ни. Аз съм, като наркоман за сцената. Длъжен съм да съм на сцена.” Веднъж по време на интервюто в неговия дом в Калифорния, където той все още живее с родителите си и сестра си Ла Тоя, Майкъл каза: „Бих искал да споменете това: главната причина за моята любов към това, което правя са феновете ми. Обичам феновете. Когато съм на сцената и виждам, как феновете танцуват и крещят ентусиазирани, ние искаме да им дадем тази радост – това е,което обичам повече от всичко. Стоиш на сцената, отдаваш им енергията си, любовта си и те буквално ти я връщат обратно. Това е прекрасно. Това обичам повече от всичко – да съм на сцената и да правя феновете щастливи.”
Интервюто продължава и Майкъл говори за многото неща, които правят,но пресата пропуска в търсене на слухове. Ето и някои от изказванията:

Ebony: Налага ти се да се справяш с много стрес и натиска върху теб от развлекателната индустрия. Хората все търсят нещо от теб, предложения валят от всички страни. Как се справяш със стреса и натиска?
Майкъл: Справям се с това някак...и не се сравнявам с Исус, защото не бих могъл даже да си помисля за себе си по този начин, но сравнявам това с Исус, заради това, което му е дал Господ по някаква причина, и той е проповядвал и хората са отивали при него, и той не се е ядосвал, не ги е отблъсквал, казвайки им: „оставете ме намира, нямам време”.
Ebony: Но ти трябва да се срещаш с фенове, които те притискат и дерат.
Майкъл: Ядосвам се понякога, защото има хора, които идват при теб и се отнасят лошо, казват: „Седни и се разпиши на този лист за моето дете”. Просто те командват. Аз им казвам: „Имате ли химикалка?”- „Ти нямаш ли химикалка? Отиди и вземи”. Наистина ми говорят така...Някои хора ме дразнят. Те смятат, че ти им принадлежиш. И ти казват: „ Слушай, аз съм те направил, това, което си”. Аз им отвръщам – момент. Вие не сте си купили албума ми, само за да ми помогнете. Купили сте го, защото ви е харесал, така си е”.
Ebony: Гледат на тел, като модел за подражание. Веднъж ти се появи в публичната библиотека на Чикаго, за да поддържаш интереса на децата и възрастните към четенето, и за сувенирните маркери за книги бяха твоите изказвания. Все още ли обичаш да четеш?
Майкъл: Обичам да чета. Бих искал да посъветвам хората да четат повече. Книгите – това е светът. Ако вие не можете да пътешествате, ще го направите мислено с помощта на четенето. Можете да видите каквото искате и да попаднете на всяко място, което искате с помощта на книгите.
Ebony: Случвало ли ти се е да четеш нещо, което се отнася до живота на чернокожите, за тяхната история?
Майкъл: О, да! Аз съм много благодарен на г-н Джон Джонсън за това, което той направи, публикува книга на издателска къща Джонсън. Смятам, че това е много хубаво – показва, че имаме принос към човечеството. Много хора смятат, че нищо не сме направили.
Ebony: Какво ти помага да бъдеш наясно, какво в наши дни правят, мислят и говорят чернокожите? И кои са хората, освен твоето семейство, които влияят на начина ти на мислене?
Майкъл: Харесва ми как Джон Джонсън управлява организацията си. Струват ми се, че всички те са много приятни хора. Навярно имат и спорове, но въпреки всичко са много приятни хора...Те оказват голямо влияние на младите хора. Хората се ръководят от това, което пишат "Jet" и "EBONY". Така те получават информация от тези две списания, младежите също. Аз ги питам: „ Къде прочетохте това?- „Прочетох го в"Jet" . "Jet" и "EBONY" им помагат да бъдад в крак с това, което става. Смятам, че това е забележително...Господи, аз просто се възхищавам на такива хора, като Джонсън и Уолт Дисни. Според мен, те са феноменални.
Ebony: Ти говориш за това, как влияят на твоя живот, книгите и различните хора. В каква степен, пътуванията ти формират отношението ти към живота и възгледите ти?
Майкъл: Смятам, че преди да се сдобиеш със семейство, трябва да се постараеш да пътуваш из света, ако можеш. Това е най-невероятното образование, което аз някога съм получавал. Смятам, че е феноменално. Имам предвид, да видиш културите на различните народи, разни хора, да говориш с хората, просто да гледаш и да се учиш...Когато пътувам съм очарован от това. Когато за първи път бяхме в Швейцария, бях готов да заплача. Това е самата истина.
Ebony: Какво в това пътешествие те трогна така, че предизвика такава емоционална реакция?
Майкъл: Красотата. Това е, о Господи, просто ти се иска да крещиш към небето. Това е невероятна страна и гледката на тяхната гора ме вдъхновява. Снимките е пресъздават красотата на Швейцария. А после бяхме в Холандия и Франция, Господи, те също са невероятни!
Ebony: Очевидно, когато пътуваш си повече от турист – ти си наблюдател.
Майкъл: Много хора просто остават в градовете, когато пътуват. Те трябва да изберат да разгледат страната в която са. Където и да отидеш има все са неща създадени от човека, но е по-добре да видиш красотата създадена от Бог.
Ebony: Кои страни ти направиха най-голямо впечатление, по време на пътуванията ти?
Майкъл: Бих искал да покажа това. Ще кажа следното. Винаги съм считал, че всичко, което касае артистичността, Чернокожите са много талантлива човешка раса. Но, когато попаднах в Африка, се убедих още повече. Там правят невероятни неща. (В западно африканските страни, включително и Сенегал) Ние бяхме на едно такова място, където обикновено, африканците търгуват със своите произведения и всичко подобно. Аз се приближих до една хижа, където един мъж беше издялал удивителни вещи....Той взима къс дърво и такава шпатула, приличаща на голям нож и почваше да дялка, а аз просто стоях в захлас. Той издяла голяма маска, потопи го във вода и ми го подаде, а аз му платих.
Ebony: Изглежда, африканското изкуство ти е направило голямо впечатление, а африканската музика и танци?
Майкъл: Когато слезнахме от самолета в Африка, нас ни посрещна дълга редица от африкански танцьори. Звука от барабаните им изпълваше въздуха с ритъм. За малко не полудях, крещях, говорих – прекрасно! Те имат мелодия, те имат ритъм...Бях толкова щастлив от всичко това. Ето това е, си казах. От тук съм дошъл. Родина...
Ebony: Очевидно е, че музикалните ти корени са те впечатлили. Как ти се струва, откъде африканците черпят музикалното си вдъхновение?
Майкъл: Музиката започва от природата. Музиката – това е природата. Птиците създават музика. Океанът създава музика. Вятърът създава музика. Всички природни звуци – това е музиката. Тук започва това...Разбирате ли, ние просто копираме природата, тези звуци, които чуваме в природата.
Ebony: Пътуванията ти повлияха ли ти върху това, което мислиш за човешките раси?
Майкъл: Това, което ненавиждам най-много от всичко е невежеството. Също, като проблема с предразсъдъците в Америка. Знам, че в други страни е още по-лошо. Бих искал да взема обаче, да речем от Венецуела или Тринидад, истинската любов и безразличие към цвета на кожата и да ги пренеса в Америка.
Ebony: Ти говориш за своите наблюдения много емоционално. Моля те, продължавай.
Майкъл: Имам предразсъдък към невежеството. Имам предразсъдък само срещу това. Всичко това е просто невежество и е насадено на хората, защото това не е генетично. При малките деца в тези страни няма предразсъдъци. Бих искал това да го напишете. Аз изобщо нямам такива предразсъдъци. Смятам, че хората трябва да мислят повече за Бог и Неговите творения...Погледнете на всички тези чудеса в човешкото тяло – различни на цвят органи, цвета на кръвта – всички тези различни цветове, правят различни неща в човешкият организъм. Това е най-невероятната система в света. Тя създава една структура, едно човешко същество. И ако това може да се случва в човешкото тяло, защо и ние хората да не можем да го правим? Ето какво чувствам. Бих искал целия свят да мисли повече за това и да направи нещо. Това (предразсъдъците) е единственото нещо, което мразя. Наистина го мразя.
Ebony: Това, което ти току що каза, прозвуча не само страстно, но и убедително. Как ще предадеш своите чувства на хората, ако не се появяваш пред публика, за да изразиш гледната си точка?
Майкъл: Старая се да пиша тези неща и да ги вмъквам в песните си. Да ги вмъквам в танца. Да ги вмъквам в моето изкуство, за да ги разбере светът. Ако политиците не могат да направят това, искам аз да го направя. Художниците, със своите картини. Поетите, със стиховете си. Длъжни сме да го направим. Мисля, че това е много важно – да спасим мира.
Ebony: Стиви Уондър, явно споделя същите чувства, съдейки по някои негови музикални послания.
Майкъл: За това, аз много обичам най-популярният албум на Стиви Уондър "Songs in the key of life". Той в този албум има песен „Black Man”...Аз виках и подскачах, когато чух тази песен, защото той показва на света, какво е направил черния човек и какво са направили другите раси и той съхранява прекрасното равновесие, споменавайки какво са направили и другите раси. И после споменава, какво е направил черния човек. И вместо да го назовава по друг начин, той го нарича „Black Man”. Ето това много ми харесва. Това е чудесен начин, да казваш истината чрез песен. Ето така много обичам.
Ebony: Изглежда нямаш никакви възражения против посланията в песните, ако тези послания са позитивни. Твоята музика, за разлика от музиката на други изпълнители, остава чиста от към прослава на наркотиците. Но наркотиците са реалност. Какво мислиш за това?
Майкъл: Средата в която се намирам, има достатъчно от това и на мен непрекъснато ми предлагат от него. Хората стигат толкова далеч, че просто ти го пъхат в джоба и си тръгват. Ако това беше нещо добро, те нямаше да го правят така. Нима някой би сложил нещо добро в джоба ми и просто би си отишъл? Не искам да имам никакво отношение към нещо такова. Искам да кажа нещо, което може и да прозвучи банално, но е това в което наистина вярвам – естественият кеф, това е най-хубавия кеф на света....Кому е притрябвало да вземеш нещо, и после да седиш цял ден, след като си го взел (наркотика) и да не знаеш кой си, какво правиш и къде си? Взимайте това, което ще ви вдъхнови да направите велики неща за света.
Ebony: За теб Бог и религията, имат ли отношение към процеса за достигане на естествения кеф?
Майкъл:О, да! Бог, разбира се! Вярвам в Библията и се старая да я следвам. Знам, че съм несъвършен човек...Не правя от себе си ангел, защото не съм ангел, но не съм и дявол. Старая се да бъда по-добър, доколкото мога и да правя това, което смятам за правилно. Просто нищо повече. И вярвам в Бог
Ebony: молитвите играят ли някаква роля в живота ти?
Майкъл: Моля се всяка вечер. Аз не се моля само вечер, моля се и през деня. Когато видя нещо красиво, всеки път, когато видя нещо красиво, когато летя със самолет и други неща, казвам: О,Господи, това е прекрасно! И винаги произнасям малки молитви в разстояние на целия ден. Обичам красотата.
Ebony: Говорейки за красотата, за публиката те асоциира с много красиви хора, включително и с твоите прекрасни сестри Ла Тоя, Реби и Джанет, но освен с тях и с Даяна Рос, Татум О`Нийл и Брук Шийлдс. Ти имаше някои романтични отношения с последните две. Казват, че между теб и Татум има много общо: родителите и на двама ви много ви пазят, тя е татино момиче, а ти си на мама момчето.
Майкъл: Бих искал, всички, които четат "Jet" и "EBONY", да знаят, че преди всичко ние сме добри приятели. Това е основното. Смятам, че за момчетата ,момичетата са по-добри приятели. И обратното. За момичетата, момчетата са по-добри приятели.
Ebony: Какви са ви отношенията с Брук? Кога се запознахте и развиват ли се отношенията ви?
Майкъл: С нея се запознахме на Academy Awards. Тя ме покани на танц, защото аз не бих я поканил, знаете, че съм твърде срамежлив. И ето тя ми казва: „ Искам да танцувам с теб днес”. Отвърнах и – прекрасно. И заедно отидохме на дансинга и започнахме да танцуваме. Там звучеше тази старомодна музика на Бени Гудман и Томас Дорси, а тя не е много танцувална. И там са още онези плешиви старци, които танцуват бавни танци, на Лорънс Уелк, ние просто не можехме да танцуваме на това и за това се заговорихме и започнахме да се опознаваме един друг. Разменихме си телефоните и започнахме да си звъним и да си говорим, така станахме много добри приятели.
Ebony: Значи ли това, че Брук замени Татум в качеството на специален приятел?
Майкъл: Татум, винаги ми звъни и се надявам да прочете това интервю, защото съм длъжен да и се извиня, че не винаги мога да отговоря на обажданията и. Но тя все още ми е скъп приятел.
Ebony: И Татум и Брук са прекрасни актриси. Ти много добре игра в "The WIZ". Какво е бъдещето ти в киното?
Майкъл: Много съм увлечен по тези неща, които искам да направя и това, което искам да направя в киното е сред тях. Просто съм нетърпелив. След "The WIZ", получих невероятни предложения, неща, които са още в процес на създаване.
Ebony: Ти веднъж каза, че ще много внимателно ще избираш следваща роля, защото не би искал да играеш едно и също. Каза, че след "The WIZ", някои хора все още те наричат „Плашилото”, заради персонажа, който изигра.
Майкъл: каквато и роля да изиграеш, хората ще я свържат със собствената ти личност. Но това е игра. Ти се въплъщаваш в друг човек. Между другото, не бих искал това да го наричам „игра”, защото не обичам много актьорите и актьорската игра.
Ebony: Моля те, обясни.
Майкъл: Аз не смятам, че актьорската игра, трябва да е игра. Игра е, ако играеш, ако имитираш реалност. А си длъжен да създаваш реалност. Това трябва да се нарича вяра. Разбирате ли, аз винаги съм бил против това, когато съм мислил за актьорска игра. Не искам да видя актьора. Искам да видя, този в когото вярва. Не искам да видя, как се имитира истина. Искам да видя човека, който вярва в тази истина. Тогава това е истинско. Аз искам да видя човека, който вярва в тази истина...Тогава ще можеш да докоснеш аудиторията.
Ebony: Какво би искал да те попитат, но никой не те пита?
Майкъл: Това е хубав въпрос. Може би за децата или за написването на песни, или за това, за което току що говорих...Света и мислите на хората, няма да станат по-добри, ако някой вмъква неправилни неща в стиховете и говори неправилни неща от сцената и всякакви такива. Това е много важно и мисля, че това може да обърка много хора, защото артиста може много да направи в кариерата си, да промени целия свят с това, което мисли и прави. Хората биха го чули по-добре отколкото президента или друг политик. Трябва да са внимателни. Те могат да променят образът за живота на хората с това, което правят и мислят. За това е така важно да даряват хората с любов и за това обичам, това, което правя....Когато Марвин Гей е пуснал албума ” What's Going On”, страшно много хора чернокожи и бели, но основно чернокожи са научили нещо. „Събудете се! Какво става? Събудете се!”. Тоест, те, които не гледат новини, не четат вестници и не разбират цялата дълбочина на хуманизма. Какво става? Събудете се!
Ebony: Имаше няколко кампании против така наречените „грозни стихове” в песните на някои музикални групи. Ти имаш ли някакви съображения относно тези групи и стихове?
Майкъл: Понякога те отиват твърде далеч. Нищо не оставят на въображението. Ако аз излезна на сцената гол – никакво въображение. Не бих им позволил да си представят как изглеждам без дрехи. Така че разбирате, някои го правят твърде....Длъжни сме да оставяме на хората нещо за въображението. А някои отиват твърде далеч. Смятам това за много важно – да давате правилен пример, защото вас ви гледат много деца.

Най-продуктивната година в неговата изпълнителска кариера е към края си, а неговия талант му помогна да заработи 100 милиона долара, но Майкъл не се задоволява с това да почива на лаври или на доходите си. Той гледа в бъдещето направляван от две изказвания, които направи сам. „Интересувам се да си проправя собствен път, а не да вървя по отъпканите пътеки и това искам да правя в живота си с всичко с което се занимавам.”- ми каза Майкъл в своето интервю от 13 юли 1979г. Другото изказване той направи играейки ролята на „Плашилото” в "The WIZ", филмът в който той се снима, заедно с добрата си приятелка -Даяна Рос. В сцената, почти в края на филма, Майкъл произнася тези думи от името на персонажа. Плашилото: „Успех, слава, богатство – това са илюзии. Всичко, което е истинско – това е приятелството споделяно от двама души.”
Това са мисли на този Майкъл Джексън, когото никой не познава.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593894 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:30 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


1972 година списание Teen Star

Teen Star: Майкъл, феновете ти искат да знаят, как би протекла първата ти среща?
MJ: На първа среща, бих поканил момичето у дома, на барбекю примерно или да поплуваме в басейна, особено в някоя топла, лятна вечер! Знам, че някои момичета се сърдят ако не ги заведеш на някое класно място и не харчиш за тях купчина пари – за мен тези момичета не са интересни. Аз бих искал с момичето да можем просто да поседим и да си говорим, да се позабавляваме, просто да сме заедно. Не казвам, че никога няма да ходим на други места, обичам да ходя на кино, на концерти, в ресторанти, но ми се струва, че на първа среща трябва да научим повече един за друг, а това не би се случило ако ходим всяка вечер на кино!
Teen Star: На срещата ще се държиш ли, като джентълмен?
MJ: Дори не се замислям за това. Аз автоматично отварям вратите на момичетата, не се замислям почесвайки се по главата, сякаш ме сърби. Когато цял живот си възпитават, да си вежлив с момичетата, ти това никога няма да го забравиш. Става,като твоя втора кожа, като да дишаш или потропваш с крака в такт с музиката.
Teen Star: Какво ще кажеш за една целувка на първата среща?
MJ: Да, хубаво би било! Според мен, щом толкова ти харесва момичето, че да го поканиш да отидете някъде, то би било ненормално да не ти се прииска да я целунеш. И ако тя се е съгласила за срещата, то значи, че и тя те харесва, и навярно и на нея би и се искало да я целунеш. Не виждам никакви причини да не направиш това! Все пак мисля, че бих изчакал края на срещата преди да я целуна. Според мен повечето момичета се плашат, ако си нетърпелив да ги целунеш веднага. Но ако съм много уверен, че момичето с което се виждам, иска да я целуна, то аз не бих се бавил и губил време! Аз щях да я прегърна, така, че тя да се облегне назад в креслото, бавно да се наведа над нея, да я гледам право в очите и да и говоря с мек и тих глас. После щях да докосна устните си с нея, първо нежно, а после по-силно и по-силно, докато двамата не се разтворим в една искрена целувка на една искрена любов!
Teen Star: Ти смяташ ли, че момчето и момичето трябва да са честни един с друг?
MJ: Смятам, че да бъдем честни един с друг е важно, когато имаш сериозни отношения с момичето, не ти се иска тя да се вижда с други момчета. Задължително е да сте верни и честни един на друг, иначе любовта ви няма да продължи дълго! Но ако ти се виждаш с няколко момичета момичето се вижда с няколко момчета, то тогава честността не е толкова важна. Не ме разбирайте погрешно! Не считам, че да лъжеш някого е хубаво и правилно! Но ако не се си обещали нищо един на друг, имаш право да пазиш някои неща за себе си. Например си се срещнал с друго момиче, а тя с друго момче и те попита къде си бил, когато ти е позвънила и не те е намерила – не смятам, че е нужно да и казваш, че си се виждал с друго момиче. Според мен ти също нямаш право да се бъркаш в нейния личен живот!
Teen Star: Какво би направил, ако се влюбиш в момиче, което се среща с други момчета?
MJ: Ако от самото начало знам, че тя се вижда с други момчета, то навярно изобщо не бих я поканил на среща, колкото и да ми се иска. Но ако не знам, че е с други, а го разбера в последствие, то сигурно много щях да се ядосам! Дори ако знам, че тя не го е направила нарочно, а просто се е страхувала да каже на другото момче за своите чувства, бих и казал ясно и учтиво, първо да се разбере какво иска да прави и с кого иска да бъде преди да продължим връзката.
Teen Star: Какво те възхищава в другите хора?
MJ: Възхищавам се на хора, които изцяло се отдават на музиката и изпълнението си. Ето за това се възхищавам на Сами Дейвис – Младши – надявам се да бъда, като него, когато порасна! Той е супер професионалист, той завладява публиката, като фокусник. Той винаги пее и танцува от сърце и порадява хората така, че те никога няма да го забравят! За да стана такъв, са нужни години, но това е моята цел!
Teen Star: Какво не харесваш в хората?
MJ: Бих казал, самовлюбените хора, снобите – това са хората, които са ми досадни. Някои хора са много егоистични и си мислят, че са по-добри от останалите. Те говорят само за себе си и не те слушат изобщо, когато се опитваш да им кажеш нещо за себе си. Те се оглеждат, търсейки дали някой ги гледа, вместо да гледат теб и да те слушат какво им казваш. Като да разговаряш със стена. Когато срещна такова момиче, аз веднага си тръгвам!
Teen Star: Сега един труден въпрос – какво би променил в характера си, ако можеше?
MJ: Майка ми казва, че вечно отлагам и отлагам, нещо, което не искам да направя! Знам, че трябва да се отърва от тези неща по-скоро, но ми е трудно да се взема в ръце и да го направя.

Майкъл Джексън през 1972г
Ръст: 4 фута и 11 инча
Тегло: 80 фунта
Любими цветове: Оранжев и червен
Любимо ядене: Сандвич с печено говеждо
Любима напитка: Мляко
Любим десерт: Ябълков пай
Хоби: Рисуване
Любимо животно: Кучета и коне
Любими музикални инструменти: Барабани и пиано
Любима група: The Supremes
Любим спорт: Плуване и баскетбол
Любимо облекло: Тениски с всякакви картинки и шапки
Любима песен The J5: I'll Be There
Любими певци: Сами Дейвис – Джуниър и Lou Rawls
Любими певици: Даяна Рос
Любим израз: Напред!
Любима дреха за момиче:Shar lookin' pant suits (heaven forbid) :79:
Любимо място по време на празниците: Национален парк Йосемити ( Резерват и туристически център в САЩ)

Списанието провежда гласуване със своите млади читатели – кого биха избрали за президент. Ето какви предизборни обещания даде Майкъл:
„ Какво мога да обещая – ако спечеля изборите на списание Star 1972г, бих бил много щастлив и където и да се видим, бих ви прегърнал силно и бих ви разцелувал за това, че сте мои фенове и сте дали своя глас за мен! Винаги съм готов да показвам на моите фенове, колко ги обичам и колко съм им благодарен да разговарям с тях, да ги държа за ръцете и да ги гледам в очите. Когато момиче намери време да дойде и да ме види, не е важно къде съм и колко съм зает, ще направя всичко, за да не съжалява тя за изгубеното време и усилие.
Ето и моите обещания:
Обещание номер едно: Без значение, дали ще спечеля титлата Суперзвезда за 1972г или не, аз ще продължа да се трудя упорито, и да правя прекрасни концерти (например ще се науча да свиря на пиано!) и тогава, като видите как пеем и танцуваме, вие ще помните нашето шоу за цял живот!
Обещание номер две: Обещавам, че ще се постараем да направим нашите костюми невероятно готини и класни, за да сте във възторг от тях. Бих искал да ми изпращате вашите идеи за това, какви бихте искали да бъдат костюмите на J5.
Обещание номер три: Обещавам да взема купчина подписани от нас снимки на J5, за да може след нашето участие, обезателно за вас да остане нещо за спомен от нас!
Обещание номер четири: Обещавам нежно да обичам вечно всяка една от моите мили почитателки!”
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593893 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:28 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


1998 година интервю на списание “Black & White”

"Не винаги ми се отдава да правя, това, което искам”
Този разговор на Майкъл с екипа, работещ над списанието “Black & White”, се проведе през 1998г. В Лос Анжелис.

Майкъл разглежда програма за неговото турне направена от “Black & White”.
Майкъл: Така ми харесва тази програма! Хора, вие сте свършили прекрасна работа, най-добрите сте.
Сега Майкъл разглежда четвърти брой на списанието History и вижда снимка от клипа му In The Closet , на която той пее и ръцете са му притиснати към ушите.
Майкъл:Санди Гал (асистент на Майкъл за работа със Sony), обожава тази снимка, аз никога не можах да разбера, защо. На мен не ми харесва...
След това взима 24-ти брой на списанието “Black & White”.
Майкъл: О, а аз още не съм виждал този брой!
B&W:Ние ти го изпратихме!
Майкъл вика Боб Джоунс, който се намира в съседната стая.
Майкъл: Аз нямам този брой...
Боб: Не ме гледай така! Изпратих ти преди три седмици три пакета, не ги ли откри?
Майкъл е леко смутен и тихо пита:
Майкъл: И те бяха там?
Боб: (смее се) Разбира се! Трябва да отваряш пакетите, вътре са все неща за теб!
Майкъл: Знам, но нямах време...
Боб: Освен това трябва да ми кажеш, какво да правя със статуята...
Майкъл: Каква статуя?
Боб: Статуята от музея Greven, твоята статуя!
Майкъл: Какво? Изпратиха ли я?
Боб: Разбира се! Тя е в офиса ми вече много дни. Разглобена е на части и чакам някой да ми каже какво да правя с нея! Само не ме моли да я сглобявам, и без това няма да го направя!
Майкъл: (с усмивка) Не би ли могъл да я изпратиш в Невърленд?
Майкъл продължава да разглежда списанието, гледа корицата.
Майкъл: На феновете харесва ли им тази снимка?
B&W: Много я обичат, всички я обичат.
След това Майкъл прехвърля няколко страници и се спира на страницата с редки колекции. Вижда там сингъла „Smile” и пита, дали е излезнал в Европа.
B&W: Не, сингъла беше отменен, така и не излезе....
Майкъл: Ммм..(въздъхва)
B&W: Ти би искал той да излезе ли?
Майкъл: Разбира се! Sony бяха длъжни да пуснат този сингъл! (Майкъл казва това с огорчение изписано на лицето му).
Откривайки страницата със снимки от списание Life, Майкъл се усмихва. Гледайки снимката на Принс , той казва:
Майкъл: Толкова е сладък с този микрофон! Опитваше се да го гризе!
B&W: Може ли да те попитаме, как са нещата в семейството ти?
Майкъл: Всичко е чудесно, благодаря. Наистина, моят син беше тук вчера и имахме обща фотосесия...
B&W: Той вече говори ли?
Майкъл: Не, още не, но вече ходи! Разхожда се навсякъде, не се спира.
Майкъл вижда снимки от “Ghosts” и се хихика.
B&W: През 1996 година ние бяхме в Нй Юорк и гледахме “Ghosts”, а после фирма беше леко променен: в саундтрака бяха добавени песни “Is it scary” и “Ghosts”. Кой реши да се направи това?
Майкъл: Стан Уинстън си помисли, че сме длъжни да добавим песен във филма, така и направихме, но според мен и първата версия беше добра, бях доволен.
Сега гледа своята снимка направена в Южна Африка на която той върви с група деца.
Майкъл: Тази снимка е просто чудесна? Сър, погледни само! ( Боб Джоунс отново идва)
Боб: Тази също е забележителна.
Майкъл гледа снимка на която седи на воден скутер.
B&W: Знаеш ли, че на феновете много им харесва тази снимка?
Майкъл: Вярно ли?
B&W: Винаги обичат да те виждат в някаква различна ситуация.
Майкъл: Разбирам, че феновете обичат да ме виждат , как правя нещо, което обикновено не правя...
B&W: Така е! Те обожават снимките ти, където се занимаваш с парашути. Както в Южна Африка.
Тук Майкъл говори с голямо въодушевление.
Майкъл: Да! Това са чудесни спомени! Трябва да публикувате снимките, които направихме в този ден! Искам пак да го направя! Това бяха невероятни усещания! Така ми хареса, че летях 4 пъти подред. Летиш и виждаш света от горе. Обичам водата ,но не мога да се къпя (в морето) толкова често, колкото би ми се искало....
Майкъл млъква и става умислен. После открива страницата “Maxi-Shop”.
Майкъл: Как мислите, дали мога да се сдобия с такава малка статуетка? – Срамежливо пита той, сочейки статуетка History, която може да се поръча чрез списанието.
B&W: Ще видим. ( смеят се) Ти получи ли колекционерските картички, които ти изпратихме?
Майкъл: Да, но децата, които пътуват с мен ги разпиляха, така че те изчезнаха. Винаги е така!
Той продължава да разлиства списанието и вижда снимка на която е с Даяна Рос, а после и снимката на която е с Лиза Мари на увеселително влакче с главата надолу.
Майкъл: Не съм виждал тази снимка до сега. (смее се) Харесва ми!
Продължавайки да разлиства той се добира до фенските страници и вижда снимка на полуголо момче – фотомонтаж. Майкъл почва да се смее, като луд и показва снимката на Боб.
Майкъл: Погледни!...
Успокоява се от смеха.
Майкъл: Обичам феновете си! Обичам да чета списанията им и плакатите им...
На последната страница на списанието е отпечатана обложка за видеокасетата със запис на предаването “Elizabeth I love you”.
Майкъл: Какво е това?
B&W: Обложка. Можеш да я изрешеш и да я залепиш на касетата със записа на това предаване. Знаеш ли, че феновете ти обожават песента ти “Elizabeth I love you”?
Майкъл: Наистина ли?
B&W: Тя стана класика. В тази песен има толкова емоции, толкова чувство!
Майкъл: Нямах представа, че я харесват толкова... Написах я в Швейцария, специално за тази вечер, но нямах представа как ще се отнесе към тази песен публиката. Когато завършвам някой проект аз се насочвам към друг, не мога да чакам, но съм щастлив, че ми казахте това, това е интересно. Никога не знам какво мислят феновете за това, което правя.
Майкъл става замислен и говори сам на себе си: „Значи на феновете им харесва, интересно....”
Сега Майкъл преглежда списание History, където са поместени неговите фотографии с Марсел Марсо в Ню Йорк през 1995г.
Майкъл: Това е чудесно! Обожавам тази версия на “Childhood”, тя е странна и никой не я е виждал...има такива неща, които никога няма да се видят...Това беше прекрасно...
B&W: Ти някога ще направиш ли това шоу за канал НВО?
Майкъл:Не, не мисля. Аз толкова работих за да подготвя това шоу, имаше огромен натиск, ,заставяха ме да направя това шоу, без да се интересуват от нищо! Накрая самата природа се намеси и каза – „Стоп”, решавайки, че не съм длъжен да направя това шоу....(Майкъл говори за шоуто в театър Beacon в Ню Йорк, което трябваше да се състои пред декември 95г, но беше отменено, защото Майкъл припадна на репетициите и бе приет в болница)
Прелиствайки списание History, Майкъл вижда снимка на Боб Джоунс на церемонията World Music Awards в Монако.
Майкъл: О-о-о! Сър! Виж, това си ти в Монако! Така хубаво си облечен! Каква класа, какъв шик! Майкъл се навежда към екипа на B&W и шепти: „Той обича Монако, той обича шампанско и хайвер!”
Всички се смеят и атмосферата в стаята е невероятна. Не са виждали Майкъл толкова освободен.
B&W: Майкъл, какво мислиш за “Blood on the dance floor”, доволен ли си от албума?
Майкъл: Аз никога от нищо не съм доволен. Ако зависеше от мен, нито един албум не би излезнал...
B&W: Какво мислиш за ремиксите на твоите песни, които са направени?
Майкъл: Най-малкото, което мога да кажа е, че не ми харесват. Не ми харесва, когато някой изменя моите песни като цяло, но от Sony ми казаха, че децата обичат ремиксите...
B&W: Това не е вярно! Децата не обичат толкова ремиксите, особено тези на “Blood on the dance floor”.
Майкъл: Знам това! Бях уверен! ( вдига юмрук във въздуха и клати главата си с въздишка)
B&W: Какво смяташ за обложката на “Blood on the dance floor”?
[bМайкъл:][/b] Харесва ми!
B&W: Винаги говорим за песните, които се харесват на феновете и една от тях, която обичат повече от всичко е “On the line”.
Тук Майкъл започва да си припява тази песен и да тактува с ръце. Това е толкова невероятно зрелище, че момчетата губят речника си за известно време. Виждайки реакцията им, Майкъл смутено се усмихва.
B&W: Тази песен я измисля Bebifeys, но твоето изпълнение е толкова вдъхновено, че песента добива други измерения.
Майкъл: Много ви благодаря. Обичам тази песен. Тя дали излезе, като сингъл?
B&W: Не, излезе само в комплекта “Ghosts”.
Майкъл: (въздиша) Още една песен, която не е пусната,като сингъл!
B&W: Едно от най-добрите ти изпълнения беше на Грами 1988г.
Майкъл: О, да! Харесвате ли бавната версия на “The way you make me feel”? Винаги съм искал да направя това...
B&W: Но има нещо, което не ни харесва, това е телевизионната версия на History, ако трябва да сме честни, концерта не изглеждаше така добре по телевизията. В теле версията му доста се изгуби. Звук нямаше и монтажа също....Не създава същото впечатление.
Майкъл: Това е истина! Бях много разочарован...Не се занимавах с това лично. Видях резултата миналата неделя. Концерта се монтира по време на турнето, бях толкова уморен и позволих на други хора да се занимаят с това. Но сега съм разочарован. Получило се е лошо. Няма да разреша тази версия да се пусне в продажба. Искам да монтирам всичко наново, да добавя 20 минути от началото на шоуто, да покажа как феновете пълнят стадиона. Искам да покажа ентусиазма и вълнението на публиката....
B&W: Как създаваш клиповете си? Винаги ли имаш много идеи?
Майкъл: Да, винаги! Понякога ми предлагат интересни проекти. Но не винаги мога да правя това, което аз искам. Някои хора ме заставят да правя нещата бързо, не им пука за резултата, все им е едно, че клиповете ще са като на всички други, не искат да творят. Те са ограничени. Аз винаги съм искал да правя новаторски клипове и искам да продължавам в този дух.
B&W: Това без съмнение е твоята отличителна черта.
Майкъл: Да, искам да направя няколко клипа, като “Thriller”, “Beat it”, “Billie Jean”, нови неща, творчески, новаторски...Но някои хора искат просто да застана пред камерата и когато светне лампата, да стане нещо, да произлезе вълшебство някакво....Просто така, без замисъл. Но така не се получава...
На хората от B&W им е странно да видят Майкъл толкова огорчен, творец за който е неприемливо да бъде ограничен във въображението и творчеството си.
B&W: С какво ще се занимаваш? С кино или с нов албум?
Майкъл: Аз обезателно първо ще запиша албум. Написал съм толкова песни. После ще правя филми.
След 45 минути беседа, дойде време за фото сесия. Боб пита Майкъл, дали помни къде за първи път се е срещнал с екипа на B&W.
Майкъл: Да, беше на остров, недалеч от Франция...
В действителност това беше на остров Тенерифе, който се намира близко до Мароко, но това не е важно, хубавото е, че той помни, че е бил остров.
Внезапно Майкъл пита Боб: Ти обичаш ли хайвер?
Боб: Обичам.
Майкъл: А на мен ми е прекалено солен...
Майкъл пита екипа на B&W (докато те правят снимките): Гледахте ли “Motown 40”?
B&W: Не още...
Майкъл: Беше интересно...(снишавайки глас)
Боб: Рейтингите бяха ужасни. След „Motown 25”, как биха могли да направят нещо по-добро? Трябваше да спрат да празнуват юбилей още тогава...
Майкъл: „Motown 25”, беше най-доброто.(Шепне)
Още няколко снимки и е време да се разделим. Екипа благодари на Майкъл, излизат от стаята му и чакат асансьора. Идва асансьора, но изведнъж виждат приближаваща се към тях фигура – това е Майкъл и на него също му трябва асансьор. Екипа отстъпва за да се качи той, но Майкъл вежливо казва : Не! Не искам да ви взимам асансьора!
Екипа настоява и Майкъл влиза в асансьора и докато вратите се затварят, той продължава да им благодари и да пляска с ръце.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593892 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:26 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Списание TV GUIDE от ноември 2001г
Мъжът в огледалото
Автори: Мери Мърфи и Дженифър Греъм


Ако сте били в шоу бизнеса 35 години и ако сте били в по-голямата част от това време легенда – вие знаете как да направите впечатление с появата си. В крайна сметка и Майкъл Джексън знае как да направи това.
За краля на поп музиката не може да се каже, че той просто пристига някъде и неговата поява в шикозните апартаменти на някой хотел в Бевърли Хилз не е изключение. Той закъснява с два часа. Преди него влиза бодигарда му, който от съображения за сигурност проверява всичко, включително шкафовете и тоалетната, поглежда зад пердетата. После намалява светлината. Когато в крайна сметка вратите се отварят в стаята връхлита не Майкъл Джексън, а две деца: четири годишният Принс , момченце със светли коси и тригодишната Парис, с тъмни къдрици, стигащи до раменете. След тях влиза и баща им.Този образ можете да видите навсякъде – фино лице и очи приличащи на очите на елен, гледат ни от щандовете на всички супермаркети и този образ е уникален. Джексън е слаб, облечен в синя риза във военен стил и в своята запазена марка – скъсени панталони с бели чорапи. Неговият известен нос е скрит зад маска. „Това е превантивно” – казва с тих, но доброжелателен глас – „ против алергия”. Децата играят на пода в краката му, а той разказва за своя живот, вежливо и сдържано с удивително самообладание. Понякога с възмущение говори за пресата, но умее и да се надсмива над себе си и това е невероятно удивителен факт в отношенията с Майкъл Джексън. В някои моменти той се превива от смях при мисълта, че на концертите му жените припадат, като го видят. За своите 43 години, Джексън се намира на кръстопът в своята кариера, искаш колкото се може по-бързо да се превърне от икона на 80-те години в един художник на съвременната поп сцена. Неговите първи крачки по новия път към върха станаха два концерта неотдавна в Медисън Скуеър Гардън, неговата първа публична изява в Америка за последните 20 години. Те бяха монтирани в двучасово телевизионно шоу под името «Michael Jackson: 30th Anniversary Celebration», което ще бъде излъчено във вторник на 13 ноември. Той с вълнение очаква реакциите за своя нов албум “Invincible”. Освен това той направи в качеството си на автор и продуцент песен , подобна на “We Are The World”, която се казва “What More Can I Give”, средствата от нейната продажба ще постъпят във фонд за помощ на жертвите от терористичните атаки от 11 септември. Също така той се появи в малка роля в продължението на филма „ Мъже в черно”, който ще излезе на екран през лятото догодина. И накрая, това е Майкъл Джексън – това е баща и човек, дълбоко привързан към своите деца, своето детство ни направи най-дълбоко впечатление.

TVG: Това телевизионно шоу отбелязва вашата дълга кариера. Помните ли кога за първи път се качихте на сцена?
MJ: Бях на 5 години. На един училищен концерт. Бяхме облечени в черни панталони и бели ризи. Помня как обявиха: „ А сега малкият Майкъл Джексън ще изпее песента „Climb Every Mountain’”. Аплодираха ме най-силно от всички. Когато се върнах на мястото си, баща ми и майка ми плачеха. Те ми казаха: „ Не можем да повярваме, колко красиво пееш”. Това е първия път, който помня.
TVG: Вие рядко правите подобни програми за телевизията.
MJ: Аз много пъти съм отказвал да правя това, защото не обичам да се показвам по телевизията. Неловко ми е. Аз излизам на сцената ,но никога не гледам изпълнението си по рано от година-две след това , защото винаги се разочаровам от това, което съм направил.
TVG: В концертите заснети в това шоу е пълно със звезди. Това е малко вероятно да ви разочарова.
MJ:Второто шоу беше чудесно. Първото направо ужасно, заради технически проблеми и дълги паузи между изпълненията. Беше трудно. На зрителите им се наложи да чакат, и чакат, и чакат.
TVG: Какво чувствате, когато танцувате на сцената?
MJ: Аз съм ритъма. Аз съм палитра. Просто се подчинявам на момента. Така и трябва да бъде, защото ако почнеш да се замисляш ще се провалиш. Същността на изпълнението не е в това, което мислиш, а в това, което чувстваш.
TVG: Планирате ли танца?
MJ: Някои движение, които правим заедно с моите братя. Но когато съм сам на сцената импровизирам. Никога нищо не се планира. Днес във всички танцови школи учат децата да броят, а това е абсолютно неправилно.
TVG: Какво мислите за съвременните поп групи, например, като N’Sync? Те подражават ли ви?
MJ: Струва ми се, че те са много добри изпълнители. Аз добре ги познавам. Понякога се виждаме с тях играем и се смеем. Аз нямам нищо против, че те ми подражават. Това е комплимент. Всеки, който започва, търси някой за образец. За мен това бяха, Джеймс Браун, Сами Дейвис младши, Джаки Уилсън, Фред Астер, Джийн Кели.
TVG: В концерта участва и Марлон Брандо. Как се случи това?
MJ: Брандо е мой добър приятел. Познавам го от почти 20 години. Той често ми гостува. Харесва му да играе с моите деца. Аз играя с внуците му, и ни харесва да гледаме кино.
TVG: С кой още изкарвате си времето си?
MJ: Елизабет Тейлър, Брандо, Грегори Пек, те са мои близки приятели. Мойте приятели са или много по-големи от мен или много по-малки. Никога не съм имал приятелски отношения с човек на моята възраст. Струва ми се, че това е така, защото цял живот се представях по нощните клубове, от 5 годишен. Виждал съм, как хората се напиват и се бият, беше отвратително. Когато сега ми казват: „Хайде да отидем на клуб”, аз отговарям: „ За нищо на света”. Ако аз отида, за мен парти няма да има – само много фотографи и автографи.
TVG: Така ли беше и на партито след концерта?
MJ: Тогава беше още по-лошо – тогава не можех да дишам, защото около мен, в кръг се тълпяха много хора.
TVG: И вие припаднахте?
MJ: Това са клюки. Жажда за сензации. Пресата го измисли това. Както обикновено. На тях много им харесва да правят това с мен.
TVG: Тогава какво се случи?
MJ: Нищо. Не съм припадал. Дори не съм бил близо до това да се случи. Пресата постъпва така от много време и това е отвратително.( Меко се обръща към Парис, която скача около стола: „ Парис не шуми. Не бива – не, не чукай по стола. Журналистите записват на касета.”)
TVG: Лайза Минели също пя на единия концерт. Изглежда сте доста близки.
MJ: Говоря с нея всяка седмица. Ние сме от една планета с нея.
TVG: каква е тази планета?
MJ: Тя се казва Причудливата Аномалия в Океана на Космоса ( смее се) . (Майкъл цитира собственото си стихотворение „ Планета Земя” от неговата книга “Dancing The Dream”. Господи, не мога да и дам име. Някъде извън предела на нашата слънчева система, смятам аз. Но това е истината и трябва да се отнасяме към нея сериозно: сред хората, които са били деца звезди има много общи неща. Ти си мил и хората те обичат; ти преживяваш прехода на възрастта и те вече не те приемат. И много от тези деца стигат до саморазрушение. Това е много тъжно.
TVG: Вие как успяхте да избегнете саморазрушението?
MJ: Смятам, че религията ми помогна.
TVG: Все още ли принадлежите към Свидетелите на Йехова?
MJ: Да, занимавах се с това, знаете ли, наричахме това пионерство. Правехме това по 90 часа в месеца. Вече не се занимавам с това, защото съм зает. Вървяхме от врата на врата. Маскирах се, като дебелак, слагах очила и мустаци...чуках от врата на врата и казвах: „ ние сме Свидетели на Йехова....”.
TVG: Това телевизионно шоу е свързано с излизането на вашия седми самостоятелен албум „Invincible”. Това вашето завръщане ли е?
MJ: Не считам това за завръщане. Просто пускам албум на всеки 4 години. Беше просто прекъсване, през това време писах песни.
TVG: Албума сте записвали със звездите на рапа Уил Смит и Jay-Z. Трудно е да си ви представим, че работите с Jay-Z, неговият имидж е по-различен от вашия.
MJ: Той беше толкова мил. Чуваш всичките тези безумни истории, които бил направил някой рапър. И ти е трудна да им повярваш. На мен винаги ми се струват много добри. Истински джентълмени.
TVG: Какво послание се съдържа в първата песен на албума “Unbreakable”?
MJ: Че съм непобедим, че съм минал през всичко. Не могат да ми причинят болка. Удряйте ме през краката, но аз пак ще се изправя. ( Принс, започва да удря по стола с бутилка от сок7 „Чуваш ли как шумиш? Трябва да се държиш добре и тихо”.)
TVG: Известен сте със своята ексцентричност. Това, че израснахте пред очите на хората повлияли на това?
MJ: ( усмихва се сдържано) Зависи за каква ексцентричност говорите.
TVG:Хората ви наричат Wacko Jacko.
MJ:Това не е хубаво. Правят го от завист. Не съм направил нищо лошо. Ходя по болници и детски домове. Нося голямо количество играчки. Харча хиляди долари. Кое му е ексцентричното на това?
TVG: Проблема е в това, как ви представя пресата. Хората ви гледат и си казват: „Той е странен”.
MJ: ( уморено и раздразнено) Дадох интервю на Опра. На Даян Сойер. Хората ме видяха. Пресата просто завижда. Това е от онези неща с които ми се налага да се справям.
TVG: Как се справяте с това?
MJ: Превръщам го в положителна енергия. Пиша за това, танцувам за това, това е в моите движения, в изражението на лицето ми. Старая се да не достига до мен, иначе може да полудея.
TVG: Вашият първи клип на сингъла "You Rock My World", взъщност е 15 минутен филм. Как стигнахте до гангстерска тематика?
MJ: Не знам – тази идея просто се появи в главата ми. Куба. Топла лятна нощ. Клуб, принадлежащ на тази банда. Жалко, че MTV не показват дългата версия. Кратката не ми харесва. Тя не е толкова интересна.
TVG: До колко вие участвате в процеса на снимките?
MJ: Когато вие казвате” Майкъл Джексън”, хората преди всичко мислят за певеца. Те не мислят за това, че аз пиша песни. Не се хваля, но пиша много песни и поставям клипове. Смятам, че младите артисти не знаят за това, но смятам,че това би ги вдъхновило.
TVG: Когато снимахте това видео, мислехте ли си: „Искам този клип да стане толкова хубав, колкото „Трилър””?
MJ: Не, защото знаех, че нямам достатъчно време за да достигна това. Скоро ще се появят по-добри клипове.
TVG: Разрешавате ли на децата си да гледат MTV?
MJ: Някога ще им разреша. За сега, не. Трябва да навършат 15-16 години.
TVG: Гледате ли телевизия?
MJ: Харесвам PBS, канал Discovery, „Семейство Симпсън”. Харесвам и „Улица Сезам”. Мога да я гледам с часове. Но моят любим сериал е „Малкълм”. Напомня ми за братята ми и мен в детството.
TVG: Кой герой ви е най-близък?
MJ: Малкълм. Главния герой, защото той се опитва да се впише в обществото, но му е трудно-също като Е. Т. или Бамби, той не може да се адаптира към концепциите на другите хора. Аз често чувствам същото. Когато не съм на сцената се чувствам неловко, сякаш не съм на място, на което трябва да се намирам.
TVG: Кое от децата ви повече прилича на вас?
MJ: И двамата, но всеки по своему. Принс обича да дразни до такава степен, че ти идва да го оскубеш. Аз винаги намирах време да подразня сестрите си.
TVG: А Парис?
MJ: Тя не е лесно дете.
TVG: А майка им, Деби Роу?
MJ: Чувам, че при нея всичко е наред, добре е. Парис много прилича на Деби.
TVG: Що се отнася до финансовото ви състояние, носят се слухове, че сте пред банкрут и за това цените на билетите за концертите са били толкова високи.
MJ: Това са измислици на таблоидите. Те всичко си измислят. Те търсят начини да продават вестниците си.
TVG: Предвид обстановката в света вие навярно преживявате заради децата. Бяхте ли в Ню Йорк по време на атентатите?
MJ: Да, обадиха ми се отвъд океана и ми казаха, че Америка е атакувана. Аз попитах: : За какво говорите?”. Казаха ми: „Пусни си телевизора”. Не повярвах на очите си, като го видях. Започнах да крещя по коридора: „Ставайте бързо, приготвяйте се, трябва да заминем”. Всички се облякоха, качихме се в колата и напуснахме градът.
TVG: Нападението на терористите ви предизвика да напишете и продуцирате песента “What More Can I Give”, за да помогнете на жертвите.
MJ: Стана ми противно, за каква лоша слава използваха атаките. Не знам, твърде често ли ги показваха по новините, но страхът ни се смени с ненавист, гняв и жажда за отмъщение. Смятам, че в по-голямата част за това са виновни средствата за масова информация.
TVG: Говори се, че искате да говорите с президента Буш за песента и средствата, които тя ще събере.
MJ: Аз говорих с Буш – старши. Очакваме в скоро време позвъняване от президента. Те ни казаха, че са горди с това, което аз правя и че президента ме е нарекъл „международен герой”.
TVG: Изглежда, че вашата мисия е да помагате на хората.
MJ: Да, винаги съм правил това. Интересно е как след терористичните атака всички се опитват да се обединят, търсят песни на тази тема. Аз винаги съм писал такива песни. “Heal The World”, “We Are The World”, “Will You Be There”, “Man In The Mirror”, песни за планетата, за земята. Никой освен мен не правеше това. На мен това ми е близко до сърцето. Не ми е безразлично. Най-голямата ми мечта е да има ден на детето, когато всички деца ще са близо до своите родители.
TVG: Децата ви навсякъде ли ви придружават?
MJ: Те са с мен където и за отида.
TVG: Какво ще стане, когато тръгнат на училище и няма да могат да пътуват?
MJ: Аз се каня да построя компютърно училище в Невърленд. И други деца ще я ползват.
TVG: Така ще могат да учат в Интернет ли?
MJ: Да. Как биха се чувствали сред хората? Той е Принс Майкъл Джексън, а тя Парис Катрин Майкъл Джексън. За тях това би било прекалено тежко.
TVG:Как мислите, защо чувствате такава духовна близост с децата?
MJ: Ще ви кажа точно от къде идва това. Това е така, защото аз нямах детство. Когато децата ги боли, аз чувствам тази болка. Когато те страдат, аз също страдам. Безпокоя се за съдбата и състоянието на децата в днешния свят. Ако има такъв ден, когато децата ще могат да са по-близо до своите родители, всичко би се променило. Ако аз можеш да бъда един ден със своя баща, това би променило днешните ни отношения – само един ден.
TVG: Какви са отношенията ви с баща ви?
MJ: Сега по-добри. Той стана по-добър и много по-мек, откакто има внуци. Той има около 30 внука.
TVG: А какво мисли баща ви за шоуто? Той беше ли там?
MJ:Той беше на това шоу. Но ако баща ми смята, че съм направил хубаво шоу, той просто ще каже:”Хубаво шоу”. Той няма да каже: „О, ти направи страхотно шоу”. Смятам, че той не умее да изразява любовта си. (Майкъл гледа Принс, който, пълзи из стаята с гумено топче в носа си, бърборейки нещо и бутайки пръста си в бузата на репортера).
MJ: (ласкаво) Принс, шшш-т! Ти ми обеща, че ще стоиш тихо, помниш ли?
TVG: Какво още искате да постигнете в кариерата си?
MJ: Аз много обичам киното. Каня се повече да режисирам и играя. Аз чувствам, че най- мощното проявление на изкуството в света – това е киното. Искам да направя филм с Лайза Минели. Планираме заедно да направим филм. Ще бъде филм за двама артисти, които се опитват да постигнат успех, но към който и да се обърнат, всеки им отказва. Филм с най-добрите танцови изпълнения в света. Не се шегувам. Аз го чувствам тук.(слага ръка на сърцето си; в това време Принс прекосява стаята и сяда в краката му. Парис се качва на коленете му и се свива в него, а той прибира косата и)
TVG: Майкъл Джексън, като баща. Това е образът, който никога не виждаме. Добър баща ли сте?
MJ: Старая се с всички сили. Старая се да им дам много радост. Веднъж в годината се преобличам, като клоун, както си му е реда – слагам си нос, грим, раздавам им бонбони и бисквити.
Принс: (усмихва се) И сладолед.
MJ: И сладолед!
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593891 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:25 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Списание GOLD Среща с краля 2002г.
Майкъл Джексън – музикална легенда. Но сега той е на път да стане и Холивудска легенда. В интервюто с Магдалена ( С прозвището GOLD Girl), той разказа за тежкото бреме на славата, за звездното си детство, за пресата и за виждането си за бъдеща кариера в киното.


GOLD Girl: Как виждате себе си, като музикант, артист на сцената или шоу бизнесмен?
MJ: Както се вижда, като всичко на куп, защото аз обичам и винаги ще обичам да излизам на сцената. Обичам да се движа заедно с ритъма, защото танца – това е интерпретацията на звука и аранжимента на всички инструменти. Знаете ли, просто ставаш звук, ставаш бас китара, ставаш всичко това, което чуваш и го предаваш чрез твоето тяло. Аз се старая да не се увличам много във всичко това и да не се замислям за бъдещето. Толкова много велики артисти, просто се умориха от живота и завършиха дните си в печал ,самота и бедност. Винаги съм си казвал, че не искам това за себе си. За това аз смятам да положа всички усилия, за да се науча на бизнес и да се обезпеча, да инвестирам пари и да ги съхранявам. Знае ли някой какво ще бъде утре? Искам да съм финансово защитен за да се обезпеча.
GOLD Girl: Бихте ли искали да ви запомнят, като човек и велик артист, който забавлява хората?
MJ: Аз обичам филмите, обичам изкуството – дори архитекта развлича хората и този, който строи „увеселителни паркове”също. Той знае къде да направи спускането, къде да е изкачването...Той ви кара да крещите „ О, Господи!”, когато се изкачите на върха и престои да се спуснете надолу. Това е същото, като изграждането на шоу или танц.
GOLD Girl: Става ли ви тежко да сте най- познаваната звезда на света?
MJ: В интерес на истината, няма такова място на света, където мога да отида и да бъда сам себе си. Това ми причинява най-голяма болка – това, че личния ми живот е отнет. Този глупав израз – „живот в аквариум”, но наистина е така. Аз се маскирам с разни костюми....А хората въпреки всичко ги разпознават. Трудно е, много е трудно.
GOLD Girl: Какви са тези костюми?
MJ: Костюми на дебелаци, залепване на зъби, очила, афро-перуки и всичко за което се сетиш. И то само за да поседя малко сред хората и да видя шоуто така, както го виждат самите зрители, искам да почувствам това, което чувстват те.
GOLD Girl: Познават ли ви?
MJ: Понякога да. В началото не, но после започват да ме гледат в очите. Аз слагам всичко това и тогава те почват да гледат през очилата...Момичетата са много умни, да знаете. Момчетата е по-лесно да ги подведеш, отколкото момичетата. Жените просто забелязват всичко. Знаят как се движиш, как ходиш, как жестикулираш. Чувам ги, като си говорят: „ Погледни как се движат ръцете му” или, „ Погледни походката му”, и си казвам – „о, нее”.
GOLD Girl: Ако можехте да прекарате един ден в Лондон и да сте невидим, какво бихте направили?
MJ: Ооо. На кой бих дал ритник? Момент да помисля...( Смее се). Мисля, че ще намеря някой от таблоидните папараци и бих ритнал задника му в стил „лунна походка” Как ми се иска да ги хвана с тези малки скутерчета, които вечно карат, наистина бих направил това, бих избил камерите им направо от ръцете им. Те така ми досаждат, че с това щях да започна. Те ме побъркват. Не мога дасе отърва от тях. Това е просто ужасно.
GOLD Girl: Кой повече от всички ви вдъхновява професионално и кой ви е близък по дух?
MJ: Навярно това е Уолт Дисней, защото когато бях малък растях в света на възрастните. Израснах на сцената. Израснах по нощните клубове. Когато бях 7-8 годишен често бях по клубовете нощем. Гледах как стриптизьорките се събличат. Виждах побоищата. Гледах как повръщат един върху друг. Виждах как възрастните се държат, като свине. Затова до ден днешен ненавиждам нощните клубове. Не обичам да ходя по клубове – вече съм бил там и съм видял всичко това. Именно за това сега правя всичко това, което не съм правил тогава. И когато дойдете в къщи ще видите, че там има атракциони, кино театър, животни. Обичам животните – слонове, жирафи, лъвове и тигри, мечки, различни змии. Мога да се занимавам с всички тези забележителни неща, с които не можех да се занимавам, когато бях малък, защото тогава ги нямах. Нямах и рождени дни. Не можехме да си каним приятели за през ноща. Не ходехме на училище, учеха ни частни учители, когато бяхме на турнета. Аз не съм ходил в обществено училище. Ходих на такова около две седмици, но нищо не излезе...беше много сложно. Трудно се расте, като дете- звезда. Съвсем малко деца-звезди успяват да останат звезди и като възрастни. Това изобщо не е лесно. Чувствам духовна близост с Шърли Темпъл. Видях я в Сан Фрациско, седнах до нея и се разплаках. Тя ме попита: „ Какво се е случило, Майкъл?”. Аз и казах: „ Обичам ви. Бих искал по-често да се виждаме.” Тя ми каза: „ Ти вече си един от нас, нали?”, - аз и отговорих: „ да, така е”. Някой ни попита: „ Какво имате предвид с това?”, и тя каза: „ Майкъл, знае какво имам предвид”. И аз знаех, какво говореше тя – да си дете-звезда и после да направиш този преход към славата, като възрастен е много трудно. Когато си дете-звезда, хората не искат ти да растеш. Те искат ти да останеш малък вечно. Те не искат да правиш нищо повече. Това много тежи.
GOLD Girl:Разкажете ми повече за вашия интерес към тематичните паркове – какво в тях ви привлича?
MJ: Това, което повече от всичко обичам в тематичните паркове – а аз ги познавам добре, защото съм обиколил целият свят вече няколко пъти – е това, че виждам как хората идват в тях с целите си семейства и просто се веселят. Това като цяло ги сближава. Аз ходя в парка да се развличам, но и да ти наблюдавам. В повечето паркове ходя тогава, когато те са затворени, - защото при нормални обстоятелства аз изобщо не мога да се намирам там - и по това време те изглеждат като призрачни градове.
GOLD Girl:Чувала съм, че имате идея за тематичен парк в Лас Вегас?
MJ: Участвах в много проекти в Лас Вегас и ми се струва, че успях да разширя демографските рамки. Защото, когато бях дете – на не повече от 8 годишен – с братята ми, дойдохме в Лас Вегас, и по тези времена на децата дори не се разрешаваше да влизат в казино. Ние оставахме в своите стаи да скучаем, когато всички се веселяха. По това време в Лас Вегас имаше само едно място за деца, и то се казваше "Circus Circus". Това беше един хотел и там имаше клоуни, човек на трапец, шимпанзе, което караше колело. Когато пораснах, ние много гастролирахме във Вегас – доста често бяхме там – и аз си помислих за това и казах: „ Не е честно, че тук няма повече неща за децата”, и започнах да работя по няколко идеи за някои от хотелите. Сега там има цяло царство за семейна почивка, наистина е така.
GOLD Girl: Какви хора ви привличат повече?
MJ: Аз много обичам тези хора, които имат реален принос и дават радост и щастие на планетата и човечеството, хора имащи светлина – от Уолт Дисни и Ганди до Едисон и Мартин Лутър Кинг. Хора носещи светлина, които наистина ги е грижа за децата, обединяват семейства и даряват любов. Ето това е, което се опитвам да кажа със своята музика, с моите песни. Ако вие дойдете на мой концерт, вие ще видите 200 хиляди души да се люшкат със запалени светлини и казват „ ние искаме да излекуваме светът” и „ обичаме те”. Виждал съм това по целият свят, в Русия, Германия, Полша, Африка, Америка...Всички сме еднакви. Хората плачат, като един и на места в шоуто заедно изпитват гняв или трепет.
GOLD Girl: Беше ли Фред Астер ваш приятел?
MJ: Да. Фред Астер ми беше съсед. Виждах го всеки ден, докато карах малкия си скутер. Той винаги ми казваше, повтаряше ми го, когато бях дете: „ Ти ще станеш голяма звезда”. Той ми казваше, че ме смята за голям артист и велик танцьор. Винаги ми говореше: „ Ти си най-добрия”, а аз му отвръщах: „ Не, ти си най-добрия”. Помня, че когато за първи път направих „Лунната походка”, Фред ми се обади в къщи. Той направо крещеше в слушалката, каза ме, че това е най –хубавото изпълнение, което някога е виждал. Аз казах: „ О, да, добре...”, а той – „ Майкъл ти ги побърка. Ти си дяволски танцьор”. Аз му отговорих: „ След тези ваши думи не ми е нужна друга никаква награда”. Защото аз вече бях номиниран за „ Еми” заради това изпълнение, но не спечелих. Обаче това вече нямаше значение, след като Фред Астер ми каза, че му харесва моето изпълнение, не ми трябваше друга награда.
GOLD Girl: Ако сега можехте да работите с някой , който е жив или с някой от тези, които вече не са между живите, кой би бил той?
MJ: Ако можех да работя с който и да е, аз бих работил с Чарли Чаплин, много го обичам. Освен това с Лорънс Оливие, той бе истински гений. С тези двамата мисля. И още с краля – Брандо.
GOLD Girl: Миналата година, вие заедно с Брандо снимахте клипа "You Rock My World". Какво е да работиш с такъв майстор?
MJ: Брандо ми е добър приятел. С него много си приличаме. Той не пътува толкова много. Идва в Невърленд или остава в дома ми на Мълхоланд Драйв или отива в Таити. Неговият син работи с мен вече 20 години, а другият му син учеше с мен в частно училище. Той е просто велик. Знаете ли, Брандо е много умен. Когато работи с мен, той ми казва : „ Аз знам кои копчета да натисна за да изкарам от теб нужната емоция”. Добре ме познава. Знае как да ме побутва, говори ми нарочно така, че да ми помогне да започна. Той е гений. Той е крал. Последен от това поколение. Той е потресаващ човек, чудесен е. Много го обичам, много сме близки с него.
GOLD Girl: Изиграхте сцена във филма „ Мъже в черно-2”, беше ли ви интересно?
MJ: участието ми в проекта „ Мъже в черно-2”, беше голямо удоволствие, защото се представих, като съвсем друг човек.
GOLD Girl: Още с видеото „ Трилър” стана очевидно, че имате огромен интерес към визуалното изкуство.
MJ: Всичко, което правя обичам да го режисирам сам или в близко сътрудничество с режисьора – работим заедно и заедно развиваме идеите си. Ако гледате „ Призраци”, то там е казано, че историята е написана заедно от Майкъл Джексън и Стивън Кинг. Написахме я по телефона, Стивън и аз – той е чудесен мъж, удивителен. Пишехме сценария говорейки по телефона.
GOLD Girl: На кого най-много се възхищавате в киното и защо?
MJ: Аз просто обожавам Робър Де Ниро. Смятам, че той е универсален актьор. Може да изиграе каквото иска, комедиант или свещеник, убиец психопат или идиот, мил старец – каквото иска. И разбира се обичам всички велики танцьори.
GOLD Girl: Коя според вас е идеалната изпълнителка на главни роли и защо?
MJ: Актриса? (Смее се) Ние с вас можем да направим филм заедно. Хайде, ще го направя с удоволствие....
GOLD Girl: Говорят, че се каните да отидете на луната за да направите там „ Лунната походка”. Има ли в това капка истина?
MJ: (Смее се) Да кажем, че има капка истина в това. Да кажем, че не е клюка.
GOLD Girl: Когато се продаваше каталога на Бийтълс, вие предложихте по-голяма цена на акциона от Пол Маккартни. Защо е толкова специален?
MJ: Не, аз не предложих по-голяма цена. Той изобщо не участваше на акциона. Каталога са продаваше, хареса ми и аз го купих, както се купува произведение на изкуството.
GOLD Girl: Разкажете ми повече за вашите благотворителни организации за деца. Кои именно организации вие поддържате?
MJ: Има организация, която аз съм създал и това е "Heal The World". И винаги, когато имам концерт или просто излизане на сцената, аз дарявам определена сума на "Heal The World" – знаете ли, в детските домове и болници, деца на които е нужна операция или присаждане на органи, ние намираме тези деца и заплащаме за операцията. Когато съм на турне, аз посещава толкова болници и детски домове, колкото концерта имам. Отиваме при децата и им носим чували с играчки, плакати, мои фирмени вещи. Харесва им.
GOLD Girl: Какво още бихте искали да постигнете в живота?
MJ: Знаете ли, аз никога не спирам. Има толкова много направления и неща, които бих искал да направя. Аз направих много, но не смятам, че е достатъчно и за това не държа никакви награди в дома си. Няма да видите нито една награда в моя дом, държа ги на склад. Защото ако се увлечеш по това, то почваш да си мислиш – „ О, браво, направил съм това”. А има още толкова много върхове, които да постигнеш.
GOLD Girl: Ако някое от вашите деца, дойде при вас и каже: „ Татко, аз искам да стана поп звезда” – кой е най- добрия съвет, който ще им дадете?
MJ: Най-добрия съвет, който мога да им дам е, че това е тежка работа и трябва да са готови за това, защото това не е само удоволствие. И вие трябва да имате кожа, като на носорог, защото колкото по-голяма звезда си, толкова по-голяма мишена ставаш. Таблоидната преса – те са копелета ( така се превежда буквално...не ми е типично за Майкъл, но пък ми харесва ако е употребил точно тази дума) и трябва да имаш кожа на носорог, за да се справиш с такива невежи и бездушници. Те правят всичко това за да продават вестниците си, защото лошите новини се продават по-добре от добрите. Те просто съчиняват нещо. Ако няма нищо подходящо, те просто го съчиняват. Аз изобщо не съм това, за което ме представят таблоидите. Нищо подобно. Те са луди. Изобщо не им пука. Аз винаги казвам на моите фенове: „ Дайте да им устроим огън. Да ги съберем на голяма купчина и да ги запалим” Настоящите ми фенове, които ме обичат, знаят, че няма нищо вярно в тези боклуци. Знаят! Те са разумни хора.
GOLD Girl: Винаги ли сте искали да се занимавате с кино? Ако вашето семейство не бяхте станали известни музиканти, то вие щяхте ли да се обърнете към киното в по- ранна възраст?
MJ: Аз винаги съм искал да снимам кино, но турнетата ми пречеха. За това искам да се скрия за няколко години и да правя кино. Искам да направя 6 хубави филма, после да се върна към турнетата и после пак да се заема с кино.
GOLD Girl: Какви идеи имате за филми?
MJ: Имам някои идеи, танцови движения и други неща, които хората още не са видели. Аз с нетърпение чакам възможност да ги покажа на хората. С нетърпение чакам възможността да изненадам хората. Между другото умирам от желание да започна работа с кино компанията и изпитвам удоволствие от това, което ние правим с "Neverland Pictures". Най – накрая мога да започна от самото начало да танцувам, творя, създавам.
GOLD Girl: Разкажете ми малко повече за върколаците във вашите филми и как се отнася към видеото?
MJ: Аз още не съм чел сценария на филма „Върколак” (Не съм сигурна, че това е точното заглавие на филма, но е от сорта) – това е един от филмите, които се каним да снимаме и съм много увлечен по това. Щастлив съм да работа със Сами Лий ( от компания "Music Box”, която придобива правото на „първи преглед” на филмите на Джаксън). Ние заедно се занимаваме с няколко забележителни проекта и на мен ми е много интересно.
GOLD Girl: И „Върколак” ще бъде първия ви филм?
MJ: В този момент нашия график казва, че „Върколак” ще бъде първият ни филм. Ще бъде забавно. Бих искал той да стане много страшен. Рик Бейкър иска да направи всички спецефекти. Той има седем Оскара. Рик също е много увлечен по това. Когато той направи „American Werewolf in London” и спечели Оскар ми каза: „ Майкъл, това нищо не означава”. В сравнение с това, което той може сега, наистина нищо не е означавало. Той направи „Трилър” и за него каза – „нищо не означава”. Той може много повече. Той направи всичките филми с Еди Мърфи „Klamps „, „Смахнатия професор” , всичко, което става в „Мъже в черно”. Той направи всичко това.
GOLD Girl: Кажете ми, как бихте искали да ви запомнят?
MJ: Как бих искал да ме запомнят? Като човека, който дойде и донесе мир на света, някакво освобождение. Също така и като гласът на безгласните деца, защото ги обичам. Живея заради децата. Ако не бяха децата аз отдавна да съм се отказал. Малките деца – те са удивителни. Те са малки гении, знаете ли, наистина са такива.
GOLD Girl: Обичате ли да сте баща?
MJ: Това е най- любимо за мен. Аз обичам това, много, много го обичам.
GOLD Girl: Вие – семеен човек ли сте? С какво обичате да се занимавате във вашето семейство?
MJ: В моето собствено семейство ли, с моите деца? Ние обичаме просто да седим заедно, да разговаряме, да се разхождаме. Седим до езерото. Аз ги извеждам на разходка всеки ден. Седим до езерото, хвърляме камъчета във водата и просто си говорим.
GOLD Girl: Как мислите, коя е най-дълбоката любов, която може да изпита човек? И вие чувствали ли сте я някога?
MJ:О, аз смятам, че това зависи от самия човек. Чувствал ли съм такава дълбока любов? Аз не знам, какво би могло ( дълга пауза)..интересен въпрос...(повтаря въпроса няколко пъти). Аз много, много обичам моите деца и винаги ги гледам в очите и им го казвам – ето това смятам за най- важно.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593890 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:24 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Статия от 2001 г написана от Майкъл Джексън и публикувана в сайта Belief.net.

Моето детство, моят Шабат, моята свобода.

Детство
„Вие не видяхте ли моето детство?
Аз търся тези чудеса на моето юношество,
Мечти за пирати и приключения,
за завоевания и крале на тронове...”
Думи и музика на Майкъл Джексън.


„В една от нашите беседи с моят приятел, равин Шмули ми разказа, че е помолил няколко негови колеги – писатели, мислители и артисти – да напишат своите размишления за Шабата. После той помоли и мен да запиша моите мисли по този повод и аз намерих идеята за много интересна и възникнала във време, когато неотдавна умря Роуз Файн, еврейска жена, която беше моя любима учителка и пътуваше с мен и моите братя, когато още бяхме група "Jackson Five". Когато хората гледат по телевизията снимките, които са ми правени, когато бях дете на 8 или 9 години и тъкмо започвах музикална кариера, която продължава през целия ми живот,те виждат едно малко момче с голяма усмивка. Те са сигурни, че това малко момче се усмихва, защото му е весело, че той пее от цялото си сърце, защото е щастлив, че танцува с неизчерпаема енергия, защото е безгрижен. Но макар песните и танците са били и вън от всякакво съмнение остават едно от огромните ми радости, в същото време аз повече от всичко бих искал две неща, които правят детството най- чудесните години в живота – време за игри и усещане за свобода. Голяма част от публиката по принцип не осъзнава натиска, който изпитва детето знаменитост, чийто живот макар и увлекателен ще плати много голяма цена. Повече от всичко на света аз искам да бъда обичано малко момче. Искам да строя къщички на дърветата и да карам ролери. Но това стана невъзможно за мен твърде рано. Аз бях длъжен да се примирявам с това, че моето детство се отличава повече от на другите. Винаги ми е мило интересно какво е това – нормално детство. Имаше едно време, един ден в неделя, когато можех да избягам от холивудската сцена и тълпите в концертните зали. Този ден беше Шабат. Във всички религии Шабат – това е денят, който позволява на вярващите и даже изисква от тях да забравят ежедневието и да се съсредоточат в изключението. Аз разбрах някои неща за еврейския Шабат, по- рано от Роуз, а после моят приятел Шмули ми обясни, че при еврейският Шабат, ежедневните неща, като приготвянето на вечеря, малки покупки, косене са забранени, така че хората могат да правят обичайното необичайно, а естественото – вълшебно. Забранено е да ходят по магазините и да включват светлините. В този ден – Шабат – всеки престава да бъде обикновен.
Но аз повече от всеки на света исках да съм обикновен. Така, че в моя свят Шабат беше деня, когато аз можех да се отклоня от моят уникален живот и да погледна в ежедневието. Неделите бяха моите дни за „ пионерство”, така се казва мисионерската работа с която се занимават Свидетелите на Йехова. Ние прекарвахме деня в предградията на Южна Калифорния, като ходехме от врата на врата или правейки кръгове на пазара и разпространявахме нашето списание „Watchtower”. Аз продължих моята „ пионерска” работа и през годините, след началото на моята кариера. До 1991 година, до моето турне Dangerous, аз се преобличах, като дебел човек, слагах перука, брада и очила и тръгвах в ежедневна Америка, като посещавах търговски центрове и села в предградията. Аз обичах да ходя в тези къщи с всичките им плетени черги и люлеещи се столове, деца играещи на монополи и жени седящи с децата си – все такива възхитително обичайни неща, но за мен бяха вълшебните сцени на живота. Знам, че много ще възразят, че в тези неща няма нищо така особено. Но за мен те бяха особено изключителни. Забавното беше, че възрастните никога не се досещаха, кой беше този странен човек с брада. Но децата, с тяхната изключителна интуиция, разбираха веднага. След втория кръг на закрития пазар аз разбрах, че зад мен, като миша опашка вървят 8 или 9 деца. Те вървяха зад мен, шепнеха си и се хихикаха, но никога не ме издаваха на своите родители. Те бяха моите малки помощници. Хей, мога ли да си купя списание? Сега се чудите, нали?
Неделите бяха свещени по две различни причини, когато аз пораснах. Това бяха дни в които ходех на църква, но и репетирах по-упорито от всякога. Това може да противоречи на идеята за отдих на Шабат, но за мен това беше не по малко свещен начин да изразходвам времето си – да развивам таланта, който Господ ми е дал. Най- добрият начин, който можех да си представя, за да изразя моята благодарност е да умножа този дар, който ми е подарил Бог. Църквата беше още една особена радост. Тя беше още един шанс за мен за бъда „обикновен”. Църковните старейшини се отнасяха към мен, както към всеки друг. Те никога не се дразнеха в тези дни, когато около църквата се събираха репортери, когато разберяха къде съм. Те канеха репортерите в църквата. В края на краищата и репортерите бяха деца Божии.
Когато бях малък,цялото ми семейство заедно посещаваше църква в Индиана. Когато пораснахме ,това стана по-трудно и тогава моята изключителна и всъщност свята майка ходеше понякога сама там. Когато обстоятелствата станаха твърде сложни за мен да посещавам църква, аз утешавах вярата си с това, че Бог присъства в моето сърце, в музиката и красотата, а не толкова в сградата на църквата. Но на мен все още тъгувам по онова чувства за общност, което изпитвах там – тъгувам за приятелите и за хората, които се отнасяха с мен, като с един от тях. Просто човек. Споделящ деня си с Господ.
Когато станах баща, всичките ми усещания за Бог и Шабат вече имаха друг смисъл. Когато погледна в очите на моя син Принс и моята дъщеря Парис, аз виждам чудеса и красота. Всеки ден се превръща в Шабат. Това, че имам деца ми позволява да се озова в този вълшебен и необикновен свят във всеки един момент от деня. Аз виждам Бог чрез моите деца. Аз говоря с Бог чрез моите деца. Аз с трепет се отнасям към това благоволение, което Бог ми даде.
В живота си съм имал моменти, както всеки друг в които се съмнявах, че Бог съществува. Но когато Принс се усмихва, а Парис се смее в мен не остава никакво съмнение. Децата – те са нашия дар от Бога. Не – те дори са повече от това – те са самото въплъщение на Божествената енергия, креативност и любов. Това можем да го намерим в тяхната невинност, да го почувстваме в тяхното веселие. Най-скъпите дни в моето детство бяха тези, в които бях свободен. Ето какво беше за мен Шабат. Дена на свободата. Сега аз намирам тази свобода и вълшебство всеки ден в ролята си на баща. Най – изключителното е, че ние всички имаме способността да направим който и да е ден, такъв скъпоценен ден, какъвто е Шабат. Да направим това, отдавайки нашето сърце и разум на всички мънички човечета, които наричаме синове и дъщери. Времето, което прекарваме с тях – мястото, където прекарваме това време се нарича Рай. „

Майкъл Джексън
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593889 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027

Abi
Posted on: Jul 6 2010, 08:22 AM


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 18
Регистриран на: 5-July 10
Потребител: 1,825


Американското списание Interview Magazine прави интервю в което една знаменитост задава въпроси на друга.
В този случай Майкъл Джексън взима интервю от Pharrell Williams от популярната в Щатите група The Neptunes.

MJ: Ало?
PW: Здравей! Как е при теб приятел?
MJ: Ти трябва да ме извиниш, но вчера почина Грегори Пек, мой много добър приятел и аз помагах на неговата жена да органицира погребението и всичко това. Моля, извини ме , че за това ти звъня толкова късно.
PW: Да, добре, слушай момче, не мога да повярвам, че говоря с теб по телефона.
MJ: Бог да те благослови!
PW: Благодаря! Теб също!
MJ: Благодаря! И така аз трябва да взема от теб интервю, нали? И трябва да ти задам седем въпроса...нещо от този род...нали?
PW: Разбира се. Питай каквото искаш.
MJ: О`кей. Според теб какво те вдъхновява да създаваш музика?
PW: Това са чувствата. Използвам въздуха, като платно, а боите за като пръстите, които се разхождат по клавишите на пианото. Така че, когато аз свиря, сякаш рисувам чувство във въздуха. Зная, че може да звучи банално, но...
MJ: Не, не. Това е идеално сравнение.
PW: И когато е готово ти знаеш, че си го направил. Това е както при живописта и скулптурата – правиш нещо и спираш, когато разбираш ,че е готово. Изполнено. Или обратно...то сякаш ти казва-ей, аз вече съм готово.
MJ: Да. И понякога не ти дава да заспиш, докато не го завършиш.
PW: Точно така.
MJ: Аз изпитвам същото(смее се). А какво мислиш за днешната музика? Следиш ли за нови звукове, които създават хората и за направлението и развитието на музиката?
PW: Аз лично взимам под внимание създаденото от други, тебе например, Стиви Уондър, Дони Хетауей и използвам това, което ми се струва подходящо.
MJ: Вярно.
PW: Ти знаеш, че когато всички вървяха по един път, ти пое към Off the Wall.
MJ: Така е. (смее се)
PW: И когато всички тръгнаха на другата страна ти направи Thriller. Ти правеше нещата по своему. Аз взимам пример от хора като теб, които не се страхуват да се доверят на своите усещания и които превръщат своите стремежи и амбиции в нещо материално. Правят така, че нещата им да стават реалност.
MJ: Това е прекрасно. Просто забележително. Ти много добре го каза. Аз искам да те питам. Чувстваш ли ти също, както и аз, че това е почти като при бременност и раждане на дете? Да напишеш песен е като да се роди дете и когато песента е готова ти я пускаш на света, като дете. Ти чувствал ли си някога колко е трудно да я пуснеш на света?
PW: Знаеш ли какво? Вчера давах интервю, в което представях новия си клип и ми беше страшно да го пусна. Това се отнася до клипа, но за мен видео клипа е втората част от песента, защото това е нейната интерпретация във визуален образ. Като цяло, да, аз чувствам същото. Понякога правиш нещо за хората, а те не възприемат песента ти. Това е както ако детето ти направи нещо и хората му показват пръст, а ти си мислиш – „ Почакайте, това е моето дете!” Аз за сега още не съм баща, но си представям, че ще бъде точно така. В крайна сметка аз чувствам точно това към моите песни.
MJ: Вярно е. Сега има различни жанрове музика – всички създадени от черната раса.Било то джаз, поп, рокендрол, хип- хоп, каквото се сетиш. Какво мислиш за това? Като дадено от Бог ли е?
PW: Смятам, че всичката музика е дар от Бог. (Тук някой вика Pharrell Williams) Майкъл, можеш ли да почакаш за секунда.(Връща се след секунди) Извини ме!
MJ: (смее се) Блус, рокендрол, всички жанрове на популярната музика, да кажем, че рокендрола е бил изобретен от Чък Бери, Литъл Ричард....
PW:Абсолютно вярно.
MJ: Даже танците от чарлстона до брейка. На теб не ти ли се струва, че това е дар от Бога?
PW: Абсолютно вярно. Господ ни е дал велик дар, когато ни е подарил способност да интерпретираме. Имам предвид, че когато ти пишеш стихове ги пишеш за някой конкретно или за целия свят. Когато пееш го правиш за го чуе целия свят. Когато танцуваш, танцуваш за да могат хората да видят това. Това е начин да изразиш нещо. Има време, когато ти повече се обръщаш към себе си, танцуваш, пишеш или пееш нещо за себе си.И понякога нямаш понятие колко въздействащо звучи или изглежда нещо, докато някой не ти каже нещо за него или не го видиш сам след като го запишеш и не погледнеш резултата.
MJ: Това е вярно. Кой от старото поколение изпълнители – не тези, които сега звучат по радиото- те е вдъхновявал, когато си бил малък. Например от тези, които слушаше твоят баща ти научи ли нещо от тези изпълнители?
PW: Разбира се. Isley Brothers.
MJ: Аз също обичам Isley Brothers. Обичам още Sly & the Family Stone.
PW: Дони Хетауей, Стиви Уондър....
MJ: На теб ти харесват същите хора, които и на мен. ( смее се)
PW: Тези мелодии просто те завладяват.
MJ: Това е прекрасно, прекрасно. Къде си ти в момента? В Ню Йорк?
PW: Аз съм във Вирджиния бийч, щат Вирджиния, сър.
MJ: Вирджиния! О, забележително. Ще предадеш ли на Вирджиния моята любов?
PW: Да. Благодаря.
MJ: А твоята майка, твоите родители? Защото Господ те е благословил м това.
PW: Благодаря ти. Аз много искам да ти кажа нещо, не знам дали искаш да чуеш това, но аз съм длъжен да ти го кажа, защото идва от сърцето ми. Хората се безпокоят за теб...
MJ: Да...
PW: Защото те обичат. Това е единствената причина. Когато ти правиш каквото и да е, те не могат да го разберат. Склонни са да правят от това голям проблем...по голям отколкото за всеки друг. Защото ти си един от най- големите таланти на света. Ти направи повече от всеки друг в този век.
MJ: Много ти благодаря. Ти си много добър.
PW: Това, което ти правиш е невероятно. И когато ти ще си на сто години, те ще продължат да клюкарстват за това, което ти си направил с тази или онази част от твоето тяло. Повярвай ми, че ако ти решиш изведнъж да покриеш цялото си тяло с хром, целия свят, каквото и да говорят за теб ще се втурне да види това. Защото ти достигна толкова много в музиката. Ти промени живота на много хора. Хората раждат децата си на твоите песни. Ти повлия на целия свят.
MJ: Много ти благодаря. Колкото по-голяма звезда си – толкова по голяма мишена ставаш. И когато знаеш, че ти – аз не се хващам, но все пак – когато ти се оказваш на върха, към тебе започват да летят стрели. Даже Исус са разпънали. Хората, които са в светлинната на света от Махат Ганди, Мартин Лутър Кинг, Исус Христос и ето ме и мен. Моето послание беше- да изцелим света, ние сме светът, песен за земята, да спасим нашите деца, да помогнем на нашата планета. Хората се опитват да се заяждат с мен за това, но това не причинява вреда, защото обществото на феновете става все по-силно. Аз съм издръжлив, имам кожа на носорог. Нищо не може да ме рани. Нищо.
PW: Да, това точно е и моето мнение. Аз просто искам да ти кажа колко изумителен човек си. Твоята музика от „Billie Jean” до “That’s What You Get (For Being Polite)”...пее (“That’s what you get for being polite”).
MJ: Ооо, ти я знаеш. (Смее се)
PW: ( пее “Jack still sits all alone”)
MJ: Ти ги знаеш всичките....
PW: Когато ти си ги правил, си ги правил за целия свят. ( Продължава да пее)
MJ: ( Прави партията на китара)
PW: Дори с теб да не успеем да работим заедно, просто знай, че ти не бива да спираш. Казах ти, дори когато си на 100 г и решиш да направиш нещо, хората ще искат да го видят.
MJ: В света има много завист. Аз обичам всички раси, аз обичам всички хора, но понякога в хората се вселява дявол и те започват да завиждат. Всеки път, когато се появява новатор и достига върхове с делата си, хората започват да завиждат и искат да го смачкат. Но с мен това няма да се получи, защото аз съм много, много, много силен. ( Смее се.) Макар и те да не знаят това.
PW: Знаят! Повярвай ми, че знаят това!
MJ: Някой друг може и да сломят, но мен няма да успеят. Аз съм много силен.
PW: Разбира се. Теб не са успели да те сломят, когато си бил на 10 години и с твоя глас и талант си помитал по пътя си и големи мъже. И когато си бил на 20 години си превъзхождал хора, които са били в музиката от 20-30 години. В наши дни хората чакат да разберат какво ще направиш. Искат да видят твоите деца, твоят свят. Ти си изумителен и аз държа да ти го кажа. И се надявам, че това ще го напечатат, защото е важно за мен. Надявам се аз да бъда поне наполовина толкова готин, като теб.
MJ: О, Господ да те благослови! Ти също си забележителен. Много ти благодаря!
PW: И аз ти благодаря.
MJ:Хубав ден ти желая.
PW: На теб също, човече.
MJ: Благодаря. До скоро.
PW: До скоро.

Пъ.съ. Интервюто е от 2003г.
  Форум: Майкъл Джаксън · Преглед: #593888 · Отговори: 155 · Преглеждания: 93,027


New Posts  Нови отговори
No New Posts  Няма нови отговори
Hot topic  Гореща тема (Има нови мнения)
No new  Гореща тема (Няма нови мнения)
Poll  Анкета (Има нови мнения)
No new votes  Анкета (Няма нови мнения)
Closed  Заключена тема
Moved  Преместена тема
 

RSS Олекотена версия Времето сега е: 23rd January 2019 - 10:33 PMIPB Style