Версия за отпечатване на тема

Чукнете тук, за да видите темата в оригиналното й състояние.

Мадона & Майкъл форуми _ Майкъл Джаксън _ Спомени за Майкъл

Публикувана от: nik Jun 26 2009, 08:25 AM

Майкъл беше толкова голям, че дори когато бях дете и живеех отвъд Желязната завеса, името му отдавна бе преодоляло политическите граници и знаехме, че това е най-великият певец в света. Негова беше първата ми плоча, първата музика, съзнателно избрана и закупена. Когато чух гласа му бях в шок. "Thriller" беше първият албум, който чух от-до, влюбих се в таланта му и тази любов не ме напусна никога.

Спомням си как Bad бе разпространяван като ценна реликва от касета на касета и музиката от албума беше най-копнежния подарък за всеки празник.

Спомням си първия път, когато гледах Moonwalker и не можех да повярвам какво виждам.

Спомням си "Ало, Майкъл", когато цялата Спортна зала във Варна бе пълна с фенове.

Спомням си как ходехме с тайфата до един музикален магазин на всеки три часа, където въртяха касета с клипове и дебнехме кога ще излъчат In The Closet.

Спомням си как чух за първи път всяка от неговите песни.

Спомням си първият момент, в който гледах Scream и отново ме остави без думи!

Спомням си как изтичаха една по една песните от Invincible и как когато чух първите акорди и онзи незабравим глас, изпълнявайки Whatever Happens, настръхна всяка частица от тялото ми, въпреки че аз и Дамита бяхме в някакъв кошмарен квартален интернет клуб, заобиколени от пубертети и цигарен дим.

Спомням си как гледахме с нея и Army наградите на MTV през 2001 година, как се вълнувахме и го чакахме и накрая той наистина се появи...

Спомням си как се гонехме из улиците с други фенове във времената без мобилни телефони, защото имахме касета с трибют концерта и как гледахме заедно магията на таланта му.

Майкъл винаги е бил част от живота ми... и винаги ще бъде.

Публикувана от: djmjj Jun 26 2009, 11:11 AM

Спомням си как бях малка и ме бяха оставили сама в къщи. За да не ме е страх гледах единствената - първа програма. Бях решила че каквото и да дават ще се въвлека в него и ще ми хареса. Даваха наградите Грами. Майкъл ми хареса мигновeнно и реших че ще викам за него. Той спечели 8 награди, а след всяка аз се качвах на леглото и скачах докато пипна тавана ...

След години, когато Лунен Пътешественик напълно ме плени си спомних как съм се радвала за Грамитата и оттогава се усмихвам на това ...

Спомням си всичките 7 концерта на които съм била и никога няма да забравя усещането от тях ...

Спомням си как, когато ми даде афтограф, много "странно" имам снимки отдалече и как постепенно се приближава към мен ... и когато застава точно пред мен ... снимките спират ... Най-магическите очи на света ме омагьосаха и не можех да помръдна ...

Има още толкова много което да помня, но най-хубавото сте вие и всичките други приятели ... Той ни събра и ни даде тооолкова много незабравими моменти, а съм сигурна че и тепърва ни предстоят още такива..

Благодаря ти, Майкъл ... за всичко

Публикувана от: janet_michael Jun 26 2009, 12:10 PM

Започнах да слушам Майкъл от много малка ,вероятно от 5- годишна. Слава Богу, че баща ми го слуша. Всеки ден слушах албумите, които имах и си пеех и танцувах. Когато се чувствах зле Майкъл ми помагаше с неговия ангелски глас. Толкова много го слушах, че мама не иска и да го чува сега, но аз продължавах да си го слушам. И сега, когато го няма се чувствам ужасно, защото го обичах сякаш беше от моето семейство. В училище ме наричаха Майкъл Джексън, защото знаеха, че съм му голяма фенка и си носех уокмена на екскурзии, за да го слушам дори и когато не съм вкъщи. Просто музиката му беше моя наркотик и ще продължава да бъде, не мога без неговата музика. Той беше велик и ще продължава да бъде.
Благодаря на Майкъл за прекрасната му музика и ,че беше една прекрасна част от живота ми
Винаги ще си в сърцето ми Майк, обичам те.

Публикувана от: Janet Jun 26 2009, 12:26 PM

Майкъл е през целият ми съзнателен живот
всеки спомен е спомен за Майкъл

Публикувана от: valiamj Jun 26 2009, 12:30 PM

И при мен е така !Целият ми живот или поне част от него!

Публикувана от: tedkata Jun 26 2009, 01:08 PM

Моят най-ранен спомен е може би от 3,4,5 клас там някъде. Имах съученик, който го имитираше перфектно,танци,облекло и всичко както си му е реда...казваше се Самоел от Бургас и беше страшен фен...сигурно и сега е не знам...спомям си старите касетки,които съм въртяла постоянно...никога не съм била заклет фен на Майкъл,но обичах музиката му....и Майкъл го имаше в живота ми откакто се помня crying_anim.gif

Публикувана от: p Jun 26 2009, 01:14 PM

не мога да пиша в тази тема сега sad.gif

Публикувана от: valiamj Jun 26 2009, 02:22 PM

На всички ни е тежко. sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif

Публикувана от: kimjackson Jun 26 2009, 02:33 PM

QUOTE(Janet @ Jun 26 2009, 12:26 PM) *
Майкъл е през целият ми съзнателен живот
всеки спомен е спомен за Майкъл


.......................................................

Публикувана от: valiamj Jun 26 2009, 02:39 PM

Как купувах всеки вестник и списание , помня майка как ми помогна да си ушия бяла ръкавеца с пайети.

Публикувана от: mj_big_fen Jun 26 2009, 03:52 PM

През целия ми съзнателен живот Майкъл беше моята Енергия.Вдъхновяваше ме за толкова много неща.Казвах си" Заради Майкъл ще направя всичко за да се оправя", "Майкъл би казал,че това е доброто,което мога да направя...ще го направя заради него..той би направил така".Така го разбирах за неизживяното детство,чувствах че когато него го боли и мен боли,че когато се радва се радвам и аз.Беше единствения който ми даваша Емоцията.Съжелавям,че никога неможах да почувствам на живо тази енегия.Най-прекрасните ми години от деството ми бяха запомнени с Майкъл,моя Майкъл,нашият Майкъл.

Публикувана от: Ивайло Jun 26 2009, 05:14 PM

Хора, това е сън...НАЛИ?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

Публикувана от: mj_big_fen Jun 26 2009, 05:16 PM

QUOTE(Ивайло @ Jun 26 2009, 06:14 PM) *
Хора, това е сън...НАЛИ?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!

He е сън,а една ужасна реалност.Искам да се събудя.

Публикувана от: Sticky&Sweet Jun 26 2009, 11:40 PM

спомням си как цялата ни стена в стаята ни със сестра ми беше облепена в плакати на Майкъл

ставахме и си лягахме с него

сестра ми се счупваше да го слуша, както и аз покрай нея!!!!!

израстнах с Майкъл!!!!!!!!

Публикувана от: kimjackson Jun 27 2009, 02:46 AM

QUOTE(Ивайло @ Jun 26 2009, 05:14 PM) *
Хора, това е сън...НАЛИ?!!!!!!!!!!!!!!!!!!!


От който Майкъл не иска да ни събуди! crying_anim.gif

Ти си в едни от най-вълнуващите ми спомени за Майкъл! utjeha.gif

Публикувана от: Unbreakable Jun 27 2009, 08:28 AM

Това е всичко, което исках да кажа за внезапната смърт на нашия идол.

http://www.pokazatel.net/index.php?option=com_content&task=view&id=8510&Itemid=48

Публикувана от: nik Jun 27 2009, 08:32 AM

Копирам статията и тук:

QUOTE
Кралят е мъртъв, казаха го по телевизията
Aвтор Стоян Стоянов; Снимки BBC и tmz.com



Сърцето ме боли, нощта се оказа безсънна. Събудиха ме малко след 1 часа с едно тревожно обаждане. „Включи CNN”. В главата ми нахлуха мисли за ядрена война, терористични атаки или дори космическа инвазия. Какво събитие беше толкова важно, че да прекъсне съня ми? Тогава прочетох, че Майкъл Джаксън е починал. Новината не беше потвърдена. Не повярвах. Неведнъж журналистите са го погребвали от какви ли не болести – рак на кожата, анемия, грип… Първоначално нямаше потвърждение, но и то дойде. Повече от 3 часа по новинарския канал не пускаха дори реклами. Скръбта за едни се оказа сензация за други. Глобалните медии могат да постигнат този обрат.

Трябваше ли обаче да ни облъчват с единствената снимка на реанимирания Майкъл, който е бил намерен на пода в имението Бел Еър със спряло сърце? Трябваше ли да гледаме как разнасят трупа му с линейки и хеликоптери? Бързо се сблъсках и с ненормална фенска истерия. Можете ли да си представите, че и в България има момичета, които могат да изпаднат в оплакваческа истерия: „Сега той никога няма да се ожени за мен”?

Когато почина моята приятелка Нели Стайкова, аз отказах да отида на погребението й. Не, че не я обичах достатъчно, просто исках да я запомня единствено като слънчевия човек, който внасяше светлина в живота ни. С Майкъл не е по-различно, макар мащабът да е съвсем различен.



Джаксън беше човекът, който проби цветната бариера в световната култура. Той се превърна в първия чернокож изпълнител, излъчван по MTV. Той революционира музикалните и сценични изпълнения и създаде жанра видеоклип. Майкъл успя да продаде повече албуми от всеки друг изпълнител и да препълни стотици стадиони в три солови турнета.

Най-голямото постижение в живота на тази легенда обаче е фактът, че Джаксън намери начин да преобразува своя многостранен талант в глобални морално учение. Той бе гласът на бедните, той беше вопълът на умиращата природа, той се бореше, за да излекува света. Медиите са склонни да ни набиват в очите неговите обвинения в педофилия (едното непотвърдено, а другото опровергано), а пропускат факта, че той е записан в книгата за рекорди „Гинес” като изпълнителят, дарил най-много пари за благотворителност. Помогнал е на стотици, може би хиляди умиращи деца, за някои от тях лично е търсил органи за трансплантация. При една от визитите си в Лондон Майкъл нае частен хеликоптер и отпътува за Дисниленд. Оттам взе Мики и Мини Маус и ги заведе при болни деца от Обединеното кралство. Никой не пожела да следи този летателен апарат, в него не стоеше безжизнено тяло. На другия ден вестниците излязоха със заглавия от рода: „Джако плаши лондонските деца”.


< br />От трупа на Майкъл обаче отърване няма. Ако не по телевизията, то ще видиш тази потресаваща информация във всеки новинарски и развлекателен сайт. Вярно, от принцеса Даяна насам не е загивал друг толкова значим човек, но нека да забравим за тялото и да се съсредоточим върху безсмъртността. Първоначално се шокирах как феновете на Майкъл в САЩ се събираха пред болницата, за да пеят и танцуват. Те бързо обясниха, че за тях Джаксън не е мъртъв, той ще живее вечно чрез музиката си. Прави са! Сълзите не са решение, важно е да съхраним спомените си и да ги разпространим. Защото Майкъл успя да постигне всичко. Животът му завърши броени дни преди голямото му завръщане, планирано в Лондон. Факт е обаче, че както нито един изпълнител няма да може да продаде повече албуми от „Трилър” (104 млн. броя), така няма да се намери и друг шоумен, който да може да продаде 51 концерта в огромната зала О2 Арена. А Майкъл го направи и то за часове.

Публикувана от: Unbreakable Jun 27 2009, 08:53 AM

Прочетете това, страхотен текст:

http://www.novinar.net/?act=news&act1=det&stat=right&mater=Mjk4MjsxMTM%3D&sql=Mjk4Mjs2Mg%3D%3D

Гласувайте за него. Такива материали трябва да се подкрепят!

Публикувана от: nik Jun 27 2009, 09:05 AM

И аз писах в блога си в часа, в който почина. Мислех, че ще пиша за концерта му в Лондон там, но уви...

Публикувана от: SCARY Jun 27 2009, 09:43 AM

QUOTE(p @ Jun 26 2009, 02:14 PM) *
не мога да пиша в тази тема сега sad.gif


Публикувана от: ZUZU Jun 27 2009, 09:08 PM

22 год. го слушам обичам и мечтая сега немога да пиша спомени защото много ме боли и немога да свикна с мисълта че всеки ден влизайки във форума няма да има нищо празно празно празно....немога даго преживея и неискам даго повярвам и една несбъдната мечта неможах даго видя на нито един концерт ще ми липсва много усмивката къдриците дори и маската ще продължавам даго слушам досетния ми час никога няма даго забравя и той винаги ще живее в мен и винаги ще си мисля че пак се е скрил от света който го обиди и живее някъде там.....

Публикувана от: __Bobby__ Jun 27 2009, 09:29 PM

Първите спомени... Никога няма да забравя обожанието, с което гледах клипа на "Black Or White" като дете... Струваше ми се невероятно. И касетата "Dangerous", кочто си купих тогава...

Публикувана от: marchello Jun 27 2009, 09:37 PM

Първата ми касетка EVER! Michael Jackson - BAD ... Бях ужасно малък тогава и мисля, че просто са ми продали нещо, което е модерно. Нямах формиран музикален вкус. Първоначално помислих, че са ме излъгали, защото чувах женски глас. Няма да ви описвам колко се влюбих в тази музика. В гласът му.
Няколко години след това, продължавах да си имам тази, същата касетка ... докато не дойде един прекрасен ден, в който я изпуснах в една решетка под един блок. Много съжалявах и бях тъжен, че е паднала и не мога да я стигна. Имах и касетката Dangerous ... бях полудял по обложката. Красота! Последният албум, който си купих беше History- един съученик ми го продаде за 8 000 лева /преди деноминацията/. О, и Invisible, разбира се smile.gif Whatever Happens...

Публикувана от: valiamj Jun 27 2009, 09:47 PM

И аз помня как си купих първата касетка на Майкъл, на която от слушане и се прецака лентата. Но това не е важно сега, важно е ,че така открих Майкъл , гласа му имаше нещо магнетично в него, в песните . Няма да забравя и Лунен пътешественик ,който тотално ме обсеби и ме направи фен за цял живот на този велик музикант Майкъл Джаксън!

Публикувана от: kimjackson Jun 27 2009, 09:57 PM

Тия дни и аз все за началото се сещам...Но най-много си спомням очите му!За тях плача сега...Тяхната магия ми липсва! crying_anim.gif

Публикувана от: moonwalker_girl Jun 27 2009, 10:02 PM

И при мен е свързан с първата ми касетка - Invincible ... blush02.gif След това - отегчението на най-добрата ми приятелка, защото имах един период, в който говорех само за Майкъл, поне я научих, че той е единственият взел 8 награди Грами в една година и това е рекорд на Гинес, също недоумението на голяма част от съучениците ми как мога да го харесвам (само те си знаят колко губят от това, че никога не са го слушали/харесвали....) .

Ооо, и веднъж, когато сънувах, че Майкъл не искаше да ми даде автограф, защото знаеше, че всичките ми негови дискове са пиратски. Ужасно се чувствах след това... worried.gif

И естествено цялото вдъхновение, което винаги ми е давал! Пф, че аз си взех изпитите след 7-ми клас благодарение на Keep The Faith. blush02.gif Всеки ден я слушах преди да тръгна за училище...

Мноого исках да прочета "Лунна разходка" и след доста дълго търсене, с баща ми я намерихме на старо.
Продавача имаше и още една малка книжка за MJ. Баща ми ме пита:"Коя от двете да вземем?", а аз си мисля ужасена "Как така "Коя от двете..."?!?!?!?!? И двете разбира се!!!". Накрая ми ги взеха и двете за щастие.

Определено Michael беще този, който ме научи да влагам цялото си внимание и любов в нещата, които правя.
И преди знех, че трябва да пазим Земята, да не съдим хората по цвета на кожата им и т.н., но благодарение на него го разбрах наистина.

Много се радвам, че от рано започнах да го слушам и все още раста с неговата музика, той е прекрасен учител, надявам се и моите деца да израстват с него.

Love ya, Mike!

Публикувана от: suffer_well Jun 27 2009, 10:13 PM

Фенството ми не е повече от 4 години, но това бяха най-щастливите ми години. Първото влюбване и тн.
Спомням си как с най-добрата ми приятелка гледахме Трилър и учехме танца, но в крайна сметка се отказахме. Днес съм повече от решен да го науча.

Спомням си как гледах с голямо нетърпение класациите топ 100 и топ не знам си колко за най-добри клипове и чаках до първото място, макар и да знаех, че там винаги ще е Майкъл.

Спомням си как имахме бал с костюми и аз естествено бях облечен като Майкъл. Колко хора искаха да се снимат с мен и ме караха да танцувам.

Спомням си моментите, в които учех негови танци и по цял ден стоях вкъщи и го гледах в интернет. Имаше период, в който дните ми бяха само Майкъл и никой друг. За това и се бях скарал с майка ми веднъж като ми беше казала, че съм слушал само него.

Спомням си как гледах турнетата му вечер и не можех да заспя след това.

Спомням си и как сутрин ставах с мисълта за него. Пусках си In the closet и правех стаята на нищо.

Спомням си как не можех да повярвам, че тоя човек ме разплаква на концерта на 30 годишнината (Can you feel it)
Въздействието, щастието, надеждата, оптимизма...

Спомените ми не са като вашите. Повечето от вас са го изживели по-пряко, ако мога така да кажа. Живели сте във времената, в които той е бил всичко. Днес не е точно така. Заради това, моето фенство беше, освен оценка на старата му музика, а и очакване на нова. Исках, много силно исках той да се завърне и да бъде обикнат и от днешните тинейджъри, както е било преди...
Това от части ще стане де. Макар и тъжна реалност, след смъртта си предполагам, че ще бъде наистина обикнат и от сегашните деца.

Между другото в стаята ми седи това от доста време:

Michael rules the world...

Публикувана от: Dextre Jun 27 2009, 11:15 PM

аз съм от поколението, за което говориш, но точно заради това не можах да стана фен на майкъл. истерията беше колосална, толкова голяма, че тутакси реших всячески да й се противопоставя. спомням си съседката си стаси от 6 етаж (или беше 5-ти), която беше член (или може би председател) на фенклуба на майкъл в софия и която идваше у нас, за да звъни на бнт с музикални желания за поздрави. всъщност и до днес първа програма ми е длъжник с един майкъл-поздрав. чакам си го. (стаси, ако пишеш тук, дай знак).
спомням си как изчислявах, че ако всяко семейство е четиричленно (колко наивно), то според данните за продажбите на трилър, албумът трябва да го има във всеки един дом по света (или поне всеки цивилизован дом). записах си песента на касетка, от радиото, при това някъде чак 86-та година, защото си спомням, че беше записана на любимата ми компилация, в която перлата беше ламбада.
спомням си как обичах да подмятам разни шегички по негов адрес, за да дразня феновете му и как тайно толкова ми харесваха песните и клиповете му. особено денджъръс ерата. и как, когато излезе скрийм, се влюбих и в песента, и в клипа, и във визията на джанет, но имах нужда да ми казват как прилича на вещица, защото успехът беше непоносим.
спомням си как не спирах да слушам блъд он дъ денс флор, изпитвайки вина.

всъщност имах късмета да не бъда фен на майкъл, защото моето фенство е тежко - интересувам се от продажби, класации, имиджи и всички онези финтифлюшки, под които смисъла на музиката се губи. сега си давам сметка, че съм можел да слушам музиката на майкъл, без да се интересувам от рекордите и всичко останало. а и забраненият плод бил най-сладък, казват.

има космополитни личности, които се настаняват трайно в спомените и маркират живота ни, независимо дали го искаме, дали ги харесваме и дали им фенстваме.

не мога да спра да слушам гив ин ту ми. този път чувството не е вина.

Публикувана от: nik Jun 28 2009, 10:41 AM

QUOTE(suffer_well @ Jun 27 2009, 11:13 PM) *
Между другото в стаята ми седи това от доста време:


В днешните дни тази снимка казва всичко.

Публикувана от: SCARY Jun 28 2009, 11:19 AM

QUOTE(nik @ Jun 28 2009, 11:41 AM) *
QUOTE(suffer_well @ Jun 27 2009, 11:13 PM) *
Между другото в стаята ми седи това от доста време:


В днешните дни тази снимка казва всичко.




Публикувана от: Guest Jun 28 2009, 05:20 PM

някои ходил ли е на концерт на Майкъл, ,разкажете къде , кога, снималили сте го?

Публикувана от: Анелия Jun 28 2009, 08:48 PM

Никога няма да забравя мига, в който го видях за първи път. Беше преди може би повече от 20 г. ? Не знам, това няма значение. Гледах едно предаване по първа програма - Формула 5, водеше го Наталия Симеонова. Беше късно вечер, едва си държах очите отворени, но знаех, че е по-различно, че пускат музика, която ме привлича и интригува ... И ... клипа Bad ... Тези очи, това чувство, че живота ми се променя в този миг, че вече нищо няма да е същото, че една прознота е запълнена за дълго, завинаги. Това беше Майкъл - 30 секунди от клипа му, промениха живота ми. Никога няма да те зябравя, Майкъл!

Публикувана от: kimjackson Jun 28 2009, 08:59 PM

QUOTE(Dextre @ Jun 27 2009, 11:15 PM) *
аз съм от поколението, за което говориш, но точно заради това не можах да стана фен на майкъл. истерията беше колосална, толкова голяма, че тутакси реших всячески да й се противопоставя. спомням си съседката си стаси от 6 етаж (или беше 5-ти), която беше член (или може би председател) на фенклуба на майкъл в софия и която идваше у нас, за да звъни на бнт с музикални желания за поздрави. всъщност и до днес първа програма ми е длъжник с един майкъл-поздрав. чакам си го. (стаси, ако пишеш тук, дай знак).
спомням си как изчислявах, че ако всяко семейство е четиричленно (колко наивно), то според данните за продажбите на трилър, албумът трябва да го има във всеки един дом по света (или поне всеки цивилизован дом). записах си песента на касетка, от радиото, при това някъде чак 86-та година, защото си спомням, че беше записана на любимата ми компилация, в която перлата беше ламбада.
спомням си как обичах да подмятам разни шегички по негов адрес, за да дразня феновете му и как тайно толкова ми харесваха песните и клиповете му. особено денджъръс ерата. и как, когато излезе скрийм, се влюбих и в песента, и в клипа, и във визията на джанет, но имах нужда да ми казват как прилича на вещица, защото успехът беше непоносим.
спомням си как не спирах да слушам блъд он дъ денс флор, изпитвайки вина.

всъщност имах късмета да не бъда фен на майкъл, защото моето фенство е тежко - интересувам се от продажби, класации, имиджи и всички онези финтифлюшки, под които смисъла на музиката се губи. сега си давам сметка, че съм можел да слушам музиката на майкъл, без да се интересувам от рекордите и всичко останало. а и забраненият плод бил най-сладък, казват.

има космополитни личности, които се настаняват трайно в спомените и маркират живота ни, независимо дали го искаме, дали ги харесваме и дали им фенстваме.

не мога да спра да слушам гив ин ту ми. този път чувството не е вина.


Колко хубави думи и чувства от някой,който си мисли,че не е бил фен!... friends.gif
Почти 20г душата ми се изпълва със светлина,когато някой друг харесва,слуша,обича Майкъл!Сякаш обичат мен! wub.gif

Публикувана от: kimjackson Jun 28 2009, 09:01 PM

QUOTE(Guest @ Jun 28 2009, 05:20 PM) *
някои ходил ли е на концерт на Майкъл, ,разкажете къде , кога, снималили сте го?


Разрови се из темите,май имахме цели 2 на тема концерти...

Публикувана от: damita Jun 28 2009, 11:06 PM

QUOTE(Guest @ Jun 28 2009, 06:20 PM) *
някои ходил ли е на концерт на Майкъл, ,разкажете къде , кога, снималили сте го?

В тази тема сме събрали спомените си:
http://mmlegends.com/invisionforum/index.php?showtopic=320

Вчера се навършиха 10 години от последната ми среща с Майкъл... Никога няма да има друга... sad.gif sad.gif sad.gif

Публикувана от: marchello Jun 28 2009, 11:07 PM



Това помня аз. Бях в кан, по времето, когато и Майкъл беше там. Снимал съм хотелът му и необичайната суматоха отпред. Същият ден, през деня го видях за част от секундата, преминавайки с колата на чичо ми... покрай хотела smile.gif

Публикувана от: damita Jun 28 2009, 11:08 PM

Не знаех тази история, Марчи. smile.gif

Публикувана от: valiamj Jun 28 2009, 11:09 PM

АААААААААААААА Страхотно, колко хубаво и колко се радвам за теб,че все пак си го видял.

Публикувана от: marchello Jun 28 2009, 11:09 PM

много рядко съм я разправял, мисля че някъде по темите се е изгубило smile.gif

Публикувана от: marchello Jun 28 2009, 11:10 PM

но едва тия дни реших да си дигитализирам касетите ... а днес се сетих, че имам и запис smile.gif

Публикувана от: kimjackson Jun 28 2009, 11:47 PM

Имам два много ярки спомена с Майкъл и Дамита.
Бяхме един ден у тях във Варна.Разказвах й за концерта в Истанбул 93...Тя,милата,мъничка,сладка Ани почти се разплака и се ядосваше,че е била толкова малка и не е можела да присъства!!!
Звъня на Аничка по тел...А тя разпалено ми казва,че скоро трябва да се появи BOTDF и да отида бързо у тях....

Публикувана от: Guest Jun 29 2009, 12:07 AM

къде е майкъл на тая снимка с червената фланелка на някво плошадче дето има няква конница?

Публикувана от: SCARY Jun 29 2009, 09:07 AM

QUOTE(Guest @ Jun 29 2009, 01:07 AM) *
къде е майкъл на тая снимка с червената фланелка на някво плошадче дето има няква конница?


СНИМКАТА Е ОТ РИМ ИЛИ ПАРИЖ / НЕ ПОМНЯ ТОЧНО ... ПО-ВРЕМЕ НА BAD TOUR - 1988 ... / БИ ТРЯБВАЛО ДА Е ТРИУМФАЛНАТА АРКА ТОВА , НО НЕ СЪМ СИГУРЕН /

Публикувана от: valiamj Jun 29 2009, 09:19 AM

Каквото и да е ,Майкъл е страхотен тук!

Публикувана от: SCARY Jun 29 2009, 09:35 AM

ОСАНКАТА МУ СЯКАШ ГОВОРИ - СПОКОЙНО , АЗ СЪМ НАД ВАС smile.gif

Публикувана от: mj_big_fen Jun 29 2009, 09:46 AM

QUOTE(SCARY @ Jun 29 2009, 10:35 AM) *
ОСАНКАТА МУ СЯКАШ ГОВОРИ - СПОКОЙНО , АЗ СЪМ НАД ВАС smile.gif

Скери толкова хубаво го каза.Толкова успокояващо звучи.

Публикувана от: SCARY Jun 29 2009, 09:52 AM

QUOTE(mj_big_fen @ Jun 29 2009, 10:46 AM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 29 2009, 10:35 AM) *
ОСАНКАТА МУ СЯКАШ ГОВОРИ - СПОКОЙНО , АЗ СЪМ НАД ВАС smile.gif

Скери толкова хубаво го каза.Толкова успокояващо звучи.


КАТО Я ВИДЯХ ТАЗИ СНИМКА И СЕ УСМИХНАХ , НЕ МОЖЕХ ДА НЕ Я СПОДЕЛЯ С ВАС , ЗНАМ ,ЧЕ Я ЗНАЕТЕ , НО СЕГА СЯКАШ ПРИДОБИВА ДРУГ СМИСЪЛ ...

ВЕЛИЧЕСТВЕН , СПОКОЕН , ДОВОЛЕН И ДОМИНИРАЩ ЦЕЛИЯ СВЯТ ... И АНГЕЛИТЕ С КОЛЕСНИЦАТА ЗАД НЕГО ....



Публикувана от: mj_big_fen Jun 29 2009, 09:54 AM

QUOTE(SCARY @ Jun 29 2009, 10:52 AM) *
QUOTE(mj_big_fen @ Jun 29 2009, 10:46 AM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 29 2009, 10:35 AM) *
ОСАНКАТА МУ СЯКАШ ГОВОРИ - СПОКОЙНО , АЗ СЪМ НАД ВАС smile.gif

Скери толкова хубаво го каза.Толкова успокояващо звучи.


КАТО Я ВИДЯХ ТАЗИ СНИМКА И СЕ УСМИХНАХ , НЕ МОЖЕХ ДА НЕ Я СПОДЕЛЯ С ВАС , ЗНАМ ,ЧЕ Я ЗНАЕТЕ , НО СЕГА СЯКАШ ПРИДОБИВА ДРУГ СМИСЪЛ ...

ВЕЛИЧЕСТВЕН , СПОКОЕН , ДОВОЛЕН И ДОМИНИРАЩ ЦЕЛИЯ СВЯТ ... И АНГЕЛИТЕ С КОЛЕСНИЦАТА ЗАД НЕГО ....

Да помня я,как се забравя тази снимка.И сега текстовете и дори снимките придобиват друг смисъл.Радвам се,че я сподели отново с нас,дава едно успокоение. heart.gif

Все едно колесницата сега е негова.

Публикувана от: kimjackson Jun 29 2009, 10:07 AM

QUOTE(SCARY @ Jun 29 2009, 09:52 AM) *
QUOTE(mj_big_fen @ Jun 29 2009, 10:46 AM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 29 2009, 10:35 AM) *
ОСАНКАТА МУ СЯКАШ ГОВОРИ - СПОКОЙНО , АЗ СЪМ НАД ВАС smile.gif

Скери толкова хубаво го каза.Толкова успокояващо звучи.


КАТО Я ВИДЯХ ТАЗИ СНИМКА И СЕ УСМИХНАХ , НЕ МОЖЕХ ДА НЕ Я СПОДЕЛЯ С ВАС , ЗНАМ ,ЧЕ Я ЗНАЕТЕ , НО СЕГА СЯКАШ ПРИДОБИВА ДРУГ СМИСЪЛ ...

ВЕЛИЧЕСТВЕН , СПОКОЕН , ДОВОЛЕН И ДОМИНИРАЩ ЦЕЛИЯ СВЯТ ... И АНГЕЛИТЕ С КОЛЕСНИЦАТА ЗАД НЕГО ....


...............................

Публикувана от: Janet Jun 29 2009, 11:38 AM

Michael Jackson's 10 Most Iconic Looks


MUST-HAVE JACKETFor his 1982 teen gang video "Beat It," the singer picked a casually cool outfit that would inspire millions to wear zipper-accented red leather jackets in a decade-defining look for the '80s.


SUITED UP From the moment Jackson danced across the lighted floor in the 1983 video for "Billie Jean," legions of teenagers wanted his slick leather suit, pink shirt and red bow tie.


MOONWALK MOMENT Debuting the moonwalk live at the Motown 25th Anniversary celebration in 1983, the dancing star wore his signature cropped pants – designed to show off his intricate footwork to its fullest – with sparkling socks, shirt and his omnipresent penny loafers.


FITS LIKE A GLOVE Setting off a massive trend, Jackson wore just one bedazzled glove to the 1984 Grammys along with a sequined military jacket, complete with gilded sash. Not only did he get fashionistas buzzing, he also picked up a record-breaking eight awards that night.


'BAD' MOVE The singer went for a distinctly edgier style for his Bad album in 1987, adding heavy eyeliner to a buckled leather jacket and skintight jeans.


DANGEROUSLY STYLISH Jackson hearkened back to an earlier era for his '20s-inspired video for "Smooth Criminal" in 1987. Forget the tommy guns – fans were blown away by his sharp tailoring and matching fedora!


STRAPPED IN Never one to shy away from theatrical embellishments for his stage costumes, the singer hit the road in 1988 in second-skin outfits covered in S&M-inspired straps.


STAGE SHOW Flanked by similarly dressed backup dancers, Jackson took to the stage of the 1995 MTV Video Music Awards in a black suit, skinny black tie and – ever provocative – white arm band.


WHITE OUT Talk about a united front! The singer enters for a court date, with his sisters LaToya and Janet, in white head-to-toe in 2004.


GOLDEN AGE In the past several months, Jackson began stepping out in fashionista-favorite womenswear labels, including Balmain and this Givenchy by Riccardo Tisci stu dded T-shirt and blazer.


Публикувана от: In Vitro Jun 29 2009, 12:04 PM

QUOTE(marchello @ Jun 29 2009, 12:07 AM) *
Това помня аз. Бях в кан, по времето, когато и Майкъл беше там. Снимал съм хотелът му и необичайната суматоха отпред. Същият ден, през деня го видях за част от секундата, преминавайки с колата на чичо ми... покрай хотела smile.gif

Леле, страхотно! И аз не знаех, че си го виждал mjcrossed.jpg
Моите първи спомени с него са свързани с клиповете на Leave me alone & Thriller - споменавал съм го това няколко пъти. Много ме беше страх от отварящата се уста в клипа на Leave me alone, както и от този на Thriller. И двата много ми харесваха... и продължават да ми харесват radosnice.gif

Публикувана от: kimjackson Jun 30 2009, 05:25 AM

QUOTE(In Vitro @ Jun 29 2009, 12:04 PM) *
QUOTE(marchello @ Jun 29 2009, 12:07 AM) *
Това помня аз. Бях в кан, по времето, когато и Майкъл беше там. Снимал съм хотелът му и необичайната суматоха отпред. Същият ден, през деня го видях за част от секундата, преминавайки с колата на чичо ми... покрай хотела smile.gif

Леле, страхотно! И аз не знаех, че си го виждал mjcrossed.jpg
Моите първи спомени с него са свързани с клиповете на Leave me alone & Thriller - споменавал съм го това няколко пъти. Много ме беше страх от отварящата се уста в клипа на Leave me alone, както и от този на Thriller. И двата много ми харесваха... и продължават да ми харесват radosnice.gif


Винаги ми е било смешно как си се страхувал от ченето в Leave me alone...


Публикувана от: nik Jun 30 2009, 10:00 AM

Че то и мен ме беше страх. Много. Все се чудех дали и този път ще мине.

Публикувана от: mj_big_fen Jun 30 2009, 11:57 AM

QUOTE(nik @ Jun 30 2009, 11:00 AM) *
Че то и мен ме беше страх. Много. Все се чудех дали и този път ще мине.

Аз първият пък като го гледах мислех,че няма да мине..
Първият ми спомен с Майкъл е много ярък.Седя на дивана и слушам Смуут Криминал гледайки новите обувки с кантове по тях вярвайки си,че с тях танцувам като него.А клипа винаги си го представях на някакво летище с излитащ самолет,а Майкъл в пилотска униформа.

Публикувана от: billie_jean Jun 30 2009, 03:25 PM

Доста е интересна идеята на клипа с тва чене... Обожавам тази песен....!

Публикувана от: Mer_Girl Jun 30 2009, 03:30 PM

Един от първите ми съзнателни спомени а песен, която съм чула и ми е направила впечатление, е Earth Song и клипа и. Обичах да си танцувам на него като дете.

Публикувана от: Guest Jun 30 2009, 03:57 PM

МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.

Публикувана от: SCARY Jun 30 2009, 08:01 PM

QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....

Публикувана от: liliyy Jul 1 2009, 05:12 PM

QUOTE(SCARY @ Jun 30 2009, 09:01 PM) *
QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?

Публикувана от: lya Jul 1 2009, 05:20 PM


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?


Ради е жива и здрава, живее в Пловдив сега, има син на 2 години- да и е жив и здрав!!!!!

Публикувана от: kimjackson Jul 1 2009, 08:56 PM

QUOTE(liliyy @ Jul 1 2009, 05:12 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 30 2009, 09:01 PM) *
QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?


Всички все това се сещаме за Ради...Тя,Гергана...всичките прегърнали го момичета са огромни щастливки,че изживяха този миг!!!

Публикувана от: Rado Jul 1 2009, 09:08 PM

Спомням си как ме беше страх да гледам Трилър, но все пак го гледах и целия треперех. Бил съм ужасно малък.
Спомням си как ме е страх от ковъра на Дейджаръс и си представях, че е разпльокано яйце, за да не ме притеснява повече.
Спомням си как баща ми ми пуска Хистори и ми разказва кой е Майкъл и как е най-великия изпълнител.
Спомням си дните и уикендите посветени на него по МТВ.
Спомням си документалния филм Living with Michael.
Спомням си Сузи от Блъд он да денсфлор.
Спонмям си, че съм малък и слушам какви ли не неща за Майкъл, но така и не мога да им повярвам.
Спомням си великия клип на BLACK AND WHITE.

Всъщност и на мен всеки спомен за музиката в несъзнателния ми живот е само и единствено МАЙКЪЛ (и малко Джордж Майкъл, Марая и Мадона, но много малко).

Спомням си They don't care about us.
Спомням си как се чудя кой е Джамал, за който Майкъл все пее.
Спомням си братовчедката на майка ми с цяла стая с плакати, слушаща само Майкъл, която беше научила кучето си като го попиташ "Как пее Майкъл?" и то да започва да лае по един странен начин.
Спомням си преди години Дамита как ми казва кои песни от Дейнджаръс да слушам, за да стана и аз вманиачен фен.
.....
.....

Спомням си смс-а от Ник, че Майкъл е починал. Спомням си и опелото пред Народния.
Спомням си десетките часове "Майкъл" по всички телевизии в последните дни.

Знам, че ще науча танца от Бийт ит. Знам, че няма да мога да спра Майкъл в скоро време.
Знам, че ако имам дете то задължително ще знае всички за краля и ще слуша и обича всичко, което е правил.

Публикувана от: nik Jul 1 2009, 10:32 PM

mj_heart.jpg

Публикувана от: kimjackson Jul 2 2009, 06:08 AM

Много миличко,Радо. heart.gif

Тази нощ имах малко работа и се отдадох на спомени,на хиляди спомени.

През 1991 бяхме на лагер в Шабла.Един следобяд аз,Мариян и още една приятелка се разхождахме по плажа.Тичахме боси,вълните ни заливаха краката,а ние си пеехме песни на Майкъл,смеехме се.Пишехме по пясъка с големи букви MICHAEL JACKSON,HEAL THE WORLD...Накрая ни хрумна идея.Започнахме да събираме хартийките по плажа и да ги пускаме всичките в кошчетата.Хората ни гледаха странно,но не ни пукаше,все така си пеехме...
Пак тогава Мариян стана известен в нашия и околните лагери като Майкъл.Много често се събирахме на плацата и той танцуваше-Bad,Billie Jean...
Същата 1991.Усилила съм в къщи Man In The Mirror и се разстапям...По прозореца някой усилено хвърля камъчета.Излизам на терасата.Мариян много въодушевен крещи:Отваряй вратата!Пуснаха песента!...Хукнахме заедно до една съученичка да запишем от нейната касета/а тя записала от радиото/ Black Or White!Радост,писъци,въртене нон-стоп...
Много обичахме с Мариян да си говорим.Можехме да откараме цяла нощ у тях или у дома,слушайки най-често малкият Майкъл и говорейки...все за Майк...!
А вечерите сама в стаята,с музиката на Майкъл,обградена от плакати и пишейки писма,докато ръката ми отмалее!...
Трепета,с който се вдигах до центъра на градчето да си купя поредния плакат и слагайки го на стената пак да размествам другите.О,всеки плакат си имаше история и име!И във всеки град,в който отидех,най-вече по екскурзиите от училище,първо се проверяваха Унисоните и сергиите-касети,плакати,значки,блузки,чантички,спис

Публикувана от: kimjackson Jul 2 2009, 06:26 AM

Ауу,какъв дълъг пост не ми се публикува!Пробвам пак...


....Списания и вестници,нищо не биваше да се пропусне!
Как ходех до София и изкарвах страхотно във фен клуба и с отделни фенки!Записвах си аудио и видеокасетки,пускахме касетофон и пеехме по улиците и в градския транспорт,правехме кампании за чиста София...
Как бълнувах името му нощем и го търсех.Говорех си с плакатите,молех му се поне веднъж да го видя!После му благодарях,че съм го видяла!
Всички звъняха в къщи,че го дават по тв,съчувстваха ми за Истанбул 92,вярваха по-вече от мен,че 93 и 96 ще съм на концерти!После ми се радваха и ме караха да разказвам!
Не обичах математиката и все преписвах домашните от първата си любов,а той ми казваше:Учи,защото Майкъл няма да те обича,ако имаш двойки!...
Толкова се гордеех,че обичам Майкъл!При запознанства,вторият въпрос винаги беше за музика и винаги отсрещния първо за любовта ми към Майкъл научаваше...Покрай мен някои откриваха музиката му,други се пофенчваха тотално!Има ли празник и аз да съм там,не можеше да мине без музиката на Майкъл!Както и без речи в негова защита от моя страна!...
Изпълваше дните и нощите ми-с музика,танци,мисъл,сън...
Мечтаех да тичам с него из Невърленд и да му помагам заедно с децата/и заради тях/ да излекува света!
Най-върховната ми радост бяха нов албум,нова песен,нов клип!Зареждаха ме с огромна емоция и енергия!
Обичахме да викаме духове.В една от спиритичните ни вечери,един дух ни написа:Вярвайте в Майкъл,Исус е жив!...Колко време се чудехме какво значи това?!...
И искам да помня...до 24.06.2009!...

Публикувана от: suffer_well Jul 2 2009, 07:55 AM

QUOTE(Rado @ Jul 1 2009, 10:08 PM) *
Знам, че ще науча танца от Бийт ит. Знам, че няма да мога да спра Майкъл в скоро време.

СтраОтно! И аз му имам мерак. Както и:
- целия на Трилър
- припева на Smooth criminal
- breakdown-a на In the closet
<3
айде заедно да ги учим

Публикувана от: SCARY Jul 2 2009, 08:32 AM

QUOTE(liliyy @ Jul 1 2009, 06:12 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 30 2009, 09:01 PM) *
QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?


НЕ СЪМ БИЛА , АМИ БИЛ smile.gif ...НЕ ПОМНЯ ИМЕТО НА ФИРМАТА С КОЯТО ПЪТУВАХМЕ ... НО БЕШЕ ЕДНА ДРЕБНА РУСА ЖЕНИЦА , КОЯТО ОРГАНИЗИРА ВСИЧКО И БЕШЕ С НАС ... ПРЕДИ 16 ГОДИНИ ....

Публикувана от: SCARY Jul 2 2009, 08:32 AM

QUOTE(Rado @ Jul 1 2009, 10:08 PM) *
Знам, че ще науча танца от Бийт ит. Знам, че няма да мога да спра Майкъл в скоро време.
Знам, че ако имам дете то задължително ще знае всички за краля и ще слуша и обича всичко, което е правил.


heart.gif

Публикувана от: R-2 Jul 2 2009, 11:53 AM

Страшо, Вейгъри М беше името на фирмата.

Публикувана от: SCARY Jul 2 2009, 12:05 PM

QUOTE(R-2 @ Jul 2 2009, 12:53 PM) *
Страшо, Вейгъри М беше името на фирмата.


КАК ПОМНИШ ...
smile.gif

НИЕ БЯХМЕ И ПРЕЗ 1992 И 1993 С ТАЗИ ФИРМА ...

ЗА РУМЪНИЯ ПРЕЗ 1992 БЯХА СЪС "ЗМЕЙКОВА" - ТАЗИ ИСКАХ ДА Я УДУША СЪС СОБСТВЕНАТА Й КОСИЧКА. НЯМАШЕ ТАКЪВ АЛЧЕН ДЕБИЛ - КАЗАХ СИ НЯМА ДА ХОДЯ С ТАЗИ ЖЕНА И ОТИДОХ В ТУРЦИЯ , КЪДЕТО ЗНАЕТЕ ПРИЧИНАТА - НЕ СЪЖАЛЯВАМ ...

Публикувана от: liliyy Jul 2 2009, 12:47 PM

QUOTE(SCARY @ Jul 2 2009, 09:32 AM) *
QUOTE(liliyy @ Jul 1 2009, 06:12 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 30 2009, 09:01 PM) *
QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?


НЕ СЪМ БИЛА , АМИ БИЛ smile.gif ...НЕ ПОМНЯ ИМЕТО НА ФИРМАТА С КОЯТО ПЪТУВАХМЕ ... НО БЕШЕ ЕДНА ДРЕБНА РУСА ЖЕНИЦА , КОЯТО ОРГАНИЗИРА ВСИЧКО И БЕШЕ С НАС ... ПРЕДИ 16 ГОДИНИ ...

Точно така-Вейгъри М беше фирмата.И ако ти на отиване седеше с гръб към движението и по Капалачарши се разхождаше с 2 какички,които те учеха как да се пазариш,се познаваме.Ако си ти,мисля,че билета ти беше за секторите,а не за тревата.Друго момче не помня?!

Публикувана от: SCARY Jul 2 2009, 01:17 PM

QUOTE(liliyy @ Jul 2 2009, 01:47 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jul 2 2009, 09:32 AM) *
QUOTE(liliyy @ Jul 1 2009, 06:12 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 30 2009, 09:01 PM) *
QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?


НЕ СЪМ БИЛА , АМИ БИЛ smile.gif ...НЕ ПОМНЯ ИМЕТО НА ФИРМАТА С КОЯТО ПЪТУВАХМЕ ... НО БЕШЕ ЕДНА ДРЕБНА РУСА ЖЕНИЦА , КОЯТО ОРГАНИЗИРА ВСИЧКО И БЕШЕ С НАС ... ПРЕДИ 16 ГОДИНИ ...

Точно така-Вейгъри М беше фирмата.И ако ти на отиване седеше с гръб към движението и по Капалачарши се разхождаше с 2 какички,които те учеха как да се пазариш,се познаваме.Ако си ти,мисля,че билета ти беше за секторите,а не за тревата.Друго момче не помня?!


smile.gif
АКО ГОВОРИМ ЗА 1992 - ДА БИЛЕТА МИ БЕШЕ ЗА СЕКТОР И БЯХ ПО КАПАЛАЧАРШИ/ КОНЦЕРТА НЕ СЕ СЪСТОЯ /
АКО ГОВОРИМ ЗА 1993 - БИЛЕТА МИ БЕШЕ ЗА ТЕРЕН , ЕДИН ФАКТ - БЯХ С ВАРИЦЕЛА, КОЯТО СЕ РАЗРАЗИ ТОЧНО СЛЕД КОНЦЕРТА
И ДВЕТЕ ГОДИНИ ПЪТУВАХ С ВЕЙГЪРИ М

И ДА ПЪРВАТА ГОДИНА МЕН МЕ УЧЕХА НА ПАЗАР , ВТОРАТА АЗ ГИ ПОНАУЧИХ ....

П.С. МИСЛЯ ,ЧЕ ГОВОРИШ ЗА ЖОРО ... СЕГА СЕ СЕТИХ wink.gif

Публикувана от: liliyy Jul 2 2009, 01:29 PM

QUOTE(SCARY @ Jul 2 2009, 02:17 PM) *
QUOTE(liliyy @ Jul 2 2009, 01:47 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jul 2 2009, 09:32 AM) *
QUOTE(liliyy @ Jul 1 2009, 06:12 PM) *
QUOTE(SCARY @ Jun 30 2009, 09:01 PM) *
QUOTE(Guest @ Jun 30 2009, 04:57 PM) *
МИЛИТЕ!
Аз имаммного спомени,но най-ярките са разбира се от концерта му през 93 в Истамбул и Майкъл на 15 метра от мен...Спомена как на "SHES OUT OF MY LIFE" момичето,което гушкаше от публиката беше българка от нашата група и думите й "Мирише на бебе".

Това са 25 години с Майкъл.Живота ми е само в спомени за него.


НЕ МОГА ДА ЗАБРАВЯ ТОЗИ МОМЕНТ КОГАТО РАДИ СПОМЕНА ТОЧНО ТОВА ... МИРИШЕ НА БЕБЕ ...

НИЕ С ТЕБ СЕ ПОЗНАВАМЕ СЯКАШ ....


Мисля,че не се познаваме.Аз бях в другия автобус(ако си била с тази фирма)Винаги съм се питала във времето какво стана с това момиче?!Как преживя тази близост с Майкъл?


НЕ СЪМ БИЛА , АМИ БИЛ smile.gif ...НЕ ПОМНЯ ИМЕТО НА ФИРМАТА С КОЯТО ПЪТУВАХМЕ ... НО БЕШЕ ЕДНА ДРЕБНА РУСА ЖЕНИЦА , КОЯТО ОРГАНИЗИРА ВСИЧКО И БЕШЕ С НАС ... ПРЕДИ 16 ГОДИНИ ...

Точно така-Вейгъри М беше фирмата.И ако ти на отиване седеше с гръб към движението и по Капалачарши се разхождаше с 2 какички,които те учеха как да се пазариш,се познаваме.Ако си ти,мисля,че билета ти беше за секторите,а не за тревата.Друго момче не помня?!


smile.gif
АКО ГОВОРИМ ЗА 1992 - ДА БИЛЕТА МИ БЕШЕ ЗА СЕКТОР И БЯХ ПО КАПАЛАЧАРШИ/ КОНЦЕРТА НЕ СЕ СЪСТОЯ /
АКО ГОВОРИМ ЗА 1993 - БИЛЕТА МИ БЕШЕ ЗА ТЕРЕН , ЕДИН ФАКТ - БЯХ С ВАРИЦЕЛ А, КОЯТО СЕ РАЗРАЗИ ТОЧНО СЛЕД КОНЦЕРТА
И ДВЕТЕ ГОДИНИ ПЪТУВАХ С ВЕЙГЪРИ М

И ДА ПЪРВАТА ГОДИНА МЕН МЕ УЧЕХА НА ПАЗАР , ВТОРАТА АЗ ГИ ПОНАУЧИХ ....

П.С. МИСЛЯ ,ЧЕ ГОВОРИШ ЗА ЖОРО ... СЕГА СЕ СЕТИХ wink.gif

Значи не си ти.Мисля,че това момче за което се сещам беше за първи път в турция,а през 92 аз пътувах със Змейкова.
Не помня имена.Беше високо момче.

Публикувана от: valiamj Jul 2 2009, 01:32 PM

QUOTE(kimjackson @ Jul 2 2009, 07:26 AM) *
Ауу,какъв дълъг пост не ми се публикува!Пробвам пак...


....Списания и вестници,нищо не биваше да се пропусне!
Как ходех до София и изкарвах страхотно във фен клуба и с отделни фенки!Записвах си аудио и видеокасетки,пускахме касетофон и пеехме по улиците и в градския транспорт,правехме кампании за чиста София...
Как бълнувах името му нощем и го търсех.Говорех си с плакатите,молех му се поне веднъж да го видя!После му благодарях,че съм го видяла!
Всички звъняха в къщи,че го дават по тв,съчувстваха ми за Истанбул 92,вярваха по-вече от мен,че 93 и 96 ще съм на концерти!После ми се радваха и ме караха да разказвам!
Не обичах математиката и все преписвах домашните от първата си любов,а той ми казваше:Учи,защото Майкъл няма да те обича,ако имаш двойки!...
Толкова се гордеех,че обичам Майкъл!При запознанства,вторият въпрос винаги беше за музика и винаги отсрещния първо за любовта ми към Майкъл научаваше...Покрай мен някои откриваха музиката му,други се пофенчваха тотално!Има ли празник и аз да съм там,не можеше да мине без музиката на Майкъл!Както и без речи в негова защита от моя страна!...
Изпълваше дните и нощите ми-с музика,танци,мисъл,сън...
Мечтаех да тичам с него из Невърленд и да му помагам заедно с децата/и заради тях/ да излекува света!
Най-върховната ми радост бяха нов албум,нова песен,нов клип!Зареждаха ме с огромна емоция и енергия!
Обичахме да викаме духове.В една от спиритичните ни вечери,един дух ни написа:Вярвайте в Майкъл,Исус е жив!...Колко време се чудехме какво значи това?!...
И искам да помня...до 24.06.2009!...

И ад като видех нещо на Майкъл и веднага си го купувах.Помня как седях до радиото Voice of America на вълните на радио Витоша се хващаше сигурно помните и чакапх да пуснат Майкъл от Dangerous и се записваха . Списания ,вестници , значки! Ех какви хубави времана бяха!

Публикувана от: liliyy Jul 2 2009, 02:57 PM

Болката ми идва на приливи и отливи.В един момент приемам действителността,а след това нещо ме грабва за гърлото,болката в сърцето ме пронизва.Не,не е фантазия.Не е преструвка-боли ме.
Не очаквах,че Майкъл означава толкова много за мен.И идея си нямах.
Да,обичах го!!!Мечтаех за него повсички възможни начини.Исках го.
После пораснах.Разбрах,че Майкъл няма да е мой никога.Влюбвах се и разлюбвах.Майкъл присъстваше,но далеч от деня ми.Радвах се на успехите му,болеше ме и му съчуствах за небивалиците ,на който го подлагаха,но толкова.
До 25.06.2009(при нас 26.06.).Усетих,че губя огромна част от себе си.Спомените заприиждаха.Върнах се на всички моменти на еуфория и радост,на плач и безутешност,че не мога да го имам,а искам да го гушкам,целувам,вдишвам.
Изпитах отново възхишението пред неземния му талант,перфекционизъм...
Спомних си за хилядите писма,които съм изписала с негове фенове.За колетите,които получавах и изпращах с негова музика и видеоклипове,филми...
За неуспешния първи път да го видя през 92г.За депресията след това.
За радостта и онава неописуемо чувство да е на 15-20 метра от мен и когато погледне към участъка,в който съм аз да мисля,че гледа мен и в стомаха ми да литват хиляди пеперуди.
За това как говорих с Дория Холи(един от беквокалистите му) в хотела му...Как майка му мина на 4-5 метра от нас...
И още спомени,спомени...Целият ми съзнателен живот.
Сега понякога не мога да си поема въздух.БОЛИ!!!
И,знам,няма да отмине никога.
Отиде си най-прекрасния,най-чистия и най-благородния човек в живота ми.

Публикувана от: kimjackson Jul 2 2009, 05:58 PM

И аз все се бъркам в коя година ходих с Вейгъри М и в коя със Змейкова...А тази Марияна от Змейкова ли беше?...Едната откачи с мен в Истанбул първата година,втората ми продаде билета в Будапеща...По физиономия помня много от феновете и се чудя кои от тях са се променили така,че да не ги позная вече...Майкъл и музиката му не ме напуснаха в най-хубавите и най-тежките ми моменти!Беше си с мен дори във времената,в които не можех всеки ден да го слушам/близо 2 години,които проклинам/ или го правех тайно...Не ден,два.Съзнателната част от живота ми,всеки миг от него са белязани от Майк и...ще продължава да го бележи по нов начин...

Публикувана от: damita Jul 3 2009, 02:25 AM

Събрах сили да пиша в тази тема...

Майкъл...

Спомням си как чух името му за пръв път, когато бях на 6 и някой беше донесъл на видеокасета, преплувала океана, клипа на Трилър. Не ми дадоха да го гледам, но няма да забравя как на въпроса кой е Майкъл Джаксън получих отговор: "Най-известният певец в Америка."

Спомням си как най-добрата ми приятелка искаше да ме заведе на прожекция на "Лунен пътешественик", а аз се дърпах. Бях на 9. Накрая ми обеща, че ще спестим 50ст. от цената на билета, защото майка й имаше връзки в киносалона и аз се навих. После тези 50ст. бяха част от двата лева, които дадох за първия си плакат на Майкъл, защото...

Спомням си как седях в препълнената зала и не можех да повярвам какво виждах на екрана. Отлично си спомням как час и половина по-късно исках да знам повече за този магьосник, как помолих приятелката ми да запише на една стара оранжева касетка всичко, което имаше: няколко песни от Thriller и Bad. Как записът беше толкова лош, че звучеше сякаш някой е натиснал бутона Rec от съседната стая, но как въпреки това не спирах да слушам...

Спомням си как стената ми беше окичена с плакати на хора, които не знаех кои са и каква музика правят, но малко по-малко всеки един такъв беше заменян с образ на Майкъл. Спомням си как купувах плакатите от единственото място, където можеха да се намерят: стрелбищата. Помня как един ден дадох много пари за една рядка черно-бяла снимка и как след това целият фенклуб се стоварихме пред някаква печатарска агенция, за да се изкарват копия.

Спомням си, че фенклубът наброяваше толкова хора, че не можехме да се поберем всички заедно в репетиционната зала на Младежкия дом във Варна. Сбирките се случваха в два различни дни.

И аз си спомням "Ало, Майкъл", където не можах да отида, но откъдето все още си пазя един голям нарисуван плакат. Помня, че ми разказваха как не са могли да се обадят на Майкъл, но имало много двойници, негова музика и много материали. Истински Майкъл фест. Помня, че Спортна зала беше пълна.

Спомням си как пожелах да танцувам като него и започнах да го правя всеки ден. Как танцувах на Smooth Criminal по спомени от хореографията, която бях гледала веднъж-дваж на кино. Помня, че майка ми имаше бяла шапка, която приличаше на бомбе и аз я носех. Помня лепенките. На показалеца, безимения и кутрето. Всички ги имаха. Значките... Спирахме се по улиците, за да се разглеждаме.

НИКОГА НЯМА ДА ЗАБРАВЯ 25-ти декември, 1992г., когато тъкмо попреминала, Майкълската мания ме споходи с нова, страховита сила. Спомням си как стояхме в Коледната вечер и гледахме първа програма. Тогава имаше само две + руска в петък... Помня как майка ми превключи на втора програма и там вървеше концертът от Букурещ. Всички се загледахме. Аз бях с лилава диадема. Спомням си как баща ми каза, "Еха, как се движи...", докато Майкъл танцуваше на Billie Jean. Почти не помня как след края на концерта преминах голямото разстояние до моята стая, но помня как изрових всички значки, снимки и материали с Майкъл, които пазех.

Спомням си тетрадките с текстове. Пълни с толкова много грешки... Помня, че исках да знам какво пее Майкъл и започнах да уча английски е зик.

Спомням си как започнах да шия пайети върху бяла ръкавица. Помня колко плаках, когато блясъкът им изчезна, след като я изпрахме. Помня колко щастлива бях като си купих бомбе. Носех го на училище и не помня да ми е пукало, че може да изглежда странно.

Спомням си как отидох на пазара и попитах дали продават концерта на Майкъл в Букурещ. Помня, че струваше 45лв. Не мога да си спомня точно колко пъти съм гледала този запис, защото са ужасно много. Спомням си как в момента, в който свършваше, превъртах касетката и го пусках отначало.

Спомням си, че в класа ми имаше още две фенки. Помня как аз исках да бъда бомбето на Майкъл, едната от тях - колана му, а другата - ръкавицата. Спомням си, че се събирахме вкъщи да гледаме концерта. Това беше единствената касета, която имах. Помня как плачехме на Heal the World. Спомням си, че учителката ми по английски език не харесваше Майкъл, но беше закачила текста й в стаята.

Спомням си как блъснах едно гаменче, което беше нарекло Майкъл лайно. Спомням си, че му викаха Мачкан Чесън. Но помня точно в коя стая, точно на кой чин някой беше издълбал с разкривен почерк "МакАл ДжексАн" с любов...


Ако продължа ще се разплача. Като събера нови сили ще продължа. Спомените са безкрайно много. 20 години от живота ми са белязани от този човек!

Публикувана от: LOCKY Jul 3 2009, 02:42 AM

Много е хубаво... и искрено... и толкова, толкова познато rolleyes.gif

Публикувана от: kimjackson Jul 3 2009, 05:59 AM

Дамчи! heart.gif

Подсети ме как и аз заради Майкъл започнах да уча английски.Първо самостоятелно с разни речници.През 1991 започнах 3 месечен курс.На един от първите уроци учителката написа на дъската:Bad и аз,ухилена,на висок глас заявих:Лоооош!Тя се обърна развеселена към мен и ме попита защо изобщо ходя там!...
Вие сте искали да бъдете бомбето или колана или...А ние с Антония и Мариян/те двамата са ми навсякъде в Майкълските спомени/ се бяхме разпределили така:той е Майкъл,аз съм Джанет,тя е ЛаТоя!...
Не помня това дали съм го казвала...В ЦУМ сме с майка ми,някакъв си магазин.Пуснато МТВ.Но без звук и се чува друга музика.Виждам на екрана лъвовете от Black or white и писвам:Майкъъъл!Продавачката ме поглежда много учудено и пита:Къде го видя този Майкъл,бе?!
Като работех във Варна,на един голям открит пазар/щанд за парфюмерия/,често минавах покрай сергия с касетки.Не пропусках да проверя всеки ден какво има.При поредната проверка видях Anthology,заприказвах се с продавача.Не знам как и защо ми хрумна,но го излъгах,че съм се срещала с Майкъл,имам снимка и автограф с него,но са ми в Бяла!Той се хвана и...ми подари касетката!...

Толкова ми е хубаво да си спомням,някак ме успокоява!

Публикувана от: marchello Jul 3 2009, 06:30 PM


Публикувана от: kimjackson Jul 3 2009, 06:49 PM

Препрочитайки темата си мисля,че ми се иска да си събера снимковите спомени за Майкъл и феновете.От 29.08 в Дупница,със софиянци от Почистете София май беше акцията,и ако имаме от рождения му ден 1992,от Истанбулите...За Будапеща и Букурещ не съм сигурна дали се снимахме.Помощ?!

Публикувана от: lya Jul 3 2009, 08:11 PM

Ким, това го снимах с апаратчето ....
Ако ми напишеш адрес ще ти извадя снимките директно от лентата....


Публикувана от: kimjackson Jul 3 2009, 08:18 PM

QUOTE(lya @ Jul 3 2009, 08:11 PM) *
Ким, това го снимах с апаратчето ....
Ако ми напишеш адрес ще ти извадя снимките директно от лентата....



Олеле!!!Една от снимките,които най-ясно помня!Ради ме е гушнала!И ти си до мен! heart.gif Даа,ще ти дам адрес,искам ги!!!Мерси,мноооого!!! heart.gif

Публикувана от: Ивайло Jul 3 2009, 08:20 PM

Oт Букурещ имахме. В Радитата са.

Публикувана от: kimjackson Jul 3 2009, 08:24 PM

QUOTE(Ивайло @ Jul 3 2009, 08:20 PM) *
Oт Букурещ имахме. В Радитата са.


Значи тия дни като звънна на Ради,ще я питам,мерси!

Публикувана от: damita Jul 4 2009, 02:06 AM

Докато снощи опитвах да нахвърля част от спомените си осъзнах, че всъщност целият ми съзнателен живот е един гигантски спомен с Майкъл. Боли ме, че от този момент нататък спомените ще секнат, но се надявам, че с ваша помощ винаги ще има за какво да се говори...


Спомням си как режех статии от вестници и списания и ги лепях в тетрадки. Разбира се, че още ги пазя. Спомням си първата ми папка със "странички" предимно от сп. Браво. Помня как съм обикаляла цяла Варна в търсене на едно списание за Майкъл, което май беше дошло в една единствена бройка в града. Помня първия си брой на Black&White, първия си оригинален диск, първия си сингъл, който ми донесоха от Виена.

Спомням си, че имах любим плакат, който висеше над леглото ми и който целувах всяка нощ преди да заспя.

Спомням си датата 26-ти март, 1994, когато щеше да се състои конкурсът "Двойникът", в който исках да участвам и как си сглобих облеклото от новото си бомбе, старата си ръкавица, обувките на една приятелка, сакото на майка ми... Помня как една моя съученичка помъкна децата от нейния блок, за да участват в Heal the World, с която ми завършваше "съчетанието". Помня как Спортна зала беше пълна с фенове на Майкъл и как крещяха и аплодираха не само мен, но и останалите четирима, който също танцуваха като него. Помня безбройните автографи, които раздадох и зюмбюлчето, което получих от едно дете. Розово. Помня, че спечелих награда за физическа прилика и много се смях. Помня, че бях щастлива.

Спомням си първия 29-ти август, който празнувах и как се запознах с останалите фенове на този ден. Помня, че отидохме в детски дом и зарадвахме с подаръци дечицата. Помня, че от онзи ден нататък всяка неделя се срещахме на пейките в градинката на Севастопол. Помня как се подготвяхме за следващия 29-ти и как след месеци репетиции осъществихме най-смелия проект, реализиран в летния ни театър. Имаше фенове от цяла България.

Помня, че първата ми голяма любов беше фен на Майкъл и ужасно ми напомняше на него.

Спомням си колко много исках да отида на концерта в Истанбул, но не ме пуснаха. Помня отлично, че за сметка на това ме заведоха на екскурзия там само седмица-две преди това и за компенсация ми купиха две тениски с Майкъл. Помня, че докато пътувахме нататък в автобуса пуснаха клипа на Black or White. Да, дори такива несъществени неща са ми в главата.

Спомням си как попивах разказите на всички за преживяното на концерта. Помня как закснях за една среща на фенклуба и пропуснах да се запозная с момичето, което се беше качило на сцената. Помня колко ме беше яд след това.

Спомням си обявата ми в сп. Popcorn, че искам да се запозная с фенове на Майкъл. Помня как получавах по 10 писма на ден... Помня как се срещнах с много от феновете, с които си пишех. Помня как си разменяхме всякакви материали, включително и ксеро копия на редки снимки, които бяха с потресаващо качество. Помня, че въпреки това си ги лепях по стените.

Помня интервюто с Опра по нашата телевизия и как майка ми спря пералнята и седна да гледа с мен. Спомням си как след това разказваше на приятелите си повече от мен, че е прекрасен човек. Помня, че тези приятели винаги искаха да им танцув ам като Майкъл, когато идваха на гости.

Спомням си, че скоро имах цели 3 видеокасети. Първата с концерта в Букурещ, втората с интервюто с Опра и изпълнението от Супербоул и третата - с "Лунен пътешественик". Помня как дадох третата на една фенка да си я запише и тя никога не ми я върна. Няма да забравя как обикалях целия квартал, в който знаех, че живее и чуках от врата на врата с надеждата, че някой ще знае коя е и къде точно живее. Знаех само първото й име.

Спомням си как в-к "Кой си ти" имаше класация за това какъв плакат да има в следващия брой. Помня как над класацията, в която нямаше Майкъл пишеше "Майкълистчета, вашият любимец е над всякакви класации, така че можете да сте сигурни, че ще има негови плакати". Помня как същият вестник направи в-к "Джако" и как освен, че бях абонирана, си купувах още поне едно копие.

Помня, че си записах биографичния филм за семейство Джаксън от руската телевизия и го научих наизуст. На руски.

to be continued...

Публикувана от: Ивайло Jul 4 2009, 10:20 PM

QUOTE(damita @ Jul 4 2009, 01:06 AM) *
Докато снощи опитвах да нахвърля част от спомените си осъзнах, че всъщност целият ми съзнателен живот е един гигантски спомен с Майкъл. Боли ме, че от този момент нататък спомените ще секнат, но се надявам, че с ваша помощ винаги ще има за какво да се говори...


Спомням си как режех статии от вестници и списания и ги лепях в тетрадки. Разбира се, че още ги пазя. Спомням си първата ми папка със "странички" предимно от сп. Браво. Помня как съм обикаляла цяла Варна в търсене на едно списание за Майкъл, което май беше дошло в една единствена бройка в града. Помня първия си брой на Black&White, първия си оригинален диск, първия си сингъл, който ми донесоха от Виена.

Спомням си, че имах любим плакат, който висеше над леглото ми и който целувах всяка нощ преди да заспя.

Спомням си датата 26-ти март, 1994, когато щеше да се състои конкурсът "Двойникът", в който исках да участвам и как си сглобих облеклото от новото си бомбе, старата си ръкавица, обувките на една приятелка, сакото на майка ми... Помня как една моя съученичка помъкна децата от нейния блок, за да участват в Heal the World, с която ми завършваше "съчетанието". Помня как Спортна зала беше пълна с фенове на Майкъл и как крещяха и аплодираха не само мен, но и останалите четирима, който също танцуваха като него. Помня безбройните автографи, които раздадох и зюмбюлчето, което получих от едно дете. Розово. Помня, че спечелих награда за физическа прилика и много се смях. Помня, че бях щастлива.

Спомням си първия 29-ти август, който празнувах и как се запознах с останалите фенове на този ден. Помня, че отидохме в детски дом и зарадвахме с подаръци дечицата. Помня, че от онзи ден нататък всяка неделя се срещахме на пейките в градинката на Севастопол. Помня как се подготвяхме за следващия 29-ти и как след месеци репетиции осъществихме най-смелия проект, реализиран в летния ни театър. Имаше фенове от цяла България.

Помня, че първата ми голяма любов беше фен на Майкъл и ужасно ми напомняше на него.

Спомням си колко много исках да отида на концерта в Истанбул, но не ме пуснаха. Помня отлично, че за сметка на това ме заведоха на екскурзия там само седмица-две преди това и за компенсация ми купиха две тениски с Майкъл. Помня, че докато пътувахме нататък в автобуса пуснаха клипа на Black or White. Да, дори такива несъществени неща са ми в главата.

Спомням си как попивах разказите на всички за преживяното на концерта. Помня как закснях за една среща на фенклуба и пропуснах да се запозная с момичето, което се беше качило на сцената. Помня колко ме беше яд след това.

Спомням си обявата ми в сп. Popcorn, че искам да се запозная с фенове на Майкъл. Помня как получавах по 10 писма на ден... Помня как се срещнах с много от феновете, с които си пишех. Помня как си разменяхме всякакви материали, включително и ксеро копия на редки снимки, които бяха с потресаващо качество. Помня, че въпреки това си ги лепях по стените.

Помня интервюто с Опра по нашата телевизия и как майка ми спря пералнята и седна да гледа с мен. Спомням си как след това разказваше на приятелите си повече от мен, че е прекрасен човек. Помня, че тези приятели винаги искаха да им танцувам като Майкъл, когато идваха на гости.

Спомням си, че скоро имах цели 3 видеокасети. Първата с концерта в Букурещ, втората с интервюто с Опра и изпълнението от Супербоул и третата - с "Лунен пътешественик". Помня как дадох третата на една фенка да си я запише и тя никога не ми я върна. Няма да забравя как обикалях целия квартал, в който знаех, че живее и чуках от врата на врата с надеждата, че някой ще знае коя е и къде точно живее. Знаех само първото й име.

Спомням си как в-к "Кой си ти" имаше класация за това какъв плакат да има в следващия брой. Помня как над класацията, в която нямаше Майкъл пишеше "Майкълистчета, вашият любимец е над всякакви класации, така че можете да сте сигурни, че ще има негови плакати". Помня как същият вестник направи в-к "Джако" и как освен, че бях абонирана, си купувах още поне едно копие.

Помня, че си записах биографичния филм за семейство Джаксън от руската телевизия и го научих наизуст. На руски.

to be continued...


Развълнува ме...

Публикувана от: kiara Jul 6 2009, 09:18 PM

Здравейте на всички
Толкова се радвам, че ви открих. Нямате представа колко много ме зарадва точно тази тема. Разбрах, че феновете на Майкъл са такива до край. Винаги съм се питала какво ли стана с всички тези фенове от Истанбул 92-93, дали все още го слушат, харесват, дали изобщо си спомнят за преживяното от нас...
Единствено съжелявам, че не ви намерих по-рано. sad.gif

Публикувана от: damita Jul 7 2009, 12:05 AM

Радвам се, че ни откри. Разкажи твоите спомени с Майкъл. Чрез тях ще опознаем теб...

Публикувана от: mj_big_fen Jul 7 2009, 12:11 AM

QUOTE(kiara @ Jul 6 2009, 10:18 PM) *
Здравейте на всички
Толкова се радвам, че ви открих. Нямате представа колко много ме зарадва точно тази тема. Разбрах, че феновете на Майкъл са такива до край. Винаги съм се питала какво ли стана с всички тези фенове от Истанбул 92-93, дали все още го слушат, харесват, дали изобщо си спомнят за преживяното от нас...
Единствено съжелявам, че не ви намерих по-рано. sad.gif

Като нас фенове на Майкъл няма други.
А ти не не притеснявай,че си ни открила сега.Радваме се,че ни намери. smile.gif

Публикувана от: kimjackson Jul 7 2009, 05:42 AM

QUOTE(kiara @ Jul 6 2009, 09:18 PM) *
Здравейте на всички
Толкова се радвам, че ви открих. Нямате представа колко много ме зарадва точно тази тема. Разбрах, че феновете на Майкъл са такива до край. Винаги съм се питала какво ли стана с всички тези фенове от Истанбул 92-93, дали все още го слушат, харесват, дали изобщо си спомнят за преживяното от нас...
Единствено съжелявам, че не ви намерих по-рано. sad.gif


Здравей.
Помним и още как!Забравя ли се такова нещо!...

А твоите спомени от там и въобще за Майкъл?

Публикувана от: SCARY Jul 7 2009, 12:35 PM

QUOTE(kiara @ Jul 6 2009, 10:18 PM) *
Здравейте на всички
Толкова се радвам, че ви открих. Нямате представа колко много ме зарадва точно тази тема. Разбрах, че феновете на Майкъл са такива до край. Винаги съм се питала какво ли стана с всички тези фенове от Истанбул 92-93, дали все още го слушат, харесват, дали изобщо си спомнят за преживяното от нас...
Единствено съжелявам, че не ви намерих по-рано. sad.gif


НИЕ ВИНАГИ СМЕ ТУК ... ДОБРЕ ДОШЛА ...

ФЕНОВЕТЕ ОТ ИСТАНБУЛ 92-93 - СА ТУК А СА МНОГО ЛУДИ ... smile.gif АЗ МАЛКО ПОВЕЧКО wink.gif

ПОЖЕЛАВАМ ТИ - / АКО МОМЕНТА Е ПОДХОДЯЩ ДА КАЖА / - ПРИЯТНИ ЕМОЦИИ ТУК ...НАЙ ГОЛЯМАТА ИСКРА, КОЯТО ПРАВЕШЕ ОГЪНЯ Я НЯМА sad.gif sad.gif , НО НИЕ СМЕ ТУК - МАЛКИТЕ ТЛЕЕЩИ ВЪГЛЕНЧЕТА И ЩЕ ПОДДЪРЖАМЕ ТОЗИ ОГЪН ...

Публикувана от: mj_big_fen Jul 7 2009, 12:38 PM

Точно така и заради тази искра,ние няма да оставим огъня да изгасне никога.

Публикувана от: SCARY Jul 7 2009, 12:55 PM

QUOTE(mj_big_fen @ Jul 7 2009, 01:38 PM) *
Точно така и заради тази искра,ние няма да оставим огъня да изгасне никога.


smile.gif

Публикувана от: Madonna_fan94 Jul 7 2009, 04:00 PM

СПОМНАМ СИ КАТО БЯХ НА 5 ГОДИНКИ,ГЛЕДАХ "ЛУННИЯТ ПЪТЕШЕСТВЕНИК"
И БЯХ УДИВЕНА ОТ ТОВА,КОЕТО ВИДЯХ!

СПОМНЯМ СИ,КОГА ТОЧНО ЧУХ ЕДНА ОТ НЕГОВИТЕ ПЕСНИ ПО РАДИОТО!
И МИСЛЯ,ЧЕ БЕШЕ "BLACK OR WHITE"!
НО ТОГАВА БЯХ МАЛКА И НЕ СЪЗНАВАХ,КОЙ ВСЪЩОСТ Е ТОЙ -
КОЙ Е МАЙКЪЛ ДЖАКСЪН!
ЕДВА СЛЕД ГОДИНИ РАЗБРАХ КОЙ И КОЛКО Е ВАЖЕН ЗА МУЗИКАТА И ЗА ВС НЕГОВИ ФЕНОВЕ!
ЩЕ МИ ЛИПСВА,МАКАР И ОТ СКОРО ДА ГО СЛУШАМ!




"LONG LIVE THE KING"

Публикувана от: damita Jul 9 2009, 01:49 AM

Днешната вечер в сладки приказки за това как е приминавало фенството ни през годините ме вдъхнови да пиша отново тук.

Спомням си първото писмо от Ивайло, в което имаше две думи ("имам" и "искам") и два списъка. Помня, че три години по-късно се видяхме за пръв път на живо след концерта на Майкъл в Букурещ. Помня дългата му коса и думите му, че автобусът ни е тръгнал без нас. Не беше.

Спомням си, че се възхищавах на онези фенове, които можеха да танцуват толкова добре като Майкъл. Помня как няколко момичета бяхме излезли в коридора до една зала, в която репетирахме за шоуто ни, и на хлъзгавата настилка се учехме да правим лунната.

Спомням си усмивката на Емо от Варна, с която ме посрещна, когато се разпознахме по улиците като фенове, заради тениските ни с Майкъл. Спомням си как след това си станахме приятелчета с него и сестра му и всеки път, когато им ходех на гости исках да им разглеждам папката със снимки от периода Bad. Помня една страничка с потен Майкъл, за която се бяхме разбрали, че ако някога решат да си дават колекцията, тя ще е за мен.

Спомням си първия път, когато фенче на Майкъл, с което си пишехме ми дойде на гости. Беше ми адашка от Силистра и никога не успях да се запозная с брат й близнак, който също обичаше Майкъл и имаше страхотно чувство за хумор. Останаха само писмата между нас.

Спомням си една фенка от Плевен. За рождения ми ден баща й беше изработил една дървена плочка с издълбани буквите MJ на нея. Един от най-личните ми подаръци, а дори не съм виждала момичето на живо.

Спомням си как изобщо не се смущавах да излизам с касетофон (на батерии) под ръка и да вървя по улиците с надута музика на Майкъл. Помня как това хич не се нравеше на лелките в автобуса. Помня, че слушах аудио на концерта в Йокохама, когато една такава ми направи забележка. Дори помня номера на автобуса. 22.

Спомням си, че всяко нещо, което можеше да бъде с име носеше това на Майкъл. Вариациите бяха различни. Майк, Майки...

Помня, че не слушах никаква друга музика освен неговата. Помня как колекцията ми от аудио касетки нарастваше постоянно, благодарение на феновете, с които се запознах. Помня и качеството на някои от тях. Не е за помнене. Помня, че с една приятелка фенка направихме уникален подарък за рождения ден на едно момиче. Измислихме си цяла радио програма все едно е специално за нея и се записахме на новичката ми уредба (за която в началото имах цели два диска, един best на Майк и някаква колекция на Марая - първата изпълнителка, пробила крепостта на Джаксън) как я поздравяваме с песни на Майкъл и как цитираме негови мисли и други подобни. Господи, защо не помня къде е тази касетка!

Спомням си, че харесах BoyzIIMen заради Майк. Помня как гледах (и записвах) Световните награди от 93-та, където Майкъл така се радваше на тяхното изпълнение. Помня, че си счупих краката да бързам да запиша End of the Road, като я чух по едно радио. Винаги ще помня точно от кой момент започваше песента. Толкова съм я слушала така орязана.

Спомням си, че си пеех "енигъджабоки" преди да разбера, че в Smooth Criminal Майкъл артикулира моето име.

Спомням си как в първата ми касетка на Dangerous липсваха Gone too Soon и Dangerous, а Keep the Faith не беше цялата. Спомням си, че във втората ми касетка на Dangerous записът на Who Is It прескачаше. Помня, че в третата ми касетка на Dangerous имаше много яка книжка със снимки и си я купих специално за това. Помня, че дадох паричната си награда от "Двойникът" за Dangerous на диск. Най-накрая имах всички песни без дефекти.

Спомням си лицата на децата, болни от диабет, за които танцувах във Фестивалния комплекс.

Току-що си спомних, че имам всичките си изяви като Майкъл, записани с камера. Дори и как танцувам на Will You Be There на рождения ми ден, облечена с рокля...

Спомням си как след последния концерт на училището, на който танцувах (микс от Scream, Billie Jean, TDCAU и Dangerous) заедно със седем момичета в костюми и бомбета, най-големият MJ хейтър, който винаги ми се подиграваше дойде, стисна ми ръката и каза: "Беше най-добрата както винаги". Помня, че осъзнах, че като спечелих уважение към мен, автоматично дойде и уважението към Майкъл. Помня, че бях горда.

Спомням си как за едно участие, за което ни трябваха 7 бомбета и 7 сака, а театърът, откъдето ги наемахме почиваше в този ден, се канехме да питаме чичковци с бомбета по улиците дали не искат да гледат благотворителен концерт същата вечер и да си дарят шапката. Помня, че в крайна сметка претърсихме гардеробите на съседи, роднини и т.н. и накрая се получи. Помня, че това беше последното ми участие на сцена като Майкъл. Помня и датата: 1/12/1997.

Спомням си как съучениците ми малко по малко обикваха Майкъл покрай мен. Помня какво ми пишеха, когато се прощавахме в 11-ти клас, че винаги ще си спомнят за мен, когато слушат негова музика. Разбирам, че ще остана в спомените им завинаги.


Следва продължение...

Публикувана от: LOCKY Jul 9 2009, 02:21 AM

Страхотни спомени, Дамита... чудесни времена са били! friends.gif

Публикувана от: damita Jul 9 2009, 02:25 AM

Бяха чудесни фенски години наистина, а дори не съм стигнала до концертите. Опитвам да следвам някаква хронология и като си помисля за някоя година, се пренасям в онова време. Обещавам, че като се прибера във Варна ще покажа снимки и записи. Сигурна съм, че ще ви накарат да се усмихнете. smile.gif

Публикувана от: kimjackson Jul 9 2009, 05:14 AM

Те и спомените ти ме карат да се усмихвам.Четейки ги се сещам и за толкова мои...

Мисля,че с адашката ти от Силистра и аз съм си писала.С нея и спомените ти за Иво,ме подсети за толкова фенчета!...Как си ходехме на гости-в Дряново,Габрово,Бяла,София...Феновете от Варна,които познавах!Миналото лято в Русе си препрочетох доста от писмата и много се смях.Толкова миличко ми стана за всичките тези хора!С някои си пишехме романи по 40 стр...

Никога няма да забравя как получих първото писмо от Астрид/Валя/ от Разград.Пишеше,че е на гости на баба си в Бяла.И посочваше адрес.Истрелях се веднага у тях.Още с първия разговор усетихме,че това приятелство е завинаги!Сякаш срещах отдавна изгубен любим човек!

Никога няма да забравя първия си телефонен разговор с Иво.Представяше си ме като дива метълка!Е,аз тогава си ходех все с черни дрехи и кубинки...Много му се кефех на материалите на него и не исках да си тръгвам от тях!Колко Майкълски неща сме изгледали и изслушали заедно/и с Коко/,колко много часове разговори имаме!И вторият ми най-велик момент с Майкъл изживях пак с него!Букурещ,13.09.1996!...Колко време съжалявах за плакатите и американската видеокасета,които му продадох,докато събирах пари...Тук,във форума,пак е той виновен да дойда!

Никога няма да забравя как с Милена от Русе бяхме неразделни на концерта в Истанбул 93!

Никога няма да забравя с Марина от София как се обадихме в едно радио предаване и крещяхме като ни пуснаха Heal The World!

Никога няма да забравя как с Антония получавахме купища с писма с талони в защита на Майкъл и ги пращахме в американския фен клуб!Как раздавахме мини плакатчета пак в негова защита в центъра на Русе!Как плакахме и искахме да се качим на най-високата сграда и да не слезем от там,докато не оставят Майкъл на мира/93/!Как работихме за Пепси,за да съберем пари за концерта в Истанбул...

Никога няма да забравя няколкото дни с Ради във Варна и в Дупница/заедно с Лия и другите на 29.08/!Другите ми 29.08-в дискотеката в Търново,в заведението в София с Тома Спространов,с групарите в Русе,купоните на този ден в Бяла,50-я рожден ден на Майкъл в София,в караокето с Brendo,Jacko,valiamj,didka mj,Теди,Павлински!...А как се молехме сестричката на Антония да се роди на 29 август!И се случи!!!

Никога няма да забравя как си купувах новите албуми,трепета,местата,първите любими песни!Dangerous си го взех на 3.12/или 11,тези дни не съм добре с паметта/1991 от фоаето на хотел Дунав в Русе.Няколко бройки,да има и за другите в Бяла.Първата ми любима песен от него беше Keep The Faith.После на ред бяха Heal The World,Who Is It.На Who Is It се разстапях от кеф,докато й разучавах текста.Сливането на гласа му с музиката ми се струваха/и все още/ божествени!History-бях си отишла за няколко дена в Бяла/живеех във Варна тогава/.Един следобяд седнала спокойно на заведение,връхлита Мариян и ми крещи,че в Русе са пуснали албума!На другата сутрин с майка ми бяхме там,чакахме да отворят магазинчето на Унисон и продавача ме попита:За Майкъл ли чакаш?...Защото тези дни не се купувало друго!Чух го до You Are Not Alone в автобуса/както бях сънувала седмици преди това!/!После плаках като малко дете на С узито!За Блъда бях във Варна.Не помня с точност,но май пак от Унисон си го взех.Помня,обаче как въртях непрестанно Morphine и цялото общежитие беше луднало по нея!Invincible!Албума излезе малко след смъртта на Мариян!Живеех вече в Русе.Няколко дена се инатих и не отивах да си го купя,беше ме страх!С право!И сега се виждам седнала на леглото,срещу касетофона и...плачеща!До края на албума вече бях изтощена от емоции и рев!Половината песни сякаш бяха писани за мен и моето приятелче!Почувствах Майкъл по-близък от всякога!Превърна се в най-личният ми албум!От две седмици насам пак ме е страх да си го пусна!...

Никога няма да забравя как с Ралица, на лагера в Шабла,обичахме да прескачаме вълните в морето и да си пеем.Най-често Give In To Me и Dirty Diana!Ха,а на втората момчетата ми пееха:Дърти Боряна,иес!...

Никога няма да забравя метълите в Русе,хипарите във Варна.Как уважаваха и слушаха Майкъл заедно с нас.Свиреха ни го на китари,лепяха си плакатите му на вратите/макар и на баните/...

Май много неща никога няма да ги забравя...




Публикувана от: SCARY Jul 9 2009, 08:25 AM

QUOTE(damita @ Jul 9 2009, 02:49 AM) *
Днешната вечер в сладки приказки...


ЧУВСТВАМ СЕ ПРЕКРАСНО ... smile.gif



Публикувана от: Ивайло Jul 11 2009, 08:01 PM

Oх, аз ако почна да пиша...не знам...

Публикувана от: kimjackson Jul 11 2009, 08:17 PM

Ами,почни де! smile.gif

Публикувана от: mj_big_fen Jul 12 2009, 09:11 PM

Тези спомени не са мой,но до преди малко един фен,който в последните години не беше чак до там фен потъвайки в спомени съжаляваше,че е вярвал на таблоидите.
Спомняше си как извикал брат ми за да може да закачи 4 плаката на тавана,тъй като в стаята му нямало повече място от останалите 60.И редовно му запазвали всички броеве с Майкъл заради плакатите.
Спомяше си,че полагал големи усилия да танцува като него,до колкото разбрах с успех и започнали да му казват Майкъл.Бил най-големият му фен в града.
Спомяше си първият път когато гледал Лунен пътешественик
Търсел дрехи,шапки че и обувки които поне малко да приличат като тези на Майкъл.
Опитвал се дори и да пее,като него.Но естествено несполучливо имайки предвид факта,че вместо beat it чувал пилеее пилеее.. hihi.jpg Не е знаел текстовете
И още други..но после се отказвал от всичко това и започна да говори на всички как носа му падал,че слага лепенки на пръстите защото не искал да се цапа,че имал нос който като го постави щракал и т.н

Публикувана от: LOCKY Jul 12 2009, 10:22 PM

Никога не съм харесвал феновете на лунната походка, плакатите, кичурите пред лицето, едната ръкавица, навеждането в Smooth Crimrnal и изобщо феновете на манията... От тях не остана почти никой с днешна дата. Беше много куул в края на 80-те да си фен на Майкъл, щото това ти даваше някаква идентичност и така всеки "никой" можеше да стане всъщност "някой", но огромна част от тези "фенове" така и никога не почувстваха истински Майкъл Джаксън... нито музиката му, нито посланията му, нито нещата, в които вярваше той.
Сега изведнъж всички "фенове на истерията" се присетиха че са му били фенове, и с умиление започнаха да си припомнят младостта, ама ще трябва да ги разочаровам... били са фенове само на себе си и желанието си да са куул и да ги забелязват... Не ги съдя, просто са ми смешни и жалки.
Аз никога не съм бил "най-големият му фен в града", но също така и никога не заговорих за "носа му, който щрака"... Истински уважавам, тези дето са като мен... останалите... какво ме е грижа сега за спомените и истериите им, това ще им остане. Те нямат Майкъл!

Публикувана от: Kathie Jul 12 2009, 10:26 PM

QUOTE(LOCKY @ Jul 12 2009, 11:22 PM) *
Никога не съм харесвал феновете на лунната походка, плакатите, кичурите пред лицето, едната ръкавица, навеждането в Smooth Crimrnal и изобщо феновете на манията... От тях не остана почти никой с днешна дата. Беше много куул в края на 80-те да си фен на Майкъл, щото това ти даваше някаква идентичност и така всеки "никой" можеше да стане всъщност "някой", но огромна част от тези "фенове" така и никога не почувстваха истински Майкъл Джаксън... нито музиката му, нито посланията му, нито нещата, в които вярваше той.
Сега изведнъж всички "фенове на истерията" се присетиха че са му били фенове, и с умиление започнаха да си припомнят младостта, ама ще трябва да ги разочаровам... били са фенове само на себе си и желанието си да са куул и да ги забелязват... Не ги съдя, просто са ми смешни и жалки.
Аз никога не съм бил "най-големият му фен в града", но също така и никога не заговорих за "носа му, който щрака"... Истински уважавам, тези дето са като мен... останалите... какво ме е грижа сега за спомените и истериите им, това ще им остане. Те нямат Майкъл!

Толкова си прав! Абсолютно съм съгласна с теб...няма какво повече да се добави.

Публикувана от: damita Jul 12 2009, 10:29 PM

Слава богу, че не всички попадаме под общ знаменател, Локи. Защото аз бях фен и на лунната походка, и на бялата ръкавица, и на кичура пред лицето. Никога не съм се наричала най-голямата фенка, но знам, че Майкъл е бил в сърцето ми през всичките тези години с или без кичур...

Публикувана от: suffer_well Jul 12 2009, 10:29 PM

Хаха, има нещо такова. Малко тъпо сравнение, но днес също има разни "емота", "фешъни", "хаусъри" и други, които се обличат по тея стилове, но всъщност нищичко не знаят за тях.
Само, че манията Майкъл е била съсредоточена само в него, което е супер. Примерно едни емота нямат определен човек, който да следват.

Публикувана от: Ивайло Jul 12 2009, 10:31 PM

E, да... но това е защото АЗ съм най-големия фен. Отивам да си сложа кичура и ръкавицата. wink.gif

Публикувана от: Ивайло Jul 12 2009, 10:32 PM

QUOTE(suffer_well @ Jul 12 2009, 09:29 PM) *
Хаха, има нещо такова. Малко тъпо сравнение, но днес също има разни "емота", "фешъни", "хаусъри" и други, които се обличат по тея стилове, но всъщност нищичко не знаят за тях.
Само, че манията Майкъл е била съсредоточена само в него, което е супер. Примерно едни емота нямат определен човек, който да следват.

Винаги съм си мислел, че емотата следват иконата от скайпа... wink.gif

Публикувана от: suffer_well Jul 12 2009, 10:32 PM

Пробвай и антигравитацията от Смуут криминал. Ама си сложи каска

Публикувана от: Ивайло Jul 12 2009, 10:34 PM

Що? Грозен ли ти се струвам, та искаш да си разбия муцуната...белким се пооправя? smile.gif

Публикувана от: suffer_well Jul 12 2009, 10:37 PM

Няма да се разбиеш, той кичура ще те опази
Аз мога да се завъртя два пъти по 360 градуса. На лед мога и повече...a ако ме духа и вятър ехееее upsidedown.gif

Публикувана от: Ивайло Jul 12 2009, 10:39 PM

Но ... нека не предизвикваме дъртата метла сега... Ще си ги мерим на друго място. wink.gif

Публикувана от: LOCKY Jul 12 2009, 10:43 PM

За Дамита и Ивайло аз много добре си знам какви фенове са и през ум не ми минава да ги числя към "феновете на истерията"... Факта, че още са тук и говорят за него, че когато за първи път потърсих живи фенове на Майкъл Джаксън в интернет, попаднах точно на тях двамата, че откакто ги познавам, Майкъл ги вълнува точно толкова, колкото ги е вълнувал едно време, говори много. smile.gif
Мисълта ми беше за онези, които не знаеха за излизането на Invincible например, и когато им казвах за това, ме питаха "Ама той още ли е жив?", въпреки че години преди това се кълняха, как той е най-важния човек в живота им и се кичеха със значки и Майкълски прозвища... Ето за тези "фенове" говоря.

Публикувана от: damita Jul 12 2009, 10:54 PM

smile.gif Разбирам те...
Пишех си с една фенка, която навсякъде обясняваше как е най-голямата почитателка на Майкъл, непрестанно правеше някакви неуспешни снимкови колажи, на които се наместваше до него и куп други неща, заради които бях сигурна, че скоро ще спре да се вълнува от него. Така и стана.
След 25-ти срещам много хора, които ми казват, че когато са чули новината, първо са се сетили за мен. Някои ме потърсиха, за да се уверят, че съм добре. Знам, че всеки един от тях е бил сигурен, че моята любов към Майкъл не е намаляла през годините.

Публикувана от: kimjackson Jul 13 2009, 06:40 AM

Вярно,бяхме много,наистина много!Само в нашата Бяла клубът беше от 30 човека!За много от тях сега Майкъл е хубав спомен от детството...А аз имам способността да усещам феновете,които остават!Не съм се излъгала за нито един до сега!В момента се сещам нещо конкретно.С Иво и Коко се намирахме на гарата в Дряново.Май ме изпращаха.Говорехме си за бъдещите концерти/1996/.Тогава,наблюдавайки и слушайки вечните бъзици на Ивчо си помислих,че това е едно от най-искрените Майкълчета,които съм срещала!Вчера,прибирайки се от работа си мислех за това,че около 90% от приятелите ми обичат Майкъл!Най-ценните ми хора!Майкъл ми е създал второ семейство!Както казваше Мариян-Само добър човек може да е фен на Майкъл!Съгласна съм напълно,аз имам най-добрите приятели на света!Това е късметът на живота ми! wub.gif

Като си бях в Бяла миналото лято ми направи впечатление как ме питат хората:Какво става с твоя Майкъл?Ще има ли нещо ново?...Никой не ме попита дали още съм луда по него!...Учудих се на реакцията им.В началото не се замислих колко време ще продължи това.Не съм го чувствала като временно явление,но не съм се и замисляла дали ще го има в живота ми като порасна.Май се е подразбирало. biggrin.gif

Публикувана от: valiamj Jul 13 2009, 07:48 AM

И в София си имахме клуб на Майкъл.Помня,че се събирахме събота и неделя.Носехме видео касети тогава и ги гледахме!Хубави времена бяха!

Публикувана от: damita Jul 25 2009, 02:07 AM

Досега не смеех да ви покажа това, защото никога не съм смятала, че съм достатъчно добра, но това няма значение, защото го правех с любов. И макар че имитацията на Джанет ми се е отдавала повече, чисто и просто, защото съм жена, нищо и никога не съм правила с по-голяма любов от това да танцувам като Майкъл! Спомням си последния път, когато участвахме на концерта на училището ни, когато бях на 17...



Извинявам се за качеството. Камерата ни се беше развалила и снимаше с черна лента отляво. Колко странно е това в настоящия момент...

Публикувана от: damita Jul 25 2009, 02:20 AM

А това е част от най-любимата ми подредба на плакати вкъщи. Беше и последната...


Публикувана от: LOCKY Jul 25 2009, 02:40 AM

QUOTE(damita @ Jul 25 2009, 03:07 AM) *
Досега не смеех да ви покажа това, защото никога не съм смятала, че съм достатъчно добра, но това няма значение, защото го правех с любов. И макар че имитацията на Джанет ми се е отдавала повече, чисто и просто, защото съм жена, нищо и никога не съм правила с по-голяма любов от това да танцувам като Майкъл! Спомням си последния път, когато участвахме на концерта на училището ни, когато бях на 17...


Ама как да не си добра... ти си страхотна направо ohmy.gif ... Предала си целия хъс, цялата енергия и всичката агресия... Просто невероятно си се справила, то и по реакцията на хората беше видно. mjcrossed.jpg ... Ох, благодаря ти за това видео... аз ли съм прекалено емоционален тия дни не знам, но ми се доплака... Всичките тези любими песни и любими хореографии. Просто нямам думи! Идея нямах, че си танцувала по тоя начин. На места си просто едно към едно с него. thumbsup_anim.gif ... Давай още такива клипчета, ако имаш... и който друг има подобни, да ги дава насам. thumbsup_anim.gif

Публикувана от: Salida Jul 25 2009, 09:17 AM

QUOTE(damita @ Jul 25 2009, 03:07 AM) *
Досега не смеех да ви покажа това, защото никога не съм смятала, че съм достатъчно добра, но това няма значение, защото го правех с любов. И макар че имитацията на Джанет ми се е отдавала повече, чисто и просто, защото съм жена, нищо и никога не съм правила с по-голяма любов от това да танцувам като Майкъл! Спомням си последния път, когато участвахме на концерта на училището ни, когато бях на 17...



Извинявам се за качеството. Камерата ни се беше развалила и снимаше с черна лента отляво. Колко странно е това в настоящия момент...

УАУ!!!!!!!!!!!!!!!! Страхотна си! Определено имаш голям талант!
Нали знаете как Мадона или Майкъл като танцуват с други танцьори, без значение как са облечени, как усещаш коя е звездата. Самото присъствие е различно. Е, Ани и ти го имаш това! Браво!

Публикувана от: eva_MJ_the biggest fen Jul 25 2009, 09:42 AM

Ани, СУПЕР СИ!

Публикувана от: Kathie Jul 25 2009, 09:56 AM

QUOTE(damita @ Jul 25 2009, 03:07 AM) *
Досега не смеех да ви покажа това, защото никога не съм смятала, че съм достатъчно добра, но това няма значение, защото го правех с любов. И макар че имитацията на Джанет ми се е отдавала повече, чисто и просто, защото съм жена, нищо и никога не съм правила с по-голяма любов от това да танцувам като Майкъл! Спомням си последния път, когато участвахме на концерта на училището ни, когато бях на 17...



Извинявам се за качеството. Камерата ни се беше развалила и снимаше с черна лента отляво. Колко странно е това в настоящия момент...

Dami разплака ме - много, много е красиво! Невероятна си - личи си че си вложила много усилия и любов.

Публикувана от: damita Jul 25 2009, 11:04 AM

Много ви благодаря за тези думи. Или аз съм прекалено критична към себе си, или вие сте прекалено мили. smile.gif Това са едни от най-хубавите ми спомени, свързани с Майкъл, защото целият процес до постигането на крайния резултат беше една безкрайна забава. Помня как учех хореографията с дистанционно в ръка пред видеото, в почивките как шиех костюмите (обшивах с пайети де, да не помислите друго, хехе) и когато знаех всичко, започваше обучаването на съученичките ми. Всички тези момичета са мои съученички, които харесваха Майкъл, но никога не са били фенки. Нито една от тях не се беше занимавала с танци. Всичко, което правихме беше напълно аматьорско, но както вече споменахме няколко пъти, с много любов. smile.gif

Публикувана от: marchello Jul 25 2009, 11:08 AM

колко сте яки ... браво!

Публикувана от: kimjackson Jul 25 2009, 06:42 PM

Не знам аматьорско ли е,но танцувате/особено ти/ страхотно и любовта и хъса си личат и през камерата! tumbsupm.jpg Помня те и на живо като танцуваше и знам как съм ти се радвала...Много добре ти се отдват танците,наистина!Докато те гледах/дори си смъках клипчето/ се опитах да си предствя точно моментите на репетиции пред видеото,с Майкъл. smile.gif

Публикувана от: R-2 Jul 25 2009, 07:31 PM

Ани, страхотни сте, особено ти! Разплака ме! Личи си, че си вложила много усилия и любов! wub.gif

Публикувана от: damita Jul 25 2009, 11:04 PM

Благодаря ви още веднъж! Ако надвия срама си, мога да ви покажа какво беше в началото... Първото ми излизане на сцена като Майкъл, когато бях едва на 14. Съзнавам, че е смешно, но вероятно по някакъв начин и сладко в същото време. smile.gif

Публикувана от: tedkata Jul 26 2009, 12:32 AM

Страхотно е Ани!!! tumbsupm.jpg Танцуваш супер!!! Сигурно защото е с огромно желание!!! Давай още такива клипчета!!!! Ужасно са мили!!!

Публикувана от: Dot Jul 26 2009, 07:32 AM

Изключителна си!Наистина!Просто не е за вярване.....

Публикувана от: mj_big_fen Jul 26 2009, 10:42 AM

QUOTE
Ама как да не си добра... ти си страхотна направо ohmy.gif ... Предала си целия хъс, цялата енергия и всичката агресия... Просто невероятно си се справила, то и по реакцията на хората беше видно. mjcrossed.jpg ... Ох, благодаря ти за това видео... аз ли съм прекалено емоционален тия дни не знам, но ми се доплака... Всичките тези любими песни и любими хореографии. Просто нямам думи! Идея нямах, че си танцувала по тоя начин. На места си просто едно към едно с него. thumbsup_anim.gif ... Давай още такива клипчета, ако имаш... и който друг има подобни, да ги дава насам. thumbsup_anim.gif




QUOTE
Извинявам се за качеството. Камерата ни се беше развалила и снимаше с черна лента отляво. Колко странно е това в настоящия момент...
УАУ!!!!!!!!!!!!!!!! Страхотна си! Определено имаш голям талант!
Нали знаете как Мадона или Майкъл като танцуват с други танцьори, без значение как са облечени, как усещаш коя е звездата. Самото присъствие е различно. Е, Ани и ти го имаш това! Браво!

Neznam kakvo pove4e da dobavq.
Opredeleno ima6 talant i s lubovta s koqto pravi6 tanca magiqta se polu4ava.

Публикувана от: R-2 Jul 26 2009, 09:08 PM

Давай, няма от какво да се срамуваш! Разбира се, че е сладко! smile.gif

Публикувана от: Janet Jul 26 2009, 09:25 PM

в началото - страхотно работиш с раменете
с цялото тяло всъщност
страхотно

Публикувана от: RockTheBoat Jul 27 2009, 07:02 PM

Много хубаво изпълнение, damita! Отлично се справяш и имаш страхотен ритъм. Представям си колко труд си положила докато го научиш и после докато научиш и танцьорките си. smile.gif Реакцията на публиката казва всичко! thumbsup_anim.gif

Публикувана от: suffer_well Jul 27 2009, 07:40 PM

да и от мен голямо БРАВО!
Майкъл е много труден за имитиране. А особено Dangerous пък си е най-трудната хореография, наред със Смуут Криминал. А да успееш да научиш съученичките си...още по-трудно. И аз трябваше да мисля танц, което ми се струваше трудно, но после...докато научиш другите на него...па и те калпави и аз нямам такава воля. Както и да е, много хубаво се е получило.
Давай всичко, което има!

Публикувана от: mj_big_fen Jul 27 2009, 07:57 PM

Показах клипчето на майка ми и брат ми.Мама настръхна докато те гледа,а брат ми те помисли за Мадона. tumbsupm.jpg bad.gif

Публикувана от: damita Jul 28 2009, 12:24 AM

heart.gif

Това беше концертът, след който онзи най-голям хейтър на Майкъл дойде при мен да ме поздрави. Моментът, в който спечелих уважението му към мен и към Майкъл.
Още веднъж ви благодаря за думите! Написани от фенове са толкова по-стойностни!

Публикувана от: damita Jul 31 2009, 03:21 PM

Знаете, бях си във Варна, където е цялата ми колекция с Майкъл. Рових се, плаках, пак се рових, пак плаках... Намерих си тетрадките, в които пишех разни неща и в които си лепях всички статии от вестници. Сигурна съм, че не съм единствената, която си е купувала цял вестник само заради една снимчица (например). Е, всички неща се режеха прилежно и се подреждаха из тетрадките:




Реших да снимам някои от страниците, където открих мили, смешни или странни неща. Ето някои от тях:





Винаги държах да пиша в деня на рождения му ден. Помагаше ми и това, че обикновено все някъде из вестниците беше отразявано:


Статии за концерта в Истанбул. Осъществения. Втората е от варненски вестник, за който бяха разказвали две фенки от Варна:





Във в-к "Кой си ти" имаше отделна рубрика в "Обяви", която беше посветена на Майкъл. И мен ме има отразена там. Текстът на обявата е комичен. smile.gif


А това пък е обявата, заради която в един момент получавах по 10 писма на ден. Публикуваха я в сп. Попкорн:










Така пък изглеждаха флайърите, които собственоръчно бяхме изработили за най-голямото шоу за рождения му ден, на което съм присъствала. На гърба пишеше и на английски smile.gif



Поредица "Безумни заглавия и статии":







И някои симпатични...











Така изглеждаха страничките в тетрадките ми. Прилежно подредени статийки:



Една мечта, която остана неосъществена... завинаги... sad.gif


Публикувана от: mariahcarey_love Jul 31 2009, 03:27 PM

Всичко това е толкова фенско и пълно с обич... heart.gif

Публикувана от: liliyy Jul 31 2009, 03:32 PM

Damita...
И аз вчера си извадих нещта с Майкъл от онова време.Нямаше да го направя,но нещо ме накара...Много болезнено изживяване.

Публикувана от: damita Jul 31 2009, 03:41 PM

QUOTE(mariahcarey_love @ Jul 31 2009, 04:27 PM) *
Всичко това е толкова фенско и пълно с обич... heart.gif

Това казаха и гостите ни. Аз си изрових тетрадките вечерта, когато майка ми и баща ми имаха годишнина от сватбата и съответно, имахме гости вкъщи. В един момент, всеки беше хванал по една тетрадка и разглеждаше... Беше много миличко.

Публикувана от: kimjackson Jul 31 2009, 07:28 PM

Олеле,Дамчи!Гледайки някои от статиите,сякаш видях моите тетрадки! sad.gif smile.gif След твоята,е обявата на Милена,с която бяхме заедно през цялото време в Истанбул.Тогава ви писах и на двете. smile.gif На страницата Обичаме те,Майкъл,пък видях името на Галина Абрашева,и с нея съм си писала...Сетих се миналата година в къщи как открих кашоните с част от писмата ми и четох доста.Ту се смях,ту плаках...Представям си сега...Много мило,че сподели! wub.gif

Публикувана от: mj_big_fen Jul 31 2009, 08:44 PM

Разглеждайки и четейки статийте,които дамита е пуснала се потопих в толкова фенска обич,че дори за миг забравих за смъртта му.Всякаш току що излизат пресни пресни статии за концерти.
Благодаря,Ани!

Публикувана от: LOCKY Jul 31 2009, 10:10 PM

Ох, тези изрезки са невероятно мил спомен. wub.gif ... и как хубаво си му отбелязвала рождените дни... Защо никога не ми е хрумвало да си правя такива! sad.gif
Благодаря ти, че ме върна в тези хубави години... Много от статийките съм ги чел навремето. tongue.gif

Публикувана от: RockTheBoat Jul 31 2009, 10:41 PM

И аз си спомням доста от тези статии, но аз предимно си изрязвах снимките. smile.gif

Публикувана от: SCARY Jul 31 2009, 10:53 PM

СЯКАШ НЕ ИСКАМ ДА ГИ ИЗРАВЯМ ОЩЕ ...

КАТО ГЛЕДАХ ТУРЦИЯ 93 , ПРАГА ... sad.gif

Публикувана от: damita Aug 1 2009, 04:50 AM

Разбирам ви всички. Мъчно е, но е толкова хубаво в същото време! В динамиката на ежедневието ни сигурно сме забравяли да се върнем към тези спомени. Пък те носят толкова искрена любов в себе си.

Публикувана от: damita Aug 2 2009, 04:52 AM

Направих си албум със снимки във Фейсбук за спомените ми за Майкъл:
http://www.facebook.com/album.php?aid=96475&id=656007557#/album.php?aid=96475&id=656007557

Публикувана от: damita Aug 13 2009, 02:32 AM

Спомням си, че когато се нанесохме в новия ни апартамент във Варна, подредих плакатите си по стената преди да подредя дрехите в гардероба. Помня, че се притеснявах как точно ще възприемат това родителите ми, но баща ми беше очарован от вложеното старание.

Спомням си, че се пробвах да науча хореографията на Scream на новите ни теракотени плочки и си скъсах клинчето. Лъскаво беше, разбира се.

Спомням си как 94-та година хващах нелегално през силния тунер на видеото (и явно някакъв предавател в района) MTV с качество на звездички, но гледах само това. Помня как си записвах всичко свързано с Майкъл, независимо от качеството. 95-та имахме истинска кабелна, но без MTV. Затова не спирах да гледам MCM. Помня как в новия апартамент известно време карахме на промишлен ток, който беше много слаб, а се отоплявахме с подово. Всеки включен уред влияеше и при повече включени неща, се отразяваше на записа на видеото (минаваха грозни, мазни черти). Помня как ако хванех нещо за записване, в секундата след като натиснех Rec, хуквах като Хала през всички стаи, за да изключвам подовото. Бях отработила техниката и съм сигурна, че бих впечатлила някой Супергерой.

Спомням си, че TV1000 щяха да излъчват One Night Only директно и дори си бях записала рекламата. Помня как очаквах с нетърпение нощта и как една сутрин, докато се обличах за училище чух да казват по радиото "Майкъл Джаксън припадна..." Спомням си как се разплаках и колко разтревожена бях. Помня, че разпитвах всичките си познати за това какво е това, което цитираха като причина. Не спирах да разпитвам и на сватбата на братовчедка ми, която беше тогава.

Спомням си как слушах Scream за пръв път. Едно варненско радио излъчваше VOA след полунощ и аз знаех, че трябва да я пуснат там. Не помня как бях разбрала. Помня прозрачната касета, която бях заредила в уредбата си. Спомням си, че я записах и полудях. Подскачах из стаята и не спирах да я слушам. Помня, че писах в дневника си за това.

Спомням си отлично как гледах клипа на Scream за пръв път. Вкъщи имаше купон и един от приятелите ми го донесе на видео касета. След това снима с камерата, докато феновете на Майкъл се заключихме в кухнята и гледахме заедно. За жалост беше снимал съвсем за кратко.

Спомням си как първата информация за песните от албума HIStory прочетох в BRAVO. Помня, че накарах някого да ми преведе всичко. Това щеше да е първият албум на Майкъл, който посрещах като луд фен. Помня музикалния магазин, в който влязох по случайност и видях, че ще предлагат албума във вторник. Да, помня отлично, че беше вторник и че магазинът се казваше "Меломания". Помня, че това беше след няколко дни, а междувременно трябваше да ходим с нашите на някакви вила. Спомням си, че изобщо не ми се ходеше по вили. Помня как майка ми обеща, че ще се върнем в понеделник. Спомням си, че вече бях чула и Childhood, която бяха пуснали по радиото, явно взета от сингъла на Scream. Помня разтеглената зеленикава обложка на първата ми касетка с HIStory. Купих я от магазина и хукнах обратно към вкъщи. Помня, че бях с приятелка фенка, с която слушахме заедно. Няма да забравя, че тогава полудях на They Don't Care about Us, настръхнах на Earth Song и се влюбих в You Are not Alone. Помня, че майка ми кръсти TDCAU "Боса", защото така чуваше "about us".

Спомням си как пропътувах през цяла Варна, за да отида до една приятелка, която беше записала клипа на Earth Song. Помня, че след като го изгледах, реших, че това е най-въздействащото нещо, което съм виждала. Помня, че държах да го прожектирам на всичките ми гости. Помня, че някои от тях плакаха. Спомням си, че песента и клипът ме вдъхновиха да напиша едно стихотворение, което и до днес смятам, че е едно от най-емоционалните ми. Помня как песента влезе като предложение в класацията на радио "Браво", където се гласуваше с телефонни обаждания. И тогава започна истинската ми шизофрения, проявяваща се в това, че звънях с различни гласове, за да гласувам за Майкъл. Сред проявленията ми имаше инфантилно дете на име Елена Петрова, Ники, която в един момент разбрах, че водещият мисли за момче, тайнствената Михаела, която водещият задяваше... Когато ми идваха на гости по време на предаването, карах всички да гласуват. Резултатът: Earth Song беше номер едно 42 пъти и участваше в класацията безкрайно дълго време.

Спомням си как се обадих на леля ми в Германия, която щеше да идва на почивка във Варна и как й се молех да ми купи диска на HIStory, понеже тъкмо ми се беше зародила манията по оригинални носители. Помня как я посрещнахме на летището и как в таксито, докато говореше за нещо, а мен ме беше срам да си попитам, тя се обърна към мен и каза: " А твоя Майкъл Джаксън съм го търсила в няколко магазина и разнасяла дотук..." Помня, че изпитах силен любовен порив. Помня колко впечатлена бях от това как изглеждаше албумът - двоен, златни дискове, 52 страници книжка... Спах с него до възглавницата си.

Спомням си, че по "Какафония" бяха пуснали клипа на Childhood, а аз не можах да го запиша. Помня, че им писах писмо да го повторят. Спомням си, че го повториха, а аз бях забравила и когато си пуснах телевизора, вече вървеше. Помня чувството на яд.

Спомням си, че тогавашният ми приятел ми донесе сингъла на Scream от Америка + два много яки плаката. Накуп получих YANA, TDCAU и ES от Германия. Винаги ползвахме услугите на някой, който пътуваше в чужбина.

Спомням си, че от Новогодишната пита ми се падна късмет "КОНЦЕРТ"...


Следва продължение...

Публикувана от: zozilina Aug 13 2009, 07:34 AM

^Толкова познати спомени,толкова мили и тъжни... crying_anim02.gif crying_anim02.gif crying_anim02.gif

Публикувана от: R-2 Aug 13 2009, 12:42 PM

Ани, страхотни спомени! Как си запечатала всеки детайл и как систематизирано разказваш ... Браво! Аз не мога да си събера акъла и да си подредя спомените така, за да ги разкажа sad.gif

Публикувана от: Kali Aug 13 2009, 03:36 PM

Ани, мога само благородно да ти завиждам за такива прекрасни спомени! wub.gif Чакам продължението с нетърпение! tumbsupm.jpg

Публикувана от: kimjackson Aug 13 2009, 04:11 PM

Спомням си как 94-та година хващах нелегално през силния тунер на видеото (и явно някакъв предавател в района) MTV с качество на звездички, но гледах само това. Помня как си записвах всичко свързано с Майкъл, независимо от качеството. 95-та имахме истинска кабелна, но без MTV. Затова не спирах да гледам MCM. Помня как в новия апартамент известно време карахме на промишлен ток, който беше много слаб, а се отоплявахме с подово. Всеки включен уред влияеше и при повече включени неща, се отразяваше на записа на видеото (минаваха грозни, мазни черти). Помня как ако хванех нещо за записване, в секундата след като натиснех Rec, хуквах като Хала през всички стаи, за да изключвам подовото. Бях отработила техниката и съм сигурна, че бих впечатлила някой Супергерой.

Blagodaria,che me razsmia! icon_00120.gif

Публикувана от: Salida Aug 13 2009, 08:20 PM

Ани......... heart.gif

Публикувана от: aseren Aug 13 2009, 08:31 PM

Спомням си ,че като малък много гледах/слушах Dangerous - The Short Films на VHS . И си мислех , че Майкъл Джаксън е жена и го наричах : ''Жената с къдриците'' hihi.jpg

Публикувана от: Kathie Aug 14 2009, 01:57 PM

Дами, страхотно си описала всичко - спомени, преливащи от толкова много любов. Постът ти ме разплака, успя да изкара над повърхността и толкова мои спомени, които са ми така мили и така ме боли сега при мисълта за тях. Благодаря ти.

Публикувана от: damita Aug 14 2009, 09:55 PM

heart.gif
Искам да чета и вашите спомени. Моля...

Публикувана от: NiCk Aug 14 2009, 10:47 PM

Ами аз отначало не харесвах Майкъл, бях повлиян от общотото хорско мнение за него, п..... и така нататака, след като се регистирах в форума, доста ми повлия, по малко почнах да го слушам и да се запозная с неговото трорчесто, 2 седмици от както го слушах вече някъде през юли 2007 си купих албума Bad и така започна всичко... албума ми хареса страшно много, визията, клиповете, гласа, всичко... стана ми страшно любим и така и сега е най-любимия ми албум, след това се запознах с Thriller албума/ ерата, клипове... албума ни хареса страшно много до 2007 година бях чувал само Billie Jean, много ми харесаха Beat It, Human Nature, P.Y.T. (Pretty Young Thing), Baby Be Mine, Human Nature, Wanna Be Startin Somethin целия албум..., може би само The Girl Is Mine може да се нарече слаба песен, но и тя ми хареса. След известно време се запознах и с Dangerous, и този албум много ми хареса е не колко Bad и Thriller, но много. През началото на 2008 вече разбрах , че музика е пред всичко, запознах се изцяло с Майкъл... Earth song просто ме порази от всякъде..., тази песен, клипа... Просто нямат равни.. до тогава не си и мислих, че някой може да да отнеме първото място от сърцето ми на Мадона, все пак я слушам от 7 годишeн, но Майкъл го направи - гласаму, музиката му, визията ot Bad и Thriller... През 2009 година Макъл окончателно, се закова в сърцето ми, за мен тоя е гласа, музиката.Концертите, който изгледах, та той пее толкова добре, не само преработено в студиото... тогава всъщвост и се влюбих изцяло в неговата музика и разбрах неговия гений! И да сега съм наплно наясно, че Human nature на Майкъл е 1000000000 по-добра от на Мадона hihihiaiaia.jpg . Та така Макъл стана любимия ми изпълнител и пак казвам, че още не мога да повярвам, че някой успя да отнеме първото място от сърцето ми от Мадона, но Майкъл успя, не знам как, но той го направи... smile.gif През февруари-март 2009 тотално се зарибих по него, спомням си колко търсих Music and Me, и най-накрая бях накар една позната да ми го купи от Франция и така се здобих с всички студийни негови албуми... И така за мен той виниги ще има голяма място в сърцего ми, неговата музика... старохотните клипове и песни от Bad и Thriller ерите,съвършенния за мен албум - Bad, най-добрите концерти...

Та искам да кажа едно много ГОЛАМО благодаря на всички, които ме запознаха с неговата музика, може би, ако не се бях регистрирал, никога нямаше да отрия гения Майкъл и никога нямаше да разбера, всъщност, кой е Майкъл артиста, твореца и гения..., а не този, за който го представят медийте и всички, които съсипаха МАЙКЪЛ! Благодаряви отново на всички, които ме запознахте с него... wub.gif

Публикувана от: damita Aug 14 2009, 10:54 PM

О, NiCk... виждах, че Майкъл те интригува, но не подозирах колко много всъщност ти е въздействал!... wub.gif

Публикувана от: mj_big_fen Aug 14 2009, 11:00 PM

NiCk hugnb4.gif ама ти си бил истинско Майкълче!

Публикувана от: NiCk Aug 14 2009, 11:05 PM

QUOTE(damita @ Aug 14 2009, 11:54 PM) *
О, NiCk... виждах, че Майкъл те интригува, но не подозирах колко много всъщност ти е въздействал!... wub.gif

Ти си една от виновници за това. tongue.gif И аз много ти благодаря! И пак казвам, че регистрацията ми в този форум е може би едно от хубавите неща, които са се случвали в живота ми, защото, ако не се бах регистрипар тук, може би никога нямаше да се докосна до Майкъл!

Публикувана от: damita Aug 14 2009, 11:16 PM

QUOTE(NiCk @ Aug 15 2009, 12:05 AM) *
QUOTE(damita @ Aug 14 2009, 11:54 PM) *
О, NiCk... виждах, че Майкъл те интригува, но не подозирах колко много всъщност ти е въздействал!... wub.gif

Ти си една от виновници за това. tongue.gif И аз много ти благодаря! И пак казвам, че регистрацията ми в този форум е може би едно от хубавите неща, които са се случвали в живота ми, защото, ако не се бах регистрипар тук, може би никога нямаше да се докосна до Майкъл!

friends.gif Нямаш представа как ме карат да се чувствам тези твои думи...

Публикувана от: marinella98_MJ Aug 14 2009, 11:44 PM

Не знам дали точно тук е мястото за този пост. Цял следобяд чета първата закована горе тема, тъжна тема, разчувствах се. Питах се къде бях през това време?!?

До скоро не бях фен на Майкъл, всъщност не искам да съм ничий фен, не искам да си имам и човешки идол, не искам и да се подавам на чувства като обич, защото ме боли... През изминалия месец и нещо започнах 2 работи едновременно, имах изпити... и всички новини минаваха покрай мен, но съзнателно не им обръщах внимание. Уморена съм от новини, но при цялата какофония.. все пак попрочитах по нещо за Майкъл, но по мъничко. До скоро бях скептик по отношение него, но му позволих все пак да влезе в съзнанието ми. Започна много бързо да ме завладява. Започнах да чета каквото намеря за него, гледах някои общоизвестни филми и ме порази добротата му. Аз съм вярваща и се стремя да търся доброто в хората, но от много време то ми идва дефицит. Бях смаяна от тези интервюта, после започнах да слушам и по някоя песен. Порази ме гласа му - АНГЕЛСКО кадифен, изтръпвам от него... Вглеждам се в снимките, за да попия от скромния, чист, невинен поглед, божествения отпечатък на лицето му.

Изведнъж душата ми намери спокойствие, преди това няколко седмици ми беше търсене, някаква непонятна лятна нервност и нежелание за каквото и да било. Не беше свързано с него, но той потуши напрежението на душата ми. От 2 дена нон-стоп го слушам. Част от песните му съм ги чувала от други певци - Джош Гробан, Борис Солтарийски. Дори самия Майкъл съм чувала толкова много по радиото, а аз почти не слушам радио.

Майкъл е бил един чудесен пример за доброто, за това какъв трябва да бъде човек, ние трябва да последваме примера му - ние можем да сме добри и човечни и през този век, това хилядолетие. Като вярваща, утехата за загубеното време ми е, че ще го видя на небето, ще си говоря с него, нищо не е свършило. Сигурна съм, че той ще ни чака там, за да му разкажем какво добро направихме за човечеството, за децата и за нас самите!

Поздрави, Марта!

Публикувана от: liliyy Aug 15 2009, 12:05 AM

QUOTE(marinella98_MJ @ Aug 15 2009, 12:44 AM) *
Не знам дали точно тук е мястото за този пост. Цял следобяд чета първата закована горе тема, тъжна тема, разчувствах се. Питах се къде бях през това време?!?

До скоро не бях фен на Майкъл, всъщност не искам да съм ничий фен, не искам да си имам и човешки идол, не искам и да се подавам на чувства като обич, защото ме боли... През изминалия месец и нещо започнах 2 работи едновременно, имах изпити... и всички новини минаваха покрай мен, но съзнателно не им обръщах внимание. Уморена съм от новини, но при цялата какофония.. все пак попрочитах по нещо за Майкъл, но по мъничко. До скоро бях скептик по отношение него, но му позволих все пак да влезе в съзнанието ми. Започна много бързо да ме завладява. Започнах да чета каквото намеря за него, гледах някои общоизвестни филми и ме порази добротата му. Аз съм вярваща и се стремя да търся доброто в хората, но от много време то ми идва дефицит. Бях смаяна от тези интервюта, после започнах да слушам и по някоя песен. Порази ме гласа му - АНГЕЛСКО кадифен, изтръпвам от него... Вглеждам се в снимките, за да попия от скромния, чист, невинен поглед, божествения отпечатък на лицето му.

Изведнъж душата ми намери спокойствие, преди това няколко седмици ми беше търсене, някаква непонятна лятна нервност и нежелание за каквото и да било. Не беше свързано с него, но той потуши напрежението на душата ми. От 2 дена нон-стоп го слушам. Част от песните му съм ги чувала от други певци - Джош Гробан, Борис Солтарийски. Дори самия Майкъл съм чувала толкова много по радиото, а аз почти не слушам радио.

Майкъл е бил един чудесен пример за доброто, за това какъв трябва да бъде човек, ние трябва да последваме примера му - ние можем да сме добри и човечни и през този век, това хилядолетие. Като вярваща, утехата за загубеното време ми е, че ще го видя на небето, ще си говоря с него, нищо не е свършило. Сигурна съм, че той ще ни чака там, за да му разкажем какво добро направихме за човечеството, за децата и за нас самите!

Поздрави, Марта!


Ах,как се забиха думите ти точно там където най-много боли !!!
Благодаря,че си го открила !

Публикувана от: marinella98_MJ Aug 15 2009, 12:20 AM

Опитвах се да не звучи болящо.


Напротив - мисълта ми е много позитивна и оптимистична! smile.gifsmile.gif

Публикувана от: liliyy Aug 15 2009, 12:43 AM

QUOTE(marinella98_MJ @ Aug 15 2009, 01:20 AM) *
Опитвах се да не звучи болящо.


Напротив - мисълта ми е много позитивна и оптимистична! smile.gifsmile.gif


Разбирам,но сега всичко хубаво казано за Майкъл ми припомня какво загубихме.От това боли.

Публикувана от: SCARY Aug 15 2009, 09:54 AM

QUOTE(marinella98_MJ @ Aug 15 2009, 01:20 AM) *
Опитвах се да не звучи болящо.


Напротив - мисълта ми е много позитивна и оптимистична! smile.gifsmile.gif



ДОБРЕ ДОШЛА МАРТА !!!

НАЧИНЪТ ПО КОЙТО ТЕ Е ЗАВЛАДЯЛ , ПРОМЕНИЛ ... КЪМ ТОВА СЕ СТРЕМЕШЕМ МАЙКЪЛ , ТОВА ИСКАШЕ ДА ПОКАЖЕ НА СВЕТА - ДОБРОТО !!!

Публикувана от: Dj Koko Aug 15 2009, 07:08 PM

Здравейте на всички,тъй като говорим за спомени за Майкъл нека ви постна една новина,на 26.08.09 3дни преди рожденият ден на Майки ще бъдем в продължение на няколко часа ще слушаме любими парчета на идола.
Някой от вас присъстваха на първото предаване на живо с мен Диджей Коко.
мястото на събитието е на http://italo80s.ucoz.co.uk/
Нека отдадем заслуженото на кумира и да си спомним неговите най велики парчета,ако имате някъкви въпроси по отношение на предстоящото събитие поствайте тук .

Публикувана от: nik Aug 18 2009, 08:12 AM

Nick,ти си бил скрита лимонка. Много се радвам, че заради ММ си открил Майкъл. И следващият път като искаш да си купиш нещо негово не пращай роднини по чужбина, а ни казвай да поръчваме. tumbsupm.jpg

Публикувана от: LOCKY Aug 18 2009, 08:30 AM

QUOTE(NiCk @ Aug 14 2009, 11:47 PM) *
Та така Макъл стана любимия ми изпълнител и пак казвам, че още не мога да повярвам, че някой успя да отнеме първото място от сърцето ми от Мадона, но Майкъл успя, не знам как, но той го направи... smile.gif


Олеле, Ники!... Боже мили, как ми се ще да чувам такива работи всеки божи ден. tumbsupm.jpg hihihiaiaia.jpg

Спомените на всички ви са наистина страхотни и ги чета с кеф... Особено ме радват тези на damita, защото са като хроника на фенството й. smile.gif Продължавайте, моля ви. smile.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 08:47 AM

QUOTE(marinella98_MJ @ Aug 14 2009, 11:44 PM) *
Не знам дали точно тук е мястото за този пост. Цял следобяд чета първата закована горе тема, тъжна тема, разчувствах се. Питах се къде бях през това време?!?

До скоро не бях фен на Майкъл, всъщност не искам да съм ничий фен, не искам да си имам и човешки идол, не искам и да се подавам на чувства като обич, защото ме боли... През изминалия месец и нещо започнах 2 работи едновременно, имах изпити... и всички новини минаваха покрай мен, но съзнателно не им обръщах внимание. Уморена съм от новини, но при цялата какофония.. все пак попрочитах по нещо за Майкъл, но по мъничко. До скоро бях скептик по отношение него, но му позволих все пак да влезе в съзнанието ми. Започна много бързо да ме завладява. Започнах да чета каквото намеря за него, гледах някои общоизвестни филми и ме порази добротата му. Аз съм вярваща и се стремя да търся доброто в хората, но от много време то ми идва дефицит. Бях смаяна от тези интервюта, после започнах да слушам и по някоя песен. Порази ме гласа му - АНГЕЛСКО кадифен, изтръпвам от него... Вглеждам се в снимките, за да попия от скромния, чист, невинен поглед, божествения отпечатък на лицето му.

Изведнъж душата ми намери спокойствие, преди това няколко седмици ми беше търсене, някаква непонятна лятна нервност и нежелание за каквото и да било. Не беше свързано с него, но той потуши напрежението на душата ми. От 2 дена нон-стоп го слушам. Част от песните му съм ги чувала от други певци - Джош Гробан, Борис Солтарийски. Дори самия Майкъл съм чувала толкова много по радиото, а аз почти не слушам радио.

Майкъл е бил един чудесен пример за доброто, за това какъв трябва да бъде човек, ние трябва да последваме примера му - ние можем да сме добри и човечни и през този век, това хилядолетие. Като вярваща, утехата за загубеното време ми е, че ще го видя на небето, ще си говоря с него, нищо не е свършило. Сигурна съм, че той ще ни чака там, за да му разкажем какво добро направихме за човечеството, за децата и за нас самите!

Поздрави, Марта!


Добре дошла. smile.gif
Последното ти изречение е едно от най-страхотните неща,които напоследък съм чела! heart.gif

NiCk,ти ме разби! tumbsupm.jpg

Публикувана от: didka mj Aug 18 2009, 08:58 AM

Много неща мога да си спомня, но не искам!
Как можете да си причинявате това ...

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 09:04 AM

И да не искам,Диде,си спомням...Това ми остана! sad.gif

Публикувана от: didka mj Aug 18 2009, 11:49 AM

QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:04 AM) *
И да не искам,Диде,си спомням...Това ми остана! sad.gif

Я се стегни и се огледай около себе си, за толкова неща можеш да мислиш и живееш.
Жалко е да, че си отиде и аз още рева, но ... отиде си.
Вместо да се вглъбяваме в безмислени спомени, които само ще ни карат да скърбим, да направим нещо хубаво с нас самите и околните ни хора.

Почти всеки си спомня, как едва ли не целия му съзнателен живот е бил един ... Майкъл ... и моя също ... като се замисля над това и чак се плаша. Били сме, като някакви зомбирани робове, целия ни живот се е въртял и развивал около някакъв човек, който дори не сме познавали. На който не сме можели да звъннем и да кажем: "Айде да се видим на по кафе, че имам да ти кажа какво ми се случи ... " И сега, като го няма вече и всеки чувства, как едва ли не и неговия живот ще свърши ... това е ужасно и ... егоистично.

Съжалявам, никого не искам да обиждам, цялото това се отнася и за мен самата!

Публикувана от: damita Aug 18 2009, 01:33 PM

Когато нещо толкова хубаво е било част от живота ми, естествено, че ще си спомням с умиление за това. Така или иначе, Майкъл е присъствал постоянно в съзнанието ми. Смъртта му просто ми припомни колко хубави мигове съм имала благодарение на него и нито се изтезавам като ги споделям, нито мисля, че съм била зомбирана. В никакъв случай няма да определя спомените си като безсмислени, защото благодарение и на него съм това, което съм и той ще продължава да бъде двигател на живота ми, който си харесвам, благодаря.

Публикувана от: liliyy Aug 18 2009, 01:43 PM

Спомням си как плаках,когато чух за първи път"I Just Can`t Stop Loving You".Беше разтърсваща емоция.Спомням си с какво качество гледах "Bad" у един мой съученик и как всички около мен спряха да съществуват.Спомням си щастието да притежавам плочата на "Bad",която и подари една моя приятелка.Беше гръцки тираж.Никога няма да забравя как до полуда я слушах.
В онези години нямахме видео и аз непрекъснато ходех до едно гаражче,в което даваха видиа под наем(май имаха само 2),за да мога да си презаписвам и гледам видеоматериалите.Често се случваше видиата да са дадени вече и аз много страдах,че не мога да си изгледам касетите "сега и веднага".
Спомням си когато се появи и "Moonwalker" по кината.Веднъж чакайки за билети дойдоха 2 приятелки.Малко по-късно едната ми прошепна:"Ние идваме за 5 път".После продължихме да ходим задно.Ходихме и до един съседен град да го гледаме и си спомням,че видяхме как един старец лепи плактите рекламиращи филма.Помните ги,нали?Започнахме да го молим да ни даде по един.Продаде ни 2 бр.Не помня за колко стотинки,но както той каза:"Да си купи биричка".Бях щастлива.Спомням си как в пристъп на ярост баща ми свали този и още няколко плаката от стената и ги скъса.Спомням си как ми прибра касетофона и всички касети,но аз ги открих и пак слушах Майкъл,когато той беше на работа.Помня и пълната пощенска кутия с писма.Изпращането и получаването на колети с аудио и видеокасети.
В училище чина ми беше изписан само с:"Mike is the best.I love you."и подобни послания.
Спомням си как копувах "Bravo"от антикварната книжарница(никак не беше евтино)дори да има снимка на Майкъл голяма колкото кибритена кутийка,а дори и по-малка.Или как преснимах на ксерокс всичко,което не беше мое.
Спомням си за неуспешния опит да организирам фен клуб на Майкъл.Не успяхме да се разберем с директора на Младежкия дом за помещение.Но добре помня как разлепяхме обяви из града за срещата,която си остана и последна и как "доброжелатели" пишеха глупости по тях.
Спомням си как в едно кафе гледах по MTV примиерата на "Black Or White" и как часове след това цензурираха клипа и аз плаках мислейки си,че никога вече няма да го видя целия.
Спомням си съкрушителното пътуване до Истамбул 92.
Помня и щастието да видя Майкъл на живо през 93.
Спомням си,че плаках,когато Майкъл се ожени за Лиса Мари и когато започнаха обвиненията в педофилия.
Спомням си как в кафето в уневерситета винаги гаснеше тока,когато вървеше "Earth Song" и аз все не успявах да видя целия клип.
Спомням си...Само това ми остана.Спомени.

Публикувана от: Psihea Aug 18 2009, 03:37 PM

Лили, utjeha.gif

Публикувана от: BJ Aug 18 2009, 04:00 PM

Хора,вие сте страхотни!Само като ви чета и си мисля,че повчето от моите спомени съвпадат с някои от вашите.За съжаление никога не видях Майкъл на живо-беше мечтата ми,както и на много от нас.Но в темата кой е бил на негови концерти,така се потопих в атмосферата,сякаш бях там.И ви благодаря че споделяте!!!

Публикувана от: billie_jean Aug 18 2009, 04:11 PM

Добре дошли на всички и от мен! smile.gif Мястот е страхотно, хората са страхотни... нямам какво повече да кажа. С всеки изминал ден се радвам повече и повече, че се регистрирах тук!!!

Публикувана от: Snow-white Aug 18 2009, 06:20 PM

QUOTE(didka mj @ Aug 18 2009, 12:49 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:04 AM) *
И да не искам,Диде,си спомням...Това ми остана! sad.gif

Я се стегни и се огледай около себе си, за толкова неща можеш да мислиш и живееш.
Жалко е да, че си отиде и аз още рева, но ... отиде си.
Вместо да се вглъбяваме в безмислени спомени, които само ще ни карат да скърбим, да направим нещо хубаво с нас самите и околните ни хора.

Почти всеки си спомня, как едва ли не целия му съзнателен живот е бил един ... Майкъл ... и моя също ... като се замисля над това и чак се плаша. Били сме, като някакви зомбирани робове, целия ни живот се е въртял и развивал около някакъв човек, който дори не сме познавали. На който не сме можели да звъннем и да кажем: "Айде да се видим на по кафе, че имам да ти кажа какво ми се случи ... " И сега, като го няма вече и всеки чувства, как едва ли не и неговия живот ще свърши ... това е ужасно и ... егоистично.

Съжалявам, никого не искам да обиждам, цялото това се отнася и за мен самата!



Не виждам нищо лошо в това хората да си спомнят за Майкъл и дирята, която е оставил в живота им. Въпреки тъгата, която навяват спомените. Така е не само с него, а с всяко хубаво нещо, което е свършило и знаеш, че няма да се повтори.
Поста ти ме натъжи, звучиш ми като човек, който цял живот се е възхищавал на някой, но смъртта му те е отрезвила и си осъзнала, че той не го е заслужавал.

Публикувана от: damita Aug 18 2009, 06:54 PM

QUOTE(liliyy @ Aug 18 2009, 02:43 PM) *
Спомням си...Само това ми остана.Спомени.

Благодаря ти, че ги сподели! Имам нужда да чета подобни неща. *ГУШ*

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 07:33 PM

QUOTE(didka mj @ Aug 18 2009, 11:49 AM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:04 AM) *
И да не искам,Диде,си спомням...Това ми остана! sad.gif

Я се стегни и се огледай около себе си, за толкова неща можеш да мислиш и живееш.
Жалко е да, че си отиде и аз още рева, но ... отиде си.
Вместо да се вглъбяваме в безмислени спомени, които само ще ни карат да скърбим, да направим нещо хубаво с нас самите и околните ни хора.

Почти всеки си спомня, как едва ли не целия му съзнателен живот е бил един ... Майкъл ... и моя също ... като се замисля над това и чак се плаша. Били сме, като някакви зомбирани робове, целия ни живот се е въртял и развивал около някакъв човек, който дори не сме познавали. На който не сме можели да звъннем и да кажем: "Айде да се видим на по кафе, че имам да ти кажа какво ми се случи ... " И сега, като го няма вече и всеки чувства, как едва ли не и неговия живот ще свърши ... това е ужасно и ... егоистично.

Съжалявам, никого не искам да обиждам, цялото това се отнася и за мен самата!


Имам усещане,че не си същата,Диде!Потресена съм от думите ти!Да,някои от нас имат за какво и кого да продължат да живеят,но това значи ли,че трябва да бягаме от спомените си?!Да не би от сега да сме почнали да си спомняме?Ти беше една от тези,които най-много обичаха да четат моите Майкълски истории...Какво става с теб?! sad.gif

Lilly,много са ти ценни спомените и ме подсети за някои мои... smile.gif Сега като се замисля,плаката от филма си беше грозен,а каква радост беше като си го закачахме на стените. mj_damn.jpg
И аз плаках като се ожениха с Лиса.Не,аз не просто плаках.Аз не бях на себе си цял ден,дори ме освободиха от работа/не им трябвах,завряна в един ъгъл и ревяща като за световно.../! mj_damn.jpg
Сещам се как знаехме с Антония знаехме кога е премиерата на Remember The Time/не помня по коя тв/.Не хващахме въпросната програма и се пренесохме в един бар,който беше пълен.Когато клипа почна,настана абсолютна тишина!До момента,в който Майк едва целуна Иман и...ние двете полудяхме!Ама как така ще я целува?! blink.gif Вдигнахме заведението на главите си!Нашия хубав,усмихнат Майкъл да целува някаква си там! biggrin.gif Какви картинки бяхме! mj_damn.jpg

Публикувана от: liliyy Aug 18 2009, 08:04 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 08:33 PM) *
Сещам се как знаехме с Антония знаехме кога е премиерата на Remember The Time/не помня по коя тв/.Не хващахме въпросната програма и се пренесохме в един бар,който беше пълен.Когато клипа почна,настана абсолютна тишина!До момента,в който Майк едва целуна Иман и...ние двете полудяхме!Ама как така ще я целува?! blink.gif Вдигнахме заведението на главите си!Нашия хубав,усмихнат Майкъл да целува някаква си там! biggrin.gif Какви картинки бяхме! mj_damn.jpg


Аз пък помня,че предлагах да си занеса видеото в едно кафе,за да си запиша клипа,но онова идиотче сервитьорчето се размрънка нещо и не разреши.Що цветущи изяде...А му бяхме редовни клиенти.
Да,плаката наистина беше грозен,но с времето много си го заобичах.Беше някак див...

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 09:05 PM

QUOTE(liliyy @ Aug 18 2009, 08:04 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 08:33 PM) *
Сещам се как знаехме с Антония знаехме кога е премиерата на Remember The Time/не помня по коя тв/.Не хващахме въпросната програма и се пренесохме в един бар,който беше пълен.Когато клипа почна,настана абсолютна тишина!До момента,в който Майк едва целуна Иман и...ние двете полудяхме!Ама как така ще я целува?! blink.gif Вдигнахме заведението на главите си!Нашия хубав,усмихнат Майкъл да целува някаква си там! biggrin.gif Какви картинки бяхме! mj_damn.jpg


Аз пък помня,че предлагах да си занеса видеото в едно кафе,за да си запиша клипа,но онова идиотче сервитьорчето се размрънка нещо и не разреши.Що цветущи изяде...А му бяхме редовни клиенти.
Да,плаката наистина беше грозен,но с времето много си го заобичах.Беше някак див...


Гадно сервитьорче! biggrin.gif
Май съм казвала за първото си гледане на Earth Song.Дискотеката ни през деня ставаше бар.Едно междучасие бяхме седнали там.Беше пусната музикална програма,но без звук и звучеше друга музика.По едно време се обърнах към големия екран,видях дървета и багер/нали е такова?/ и викнах:Майкъл!Всички погледи бяха отправени натам,музиката спря и пуснаха неговата песен,а едно момиче ме попита:Е,как разбра,че е той,без да го чуваш и виждаш?...Ха,знам ли и аз?! biggrin.gif
Една вечер си четях спокойно книга.Майка ми и брат ми се прибраха от Русе/или от Румъния/.Направо връхлетяха в стаята ми,ухилени.Брат ми си държи ръцете зад гърба и чакат и двамата да се сетя какво ми носят...Оказа се...парфюма на Майкъл,мъжкия! sc_dance.gif Дали не разбраха и комшиите какъв подарък имам?! mj_damn.jpg
Много обичах да съм с уокмена на ушите,с книжката с текстове в ръцете и да се мъча да пея с Майкъл,най-вече Who Is It...
Сега се сещам за една пркрасна сбирка на фенове от Беленската община.Имахме анкета/колко време я писахме/,томбола,имитации...всичко.Половината бяхме облечени като Майк в клипа на TWYMF... sc.gif Не знам защо ми се е запечатал в главата момента,в който влязохме в дискотеката/само за нас/ и звучеше Just Good Friends...


Публикувана от: tedkata Aug 18 2009, 09:16 PM

Ха,ха...и намен Who is ti ми се е запечатъла в съзнанието от детsките ми години.Имах една касетка,много добре си я спомням-сива ,прозрачна,със записина Майкъл.Затварях се в хола,взимах си един по-големичък дезодорант или дистанционното,пусках касетката и изнасях цял концерт на дивана и цветята срещу мен mj_damn.jpg hihi.jpg А на Who is it беше кулминацията на моето шоу....спомените ми за Майкъл са предимно от детските ми години,но като се сетя какви щуротии съм правила mj_damn.jpg За мен в 4 клас нямаше по-романтична песен от Heal the world mj_damn.jpg

Публикувана от: liliyy Aug 18 2009, 09:30 PM

Аз си спомням как по дискотеките си просех да ми пускат Майкъл.Помня на една почивка на морето,май беше на Каваците,DJ ме беше запомнил и веднъж каза: "И сега за почитателката на Майкъл Джаксън..." Винаги пускаше"The Way You Make Me Feel" mj_damn.jpg
Боже,колко спомени.Някои от тях забравени.Споделяйте!Така и аз си връщам толкова неща.

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 09:33 PM

Heal The World романтична? mj_damn.jpg И ти си скица! tumbsupm.jpg
Аз пък как се радвах,че чета текста на Give In To Me на бг!...В един автобус в София... smile.gif
Пак в София как си го пускахме на касетофони и си го пеехме в градския транспорт и по улиците... thumbsup_anim.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 09:35 PM

QUOTE(liliyy @ Aug 18 2009, 09:30 PM) *
Аз си спомням как по дискотеките си просех да ми пускат Майкъл.Помня на една почивка на морето,май беше на Каваците,DJ ме беше запомнил и веднъж каза: "И сега за почитателката на Майкъл Джаксън..." Винаги пускаше"The Way You Make Me Feel" mj_damn.jpg
Боже,колко спомени.Някои от тях забравени.Споделяйте!Така и аз си връщам толкова неща.


И ти ли? tumbsupm.jpg Аз се сприятелявах с диджеите навсякъде и винаги ми пускаха Майкъл.На мен,обаче най-често разни миксове на Билито или Блъда/на който и бутилка шампанско спечелих за игра на пилона/. biggrin.gif

Публикувана от: liliyy Aug 18 2009, 09:42 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:35 PM) *
И ти ли? tumbsupm.jpg Аз се сприятелявах с диджеите навсякъде и винаги ми пускаха Майкъл.На мен,обаче най-често разни миксове на Билито или Блъда/на който и бутилка шампанско спечелих за игра на пилона/. biggrin.gif

Е,аз чак такава пластика и физика за "кол" нямам,но си мрънках за Майкъл определено.

Публикувана от: tedkata Aug 18 2009, 09:47 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:33 PM) *
Heal The World романтична? mj_damn.jpg И ти си скица! tumbsupm.jpg

Смешно ти е?! hihi.jpg Та аз (и друг път съм го писала,съжалявам ако се повтарям) всеки ден на лагер в 4 клас,дебнех едно момче от съседния клас,влюбена в него разбира се hihihiaiaia.jpg mj_damn.jpg и като застанеше под терасата аз се качвах на перваза на прозореца пусках Heal the world и започвах да пея,естетвено симулирайки,че той не ме вижда mj_damn.jpg Първият ни танц беше на същата песен hihi.jpg hihi.jpg

Публикувана от: kimjackson Aug 18 2009, 09:53 PM

QUOTE(liliyy @ Aug 18 2009, 09:42 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:35 PM) *
И ти ли? tumbsupm.jpg Аз се сприятелявах с диджеите навсякъде и винаги ми пускаха Майкъл.На мен,обаче най-често разни миксове на Билито или Блъда/на който и бутилка шампанско спечелих за игра на пилона/. biggrin.gif

Е,аз чак такава пластика и физика за "кол" нямам,но си мрънках за Майкъл определено.


А,да не мислиш,че аз много съм се пилоносвала? biggrin.gif И нямаше нужда да мрънкам.Като се случеше веднъж да реагирам на негова песен,после сами ми го пускаха. biggrin.gif А едно момче в Пловдив,да ме впечатли,ме попита дали Майк танцува блус... mj_damn.jpg

QUOTE(tedkata @ Aug 18 2009, 09:47 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 10:33 PM) *
Heal The World романтична? mj_damn.jpg И ти си скица! tumbsupm.jpg

Смешно ти е?! hihi.jpg Та аз (и друг път съм го писала,съжалявам ако се повтарям) всеки ден на лагер в 4 клас,дебнех едно момче от съседния клас,влюбена в него разбира се hihihiaiaia.jpg mj_damn.jpg и като застанеше под терасата аз се качвах на пер ваза на прозореца пусках Heal the world и започвах да пея,естетвено симулирайки,че той не ме вижда mj_damn.jpg Първият ни танц беше на същата песен hihi.jpg hihi.jpg


Хаххахаха!Опасна си! tumbsupm.jpg Моите два танца с момче на Майк са на Dirty Diana/на един мой рожден ден/ и на Earth Song/с алжиреца/. smile.gif

Публикувана от: LOCKY Aug 19 2009, 08:39 AM

Хаха hihi.jpg Начи май всичките сме се правили на певци... Спомням си как пусках цялата плоча на Трилър от начало до край, слагах брат ми да седне на един стол, защото все пак трябваше да имам някаква публика, и започвах да викам колкото ми глас държи на песните... естествено с някакви измислени от мен думи, но на кого му пука, важното е, че виках и си въобразявах, че викам правилно. hihihiaiaia.jpg ... "Ама искам да изчезвам на улицата да си играя!" - нареждаше брат ми... "Няма още да изчезваш, че концерта ми още не е свършил"... изнасях концерт, все пак, как така ще ми изчезва публиката hihi.jpg ... Добре, че Трилър е само девет песни, че иначе не го виждах горкото дете, ако трябваше да му пея Дейнджъръс например... hihihiaiaia.jpg Един път ме спря по средата на Wanna Be Startin' Somethin', и ми вика: "Я, трай... какво е това тука в едната колона, дето се обажда... я го пусни пак... прилича ми на глас на джудже!"... О, Боже... какво пък джудже сега... Спирам и пускам отново, а то било онова "You're a vegetable", дето Майкъл го просъсква в едната колона, и дето аз тогава го чувах като "You're the best of all" hihi.jpg

Публикувана от: NiCk Aug 19 2009, 08:47 AM

Локи hihi.jpg

Публикувана от: LOCKY Aug 19 2009, 08:57 AM

QUOTE(NiCk @ Aug 19 2009, 09:47 AM) *
Локи hihi.jpg


И до сега не знам как изобщо го чу този "глас на джудже", покрай всичките мои крясъци и писъци, ама пак добре, че го чу, щото аз така бях погълнат от себе си, че Майкъл изобщо не го и слушах вече... какво ще му слушам... и аз мога като него, какво си въобразява той. hihi.jpg

Публикувана от: didka mj Aug 19 2009, 11:20 AM

QUOTE(Snow-white @ Aug 18 2009, 07:20 PM) *
Поста ти ме натъжи, звучиш ми като човек, който цял живот се е възхищавал на някой, но смъртта му те е отрезвила и си осъзнала, че той не го е заслужавал.

Не, той заслужаваше любовта ми и още я заслужава, но ... офффф в момента изпитвам едни сложни и много объркани чувства, които не мога да обясня и май просто не трябваше да пиша, извинявам се.

Публикувана от: didka mj Aug 19 2009, 11:25 AM

QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 08:33 PM) *
Имам усещане,че не си същата,Диде!Потресена съм от думите ти!Да,някои от нас имат за какво и кого да продължат да живеят,но това значи ли,че трябва да бягаме от спомените си?!Да не би от сега да сме почнали да си спомняме?Ти беше една от тези,които най-много обичаха да четат моите Майкълски истории...Какво става с теб?! sad.gif

Права си, не съм същата, нещо става и не мога да го обясня.

Обичах да ги чета да, времето което си използвала е много-точно. Обичах, защото той беше още жив и четейки вашите истории, си представях, как и мен скоро ме очакват такива, но ... всички знаем, какво стана и сега дори за моите си спомени не искам да се сещам, които са толкова по-нищожни от вашите, но адски болезнени. crying_anim02.gif

Публикувана от: LOCKY Aug 19 2009, 01:02 PM

QUOTE(didka mj @ Aug 19 2009, 12:25 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 08:33 PM) *
Имам усещане,че не си същата,Диде!Потресена съм от думите ти!Да,някои от нас имат за какво и кого да продължат да живеят,но това значи ли,че трябва да бягаме от спомените си?!Да не би от сега да сме почнали да си спомняме?Ти беше една от тези,които най-много обичаха да четат моите Майкълски истории...Какво става с теб?! sad.gif

Права си, не съм същата, нещо става и не мога да го обясня.

Обичах да ги чета да, времето което си използвала е много-точно. Обичах, защото той беше още жив и четейки вашите истории, си представях, как и мен скоро ме очакват такива, но ... всички знаем, какво стана и сега дори за моите си спомени не искам да се сещам, които са толкова по-нищожни от вашите, но адски болезнени. crying_anim02.gif


Нищожни спомени ли... я, чакай малко... ти изобщо чуваш ли се какви ги говориш!!! ohmy.gif Как ти хрумна, че спомените ти са нищожни! Това че не си го зърнала от тълпата и не си му била на концерт не е повод да се чувстваш нищожна... спрямо кой си нищожна и за какво... наистина не разбирам. huh.gif
Спомените за Майкълството на всички ни са много мили и искрени, но те са само и единствено между нас и него и точно това им е ценното... Всеки си има своя си Майкъл, и го ревнува от другите, но всички го обичаме, без значение какво сме преживели или сме пропуснали да преживеем покрай него... Защо трябва да класифицираш спомените ни като нищожни или грандиозни... няма такова деление... Диде, какво ти става. huh.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 19 2009, 06:52 PM

QUOTE(didka mj @ Aug 19 2009, 11:25 AM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 18 2009, 08:33 PM) *
Имам усещане,че не си същата,Диде!Потресена съм от думите ти!Да,някои от нас имат за какво и кого да продължат да живеят,но това значи ли,че трябва да бягаме от спомените си?!Да не би от сега да сме почнали да си спомняме?Ти беше една от тези,които най-много обичаха да четат моите Майкълски истории...Какво става с теб?! sad.gif

Права си, не съм същата, нещо става и не мога да го обясня.

Обичах да ги чета да, времето което си използвала е много-точно. Обичах, защото той беше още жив и четейки вашите истории, си представях, как и мен скоро ме очакват такива, но ... всички знаем, какво стана и сега дори за моите си спомени не искам да се сещам, които са толкова по-нищожни от вашите, но адски болезнени. crying_anim02.gif


Май наистина ти става нещо необяснимо.Плашиш ме и ме натъжаваш! sad.gif Сега ще ти задам един въпрос,който се надявам да не ти прозвучи грубо...Любовта ти в това ли се състои/да не казвам в минало време,надявам се нещата да не стигнат до там!/-да мечтаеш да го видиш на живо?И като не се случи това,край,другото няма значение? rolleyes.gif Кажи ми,че не е така! mjplease.jpg

Публикувана от: didka mj Aug 19 2009, 08:22 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 19 2009, 07:52 PM) *
Любовта ти в това ли се състои/да не казвам в минало време,надявам се нещата да не стигнат до там!/-да мечтаеш да го видиш на живо?И като не се случи това,край,другото няма значение? rolleyes.gif Кажи ми,че не е така! mjplease.jpg

Охх Ким неееее, надявам се някой ден с теб пак да се видим, тогава ще ти обясня всичко или поне ще се опитам ...

Публикувана от: kimjackson Aug 20 2009, 05:12 AM

Не ми обяснявай нищо,а се стегни! wink.gif И с теб имаме спомени за Майкъл и не са маловажни. tongue.gif

Публикувана от: didka mj Aug 21 2009, 08:07 AM

Права си, трябва да се стегна и ще се ... ! smile.gif

Публикувана от: mj_big_fen Aug 21 2009, 06:22 PM

hihi.jpg Kim,Lilly strahotni i zabavni spomeni!Obicham da cheta takiva i ne samo.To vis4ki sa zabavni i te karat da se usmihva6

Dide>
mj_fist.jpg friends.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 21 2009, 07:18 PM

Фенче,де да можеха да се изпишат всичките забавни спомени за около 20г.... smile.gif

Публикувана от: liliyy Aug 21 2009, 09:28 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 21 2009, 08:18 PM) *
Фенче,де да можеха да се изпишат всичките забавни спомени за около 20г.... smile.gif


Да,наистина.А колко от тях съм забравила.Изникват ми ей така като си "говорим".Това за сервитьорчето го бях забравила,например.

Публикувана от: kimjackson Aug 22 2009, 08:30 AM

И аз така.Понякога се сещам нещо на необичайни места.Като дойде време да споделя,се сещам друго...

Публикувана от: didka mj Aug 22 2009, 10:55 AM

Спомням си как през 1999г. Повярвах истински в Бог. Тогава разбрах, че с Майкъл нарушавам първата и втората заповед, които гласят: “1. Аз съм Господ, Бог твой, да нямаш други богове освен мене.” “2. Не си прави кумир и никакво изображение на онова, що е горе на небето, що е долу на земята и що е във водата под земята, не им се кланяй и не им служи.” И особено нарушавах втората! Тогава реших, че трябва да спра и скрих всичко свързано с Майкъл от погледа си. Не го гледах, не го слушах, исках да го забравя ... но не се получи. Той беше още някъде там и работеше. В списанията и вестниците присъстваше неотлъчно все с по нещо ... просто не можах. И постепенно сякаш забравих, че нарушавам нечия заповед и се отдадох отново напълно на фенството си ...
После дойдохме да живеем в София, но трябваше да тръгнем на групи. Първо аз, майка ми и сестра ми, а по-късно трябваше брат ми и баща ми да донесат останалия багаж с тях. Като бях сигурна, че всичко ще е наред, аз си взех само най-необходимото, като дрехи. Всички неща свързани с Майкъл и дори първите ми рисунки останаха там. Но аз бях сигурна, че те ще дойдат с тях. Е да, ама Бог знаеше за греховете ми, които аз така старателно забравих! И направи така, че баща ми и брат ми да не успеят да донесат останалия ни багаж. Просто от където и да се опитваше баща ми да вземе заем, за да качи куфарите и кашоните на влака, не му даваха. И така накрая те двамата се прибраха с празни ръце. Баща ми ни увери, че е прибрал всичко в стая, която е добре заключена и която някакъв приятел ще наглежда, докато намерим пари да си изтеглим нещата от там. И така, аз идиотката изобщо не се усетих за знака, който ми се даде. Продължих да тръпна в очакване на нещата си, а те бяха МНОГО! Е да, ама годините се нижеха, а пари така и не намирахме, за да приберем тия неща от там. А татко ми ходи няколко пъти там, за да види как е положението, но когато се връщаше не казваше много, само че всичко било наред, но все си мисля, че криеше нещо. Така накрая преди две години, той почина crying_anim02.gif , почина докато се опитваше да продаде едни наши земи и с парите да върне “изгубения” багаж и да ремонтира къщата ни тук.
Аз продължавах да си живея в заблудата, че не съм виновна за всичко това ...
Вече регистрирана в един куп форуми за Майкъл, той просто ме беше погълнал цялата, като някое зомби “бягах” за всичко “при” него. Света около мен се сриваше, а аз само “тичах при” Майкъл. Ако някой ме наранеше, аз се концентрирвах върху него и музиката му, та да ми мине. Ако станеше нещо лошо в живота ми, същото. Все едно той е бог и като че ли нещо ще направи та всичко да е наред.
А през това време той въобще и не подозира за моето съществуване. През това време той е просто един нормален човек, който е казал някога:
“G: Michael you have a lot of people who really love you and want the best for you, you’re not alone. But tell me something, you know what? You told me before that you’re the loneliest person.
M: I am!
G: Then how can you be that way when there’s so many people out there.
M: ‘Cause I don’t love those people!”
И когато всичко за Лондон започна, мечтите ми се усилваха, защото и аз бях толкова близо, толкова близо да осъществя мечтата си. Бях вече толкова категорично убедена, че аз ще го видя! О, толкова категорично! Казвах си: “Край, нищо вече не е в състояние да предотврати това да се случи! Най-после след толкова години вярност от моя страна, ще се случи!” Да, казвах си така, докато в ранната утрин на 26 Юни 2009г. докато се приготвях да тръгвам за работа, не получих обаждане от много-добра приятелка, която ревейки по телефона се опитваше да ми каже нещо, но когато разбра, че аз все още нищо не знам, ми каза: “Не трябва да го научаваш от мен” и ми затвори. Но аз вече знаех, че става нещо, нещо лошо, защото тази приятелка нямаше друга причина да реве по телефона точно на мен. Но ... реших да се усмихна и да си кажа, че нещо се бъзикат с мен и така спокойна си отидох на работа. Там обаче вече ми позвъни майка ми и започвайки с думите: “Диде, кажи ми първо как си, добре ли си? ... “ на мен вече ми стана ясно и първата ми реакция забравила за Бог, беше да се разкрещя: “Не! Моля те не го казвай точно ти! Не ми го казвай!!!” Но ми го казаха, че той е починал снощи, докато аз кротко съм си спяла, неподозирайки нищо ... и се започна “ерата” на сълзите! През целия ден не можех да ги спра, беше ме яд на абсолютно всички около мен, на шефката ми! Не исках никой да виждам, никой да чувам! Исках да избягам някъде на необитаемо място, да съм съвсем сама та да мога да крещя и да чупя и да умра в мъката си.
За мемориала му се бях уговорила с майка ми да дойде в нас, за да го гледаме заедно на големия телевизор и да си се наревем двете, тя също го прие ужасно трудно /изненада за мен/. Но един проливен дъжд провали плановете ни да сме заедно. Така си останах сама и реката от сълзи не спираше да се увеличава. А когато видях ковчега му си помислих, че точно в този момент просто и аз ще умра. Не можех въздух да си поема от рев.
Известно време след това, като че ли малко се поуспокоих, особено с забавните историики на Цвети, че той бил жив ... и когато се сещах за това, как него вече го няма всъщност, болката ставаше неописуема и за да я спра, та да мога да живея, аз реших да се присъединя към Цвет и да го мисля за жив някъде там, но ... всеки път, когато го правех, нещо в мен казваше: “Няма го вече, какво правиш? Престани!” И питах Бог: “Защо?” Тогава осъзнах греха си, онзи същия от преди 1999г., осъзнах как съм се върнала към него и поради него още други грехове съм допуснала и се разкаях, а започна да се появява и вина в мен, като че ли аз бях виновна този човек да умре ... но не съм. Никой не е. Той сам се е погубил, било го е страх, но явно не достатъчно и просто целеустремено е вървял към онзи ден ... !

Спомените ви няма да секнат, на никой няма да му секнат спомените, но помислете ... тези, които вярват в Бог, помислете, къде е Бог в живота ви и къде Майкъл.

Публикувана от: SCARY Aug 22 2009, 11:13 AM

НЕ РАЗБИРАМ СРАВНЕНИЯ ОТ РОДА БОГ И МАЙКЪЛ ...

Публикувана от: damita Aug 22 2009, 11:29 AM

За пръв път в тази тема ми е неприятно да чета нещо... Както и да е, всеки е в правото си да чувства нещата както си иска.

Публикувана от: nik Aug 22 2009, 12:30 PM

Дидке, изповедта ти е искрена, но си мисля, че последното изречение е защита срещу мъката, а не нещо различно от това.

Публикувана от: liliyy Aug 22 2009, 03:43 PM

Аз не разбирам.?!Защо да не можеш да имаш и Майкъл и Бог едновременно.Никога не съм обичала някой да казва"Той ми е идол".
Пример,учител,любим...но идол??? Той не беше статуя.

Публикувана от: kimjackson Aug 22 2009, 06:58 PM

Диде,разплака ме момента,в който научаваш... sad.gif Поста ти като цяло,обаче не знам как да разбера!Ти си знаеш какво точно чувстваш,но...Наистина ли мислиш,че Бог смята за грях любовта ти към Майкъл? rolleyes.gif Ти самата смяташ ли Майкъл за кумир,в онзи смисъл,че Бог да се разгневи от това?Аз,която също имам своята вяра в Бог,защо не съм усетила да ме наказва точно за това?Или да усещам привързаността,любовта си към Майк за грях?От кога уважението към дадена личност,желанието да си добър като някого,са грях? rolleyes.gif Не вярвам,че през всичките тези години,в най-тежките ми моменти,когато ме е спасявала/по всякакъв начин/ мисълта за Майкъл,гласът му,усмивката му,на Бог му е пречело това!Дали не е бил доволен,че имам своето спасение?!Когато съм плакала или смяла с Майкъл,може ли това наистина да наранява някого?Тогава не трябва никого да обичаме,не само Майкъл!Преди време усетих,силно,че Бог ме пази и е с мен!Това,обаче не променя "отношенията" ни с Майк!Ако силата над мен не искаше да съм толкова луда по Майкъл,защо го е допуснал в живота ми?Защо позволи да съм близо до мечтата си?За да ме провери ли?Мисля,че е за да имам добър пример,да се науча и да усещам хубави неща,да се запазя като добър човек!Самият Майкъл казваше,че иска да е като Исус,защо ние да не бъдем като двамата?! rolleyes.gif Всичко това май по-добре ще го кажа говорейки...
А,да,цитираните думи на Майкъл,май ги разбираш погрешно.Той не може да ни обича по онзи начин,по който ние го обичаме!Това не значи,че не ни обича!

Публикувана от: LOCKY Aug 23 2009, 04:34 PM

Никой не казва, че Майкъл дели място с Бог в сърцата на феновете си... За мен специално, Майкъл е просто едно от проявленията на Божията любов, нещо което Бог реши да ни даде, за да покаже колко много ни обича, просто дар от Бог, нищо повече, но и нищо по-малко... Бог ни го даде, точно както ни е дал и Исус и всички други учители, духовни будители, герои и творци, които векове наред са вълнували битието и съзнанието ни... Ако някой е замествал в мислите си Бог с Майкъл Джаксън, това си е лично за негова сметка и не виждам защо трябва да ни се вменява вина на всички, като далеч не с всички ни е било така... Нито някога съм се чувствал "зомбиран" от Майкъл Джаксън, нито пък съм разговарял в мислите си с него като с Бог... Пречупвах критериите и представите си за живота и изкуството през неговите, но това беше чисто и просто от възхищение... нима е грях да се възхищаваш от някой и той да ти бъде пример!!!
Сигурен съм, че таланта и аурата му бяха свръхестествени... сигурен съм, че не беше просто човек, като всички нас... в него Бог е вложил нещо изключително, и го е направил точно за да го приемем като дар и да му се радваме... Изобщо нямам усещане, че съм извършил грях, като съм обичал Майкъл Джаксън, нито пък че един ден ще бъда съден за това.

Публикувана от: R-2 Aug 24 2009, 02:52 PM

Абсолютно съм съгласна с Локи!

Публикувана от: emi4ka72 Aug 24 2009, 06:55 PM

Всички сте сртахотни и имам усещането,че Ви обичам без да ви познавам.Много от вашите спомени съвпадат и с моите.Не си спомням точно коя година чух за първи път Майкъл,но знам че бях лудо влюбена в него.Още в онези години*88,*89 събирах всичко на което имаше неговото име и образ.Лягах и ставах с мисълта за Майкъл, гледах го с часове по плакатите ми на стената,редовно бягах от училище,за да мога да гледам за пореден път"Moonwalker" ,дори лично си свалих един плакат от киното,който бях закачила като трофей на вратата на стаята ми,на раницата бях си избродила каченцата му-черните обувки с бели чорапи стъпил в шпиц.Спомням си най-тъжната ми случка: с голямо нетърпение чаках да излезе "Dangerous" и го слушах непрекъснато на високи децибели всеки божи ден,докато един ден моят любим брат по грешка беше си записъл в/у моят Майкъл някакви негови любими песни и дори не осъзна какво ми причини в онзи момент,след което аз плачех неудържимо цяла седмица,защото нямаше вече от къде го купя (поне в онзи момент).Много съжалявам,че не можах да бъда на негов концерт,но баща ми никога нямаше да ми разреши и така угасна една моя мечта.Тогава страдах много,но никой около мен не ме разбираше,дори нямах и приятелки,които да споделят емоциите ми,бях един самотен и тъжен фен на Великия Майкъл.Много бях щастлива когато синът ми се роди на неговият рожден ден и винаги съм вярвала,че това беше божия намеса,защото той се роди 10 дни по-рано и не беше планирано предварително.На този специален за мен ден винаги в мислите си поздравявах Майкъл и се питах той как ли празнува на този ден.Денят 25.06.2009г. е най-тъжният ми до сега.Аз просто не исках да повярвам на новината и претърсих целия интернет с надежда да чуя,че е някаква грешка или че ще го спасят,но не Бог реши завинаги да си го прибере.Почивай в мир Майкъл.В сърцето ми винаги има специално място за теб и никога няма да те забравя,но мъката ми е все още непрежалима и не отминава.С любовта си към Майкъл не смятам,че нарушавам каквато и да е божия заповед,защото Бог ни е сътворил за да се обичаме,и това че него вече го няма физически не ме прави негов идолопоклонник.

Публикувана от: kimjackson Aug 24 2009, 08:33 PM

Евичка,колко трогателно и искрено! friends.gif
Само едно не разбирам,вероятно защото са друг тип родителите ми/и не питам може ли,а казвам дай пари! biggrin.gif /,как така баща ти нямало да те пусне?! blink.gif sad.gif

Публикувана от: emi4ka72 Aug 24 2009, 11:10 PM

Еми тогава бях зависима от него.Макар,че сега вече не съм още не съм му казала че си взех билет за Виена hihi.jpg .просто знам реакцията каква ще е icon_mj3.jpg ,но вече не ми пука,знам че ще му мине duh1.jpg

Публикувана от: damita Aug 25 2009, 12:48 AM

Благодаря за спомените, Емичка. smile.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 25 2009, 01:58 AM

QUOTE(emi4ka72 @ Aug 24 2009, 11:10 PM) *
Еми тогава бях зависима от него.Макар,че сега вече не съм още не съм му казала че си взех билет за Виена hihi.jpg .просто знам реакцията каква ще е icon_mj3.jpg ,но вече не ми пука,знам че ще му мине duh1.jpg


Кажи му като се върнеш. mj_damn.jpg
Моя баща искаше да е с мен в Лондон... smile.gif sad.gif Тя и майка ми искаше...И с двамата мога спокойно да си говоря на концертни/и най-вече Майкълски/ теми!Често с майка ми сме си правили тук Майкълски маратони...Някога всички в къщи като дадат нещо негово по тв се събират да гледат с мен и помагаха с каквото могат за да стигна до концерт... heart.gif

Публикувана от: didka mj Aug 25 2009, 06:13 AM

Помня и много други неща.

Помня как за пръв път видях Майкъл на едно календарче, подарено ми от майка ми, когато бях на 8 или 9г.
Помня как виждайки го за пръв път, го помислих за жена.
Помня как брат ми ми се смя и реши да ме светне кой е той.
Помня как ми пусна песни от BAD.
Помня как се влюбих в тези звуци!
Помня как тогава за мен Майкъл Джаксън беше = на музика и музика беше = на Майкъл Джаксън!
Помня как се надбягвахме с брат ми до книжарницата, за да купим автобиографията му и пристигналия пръв щеше да притежава книгата.
Помня как загубих и трябваше да чакам той да я прочете пръв.
Помня как и аз за пръв път прочетох книгата и как след това Майкъл Джаксън вече не беше само музика, а и сродна душа.
Помня как само една година след това, брат ми спря да се интересува от него и аз наследих всичко.
Помня, с какво нетърпение чаках излизането на новия му албум Dangerous.
Помня как преди да си купя албума чух Heal the World по телевизията, когато я изпя на церемонията по встъпването на Бил Клинтън, като новия президент на САЩ.
Помня как със сестра ми и брат ми подскачахме из стаята с метли в ръце имитирайки свирене на китари под звуците на Black or White.
Помня как момчетата от класа ми обиждаха Майкъл, за да ме дразнят.
Помня как за пръв път пребих някой /и то момче/, заради това че се гавреше с личността на Майкъл.
Помня как все аз предлагах на момчетата, те ме отрязваха и как все повече започвах да си мечтая за Майкъл.
Помня как заради блеенето ми по него, получих двойка точно по музика.
Помня как заради тези прекрасни очи, заради тези прекрасни устни и прекрасни зъбета, аз реших да пробвам да рисувам.
Помня как успях.
Помня как проблема ми с очите се задълбочи, как никой не ме искаше, как спрях да раста, как писах писмо до Heal the World Foundation за помощ.
Помня как сложих най-добрите си творби в писмото, за да го забележат и да решат, че това дете заслужава да му се помогне.
Помня как не получих отговор, въпреки че изминаха години.
Помня как всъщност винаги съм знаела, че няма да получа отговор.
Помня как следях новините за предстоящия нов албум – HIStory
Помня как посрещнах излизането на албума в болница.
Помня как ми го подариха, когато излезе и понеже роднините не се бяха разбрали, като хората, получих два екземпляра от албума.
Помня как бях луда по They don't care about us и Earth song.
Помня как целия град Добрич беше луд по тези две песни и те звучаха на всеки ъгъл в квартала ни и по заведенията в центъра.
Помня как опитвах да се свържа с някакъв фен клуб от Варна.
Помня как в гимназията бях най-самотния човек на света.
Помня как тогава започнаха мечтите ми да го познавам и да съм с него.
Помня как бях трагичен случай по геометрия и как частния ми учител стремейки се да ми налее нещо в кухата глава, то изтичаше някъде по бляновете ми по Майкъл.
Помня как в часовете по химия, мислех само за химията която можеше да има между него и мен.
Помня как в часовете по биология четях повече за мъжката полова система мислейки си за него.
Помня как в часовете по география наблягах на картата на САЩ , защото той беше роден там.
Помня как предстоеше нов албум – Blood on the dancefloor.
Помня как гледах мейкинга на Ghosts по телевизията и бях омагьосана за хиляден път от този мъж и онзи талант.
Помня как не спирах да си тананикам Ghosts, Blood on the dance floor и Morphine.
Помня как плакатите ми бяха станали толкова на брой, че стените в стаята ми не ми стигаха.
Помня как писах второ писмо до Heal the World Foundation с още по-жестоки рисунки вътре, но така и не го пуснах да отпътува.
Помня как предстоеше нов албум, Invincible.
Помня как любимото ми радио извъртя всяка една песен от албума.
Помня как You rock my world беше два месеца №1 в класацията на същото радио.
Помня как на 30.01.2006 в 12:15ч аз за пръв път влязох в интернет и се регистрирах в първия клуб за Майкъл.
Помня как тогава започна най-вярното ми приятелство с фенче на Майкъл – Дамяна.
Помня как Локи се впечатли от рисунките ми и ме покани в ММ.
Помня как първото ми мнение в ММ беше най-идиотското мнение, което можеше да съществува в нет-пространството.
Помня как заради това мнение, аз вече бях със статут “лудата у форума”.
Помня как се карахте с Локи, а аз го защитавах.
Помня как баннахте Локи, а аз бях завряна нейде в “гъза на форума”, като негова защитничка.
Помня как се сопнах на Боби и положението ми стана още по-страшно.
Помня как се роди Musicology.
Помня как Локи ме обвини за всичкото зло на света и как аз съм била позор за фенското семейство на Майкъл.
Помня как от двата форума ме подозираха и обвиняваха за някакви конспирации.
Помня как си направих сигнатура, с която исках да кажа и на двата форума, че просто искам да са заедно и да не се карат.
Помня как ме помолиха да си разкарам сигнатурата, защото това нямало как да стане.
Помня как Ким и Мари се появиха в живота ми – Щастие.
Помня как Дамита ми подари два плаката на Майкъл.
Помня как за една Коледа остави котето си Лео в нас.
Помня колко много започнах да я обичам.
Помня как поради нея заобичах Мадона.
Помня как харесвах Ник още когато се появих във форума, но го криех и от себе си.
Помня как му признах и той ми каза, че ще ме черпи.
Помня как Ким ме запозна с Теди – Щастие.
Помня как станах свидетел /свидетел, защото така и не станах да танцувам/ на истинско MJ парти на 29.08.2008г.
Помня истерията ни, когато Мадона каза “Българио, идвам!”
Помня как Дамита ми даде билета.
Помня безумната истерия, когато Майкъл каза “Завръщам се!”
Помня треперенето и сълзите на всички, които си мислеха, че няма да успеят за “This is it”
Помня щастието на всички, след като разбраха, че ще бъдат там.
Помня вярата си и убедеността си, че ще го видя и аз.
Помня как зачакахме и заотброявахме месеците, дните, часовете и минутите до легендарните събития.
Помня как Майкъл си купи самолетче.
Помня как Принс се изплези на папараците и феновете и Майкъл го разкара от прозорците на магазина.
Помня колко нечовешки слаб беше.
Помня как ми казаха, че той вече никога няма да се усмихне, никога няма да запише нова песен, че никога няма да издаде албума си, че няма да започне магията в Лондон, че няма повече да погледна в дълбоките му магнетични очи, заради които се влюбих в него, гледайки ме от новонаправена снимка, че няма да види как децата му порастват и се женят и омъжват, че няма да види внуците си, че аз никога няма да го видя.
Помня как M&M и Musicology ме бяха излъгали, че никога повече няма да са заедно ...

............. ПОМНЯ!

Публикувана от: damita Aug 25 2009, 01:03 PM

QUOTE(didka mj @ Aug 25 2009, 07:13 AM) *

crying_anim02.gif friends.gif

Публикувана от: LOCKY Aug 25 2009, 01:51 PM

Дидке, знам че никога няма да ми простиш за моментите, в което си се чувствала зле заради мен, но нека ти кажа, че съжалявам... Хора сме, грешим... като ми се качи кръвта в главата, много често не мисля нещата, които говоря, дано си го разбрала. sad.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 25 2009, 06:32 PM

Ей това е моята Дидка! friends.gif crying_anim.gif

Публикувана от: mj_big_fen Aug 25 2009, 06:49 PM

Ле-ле,Диде..толкова емоционално!

А,аз си спомням деня в който "преоткрих" Майкъл.Беше 2006 и един ден докато си тършувах в интернет все още доста незапозната с търсене на музика,се чудех каква песен да си изтегля.И тогава се сетих за Майкъл..обаче незнаех как да пиша името му на английски. blush02.gif
Ама да живее гугъл! laugh.gif Написах mikael jakcon и все пак ми излезнаха клипчета от ютуб.И бях зомбирана.Кефех се наляво и надясно,че успях да открия един сайт със всички негови клипове сортирани по години и ги "пробутвах" на всички! hihi.jpg
Бях намерила песента 2bad и си мислих,че е най-новата му.Всъщност толкова песени незнаех,че мислих че всички са нови.Дори някой от оф дъ уал.laugh.gif
И после реших да пиша Майкъл Джексън форуми и се появи mmlegends.И се регистрирах.Даже помня първата си тема май беше въпроси за Майкъл и научих тооолкова много неща.Всъщност почти нищо не знаех за Майкъл,но силно го обичах.Благодаря на дамита и останалите,че ме изтърпяха отначалото,защото сега като си чета мненията още в стария форум осъзнавам колко глупави въпроси и мнения съм поствала laugh.gif.И така постепенно започнах благодарения на вас да разбирам толкова неща за него.
Помня реакцията ми когато разбрах,че има деца и че Лиса Мари му е била жена.Все я бърках с Пресила и се чудех защо всеки път като кажех нещо за нея,Дидка ме гледаше с неумения,защо задавам въпроса "А,Майкъл обичал ли е Пресила?" laugh.gif
Помня,че на Коледа бях записала диск с негови песни мисля,че беше Трилър и прилежно го наредих на едно освободено рафтче в бюрото ми запазено за негови дискове нищо,че не бяха оригинални за мен бяха мноого ценни.
Помня и деня в който ми дойде идеята да си направя сребърната буква на Майк.Всеки ден питах златаря дали е готова и мисля,че ме намрази. hihi.jpg
И после като си я взимах я беше направил толкова голяма,че и още като се ударя с нея и боли. laugh.gif Радвам се,че се сетих да си я направя.
Помня,как бях принтирала 6 листа снимки на Майкъл и ги залепих уж като плакати точно до леглото и над главата ми.Голяма радост ми бяха.
Помня,че в всичките си учебници,които ни дават от самото училище пишех Michael Jackson is the best...M&M forum forever..възможно най-отпред за да забележат ученици на които ще е след това учебника,но не и учителите. hihi.jpg
Помня как зарибявах приятелките ми по Майкъл и след това колко подигравки,че слушам Майкъл. :sad: Но сега вече далееч не е така.
Помня как с един приятел на брат ми гледахме Трилър.Беше вечер към 11 и чаках брат ми да се върне от магазина.Той/приятеля на брат ми/беше на 22 и честно ви казвам ужаасно го беше страх,излезе навън а аз си го догледах на загасена лампа.

Публикувана от: *Shamone* Aug 25 2009, 06:55 PM

Ох, като ви чета спомените през цялата тема или ревах, или хилих се като ненормална, откачих.. biggrin.gif Ама са супееер готини! Някой път ми се иска да съм малко по-дъртичка biggrin.gif Да съм се родила някоя друга годинка по-рано..

Публикувана от: mj_big_fen Aug 25 2009, 06:58 PM

QUOTE(*Shamone* @ Aug 25 2009, 07:55 PM) *
Някой път ми се иска да съм малко по-дъртичка biggrin.gif Да съм се родила някоя друга годинка по-рано..

И аз biggrin.gif

Публикувана от: didka mj Aug 25 2009, 07:09 PM

QUOTE(LOCKY @ Aug 25 2009, 02:51 PM) *
Дидке, знам че никога няма да ми простиш

А, аз толкова отдавна ти ПРОСТИХ! Това тук са само спомени, Лочко!
Обичам всички ВИ! Теб, Боби, всички!!!
Аз да не би пък да бях невинното ангелче? Толкова пъти се държах, като хлапе изтървано от изправителен дом, за което искам най-искрено да се извиня на всички!
И най-вече на Теб, Боби и Дамита, съжалявам, че непрекъснато ви се налагаше да отглеждате едно зверче с комплекси. Съжалявам, че все ви се качвах на главите с капризите си. Аз няма да порастна, колкото и да се стараят хората да ми помогнат това да се случи ... просто няма как, дано да ме приемате такава, каквато съм ... worried.gif

Публикувана от: didka mj Aug 25 2009, 07:12 PM

QUOTE(damita @ Aug 25 2009, 02:03 PM) *
QUOTE(didka mj @ Aug 25 2009, 07:13 AM) *

crying_anim02.gif friends.gif


Публикувана от: mariahcarey_love Aug 25 2009, 07:26 PM

QUOTE(LOCKY @ Aug 25 2009, 02:51 PM) *
Дидке, знам че никога няма да ми простиш за моментите, в което си се чувствала зле заради мен, но нека ти кажа, че съжалявам... Хора сме, грешим... като ми се качи кръвта в главата, много често не мисля нещата, които говоря, дано си го разбрала. sad.gif


Локи, аз също съм от потърпевшите, които гонкаше непрекъснато, затова че съм част от ММ...Помня как накрая се наложи да избера този форум пред Мюзиколоджи...Избор, който наистина много болеше, защото аз загърбих цял един форум с хората в него...Но помня добре, как защитавах ММ...

Знам, че това, което казах не е във връзка с темата и се извинявам...

Публикувана от: kimjackson Aug 25 2009, 07:26 PM

По принип все искам да съм малка...Сега,обаче се радвам,че съм на годините,на които съм,иначе нямаше да съм изживяла толкова много неща. smile.gif

Сега мога да си спомням-за албуми,концерти,сбирки,всякакви защити на Майкъл и любовта към него,писмата и имейлите,форумите,приятелите,мечтите за Майкъл,надеждите как всичко с него е наред,радостта от неговите успехи и радости,болката с неговите болки!...Всичко онова,което не заменям за нищо!Всичко,което ми се ще да продължи,макар по по-различен начин!... sad.gif

Публикувана от: BJ Aug 25 2009, 08:15 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 25 2009, 08:26 PM) *
По принип все искам да съм малка...Сега,обаче се радвам,че съм на годините,на които съм,иначе нямаше да съм изживяла толкова много неща. smile.gif

Сега мога да си спомням-за албуми,концерти,сбирки,всякакви защити на Майкъл и любовта към него,писмата и имейлите,форумите,приятелите,мечтите за Майкъл,надеждите как всичко с него е наред,радостта от неговите успехи и радости,болката с неговите болки!...Всичко онова,което не заменям за нищо!Всичко,което ми се ще да продължи,макар по по-различен начин!... sad.gif


Леле това направо е страхотно изказване!Извинявай,че те цитирам,но последните две изречения съвпадат с моята мисъл за Майк.Имате страхотни спомени,момичета и като ви чета се радвам и плача на моменти с вас!

Публикувана от: kimjackson Aug 25 2009, 08:33 PM

QUOTE(BJ @ Aug 25 2009, 08:15 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 25 2009, 08:26 PM) *
По принип все искам да съм малка...Сега,обаче се радвам,че съм на годините,на които съм,иначе нямаше да съм изживяла толкова много неща. smile.gif

Сега мога да си спомням-за албуми,концерти,сбирки,всякакви защити на Майкъл и любовта към него,писмата и имейлите,форумите,приятелите,мечтите за Майкъл,надеждите как всичко с него е наред,радостта от неговите успехи и радости,болката с неговите болки!...Всичко онова,което не заменям за нищо!Всичко,което ми се ще да продължи,макар по по-различен начин!... sad.gif


Леле това направо е страхотно изказване!Извинявай,че те цитирам,но последните две изречения съвпадат с моята мисъл за Майк.Имате страхотни спомени,момичета и като ви чета се радвам и плача на моменти с вас!


friends.gif
А твоите спомени? rolleyes.gif

Публикувана от: LOCKY Aug 25 2009, 08:50 PM

QUOTE(mariahcarey_love @ Aug 25 2009, 08:26 PM) *
помня добре, как защитавах ММ...


... аха... и аз помня. tumbsupm.jpg hihi.jpg

Диде, мерси, миличка. friends.gif

Публикувана от: damita Aug 25 2009, 09:16 PM

Първата ми стена с плакати на Майкъл. Очевидно - началото и на един луд живот.
(Забележка: това на главата ми е перука. Не съм имала ЧАК толкова лоша прическа) smile.gif




На 29-ти август, 93-та си направихме снимка в професионално студио smile.gif




Снимка от изпълнението ми на Heal the World, 1994:




Aз и моите танцьорки-зомбита, 1995:




Снимка с колекцията ми някъде 96-та...




29.08.97




Тази картина беше нарисувана на стената на едно заведение във Варна. Стоя така с години... Снимката е направена малко преди да съборят сградата:




Е, не е оригиналът, но е the next best thing. smile.gif Приятелите ми от Холандия ме посрещнаха с него, облечен по този начин. Двама от тях си бяха сложили слушалки в ушите и се правеха, че го охраняват. Настъпи смут. От няколко места чух "I love you, Michael!". Беше страхотна изненада!




Купихме си Invincible в София в деня на световната премиера:




Последната ми и любима моя стена с плакати:





Публикувана от: LOCKY Aug 25 2009, 09:20 PM

Страхотно! mjcrossed.jpg Ухилих се до уши на всяка снимка. smile.gif

Публикувана от: moonwalker_girl Aug 25 2009, 09:57 PM

tumbsupm.jpg Много хубави снимки! smile.gifsmile.gifsmile.gif

Публикувана от: didka mj Aug 25 2009, 10:12 PM

QUOTE(damita @ Aug 25 2009, 10:16 PM) *
Е, не е оригиналът, но е the next best thing. smile.gif Приятелите ми от Холандия ме посрещнаха с него, облечен по този начин. Двама от тях си бяха сложили слушалки в ушите и се правеха, че го охраняват. Настъпи смут. От няколко места чух "I love you, Michael!". Беше страхотна изненада!


Малееее добре че прочетох, какво си писала, замалко да го сбъркам ... mj_damn.jpg wub.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 26 2009, 06:39 AM

QUOTE(LOCKY @ Aug 25 2009, 09:20 PM) *
Страхотно! mjcrossed.jpg Ухилих се до уши на всяка снимка. smile.gif


tumbsupm.jpg

Гледайки се сетих,че имах цял албум с реални снимки на Майкъл...искам да кажа снимани от фенове,от техните фотоапарати. smile.gif
Наблюдавам ти и плакатите и се чудя,тези които имах,как мога да помня кой точно къде е бил?! mj_damn.jpg А моя любим/на първата ти стена,най-вдясно,третия от долу нагоре/ как така си го имала толкова малък?! rolleyes.gif
Все се каня да те питам,Дамчи,танцьорките ти харесваха ли Майкъл или правеха всичко само заради теб? rolleyes.gif

Публикувана от: BJ Aug 26 2009, 07:18 AM

QUOTE(kimjackson @ Aug 25 2009, 09:33 PM) *
QUOTE(BJ @ Aug 25 2009, 08:15 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 25 2009, 08:26 PM) *
По принип все искам да съм малка...Сега,обаче се радвам,че съм на годините,на които съм,иначе нямаше да съм изживяла толкова много неща. smile.gif

Сега мога да си спомням-за албуми,концерти,сбирки,всякакви защити на Майкъл и любовта към него,писмата и имейлите,форумите,приятелите,мечтите за Майкъл,надеждите как всичко с него е наред,радостта от неговите успехи и радости,болката с неговите болки!...Всичко онова,което не заменям за нищо!Всичко,което ми се ще да продължи,макар по по-различен начин!... sad.gif


Леле това направо е страхотно изказване!Извинявай,че те цитирам,но последните две изречения съвпадат с моята мисъл за Майк.Имате страхотни спомени,момичета и като ви чета се радвам и плача на моменти с вас!


friends.gif
А твоите спомени? rolleyes.gif

Кими,моите спомени макар и не толкова интересни като вашите също са ми много скъпи.
Помня как за първи път едно момче от нашия блок с една година по-голям от мен ми пусна за първи път BAD-ееееее побеснях-да съм била около 12-13 годишна.И изведнъж се оказа,че цялата махала се зарази.Беше прекрасно.За първи път на Лунен Пътешественик-няма такова изживяване:киното се тресеше от емоцията.Имаше едно момиче,пак от нашия блок,тогава имаха те хубава уредба и като се качи да пусне Майкъл,цялата махала озвучаваше.Помня за концерта в Букурещ как се "фантазирахме"че всички ще идем и ще го видим:уви никой не пуснаха от нас.Но Майкъл е цялото ми тиийнеджърство та до сега и винаги,винаги ще го нося в мен!!!

Публикувана от: kimjackson Aug 26 2009, 07:09 PM

QUOTE(BJ @ Aug 26 2009, 07:18 AM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 25 2009, 09:33 PM) *
QUOTE(BJ @ Aug 25 2009, 08:15 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 25 2009, 08:26 PM) *
По принип все искам да съм малка...Сега,обаче се радвам,че съм на годините,на които съм,иначе нямаше да съм изживяла толкова много неща. smile.gif

Сега мога да си спомням-за албуми,концерти,сбирки,всякакви защити на Майкъл и любовта към него,писмата и имейлите,форумите,приятелите,мечтите за Майкъл,надеждите как всичко с него е наред,радостта от неговите успехи и радости,болката с неговите болки!...Всичко онова,което не заменям за нищо!Всичко,което ми се ще да продължи,макар по по-различен начин!... sad.gif


Леле това направо е страхотно изказване!Извинявай,че те цитирам,но последните две изречения съвпадат с моята мисъл за Майк.Имате страхотни спомени,момичета и като ви чета се радвам и плача на моменти с вас!


friends.gif
А твоите спомени? rolleyes.gif

Кими,моите спомени макар и не толкова интересни като вашите също са ми много скъпи.
Помня как за първи път едно момче от нашия блок с една година по-голям от мен ми пусна за първи път BAD-ееееее побеснях-да съм била около 12-13 годишна.И изведнъж се оказа,че цялата махала се зарази.Беше прекрасно.За първи път на Лунен Пътешественик-няма такова изживяване:киното се тресеше от емоцията.Имаше едно момиче,пак от нашия блок,тогава имаха те хубава уредба и като се качи да пусне Майкъл,цялата махала озвучаваше.Помня за концерта в Букурещ как се "фантазирахме"че всички ще идем и ще го видим:уви никой не пуснаха от нас.Но Майкъл е цялото ми тиийнеджърство та до сега и винаги,винаги ще го нося в мен!!!


Скъпички са,да. friends.gif Жалко,че не са ви пуснали...А на Хистори тур-а? rolleyes.gif

Публикувана от: damita Aug 26 2009, 11:09 PM

QUOTE(kimjackson @ Aug 26 2009, 07:39 AM) *
А моя любим/на първата ти стена,най-вдясно,третия от долу нагоре/ как така си го имала толкова малък?! rolleyes.gif
Все се каня да те питам,Дамчи,танцьорките ти харесваха ли Майкъл или правеха всичко само заради теб? rolleyes.gif

О, тази снимка я имах във всякакви размери. Омръзнала ми е. smile.gif
Танцьорките ми бяха съученички. Харесваха Майкъл, но не бяха фенки. smile.gif

Публикувана от: kimjackson Aug 27 2009, 01:52 AM

QUOTE(damita @ Aug 26 2009, 11:09 PM) *
QUOTE(kimjackson @ Aug 26 2009, 07:39 AM) *
А моя любим/на първата ти стена,най-вдясно,третия от долу нагоре/ как така си го имала толкова малък?! rolleyes.gif
Все се каня да те питам,Дамчи,танцьорките ти харесваха ли Майкъл или правеха всичко само заради теб? rolleyes.gif

О, тази снимка я имах във всякакви размери. Омръзнала ми е. smile.gif
Танцьорките ми бяха съученички. Харесваха Майкъл, но не бяха фенки. smile.gif


Омръзнала й била... mj_damn.jpg Ако тази снимка/този плакат можеше да говори... mj_damn.jpg

Публикувана от: BJ Aug 30 2009, 05:48 PM

Кими, за Хисторито не ми се говори направо-тъпа работа,тогава пък нямаше с кой да отида,всички се бяхме отказали от идеята за "Майкъл на живо" icon_mj3.jpg
Аз си живеех с идеята,че има време да отида на концерт,но уви,както и много други си останахме само с надежди.И преди май писах,че любимото ми тук е спомените ви за концертите на които сте присъствали,направо ги преживях с вашите хубави разкази.Благодаря ви!

Публикувана от: kimjackson Aug 30 2009, 06:09 PM

QUOTE(BJ @ Aug 30 2009, 05:48 PM) *
Кими, за Хисторито не ми се говори направо-тъпа работа,тогава пък нямаше с кой да отида,всички се бяхме отказали от идеята за "Майкъл на живо" icon_mj3.jpg
Аз си живеех с идеята,че има време да отида на концерт,но уви,както и много други си останахме само с надежди.И преди май писах,че любимото ми тук е спомените ви за концертите на които сте присъствали,направо ги преживях с вашите хубави разкази.Благодаря ви!


friends.gif
Жалко,че не сме се понавали по онова време... sad.gif

Публикувана от: BJ Aug 30 2009, 06:26 PM

Абсолютно friends.gif Хубавото в ситуацията е,че "съвсем навреме" открих Майкъл,живях с поколение,което ценеше него и музиката му,това са ми много ценни моменти,които пак казвам нося в себе си и чрез тях Майкъл.

А за турнета,Божкееееееее как само щях да "куфея" и "изтерясвам" с вас!

Публикувана от: damita Nov 14 2009, 12:19 PM

Eдна от любимите ми снимки... Първата, запечатала как танцувам като Майкъл на фона на Smooth Criminal, насред палатков лагер в гората. Но пък си имам и публика. biggrin.gif


Публикувана от: SCARY Nov 14 2009, 12:24 PM

QUOTE(damita @ Nov 14 2009, 12:19 PM) *
Eдна от любимите ми снимки... Първата, запечатала как танцувам като Майкъл на фона на Smooth Criminal, насред палатков лагер в гората. Но пък си имам и публика. biggrin.gif



СТРАХОТНААААААААА !!!

Публикувана от: Jane Carter Dec 14 2009, 05:56 PM

Имате толкова мн спомени.Интересни и вълнуващи.На не малко от тях се разплаках.
Моите спомени пред вашите изглеждат, като кратък миг.

Спомням си, колко пъти, като мъничка съм подреждала библиотеката и се дразнех, че големината на "Лунна разходка" е по-голяма от другите и трябваше да я слагам най-отзад за да не разваля редицата.Това всеки път съм разглеждала снимките вътре, но въпреки, че намирах мъжа на тях мн красив не съм питала или съм се зачитала в това, кой е той.
Спомням си как в 8клас (2004г.) с най-добрата ми приятелка в час по биология си пуснахме музика то телефона и на слушалките.Тя си беше прехвърлила Billie Jean.Тогава беше първият пъти, когато се заслушах в песента.
Като се прибрах си пуснах клипче с изпълнението от Motown 25.Бях удивена...омагьосана от невероятнното изпълнение.Неможех да повярвам, че някой избощо може да танцува така.
След това гледах друго клипче, в което момче обяснява подробно как точно се прави лунната походка, но въпреки това не успях да я направя.Тъкмо си мислех, че съм разбрала точно как става, но уви не ми се получава и само се ядосвах.
След това беше Give In To Me.Отново бях поразена.
Възхищавах се на невероятните му изпълнения.На танца.На музиката.Той беше и още е краля на музиката.
Тогава не се интересувах от какъв е човека, които изпълнява тези песни.Важно беше, че на мен ми харесват.
След това е научаването за концертите в Лондон, които бях прочела, че ще са последната му поява на сцена.
Исакше ми се да мога да отида, но знам, че никой няма да ме пусне.

Спомням си, как на 26 юни, докато се обличах за да тръгна за училище, рано сутринта към 6.30ч. мама ми каза, че са съобщили, че през ноща Майкъл Джаксън е починал, но и самата тя не е разбрала подробностите.Тогава света спря, но не по този начин за мен, както за вас, които сте го обичали толкова мн време .....За мен той спря тогава, точно в онази секунда, защото аз не можех да повярвам на това crying_anim02.gif
Бях израстнала с това име.Неможух да повярвам....
Дори и след това, през целият ден не вярвах.Попитах приятелките си, дали са чули за това, но те казаха, че научават от мен.
Тогава се прокрадна надеждата, че може би е просто гаден слух.Може би мама не е чула правилно.
Прибрах се и тогава той беше навсякъде.
Пуснах си моите любими негови песни и просто седях.Превключих телевизора и по една програма даваха интервюто с Башир.Като видях малкият Принс и се разревах...
След това си изтеглих още песнички на Майкъл и осъзнах, колко от песните му всъщност съм чувала от филми и съм харесвала, но не съм знаела на кого са.Като Ma ma se,ma ma sa, ma ma coo sa, което винаги си тананиках, когато не исках да слушам това, което брат ми казваше и за да го дразня.
А сега след толкова време на възхищение и след като е толкова късно реших да се поинтересувам и от човека, които изпълняваше едни от любимите ми песни.
И мисля, че цял един живот няма да ми стигне, за да се съжалявам за това, което бях отбягвала.
До сега не съм обичала толкова един човек.Не съм подозирала, че може изобщо да съществува толкова прекрасно и добро същество......... crying_anim.gif

Публикувана от: damita Dec 15 2009, 12:22 AM

Благодаря, че сподели с нас, Джейн!

Публикувана от: liliyy Dec 16 2009, 01:09 PM

Толкова спомени,толкова красиви и главозамайващи мигове някои,от които спиращи дъха,но днес изплува един,който се случвал десетки пъти.Аз в затъмнената стая,обградена от погледа на Майкъл,слушаща Ain`t No Sunshine и плачеща ...и веднага след това изникна друг-пълен стадион,видеостени,звуците на "Кармина Бурана" и Майкъл изкачащ на сцената.

Публикувана от: liliyy Jan 3 2010, 01:28 AM

Най-сетне изпитах нужда да подредя спомените си.Eдва ли ще мога да обхвана всичко, но ще опитам. Важно ми е. Искам да съжива всички моменти, които съм изживла докосвайки се до Майкъл.
Започвам.
В бившата ГДР съм. Годината е 1985 и съм на екскурзия. На 13 години съм. Едно дете, което започва да преминава границата с детството. Разхождаме се из красивия Берлин и незнайно защо попадаме с още две съученички и какичките от по-горните класове в един голям магазин, в който има и обособена част за музикални продукти- аудио касети и главно плочи. Не ми е интересно там. Все още не съм навлезнала в годините, в които да се вълнувам от музика. Какичките ровят и търсят и са почти екзалтирани на моменти. А единственото място, което привлича вниманието ми е един телевизор, на който върви музика.Зазяпвам се. Там се случва нещо интересно. Някакъв батко твори историята в музиката, но аз не знам това. Омагьосана съм от танца му. Нищо не разбирам от текста, но мелодията е завладяаваща. Гладам ”Thriller”, но аз не знам и това. Определено искам да запомня името му. Чувам какичките да казват някъде зад мен: „Майкъл Джаксън”. Ще го запомня. Дори не знам защо.
После в България виждам, че плочата на същия този батко е на витрината на музикалния магазин. Копувам я. Любопитна съм да я чуя. И слeд като я излушвам искам да я чуя пак и пак и пак...Не знам каво пее, но е хубаво. Много рядко започвам да откривам по нещо за този батко в сп.”Паралели”. Но все още не знам, че се превръщам в негов фен. Разбирам, че е спечелил много награди „Грами”, но не знам какви са всъщност те. След време забравям за него. Обичам да го слушам, но това е. Влюбвам се в реални момчета, изпитвам първите тръпки на това да порастваш. Започвам да слушам и музика като всички тийнейджъри.
И ето, че годината вече е 1987. Слушам „Пулсиращи ноти” с Тома Спространов по БНР. Той презентира пилотния сингъл на Майкъл Джаксън- „ I Just Can`t Stop Loving You”. Споделя колко време е чакан новия му албум и чувам гласа на Майкъл. Той говори нещо. Все още разбирам английски много малко, но гласа му е нежен, омайващ, шептящ и някак молещ...Вцепенява ме, но после бързам да сложа касета, за да го запиша. Песента е красива балада, която ме отнася някъде другаде на прекрасно място. После я слушам много пъти. Съвсем самоцелно започвам да слушам радио, за да разбера и чуя повече за Майкъл. Разбирам, че новият му албум е факт. Наблизо до нас има звукозаписно студио. Имат албума и ми го записват. Чуствам се някак особено, когато го слушам. Не е като с другата музика. Тази ми е по-близка, повече моя. Обичам да го гледам по снимки. Различен е от „ Thriller”. По-красив е, очите му са така изразителни. Всичко в него е по- различно от останалите изпълнители.
На някакъв купон сме у една съученичка, която има видео- нещо невероятно ценно за онези години. Гледаме филми и в края на един от тях, явно,за да се запълни мястото започват началните акорди на ”Bad” и аз спирам да чувам какво се случва около мен. Не мисля за това, което виждам. Само го попивам, за да мога после да го възпроизведа в съзнанието си. Не знам,че се влюбвам. Нямам и ни най-малка представа как ще ме главозамая тази любов. Една съученичка иска да го видим пак. Мислено й благодаря. Вече нищо за мен няма да е същото., но не го осъзнавам. Знам само, че този човек ми харесва много, че искам да го слушам непрекъснато, да го виждам, да го разбирам. Носи ми някакви непознати усещания, които са много силни. Така минава времето и идва 1989 година, в която аз разбирам какво всъщност изпитвам. Година, която ме запраща в една дълбока и необятна бездна. Бездна,която има само едно име и ме кара да треперя, да мечтая и да полудявам. Идва „Moonwalker”. Чувала съм за филма и съм благодарна, че ще го гледам. След прожекцията се прибирам и неудържимо плача. Не разбирам защо. Объркана съм. Слушам Майкъл непрекъснато. Всеки ден съм на кино и пропадам съвсем сигурно и неспасяемо в бездната.
Джаксън манията завладява България. Все по-често виждам Майкъл по телевизията. Вестници и списания пишат за него. Създават се фен-клубове. Започва усилен обмен на информация. На размяна на снимки, преснимани на ксерокс, на статии преведени от списания, на аудио и видео касети. В пощата вече ме познават. Аз или получавам или изпращам колети.Повечето от видеозаписите са с критично качество, но аз попивам всичко, досаждайки на всеки,който има видео. Има и едно гаражче, в което дават видеа под наем. Често си вземам, за да го гледам. Скъпо е,но няма значение.Събираме се у дома и не спраме да го слушаме. Не мога да забравя тъмната стая и неговия глас, всяка една от нас с мислите и чуствата си. Често има и сълзи, защото вече знам, че съм влюбена, че обичам. Мечтите летят и няма граници за тях. Безнадеждно е, но е красиво. Токова ми е нужен. Стените в стаята ми са облепени с неговия лик. Гледам го, слушам го и плача, защото искам да го видя, да го прегърна и целуна, да му кажа колко много го обичам. Изпращам му и писма. Осъзнавам, че най-вероятно няма да ги прочете, но се надявам, че греша. И не спирам да го обичам. Баща ми е бесен от тази моя зависимост. При всеяка възможност го обижда: „ Мръсен циганин” „Чернилка”...Имитира го по гнусен начин и ме наранява дълбоко. В пристъп на гняв сваля около 10 плаката от стената и ги накъсва. Сякаш накъсва сърцето ми. Взема ми касетофона и касетите, но аз ги откривам и пак слушам Майкъл, когато той е на работа.Във всички мои тетрадки е изписано името на Майкъл и послания до него.Чина ми изглежда по същия начин. Знам, че любовта ми е невъзможна, но не мога да я спра и дори не искам. Обляна съм от цялата й всеобхватност и безбрежност и ми харесва властта й. Майкъл е всичко. Учи ме на много. Изгражда вкуса ми към музика, изкуство. Опитва се да ме направи по-добър човек и аз го обичам, обичам, обичам...до лудост.
Започва турнето му ”Dangerous” и въпреки слуховете и опитите ни, България не е в списъка на концертите му. Той ще бъде в Румъния, Турция, Гърция, но не и тук. Има фирма, която организира екскурзия до Румъния и Турция за концертите му. След известно колебание с една приятелка решаваме, че ще отидем до Истамбул. Усещането, че ще го видим е невероятно.Не спираме да тръпнем от възбуда. И, ето идва момента, в който мечтите ще станат реалност. Чакаме пред една от вратите, през които трябва да влезем. Вече е наш ред, но отвътре започват да излизат хора. Защо? Какво става? Започвам да питам някои от тях дали говорят английски, за да разбера какво се случва.Не, не говорят. Най- накрая едно момче ми казва, че концерта е отменен. Майкъл е болен. Сякаш се отделям от земята. Не осъзнавам какво съм чула. Отстраняваме се от вратите. Момичетата от нашата група питат какво се случва. Предавам им думите на момчето. Някой от тях започва да плаче и се хвърля в прегръдката ми. Стоим и чакаме автобуса. Има плачещи, а аз все още не съм на себе си. Разговаряме и боли и не можем да повярваме, че ни се случва. Идва автобуса и след като заобикаля стадиона, който е под наклон ние виждаме какво има вътре. Виждаме пустата сцена, кулата в центъра на игрището и аз осъзнавам действителността. Няма да видя Майкъл. Няма. Изпадам в истерия. Чувам как целия автобус плаче. Не си спомням как и защо, но спираме пред един от билбордовете рекламиращи концерта му и се снимаме пред него. Боли. Боли месеци наред. Не спирам да плача, но не спирам да казавам на всички как вярвам, че някога ще го видя. Знам го.Не може да не го видя. Тази опция не съществува.
И,ето, че Майкъл обявява, че ще осъществи концерта си в Истамбул.Да!!! Въпреки, че сърцето е свито, вярвам, че този път не може да се повтори предната година. Виждам се до стадиона на дълга редица от хора плътно допрени един до други. Наливаме се с вода и чакаме да започнат да ни пускат. Вече сме вътре след като сме преминали през няколко кордона от полицаи. Ние сме в центъра, точно до оградата., най-отпред. Рано е. Звучи музика и стадиона започва постепенно да се пълни, за да дойде момент, в който е абсолютно пълен. На сцената вече са подгряващите „Culture Beat”. Натискът и подскоците на тълпата е много силен и изтласква от първоначалните места. Вече сме в дясно пред сцената и не на първия ред, а някъде на 3-4, ако може да се говори за редове изобщо. Яд ме е, но това също е безкрайно близо. „Culture Beat” изпяват последната си песен и след кратка пауза, която ми се струва вечност мечтата ми започва да се случва.Вече е тъмно. Гледала съм концерта от Букурещ и знам какво следва..Чувам началните акорди от „ Кармина Бурана”и кръвта ми започва да бошува, адреналина е покачен до максимални нива. Гледам във видеостените и плача.В един момент спирам да гледам в тях и насочвам поглед към центъра на сцената. Музиката спира, стадиона кипи и Майкъл изкача...Той е ! Близо...Неподвижен и прекрасен с цялото си велико присъствие. И след това почти всичко ми се губи като в мъгла. Помня най-вече усещанията и емоцията. Помня как се разхожда по затъмнената сцена между песните, как попва потта си с хавлия, как пие вода или сок- не знам. Как иска яке с жест...Помня пеперудите в стомаха, когато срещам погледа му. Помня как качват при него момичето на „ She`s Out Of My Life” и как я гушка, как после я обърна с лице към публиката. После разбрам, че е българка и е от нашата група. Помня усмивката му, неговото „Обичам Ви!” . Помня как осъзнавам колко е красив. По-красив отколкото на всяка снимка, която бях виждала. Спомням си как внимателно следя за трик при наклона на ”Smooth Criminal”. Помня еуфорията от изпълнението на ”Dangerous” на живо. Спомням си красивата заря от фойреверки след като концерта свършва. Помня неуписуемата пустота и болка, когато разбрах, че него вече го няма в очите ми.
Вече е другия ден и ние сме в хотела му. Разговаряме и се снимаме с беквокала му Дориан Холи, който седна при нас. Разказва, че е изморен, че след малко отлита за Испания, а Майкъл ще лети на другия ден. Казва ни „ Bye-bye. Take care!” целувайки ни. Влиза и майката на Майкъл- Кетрин. Настава оживление във фоайето, едно момиче й вика:” Обичам те! Обичам Майкъл!”, докато тя чака асансьора усмихвайки ни се.
След концерта не съм на себе си. Благодарна съм, че осъщаствих мечтата си ,но толкова боли. И продължавам да обичам до безпаметност.
С Майкъл съм през абсурдните обвинения на Чандлър за сексуално посегателство.
Плача и ревнувам при вестта, когато се жени за Лиса-Мари.
Живея с мисълтта, че някога той ще дойде в България и аз ще го видя отново.
Времето лети, а той е неотлъчно с мен, но живота ме завърта по своите пътища. Влюбвам се в реални хора, но знам, че моя Майкъл е винаги с мен. Радвам се за децата му, за новия албум, за следващия и по-следващия. Страдам истински за поредния унищожаващ го процес и след това той изчезва- Бахрейн, Италия...
Идва март 2009 и той се появава в и обявава концертите си в Лондон. Слушам слуховете, че не е добре, че има рак на кожата. Слушам и за опроверженията и се радвам,че пак ще е на сцена. Мисля, че след това въпреки думите си ще се увлече и ще направи турне и може би най-после ще посети България.
Утрото на 26.06.2009 година. Привършвам нощната си смяна. Една много спокойна и приятна смяна. Превключвам на на Нова телевизия и започват новините в 7:00 часа. Константин Филипов казва:”...почина Майкъл Джаксън”. Очите ми се разширяват. През мен сякаш минава ток, гледам и не вярвам. Главата ми бучи. Чувам как един колега казва:” Майкъл Джаксън умрял.”. А аз не мога да осъзная случилото се. Не мога. Бързам да се прибера в къщи. Искам да го кажа на някого.Виждам брат ми, който отива на работа, той отговаря на новината:”Значи затова по радиотo пуснаха ”Liberian Girl””.Казвам на майка ми, а тя отговаря:” О!!! Бог да го прости!”. Влизам в стаята си и не спирам да гледам CNN. Говоря с приятели по телефона за това как го убиха...Все още сълзите ги няма. Превключвам и по музикалните канали и към 13 часа по MTV няма нищо друго, а само Майкъл. Разплаквам се неудържимо чак тогава. В ушите ми и до днес не спира да кънти онова, което пускаха между няколко песни.Онова спиращо дъха туптене на сърце и поле пищящата права линия сигнализираща спряла сърдечна дейност. Няма да го забравя никога. Никога. Опустошаващо е...и все още е. Болката никога няма да си отиде.
Докато пиша тези спомени съм на работа и по VH1 минаха ”This Is IT”, ”Liberian Girl” и ”Remember The Time”. Боли...
Дали успях да си спомня всичко? Не, разбира се. Как се събират 24 години от един живот в няколко страници? Как се описват всички чувства, емоции, усмивки, сълзи? Не е възможно. Дори не се и наемам да го направя.
Не искам да се налагаше да си спомням. Искам да можех да слушам и гледам как Майкъл се завръща с гръм и трясък на сцената и разбива отново представите на всички за шоу. Но..Живея само със спомените за една прекрасна бисерна усмивка, за един галещ глас, за едни топли очи и едно голямо любящо сърце.

Публикувана от: marchello Jan 3 2010, 01:48 AM

Цитат(liliyy @ Jan 3 2010, 01:28 AM) *


crying_anim02.gif

Публикувана от: Gery_MJ Jan 3 2010, 01:56 AM

Разплака ме emoticon-0106-crying.gif mj_cry.jpg

Публикувана от: marchello Jan 3 2010, 01:58 AM

и мен

Публикувана от: liliyy Jan 3 2010, 02:10 AM

Не исках,милички. Отдавна ме молите да разкажа, а аз се страхувах от тези спомени. Дори днес, когато пишех не спирах да треперя. Мислех,че съм готова за тях. Сгрешила съм. Никога няма да съм, но се радвам, че го направих. Трябваше най-после да го излея.

Публикувана от: marchello Jan 3 2010, 02:17 AM

smile.gif

Публикувана от: victoria83 Jan 3 2010, 02:56 AM

Много красиво и прочувствено! Радвам се искрено, че пазиш толкова спомени в себе си, но и благородно завиждам мъничко smile.gif
Благодаря, че сподели с нас!

Публикувана от: mj_big_fen Jan 3 2010, 12:27 PM

Цитат(liliyy @ Jan 3 2010, 02:10 AM) *
Не исках,милички. Отдавна ме молите да разкажа, а аз се страхувах от тези спомени. Дори днес, когато пишех не спирах да треперя. Мислех,че съм готова за тях. Сгрешила съм. Никога няма да съм, но се радвам, че го направих. Трябваше най-после да го излея.

emoticon-0134-bear.gif Мила в този разказ има толкова емоция,повярвай ми няма как да останем равнодушни.Докато четях си представях всеки момент и се усмихвах и после плачех ; (.Благодаря ти за този разказ,благодаря че го сподели с нас.

Публикувана от: Didaa Jan 3 2010, 09:12 PM

Благодаря ти, че сподели..........толкова е искренно и истинско.............прегтъщам те!

Публикувана от: Snow-white Jan 3 2010, 09:17 PM

Всички тези спомени, и твоите Лили сега... а и моите... така ми се иска да можех да се върна обратно в края на 80те. И всичко да започне отначало... и отново да го изживея.

Публикувана от: The Wiz Jan 4 2010, 12:00 PM

Лили, това, което си написала е много хубаво. Особено момента с концерта. astral2.gif
Все се каня да питам. Тези българки, които той е качил на сцената в два поредни концерта, те пишат ли тук? Изобщо как се е случило, по време на Dangerous tour ли? И тези момичета ОК ли са? В смисъл как са го преживели? Много ми е странно как не се шуми за тях и защо някой не ги намери за интервю или нещо такова. Обсъждахме тук разни латиноамериканки, които споделят спомени, а самите българки все едно са изчезнали..

Публикувана от: liliyy Jan 4 2010, 12:20 PM

Момичето, което беше в Истамбул се казва Ради и тя беше на сцената на "Dangerous tour"93/Другата е на "History"/. Когато говорих с нея след концерта, тя не каза много, но предполагам, че не е била на себе си. Има хора от форума, с които тя поддържа връзка.
Как мислиш се преживява прегръдката и целувката на Майкъл??? И дали изобщо се преживява някога?
Тези дни съм настроена носталгично. Кой казва, че болката отминава с времето?
Благодаря ви за милите думи ! grouphug.gif

Публикувана от: valiamj Jan 4 2010, 04:05 PM

Така съжалявам, че не можах да го видя, но се радван на всички , които са го видели и са го прегърнали!

Публикувана от: damita Jan 6 2010, 01:14 AM

liliyy, благодаря ти! heart.gif

Публикувана от: valiamj Jan 6 2010, 09:32 AM

Лили, страхотен разказ, страхотни спомени! Настръхнах докато четях и се разплаках!

Публикувана от: damita Feb 9 2010, 03:25 AM

Часът е 2:00, но ми се прииска да пиша в тази тема...

Помня как бях много-много щастлива за Майкъл и Лиса-Мари и как специално бях проучила точно как се изговаря и изписва името й, за да не греша. Спомням си, че бях записала целувката им на наградите на MTV три пъти последователно на три различни касети.

Помня 3Т и как те бяха единствената boy група, от която някога съм се вълнувала истински. Спомням си как звънях на Dial MTV, за да гласувам за Why. Не искам да си спомням телефонните сметки след това.

Помня как по азиатското MTV бяха пуснали клипа на Stranger in Moscow един единствен път преди всички останали и само двама-трима го бяха гледали. Спомням си как искаха да ми разкажат какво представлява, а аз си запушвах ушите и започвах да си пея "ля ля ля", защото не исках да си развалям удоволствието от първо гледане. Помня и как европейското MTV обяви премиерата на клипа известно време след това и как се бяхме събрали вкъщи, за да гледаме. Помня, че ми хареса ужасно много и не спирах да въртя песента и да се цамбуркам в локви, когато навън валеше. Помня, че това беше един от любимите ми кадри в клипа: обувката на Майкъл, която разпръсква вода... Помня, че свързвах това с някаква особена енергия.

Спомням си, че азиатското MTV беше преименувано на MJTV цял месец и пускаха ужасно много неща, свързани с Майкъл в периода, когато турнето беше на тяхна територия. Помня, че бях оставила една видеокасетка при приятелка, която записваше ту за нея, ту за мен. Разбира се, че още пазя касетката. Както и всяка друга.

Спомням си как черпех информация предимно от телетекста на някои международни канали. Помня как там за пръв път излязоха дати за тунето HIStory. Помня как видях Варшава и изкрещях, след което видях Букурещ и полудях. Спомням си първата ми мисъл, "Ако не ме пуснат доброволно, ще избягам от вкъщи!". Спомням си как се страхувах да кажа на баща ми от страх, че ще ми забрани. Спомням си как докато бяхме само двамата и пътувахме в белия ни Фиат Уно нанякъде, аз му казах, че искам да работя през лятото, защото ми трябват пари. Когато ме попита защо са ми, му отговорих, че Майкъл ще прави концерт в Букурещ и много искам да отида. Спомням си как за моя изненада той ми каза, че ще ми даде пари и нямало защо да се притеснявам. Спомням си, че усмивката не слезе от лицето ми часове наред. Мисля, че ако попадна на пътя, по който карахме, ще го разпозная веднага.

Спомням си как получих двойка на контролно по химия, защото учителката ме хвана да преписвам. Помня, че изобщо не ми пукаше, защото мисълта ми беше насочена към предстоящия концерт. Помня как после реших, че щом ми се дава този шанс, трябва да се отблагодарявам всячески. Затова седнах и си научих всичко по химия. Помня шестицата в бележника.

Спомням си как леля ми, която живее в Германия не вярваше, че Майкъл ще пее в Букурещ и ми каза да не си давам парите, защото ще ме измамят. Помня как цяла вечер се опитвах да я убедя, че греши и накрая й казах, че като дойде следващия път ще й покажа снимки. Отлично помня момента, в който ги разглеждаше.

Помня как си бях казала, че ако не си гризя ноктите (досаден навик, който имам от малка), ще бъда на концерта. Помня си маникюра.

Спомням си как веднъж се прибирах към нас по тъмно и мислех за концерта. Никога няма да забравя как погледнах към вечерното небе и просто усетих, бях сигурна: АЗ ЩЕ ГО ВИДЯ. Помня пеперудите в корема си и спокойствието ми след това.

Помня, обаче, и епидемията от минингит в Румъния точно в периода, когато трябваше да е концертът на Майкъл. Спомням си как от притеснение не исках да ям, не можех да спя, плачех... Помня колко притеснена беше майка ми и как се страхуваше още повече какво ще бъде като се върна от Букурещ. Но помня и колко ме подкрепяше за всичко. Как като й казах, че ще бъда с шапка на концерта ми каза, че не е виждала да изкарват момичета на сцената, които са с шапки, а тя искала на мен да ми се случи. Помня, че ми стана много миличко тогава.

Спомням си как някои фенове се приготвяха да ходят на повече от един концерт. Помня и всички варианти, които предлагаше фирмата-организатор: Прага-Будапеща-Букурещ, Прага-Будапеща, Будапеща-Букурещ, Букурещ... Спомням си, че баща ми ми даде 100 долара и единственото, за което стигаха беше само последният вариант (на цената от 60 долара, която включваше всичко). Помня, че първият вариант, за който толкова бленувах беше 300 или 350 долара.

Спомням си как измислихме надпис за българското знаме: Bulgaria is there! Will you be there? и как избродирах Bulgaria с пайети, а приятелка-фенка изработи буквите за Will you be there от бял плат, за да се виждат по-добре на червеното от знамето. Помня, че си купих специална Майкълска тениска, която смятах да облека на концерта. Спомням си как години по-късно майка ми ми каза, че била много захабена и се чудела защо я пазя. Помня колко добре разбра, че не е трябвало да го казва в момента, в който я погледнах. smile.gif

Помня как гледах първия репортаж за пристигането на Майкъл в Прага и шока, който изживях като го видях да се доближава толкова много до феновете. Спомням си как на много места отразяваха подробно какво се случва и как умирах от яд, че не съм там. Помня и че ми се струваше с по-заоблено сладко дупе.

Помня седми септември, 1996г. Датата на първия концерт от турнето. Спомням си как всички канали отразяваха новината и как се разплаках като видях Майкъл на сцената със златния костюм, пеещ Scream. Помня, че в-к "Стандарт" бяха посветили цяла страница със снимки и информация за началото на турнето.

Помня отлично какво е правил, къде е ходил и с какво е бил облечен на всяко едно място. Не пропусках репортаж от обиколката на Майкъл. Без значение дали беше Варшава, Москва, Тунис или Мумбай.

Спомням си, че влакът ни за Русе тръгваше сутринта на 12-ти септември... И за последвалите няколко дни трябва да пиша в другата тема.

Публикувана от: zozilina Feb 9 2010, 10:12 AM


Наистина е много емоционално emoticon-0106-crying.gif

Публикувана от: apple_head Feb 9 2010, 10:56 AM

icon_mj2.jpg Damita, определено ме накара да си "спомня" нещо, което не ми се е случвало ........ sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif ;( Michael Jackson ...

Публикувана от: emi4ka72 Feb 9 2010, 11:53 AM

Цитат(apple_head @ Feb 9 2010, 10:56 AM) *
icon_mj2.jpg Damita, определено ме накара да си "спомня" нещо, което не ми се е случвало ........ sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif sad.gif ;( Michael Jackson ...

icon_mj2.jpg icon_mj2.jpg icon_mj2.jpg icon_mj2.jpg и сега адски много съжалявам

Публикувана от: damita Feb 9 2010, 01:19 PM

grouphug.gif

Публикувана от: SoCalledChaos Feb 9 2010, 08:40 PM

Искам още Дамитски разкази. И Кимски. И Лилиовски. И Скеровски. И ДиДжейЕмДжейДжейски...

Публикувана от: damita Feb 9 2010, 09:49 PM

И СоуКолдКеос-ски...

Публикувана от: liliyy Feb 9 2010, 10:01 PM

И аз искам Ивовски разкази...Не ми се прави!

damita, невероятно, мила! Благодаря ти!

Публикувана от: kimjackson Feb 9 2010, 10:17 PM

....И на още много фенове. tumbsupm.jpg

Дамчиии, не исках да плача днес!... icon_mj2.jpg

Публикувана от: damita Feb 9 2010, 10:27 PM

*изтривам сълзичките ви и ви гушвам*

Публикувана от: kimjackson Feb 10 2010, 12:31 AM

И аз те гушвам. hugnb4.gif И ми се иска спомените ни/ми да са със снимки и видеота... rolleyes.gif

Публикувана от: SCARY Feb 10 2010, 12:49 AM

МАЙ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ ....

ЖИВОТЪТ МИ Е МАЙКЪЛ ... И ИМА ТОЛКОВА МНОГО ....

СКОРО

Публикувана от: damita Feb 10 2010, 12:51 AM

Цитат(SCARY @ Feb 10 2010, 12:49 AM) *
МАЙ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ ....

Нямам търпение!!

Публикувана от: kimjackson Feb 10 2010, 03:30 AM

Цитат(damita @ Feb 9 2010, 11:51 PM) *
Цитат(SCARY @ Feb 10 2010, 12:49 AM) *
МАЙ Е ВРЕМЕ ДА СЕ ВКЛЮЧА И АЗ ....

Нямам търпение!!


И да е по- подробно от предния път! biggrin.gif

Публикувана от: kimjackson Feb 21 2010, 04:11 AM

Тази вечер ми пратиха тези две мои снимки от преди...няколко години! mj_damn.jpg За първата спорим с Иво дали е у тях. Той казва, че не е и като се замисля май наистина не е...А книгата със сигурност не е мойта. Та, който си познае печката, да се обади. laugh.gif А втората е пред една малка част от тогавашната ми стена... mj_heart.jpg




Публикувана от: applehe@d Feb 21 2010, 12:49 PM

Цитат(kimjackson @ Feb 21 2010, 04:11 AM) *
Тази вечер ми пратиха тези две мои снимки от преди...няколко години! mj_damn.jpg За първата спорим с Иво дали е у тях. Той казва, че не е и като се замисля май наистина не е...А книгата със сигурност не е мойта. Та, който си познае печката, да се обади. laugh.gif А втората е пред една малка част от тогавашната ми стена... mj_heart.jpg




Woooww blush.gif искам и аз такава стенаа

Публикувана от: kimjackson Feb 21 2010, 08:52 PM

Ами, то е въпрос на време да се събират толкова плакати, но точно в момента не е сложно. wink.gif

Публикувана от: kimjackson Feb 26 2010, 09:19 AM

26.02.1990!...Цели 20 години от тогава! mj_eyes.jpg На този ден Майкъл нахлу с гръм и трясък в живота ми, за да не излезе никога повече от там! smile.gif Преди тази дата Майкъл присъстваше тихо и кротко в живота ми, но...кой да му обърне внимание. mj_damn.jpg Разказвала съм историята и друг път и няма да навлизам в подробности, но никога няма да забравя странното усещане в киното преди да започне Moonwalker и състоянието, в което излязох от там! wacko.gif Вече 20г животът ми е изпълнен с тръпка, емоция, музика, любов и много приятели, благодарение на Майкъл! Да, вече и болка...Няма да излъжа, ако кажа, че той ми е всичко, наистина всичко! mj_heart.jpg Благодаря от сърце за всичко, Майкъл! mj_heart.jpg

Публикувана от: damita Feb 26 2010, 12:06 PM

Честито, Ким! Много бих искала да знам датата, на която аз гледах Moonwalker, но я няма в спомените ми. Затова празнувам момента, в който гледах концерта в Букурещ в коледната вечер по Ефир 2. smile.gif

Публикувана от: SoCalledChaos Feb 26 2010, 02:42 PM

Колко бързо минаха двадесет години...

Публикувана от: apple_head Feb 26 2010, 10:19 PM

КИММММ icon_mj2.jpg icon_mj2.jpg icon_mj2.jpg

Публикувана от: kimjackson Feb 26 2010, 11:01 PM

Цитат(damita @ Feb 26 2010, 11:06 AM) *
Честито, Ким! Много бих искала да знам датата, на която аз гледах Moonwalker, но я няма в спомените ми. Затова празнувам момента, в който гледах концерта в Букурещ в коледната вечер по Ефир 2. smile.gif


Няма да забравя колко хубаво ми беше, че го излъчваха точно за Коледа! И колко много плакахме с Антония на She´s Out Of My Life и IJCSLU!...
Даа, Ивчо, времето лети, уви...

Публикувана от: didka mj Feb 26 2010, 11:01 PM

Цитат(damita @ Feb 26 2010, 12:06 PM) *
Честито, Ким! Много бих искала да знам датата, на която аз гледах Moonwalker, но я няма в спомените ми. Затова празнувам момента, в който гледах концерта в Букурещ в коледната вечер по Ефир 2. smile.gif

Уууу били сме две. smile.gif
А, аз тогава имах и рожден ден, няма как да го забравя това ..

Публикувана от: Single_Lady Apr 6 2010, 05:32 PM

Всичко започна преди около 2 години ,когато случайно в интернет попаднах на Who is it. Боже ,толкова ми хареса тази песен ,че цял ден я слушах на Repeat ,а на другия ден намерих текста и си я пеех непрестанно ... Оттам започна фенската ми кариера - постоянно си пусках клипчета на Майкъл докато малко по малко той не се превърна в неизменна част от живота ми. Навсякъде чувах Майкъл и във всяко нещо виждах Майкъл...Колкото повече неща научавах за него ,колкото повече турнета гледах ,толкова по-силно се привързвах към него , самият той излъчва такава доброта и чисота ,която не може да те остави безучастен...Исках поне малко да приличам на него ,опитвах се да стана по-добра и великодушна ,защото Майкъл беше такъв...Не знам дали съм успяла ,но Майкъл винаги ще бъде пример за мен. Нямам кой знае какви спомени за него за това твърде кратко време. Спомням си как непрекъснато тероризирах приятелките ми с негови песни в опит да ги пофенча ,но уви ... Единственото на което ги склоних беше да направим табло за Майкъл по английски , което и до днес седи на третия етаж в коридора (дано още дълго време да седи там) и всеки път като минавам оттам се радвам ,че мога да видя лицето му отново. Или пък ,когато си седях в химията и си пеех негова песен ,едно момче се обърна и ми каза - "Разкажи ми урока" , а нищо неразбираща от химия му отговорих - "Намери кой да питаш mj_damn.jpg " ,при което той ми отвърна - "Ами нали преди малко си разказваше урока" ,а аз му отвърнах "Не ,пеех си hihihiaiaia.jpg " и той ми каза "Майкъл нали ?" и започна да пее They don`t care about us. На морето пък като чуех някой песен се спирах и започвах да си пея... С приятелките ми пофенчването не се получи ,но при братовчедките успях m3.jpg . В колата им само песни на Майкъл се слушат (е ,понякога и на Бионсе ,заслугата пак е моя hihi.jpg ) ,дори на бала на едната от колата се чуваше Who is it (ох ,направо съм пристрастена към тази песен). Както написах горе ,нямам много спомени за Майкъл ,но въпреки това и тези са скъпи за мен. Когато разбрах ,че се готви за нови концерти бях толкова щастлива ,че думите просто са малко ,за да изразят какво почувствах. Исках да бъда част от голямото завръщане , исках да ми се сбъдне най-голямата мечта ,но нашите не искаха да дойдат с мен до Лондон , а без тях и да исках нямаше как да отида...Въпреки всичко с нетърпение чаках тези концерти и тайно се надявах след тях Майкъл да тръгне на турне и да мога да го видя най-сетне на живо. Е , всичките ми мечти се разбиха ... Спомням си все едно беше вчера, как на път за училище отидох да забирам една приятелка ,но тя се бавеше ,а когато дойде ме гледаше странно...Естествено я попитах какво става ,а тя ме погледа и ми каза - "Не гледа ли новините днес?" ... След това ми каза какво е станало... Сълзите ,болката ,нежеланито да правя каквото и да е .... Мисля ,че всеки тук знае за какво става въпрос ,не мога да опиша как се почувствах и как продължавам и днес при мисълта за Майкъл. Това са моите спомени...Ако се сетя за още нещо ще го напиша. Обичам те ,Майкъл mj_heart.jpg !

Публикувана от: verun4ik Apr 6 2010, 06:56 PM

Толкова се вълнувам докато ви чета. Искам и аз да споделя мои си преживявания макар и да не са били толкова много. mj_heart.jpg

Спомням си през 1999 (тогава бях на 6г. ) и си стоях в хола и гледах телевизия. Тогава мярнах един канал, на които даваха някакъв мъж, който се държи за чатала и си движи кръста ( хах какво описание hihihiaiaia.jpg ) викаше крещеше, трошеше прозорци, коли. (Мисля че се досетихте кой е клипа) Умрях от срам. Бързах да се скрия под някоя възглавница. Казах си: Боже, кой е този човек? Какво прави?. По късно през 2002/2003 когато излъчваха репортажа, за който казаха че "Майкъл Джаксън щял да изтърве детето си през прозореца" още тогава си казах че това е нелепо. Не можех да повярвам. Много малки са ми спомените за Майкъл за съжаление и то хубавите duh1.jpg mj_naaah.jpg offfff.jpg

Общо взето така е . Като не си отварях очите навреме pfhew.jpg

Публикувана от: kimjackson Apr 6 2010, 08:42 PM

Цитат(Single_Lady @ Apr 6 2010, 05:32 PM) *
Всичко започна преди около 2 години ,когато случайно в интернет попаднах на Who is it. Боже ,толкова ми хареса тази песен ,че цял ден я слушах на Repeat ,а на другия ден намерих текста и си я пеех непрестанно ... Оттам започна фенската ми кариера - постоянно си пусках клипчета на Майкъл докато малко по малко той не се превърна в неизменна част от живота ми. Навсякъде чувах Майкъл и във всяко нещо виждах Майкъл...Колкото повече неща научавах за него ,колкото повече турнета гледах ,толкова по-силно се привързвах към него , самият той излъчва такава доброта и чисота ,която не може да те остави безучастен...Исках поне малко да приличам на него ,опитвах се да стана по-добра и великодушна ,защото Майкъл беше такъв...Не знам дали съм успяла ,но Майкъл винаги ще бъде пример за мен. Нямам кой знае какви спомени за него за това твърде кратко време. Спомням си как непрекъснато тероризирах приятелките ми с негови песни в опит да ги пофенча ,но уви ... Единственото на което ги склоних беше да направим табло за Майкъл по английски , което и до днес седи на третия етаж в коридора (дано още дълго време да седи там) и всеки път като минавам оттам се радвам ,че мога да видя лицето му отново. Или пък ,когато си седях в химията и си пеех негова песен ,едно момче се обърна и ми каза - "Разкажи ми урока" , а нищо неразбираща от химия му отговорих - "Намери кой да питаш mj_damn.jpg " ,при което той ми отвърна - "Ами нали преди малко си разказваше урока" ,а аз му отвърнах "Не ,пеех си hihihiaiaia.jpg " и той ми каза "Майкъл нали ?" и започна да пее They don`t care about us. На морето пък като чуех някой песен се спирах и започвах да си пея... С приятелките ми пофенчването не се получи ,но при братовчедките успях m3.jpg . В колата им само песни на Майкъл се слушат (е ,понякога и на Бионсе ,заслугата пак е моя hihi.jpg ) ,дори на бала на едната от колата се чуваше Who is it (ох ,направо съм пристрастена към тази песен). Както написах горе ,нямам много спомени за Майкъл ,но въпреки това и тези са скъпи за мен. Когато разбрах ,че се готви за нови концерти бях толкова щастлива ,че думите просто са малко ,за да изразят какво почувствах. Исках да бъда част от голямото завръщане , исках да ми се сбъдне най-голямата мечта ,но нашите не искаха да дойдат с мен до Лондон , а без тях и да исках нямаше как да отида...Въпреки всичко с нетърпение чаках тези концерти и тайно се надявах след тях Майкъл да тръгне на турне и да мога да го видя най-сетне на живо. Е , всичките ми мечти се разбиха ... Спомням си все едно беше вчера, как на път за училище отидох да забирам една приятелка ,но тя се бавеше ,а когато дойде ме гледаше странно...Естествено я попитах какво става ,а тя ме погледа и ми каза - "Не гледа ли новините днес?" ... След това ми каза какво е станало... Сълзите ,болката ,нежеланито да правя каквото и да е .... Мисля ,че всеки тук знае за какво става въпрос ,не мога да опиша как се почувствах и как продължавам и днес при мисълта за Майкъл. Това са моите спомени...Ако се сетя за още нещо ще го напиша. Обичам те ,Майкъл mj_heart.jpg !


mj_heart.jpg
Много сладурска история!

........

Верче, по- добре късно, отколкото никога! tumbsupm.jpg

Публикувана от: chelsea_man Apr 6 2010, 09:41 PM

То моето не е точно спомен, но смятам, че това е точната тема да го споделя. Като бях малък мислех, че Майкъл и Принс са братя. Даже съм ги мислел за един и същи човек hihi.jpg .

Публикувана от: Single_Lady Apr 8 2010, 09:35 AM

Спомням си как тръгнах да обикалям музикалните магазини в града, за да търся албуми на Майкъл ,но колкото повече обикалях ,толкова повече се ядосвах. Всички продавачи най-нагло ми прибутваха ментета и си мислеха ,че ще ги купя... Предлагаха ми някакви албуми, които просто не съществуваха - обложката си личеше ,че е принтирана, а отгоре - някакво лепнато измислено заглавие , а в самият диск бяха сложени 10 песни от 4 различи албума m_ugh.png . В друг магазин попитах за албуми на Майкъл , а продавачът ,който беше голям "разбирач" ми каза - "Ми той има само два силни албума Thriller и Bad" duh1.jpg . Идеше ми да му фрасна един, аз го попитах за албум ,а той почна да ми разправя колко силни албума има Майкъл , при положение ,че съм сигурна ,че изобщо не е запознат с творчеството му. Както и да е , отидох в друг магазин - там ми казаха ,че мога да си поръчам... Разиграваха ме няколко седмици и накрая просто престанах да проверявам , само си хабих нервите. Но и щастливият ми ден дойде - за Коледа получих Dangerous - първият ми албум на Майкъл. Ех ,каква радост неземна беше...Безспорно това е най-хубавият ми коледен подарък ,който съм получавала някога.
Спомням си как непрекъснато говорех за Майкъл на моите приятелки без значение дали ме питат или не...И като почнех да говоря ,нямаше спиране....
Спомням си как на всички мои тетрадки пишеше - Майкъл ,Майкъл , Майкъл , Майкъл...
Спомням си как си купих лепещи букви и ги залепих на секцията , естествено пишеше - Michael Jackson...
Спомням си как свалих картинки от компютъра и ги качих на флашка,а след това ги занесох на фото и си ги залепих навсякъде из стаята.
Съща си спомнях си как се опитвах да пофенча колкото е повече хора...
Ако се сетя за още нещо ще го напиша smile.gif

Публикувана от: Human Nature Apr 13 2010, 10:01 PM

Неотдавна прочетох цялата тема и.. спомените Ви наистина много ме натъжиха.. Аз не мога да се похваля с много такива за Майкъл... sad.gif /За съжаление.. / Но...

Спомням си... (дори не помня годината..) "Heal The World" по радиото и аз, пееща с Майкъл... Казах си: "Колко хубава, колко нежна песен.." Тогава не му бях такава фенка, знаех кой е, харесвах го, но нищо повече...

Спомням си.. 2009-та, след 25-ти... Отново "Heal The World" и аз, вперила очи в монитора, плачеща и питаща се "как е възможно"... "защо"... Отказваща да повярва...

... Спомням си и всички дни и месеци след това.. изпълнени с Майкъл... Видеа, интервюта, концерти.. исках да изгледам всичко.., всичко, което някак бе "минало покрай мен" досега... Исках да "наваксам", макар да знам, че е невъзможно...

Публикувана от: Didaa May 6 2010, 12:55 AM

Преди няколко дни с майка ми разчистваме мазата и сред всякаквите вехтории откривам една кутия с тетрадки, рисунки, писма от русначета и това :

http://img100.imageshack.us/i/dscn4117.jpg/

Толкова ми стана мило когато видях тези изрезки, изведнъж се почуствах пак на 13, спомних си вълнението с което ги събирах, спомних си колко ценни бяха всяка снимка, плакат или значка! mj_damn.jpg

После си чета писмото, което съм писала до нашите от пионерски лагер Говедарци и забелязвам подписа, това накрая е MJ mj_damn.jpg



На тази името му на гръцки, нямам идея от къде ми е попаднала !
http://img202.imageshack.us/i/dscn4110.jpg/

...........А сега виждам че това е същата снимка.....като тази от профила ми!!!!...........Егати съвпадението! все пак това е снимка изровена от преди 20 години !!! mj_eyes.jpg


Публикувана от: kimjackson May 6 2010, 03:19 AM

^ Много милички находки наистина! wub.gif И съвпадението си го бива! mj_eyes.jpg И аз имах тази снимка така, с гръцкият надпис. Не помня точно, но май по сергиите така я продаваха.

Публикувана от: Snow-white May 6 2010, 09:26 AM

Цитат(Didaa @ May 6 2010, 01:55 AM) *
Преди няколко дни с майка ми разчистваме мазата и сред всякаквите вехтории откривам една кутия с тетрадки, рисунки, писма от русначета и това :


Ой... wub.gif
Толкова хубаво беше... ех, спомени... бих дала какво ли не пак да се върна, поне за малко, там

Публикувана от: damita May 6 2010, 11:11 AM

Ой, всички картинки до една ги имам и аз. Същите! Тази картичка с надпис на гръцки (закупена от стрелбище, разбира се), онова странно календарче, където е нарисуван и останалите... mj_eyes.jpg

Публикувана от: kimjackson Oct 28 2010, 09:42 PM

Единият от турските вестници 1992... Тъжният спомен! sad.gif


Публикувана от: mg_marina Nov 8 2010, 06:46 AM

spomene i pak sppomeni

Публикувана от: Vesi_92 Mar 15 2011, 11:27 PM

Цитат(Janet @ Jun 26 2009, 12:26 PM) *
Майкъл е през целият ми съзнателен живот
всеки спомен е спомен за Майкъл





za men toje vsi4koo dori da nee sred nass toj vinagi 6teeee strahotteenn obi4am gooo

Предоставена от Invision Power Board
© Invision Power Services