IPB

Здравей, гостенино ( Влизане | Регистриране )

6 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
She is... THE DIVA, "Б" за Бионсе и Будапеща - нашето преживяване
damita
публикуване May 1 2009, 01:17 PM
Коментар #1


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,466
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Не знаех как да започна. Крещящо... екзалтирано... плачещо... подскачащо... Затова просто:

Всичко започна на 27-ми април рано сутринта, когато три броя пчелички (аз, Lady Madonna и vladito) съставихме около 30 процента от пътниковото съдържание на автобуса София-Будапеща-Варшава и се понесохме към града, който (мен ако питате, неоснователно) наричат малкия Париж. Аз обичам да пътувам, пък и разстоянието не е особено голямо, така че може да се каже, че ми беше приятно. Смущаваха ме само ятото пеперуди, които просто не се спираха в корема ми, независимо каква терапия им прилагах. Аха да ги изгоня с мисли за това, че съм без работа и Бионсе просто разкъсваше листа с надпис "безработна" от съзнанието ми и се усмихваше и ми махаше. smile.gif Отказах се да воювам. Оставих се на пеперудите и се усмихнах и аз. В крайна сметка, чакам този момент откакто я видях за последно преди две години, бях вложила доста енергични мисли към датата 29-ти април, когато щеше да се състои концертът и вярвах, че всичко ще е наред. Щях да я видя! О, да! Тя мен също. wink.gif Такива неща си говорих наум по време на 14-те часа път до столицата на Унгария. С vladito и Lady Madonna обсъждахме всякакви музикални теми и току си подказвахме, че след броени часове ще ни се случи случката с Пчелата, хи-хи. На една бензиностанция по пътя имахме 30-минутен престой и под звуците на Diva и Deja Vu танцувахме пред смутените погледи на спътниците ни. Междувременно, оказа се, че в автобуса София-Прага, с който постоянно се засичахме по спирките пътува друга фенка на Бионсе, която познавам и която щеше да е на концерта в деня след нас.
В Будапеща пристигнахме малко преди 23:00ч. От автогарата можехме да си вземем метро, което да ни закара почти до хостела ни, нооо... всичките ни пари бяха в евро, а там не само, че нямаше къде да обменим форинти, но и нямаше как да си купим билети с валутата, която имахме. Направихме няколко жалки опита да комуникираме на човешки език с местните, но изобщо не ни се отдаде. Накрая като маймуни само с жестове и звуци успяхме да илюстрираме какъв ни е проблемът на жената, която следеше дали всички дупчат билети и тя просто ни пусна. Добра жена. Макар и да имаше брада... Случва се и на най-добрите.
Нощна Будапеща се оказа красива, но призрачна. Малко преди полунощ по улиците на града бяхме само ние и летящи таксита. Кой знае, може би без шофьори... Странна работа, мислех си, че е сезон, пък макар и в делничен ден... Освен това, сградите са някак... високи. Табелките са поставени така, че ми се изкриви вратът да се взирам нагоре. А не забелязах унгарците да са по-едри хора... Вярно, че то аз през нощта не забелязах хора изобщо де.




28-ми април беше определен за разходка в Будапеща. С оптимизацията на програмата, която направихме, мога да твърдя, че обрисахме всичко, което имаше за брисане в доста широк радиус. Времето беше разкошно, на всякъде ни придружаваха пеперуди. Оказа се, че хостелът ни се намира до личния ни форумски бар (хихи):










ДЕНЯТ настъпи за нас в 7:30 сутринта, когато се събудихме и заприготвяхме за чакането пред залата. Облякохме празничните дрешки, взехме плакати, знаме, билети, Red Bull (да ми даде крила) и се запътихме към Papp Lszl Budapest Sportarna. Tова е един от моментите, в които се притеснявам най-много. Вървиш нататък, а не знаеш дали там вече чакат хора, колко са, дали ще ги надбягаш... Залата се изпречи пред нас като летяща чиния. Сигурно защото прилича точно на летяща чиния. smile.gif На билетите ни пишеше вход "orange", така че гледахме да се ориентираме бързо цветово. Това със сигурност беше лесно, като се има предвид какви затруднения изпитвахме с тамошния изчанчен език и с неспособността на хората да говорят на друг. Намерихме мястото и... О, УЖАС! Най-големият ми кошмар се сбъдваше. КЪДЕ ЗА БОГА БЯХА ПРЕГРАЖДЕНИЯТА?!?!?! Няма преграждения, няма ред. Когато не е подредено нищо за чакане, понякога е все едно кога си пристигнал. Може някой да дойде половин час преди да отворят вратите и да има късмет да се набута. НЕ Е ЧЕСТНО, ГЛУПАВИ УНГАРЦИ ТАКИВА!!! icon_mj3.jpg Междувременно забелязахме две момичета, които приличаха на чакащи. Стана ясно, че са, но нищо друго не стана ясно, тъй като единствената дума, която знаеха на английски беше "me"... Ми добре... ми, би, ви... бабината ви трънкина! duh1.jpg Нищо де, бяха мили и бяха седнали на едно бордюрче, което се падаше до гигантската порта, която щяха да отворят по-късно. Седнахме до тях.



Тръгнах да търся някъде план на залата. Исках да разбера от коя страна се падаме ние и накъде ще трябва да бягаме. Разбирате ли... тая форма на летяща чиния даваше точно НИКАКВА представа къде изобщо е разположена сцената. Нищо не намерих и се върнах обезпокоена. Малко по-късно пристигна едно момче, което явно разбра от мацките, че не сме тамошни и ни каза "хай". Чудех се дали това е единствената дума, която знаеше на английски. Реших да експериментирам.
- Excuse me, do you speak English?
- Yes, I do.
(О, пресвета Дево! Алилуя!)
Питах го дали е бил друг път на концерти в тази зала и се оказа не само, че е бил, ами и че е нещо като мое мъжко 18-годишно копие. Бръмчи по концерти напред-назад и се бори за челни позиции. Харесва Бионсе, но не е голям фен. Любимките му: Бритни и Мадона. Антъй. Това е приказка! Прекарахме доста време в спомени за Sticky&Sweet tour. Беше посетил 5 и го очакват още два. Обмисля дали да не дойде на трети в София. Разпитах го за залата, обясни ми в подробности кога отварят, какво отварят, как го отварят (и преди да стане сексуално) и колко стълби има за преодоляване. По дяволите! Кой ги конструира тия зали?!? Не знаят ли, че се ТИЧА? Все пак, поуспокоих се, защото имахме човек, който а/ знаеше много подробности за ситуацията и б/говореше английски.
Малко по-късно дойде и четвъртата пчеличка от нашата групичка и докато чакахме си направихме снимки с плакатите и знамето.





Чакането минаваше на припек, а всички, които идваха след нас, се нареждаха на бордюрчето в спокойна колонка. До момента, в който някъде следобед две руси пачи, едната женска, а другата мъжка, не пристигнаха пред портата и с цялата си наглост, пред очите на всички чакащи се опитаха да седнат точно на входа й. МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ??????!!!!!!! Всички се раздвижиха, но спокойно се придвижихме пред портата. Обърнах се към тях и с най-спокоен тон ги помолих да отидат отзад на опашката. Никаква реакция. competitive.png Попитах нашето приятелче дали е казало на унгарски на тия льохмани да се разкарат от там и той ми отговори, че те казали, че никъде не пишело имената ни, така че можело те да са дошли първи. МОЛЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯЯ??????!!!!!!
- PLEASE, GO BEHIND ALL THE OTHERS, BECAUSE YOU'VE JUST ARRIVED!
- ... (превод: тъпота и наглост, бликаща от два чифта очи)
- YOU KNOW, WE'VE BEEN WAITING FOR HOURS ALREADY!!!!
- ... (превод: беее... мееее... някакъв звук на тъпо животно примерно)
- HEY, I CAN BE AGGRESSIVE!!!!
- ... (тъпа усмивка)
Ей, падна ми пердето, честно ви казвам! Както я гледах тая нагла мутра пред мен, така просто се хванах за решетката и я избутах силно настрани.
- Ашала-башала-машала (каза ми нещо на унгарски).
О, ти си можела да говориш ма, пача!
- (на чист български) К'во ми говориш, ма, да не мислиш, че те разбирам?!?
Казах на унгарчето да призове останалите да кажат нещо. Брех, тъпа работа! Стояха и гледаха сеир. Ама то и без друго кьорав фен нямаше там. Никакъв фенски ентусиазъм! Но поне достойнство трябва да имат тия унгарци. Пререждат ги двама нагляри, те са чакали с часове и не казват нищо. Не е нужно да си фен в крайна сметка... Както и да е, оставихме ги да стоят така леко встрани от входа и се настанихме пред него. Мисля, че достатъчно им сговнихме настроението или просто по принцип не можеха да говорят, защото не си размениха нито една дума, докато траеше чакането.
Тогава започнахме да се забавляваме. Пляскахме на всеки кръгъл час, пускахме песни на Бионсе, на които пеехме и танцувахме, в общи линии, създавахме си настроение. Нещо, с което никой от тамошните местни не можеше да се похвали. Техен проблем!



Трябваше да отворят в 18:30. В 17:30 вече всички бяхме станали и напрежението растеше. Току-що бях ходила до тоалетна и пак ми се ходеше. Треперех цялата и се надявах да е от Red Bull-a, поне щеше да ми даде енергия. Ние трябваше да бягаме към оранжевия вход, но имаше и червен, през който също се минаваше за правостоящите места. Не ми се мислеше какво ще се случи. И по-добре, че не мислех. Това, което се случи надмина всички очаквания.
Малк о след посочения час към нас се приближиха гардове и започнаха да отварят двете големи порти. Както знаете, пред портите нямаше прегради. Имаше само море от хора, които не бяха германци, че да се самоконтролират и да пазят някакъв ред и като се втурна това ти меле от хора... Унгарчето влезе първо, аз след него. След нас и потоп!... Не знаех останалите пчелички къде са зад мен. Хукнах към оранжевия вход и билетът ми трябваше да мине през електронно устройство (да ви имам глупавите нововъведения, това как бави, не е истина!) Бях с апарат в чорапа си, защото би казаха, че по принцип проверявали, а било забранено. Не ми пречеше да бягам де... Във вътрешността на залата мернах нещо оранжево с двама души пред него. Бях първа там. Показах си билета, направиха някакъв жест все едно не е за там, хукнах напред, блъснах се в един от нашите, оказа се, че е трябвало да сме все пак на това място. През това време някакви хора вече се бяха наредили, а другите прииждаха на талази. НА ОРУЖИЕ, БРАТЯ! Извадих си запасите от наглост и започнах да се блъскам. Разбутах почти всички и застанах почти отпред, но защо за бога не ни пускаха?!?! Трупаха се все повече и повече хора. Нашата групичка беше почти на едно и също място. Лошата новина: ШИБАНИТЕ СТЪЛБИ! И то не стълби на трибуни, не. Стълби излъскани, хлъзгавки и МНОГО! Молех се като ни пуснат да не се пребия по тях. Само едно грешно движение и стадо овце можеше да мине отгоре ми. По пътя ни: никаква охрана. ТЪПАЦИ!
Пуснаха ни. Беж надолу, завой наляво... врати. Затворени. Ама какво е това бе?!?!? icon_mj3.jpg Тълпа обезумяли хора се опитват да отворят три врати. Аз съм вляво, отваря се средната. Всички се втурват натам. Заклещваме се. Да знаете от мен, ако четирима души се опитват едновременно да минат през една врата, не се получва. Не пробвайте, няма смисъл. Имах чувството, че цяла вечност е минала преди да се отскубна и да побягна напред. Не че виждах накъде бягам. Може ли тия идиоти да не бяха запалили осветлението в залата?!?!?!... Само някакви мъждиви светлинки и силуети на бягащи хора напред към сцената. Хукнах и аз. Правех най-доброто за човек с апарат в чорапа си!... В един момент първи ред се ширна пред мен и видях една от най-милите гледки на света. Влади застанал там и разтворил широко ръце и крака като безпомощно жабче, в опитите си да ни запази място. Благодаря ти, Влади, избрах си лявата ти половина и я обезчестих! Запълних дупката! Няколко минути и стотици учестени поемания на въздух по-късно се разбра: УСПЯХМЕ! И четиримата бяхме най-отпред, макар че Lady Madonna беше през няколко човека от нас. Нямах сили да подскачам и да се радвам, а и бях бясна заради тази безумна схема на пускане в залата. Не знам дали е имало изпопадали хора, но няма да се изненадам ако дори е имало и наранявания.
Огледах (доколкото се виждаше нещо) сцената и залата. Точно посредата имаше една пътека, но не catwalk, а просто пътека по пода между феновете. Стана ми ясно, оттам Бионсе щеше да се върне към голямата сцена след като я свалят на малката. Хората, които бяха по ъглите на тази пътека имаха най-добрите места, но ние бяхме точно до тях. Не ме беше яд (и с право както ще се разбере по-нататък ако изобщо стигнете до края на тоя въздълъг разказ).
Lady Madonna дойде при нас. Предпочете да е на втори ред, но да споделяме емоцията. Залата не се беше напълнила още, когато започнаха първите подгряващи. Някакви си унгарци. Изобщо не им обърнах внимание. Бях се концетрирала върху усил ията да си въобразя, че не съм жадна. Свършиха първите и поставиха диджейски пулт. Поне се надявах да пуснат нещо наше. Разбира се, че го направиха. smile.gif Третата песен: Frozen. Чуха се радостни възгласи. Но нищо не може да се сравни с приема, който получи Thriller още с първите си акорди. Залата избухна. Не се сдържах и заснех клипче:




Тръгнаха си е тези и тогава започна голямото чакане... Имаше музикален фон. След като свършеше някоя песен се чуваха възгласи. Първо бяха ААААААААААААААААА-та после станаха ААААААААААААААААА-та, после ААААААААААААААААА-та, които пък преминаха в ууууууууууууу-та и ууууууууууууу-та... Ама какво се случваше??? Концертът закъсняваше много. Чу се глас, който на напълно неразбираем език каза нещо и докато се редяха непонятните думички имах чувството, че сърцето ми слезе в петите и като се връщаше наобратно се качи в гърлото, където си остана. Добре че унгарчето беше до нас и бързо ни преведе. Имало технически проблем, шоуто щяло да започне до няколко минути. Господи, как се изплаших, че няма да я видим! scared.gif

Е, видяхме я! Бляскава, безмилостно красива, кралицата на вечерта... Бионсе се появи на сцената! Преди нея се появи гласът й, който запяваше първите думички на Deja Vu и спираше. Точно когато цялата зала полудя, полудя и тя... in love. Crazy in Love! Вече не ме интересуваше нищо. Подскачах, крещях и пеех с цяло гърло! Размахахме плакатите и тя ги видя още в началото. Имаше няколко статични момента, в които си ги прочете и (не помня вече на коя песен) ни кимна и смигна. ЙЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ, изпълнихме плакатовата мисия!
Забраниха ни да снимаме със светкавици и на първата част моите снимки се размазваха брутално. Реших после да наблегна на клипчетата, но все пак имам една, която става за пред хора smile.gif



След Crazy in Love всичко стана червено и се чу "аааааай лав ту лав ю, бейби".... Naughty Girl! После избухнах на Freakum Dress, която обожавам. Дойде ред и на Get Me Bodied, на която на гигантския видео екран прожектираха едновременно Бионсе и феновете в залата. Не можах да преброя колко точно пъти ни дадоха нас. Беше велико!
Нямам никакъв спомен какво съдържаже първата интродукция и дали изобщо е имало такава или просто песента продължи. Знам само, че в следващия момент на екрана се появи едно море, а на стъпала пред него Би запя Smash into You. Заснех цялата песен на клипче



Облечена по бельо с нещо като бял халат отгоре Бионсе изглеждаше като ангел! По-важното: звучеше ангелски. Насладих се всякак на тази песен, но то стана още по-хубаво. Последва Ave Maria, на които успях да направя хубави снимки, а после танцьорките превърнаха дрехата й в сватбена рокля и този момент ми се запечата като един от най-красивите макар на сцената да беше просто тя с роклята. Но пееше! О, как пееше! (моля, простете истеричните ми включвания на всяко клипче. просто не се въздържах. не можех!)








На Broken-hearted Girl просто полудях. Но държа да отбележа, че при всеки по сериозен истеричен пристъп се извинявах на другарчетата си за силата на тоновете ми. smile.gif За жалост, точно преди началото на песента, в края на Ave Maria на Влади му стана много лошо и трябваше да го изведат. sad.gif Останалото ще разкаже той.




След нежната част последва страхотното изпълнение на If I Were a Boy feat. You Oughta Know на Аланис. Мисля, че никой около мен не знаеше коя е тази песен и защо аз полудях така. Междувременно, забелязах, че майката на Бионсе седна на ъгълчето точно пред нас и гледаше цялото шоу оттам. Реших да запечатам този момент по време на If I Were a Boy.



Не изпя Sweet Dreams, но им аше страхотна видео клипче докато тя звучеше. Бионсе в нещо като робо костюм, но едновременно и тигров. Имаше култов момент, в който в близък план си маха прозрачната пластмасова маска от лицето и се превръща в тигър за части от секундата, след което от окото й потича сълза. Страхотно интро за следващата част. Забелязах как костюмите стоят много по-добре на живо, отколкото на снимки. Най-вече този, мотореният. Той светка на тъмно, много е яко, хи-хи. Така започна Diva, като върху този костюм имаше и една дълга мантия, която накрая Бионсе свали и я метна на гардеробиерката си отпред. Тя пък мина точно покрай нас с дрехата и бях на косъм да протегна ръка и да я пипна. Предпази ме само едната капчица здрав разум, който беше останал в мен. smile.gif Последва Radio, в началото на която на екрана пее малката Бионсе. Много, много сладко!






Не знам защо Me, Myself & I и Ego ми се губят така... Знам, че на първата се радвах особено много. Обичам я на живо! Но пък помня как преди да запее Hello си избра човек от публиката и каза, че песента е за него. Знаете ли колко малко му трябва на някой, за да се почувства специален?! Бионсе прави това с такава лекота...






След тази част се случи импровизацията на басистката й. Започна не с какво да е, а с Billie Jean. Наачках се от кеф просто!




Началото на следващата част е едно от най-ефектните и запомнящи се неща от шоуто. Бионсе полита. За жалост, този й полет я отнася на малката сцена, където ние, отпред не виждахме нищо. И така, под звуците на Baby Boy, тя си отиде за малко, за да изпее микс от множество песни при другите фенове: Irreplaceable, Check On It, Bootylicious, Suga Mama, Bug A Boo, Jumpin' Jumpin, Upgrade U, Ring The Alarm, Video Phone, Say My Name... Преди последната си избра един младеж от публиката и го попита как се казва. Той каза нещо, което по всяка вероятност само той разбра. smile.gif Тя пак го попита, "what's your name?", тогава той отговори "Sasha Fierce", тя се разхили и каза, "what's my name?" - БИОНСЕ! Върнаха я по въпросната пътека на главната сцена, където довърши песента.



Цялата галимация от песни продължи в нейно отсъствие, но след като пред големия екран се спусна някакво платнище, на което прожектираха също и така се получаваше нещо като 3D ефект. На платното показваха една по една танцьорките й, които между другото бяха много красиви всички до една и в един момент те изскочиха иззад него и започнаха луди танци. Много ефектно върху Bills, Bills, Bills, No, No, No, Beautiful Liar, Survivor.
Точно в този момент осъзнах, че апаратът ми категорично отказва да се включи отново и това беше краят на документирането ми. Реших да не правя повече опити, а просто да се насладя на остатъка на шоуто без да си отвличам вниманието. Явно имаше някаква намеса отгоре, после си дадох сметка. smile.gif
Бионсе излезе пред платното в много красива рокля и запя At Last, на която се съдрах от викане и пеене. Отзад на екрана иззад платното се виждаха кадри от филма. После обяви, че ще изпее друга песен от неин филм и тук вече полудях. LISTEN! Хареса ми повече от другите два пъти, когато съм я слушала на живо. Някакси успях да потъна в изпълнението... Ух, настръхвам! Точно на това място е трябвало да има Scared of Lonely. По неизвестни причини песента липсваше от сет листа в Будапеща, а едно от най-любимите ми изпълнения!... Карай, аз си имам компенсация. smile.gif
Дойде ред на Single Ladies, която видях, че сте забелязали как започва. Клипчето на десетки пуснати в youtube хора, които изпълняват танца, миксирани по много сладък начин. Дори и Обама го има, който прави онова специфично "ку-ку" движение с ръка. smile.gif За миг си помислих, че ако видя как аз, Боби и Вальо се кълчим на песента (защото клипчето ни е пуснато в youtube), ще си умра веднага. Е, нямаше ни. Но пък имаше Джъстин и онзи безумен дебеланко по трико. smile.gif Бионсе се появи и залата полудя! Точно както съм си го представяла. Всички танцуват и пеят, въртят ръце, китки, бедра, кой каквото може!... А тя се кефи и ни подканя да повтаряме разни възгласи. Уникално яко просто!!!
Сбогува се уж. Но аз знаех, че Halo е оставена за бис и си чаках, макар и вече да ми беше тъжно, че след една песен всичко свършва. sad.gif Излезе за Halo с черна хавлиена кърпа в ръка. Казах си, че ще има щастливец, който ще я получи. В същото време концентрирах цялата си енергия в пращането на обич към нея. Бях оставила плаката и правех формата на сърце с ръце. Едновр еменно с това пеех всяка нота, крещях всеки тон и не я изпусках от поглед. Тя дойде към нашата част и тогава имах чувството, че съм на косъм да се прекатуря през преградата. Така се бях опнала с ръце напред, крякаща като изоглава. smile.gif Определено гледаше към мен, но не знаех дали ме вижда. О, не само че ме виждаше... По дяволите, посочи ме на майка си, която стоеше на същото място долу и й метна кърпата си да ми я даде. Майка й се зачуди кого е посочила и тя пак даде указание с жест! Няколко секунди по-късно кърпата беше в ръцете ми, подарена ми от Бионсе, предадена ми от майка й! И какво се случва в този момент?! Как да реагирам... да заплача ли, да закрещя ли... Имах чувството, че ще припадна! Завъртя ми се главата, отвсякъде ми се усмихваха хора и ме поздравяваха, а аз държах кърпата и не тя беше онова, за което мислех. Мислех за този жест на внимание от страна на Бионсе. Затова как отново накара някого да се почувства специален, затова че показа, че не сме останали незабелязани, че е оценила отдадеността ни по време на целия концерт, защото, вярвайте ми, на мен ми личеше, че съм там, защото я обичам, а не от любов към спорта. Е, получих своята награда и все още не можех да осъзная какво се случи. След като се върна при нас и й изпратих въздушна целувка, на което тя отговори с кимване. Та ние проведохме една цяла невербална комуникация (освен ако не броим моите писъци за вербализация, разбира се), която означаваше:
- Бионсе, обичам те!
- Благодаря ти за това, вземи този подарък!
- Благодаря ти!
- Няма защо.

Имах късмета, че макар и моят апарат да не работеше (заради което си бях концетрирала вниманието изцяло върху Бионсе), другите все още имаха и затова...:



....................

Преди да се скрие от погледите ни Бионсе каза: I AM... (викове: Сашааааааааааа Фиииииърс), I AM... (БИОНСЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ), I AM... YOURS! И показа онзи знак във формата на сърце.

Не, Бионсе, аз съм твоя... завинаги! <3


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 1 2009, 01:35 PM
Коментар #2


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,466
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



О, за малко да забравя... КЪРПАТА, дами и господа. hihihiaiaia.jpg



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
100yan
публикуване May 1 2009, 01:37 PM
Коментар #3


heavy_metal_lover
*****

Група: M&M фен
Мнения: 15,666
Регистриран на: 20-June 08
Потребител: 643



Страхотно изчерпателен разказ.Изкарали сте си много добре,радвам се.smile.gif
Май вече си официално "адиктет" към концертите на Бионсе..smile.gif


--------------------


So I'm back to the velvet underground
Back to the floor that I love
To a room with some lace and paper flowers
Back to the gypsy that I was to the gypsy that I was
Go to the top of the page
 
+Quote Post
bohemik
публикуване May 1 2009, 01:48 PM
Коментар #4


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 4,025
Регистриран на: 2-June 08
От: Madonnaland
Потребител: 640



Нищо няма да кажа. Пак се разчувствах. Поклон пред Бионсе и нейните фенове.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
SCARY
публикуване May 1 2009, 01:54 PM
Коментар #5


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 17,236
Регистриран на: 26-October 06
Потребител: 32



МУШМИ ....

radosnice.gif radosnice.gif radosnice.gif radosnice.gif radosnice.gif radosnice.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Music
публикуване May 1 2009, 01:55 PM
Коментар #6


Б1
*****

Група: M&M фен
Мнения: 17,177
Регистриран на: 27-October 06
Потребител: 39



МААААЛИИИИ
ЛЕЛЕЕЕЕ
СУпеер!!

Толкова много се вълнувам, все едно съм бил и аз там!!!!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 1 2009, 01:59 PM
Коментар #7


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,466
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Изписах си душата бе, хора! Кажете нещо повече, хахаха. Колко давате за едно помирисване на кърпата? hihi.jpg


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
SCARY
публикуване May 1 2009, 02:01 PM
Коментар #8


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 17,236
Регистриран на: 26-October 06
Потребител: 32



QUOTE(damita @ May 1 2009, 02:59 PM) *
Изписах си душата бе, хора! Кажете нещо повече, хахаха. Колко давате за едно помирисване на кърпата? hihi.jpg

АЗ КАЗАХ ,ЧЕ ВЕЧЕ САМО С ТЕБ ЩЕ СЕ КЪПЯ И ЗАБЪРСВАМ ....
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Music
публикуване May 1 2009, 02:05 PM
Коментар #9


Б1
*****

Група: M&M фен
Мнения: 17,177
Регистриран на: 27-October 06
Потребител: 39



QUOTE(damita @ May 1 2009, 02:59 PM) *
Изписах си душата бе, хора! Кажете нещо повече, хахаха. Колко давате за едно помирисване на кърпата? hihi.jpg


И от детето си пари ли ще искаш hihihiaiaia.jpg
Go to the top of the page
 
+Quote Post
vladito
публикуване May 1 2009, 02:10 PM
Коментар #10


Made Of Glass
*****

Група: M&M фен
Мнения: 3,443
Регистриран на: 14-October 08
От: София
Потребител: 692



Beyonce Experience pt. 2


Денят беше понеделник, 27 април. Мястото – автогарата в София. Часът – 8.45 сутринта. Две млади жени чакаха своя повелител, с когото да се настанят в един от паркираните автобуси. Час по-късно всичко беше готово за тяхното общо голямо пътуване. Пътуване към Будапеща, пътуване към една заветна среща.
Поименно бяха проверени на българо-сръбската граница: Анна Янкова, Деница Крумова и Владимир Николов. Последният беше принуден да слезе на митническия пункт, да разтвори куфара и ръчния си багаж. Оттам служителят сърбин реши, че няма нищо задоволително и накара и всичко останали да последват този пример. Г-ца Крумова заподозря един от свалените като трафикант. Не че не беше такъв, но беше от типа Муле, който гълта наркотиците и после ги отделя.
По пътя групата ентусиасти пя песни, подготвящи ги за срещата с Нея. На една крайпътна бензиностанция дори демонстрира кръшни танци на песните „Dj vu”, “Get Me Bodied” и някои други. И това на фона на Човекът с мазните пръсти, който се решеше и хранеше глутница бездомни кучета.
Към 22.40 часа тримата слязоха на автогарата в Будапеща. След известно лутане бяха забелязани да стигат до входа на метрото, което за тяхно щастие още работеше. Тъй като не разполагаха с никакви форинти, г-ца Янкова се сдоби с такива, изнудвайки една бедна женица, вземаща по 30 цента за тоалетна. Тази сума можеше да покрие само нейния билет. Затова г-н Николов предложи да влязат гратис. В крайна сметка се намъкнаха във влака именно така. За целта им помогна една мила унгарска охранител, която освен своята униформа, гордо носеше и гъста руса брада.
На крилете на щастието групата пое към своя хостел. Без проблеми се настани. Веднага след това закрачи бодро из потайностите на Будапеща. Съгледа сградата на парламента, Дунав и цялата гледка към Буда. Нощна красота.
Сладко уморени, те се прибраха, за да се събудят на следващата сутрин готови за нови авантюри. Целият ден прекараха в Буда, където не остана камък, върху който техните маркови обувки да не е стъпил. Някои от групата проявиха известно недоволство от дългия десетчасов преход, но стигайки до живителния извор „на Пития”, откриха нови сили. Г-ца Янкова яде фантастична кифла, която всички дружно определиха като козуначена. Именно с нея Николов щеше да засити вълчия си апетит на следващия ден. За разлика от тях Крумова остана гладна. Тя намери покой една в предверието на Пеща, където уютно се беше сгушил един „Бъргър Кинг”. Ароматът на топла гозба сгря душата на Деница, популярна още с творческия си псевдоним Лейди Мадона.
Обикалянето по магазини за дрехи, сувенири и дискове се подразбира от само себе си. Публичната симулация на секс и свирки със и на слонове – също.
След този изтощителен маратон, тримата поеха глътка свеж въздух в своя петзвезден хостел и се отправиха на гуляй и нощен живот в близко заведение.
Не стояха до прекалено късно в този ден. На следващата сутрин, още в 7.30 часа бяха на крак, за да може час по-късно да Я чакат пред залата. Там завариха две фенки, които подобно на всички останали унгарци не подозираха за съществуването на нито един друг език. Чудото с премахването на лингвистичната бариера се случи, когато след тримата дойде младо Лъвче. То беше наранило своите китки и затова те се чупеха на различни страни, но това не му попречи да омае Анна. През това време Владимир и Деница пяха, танцуваха и ядяха за свое здраве. Към компанията им се присъедини и четвърти човек – Федя. Последваха куп снимки и обсъждане на стратегии за влизане в залата, прочула се още като Stadionok.
Опашката за концерта бе стегната. Двамата перхидролени неблагоразумници обаче предизвикаха гнева на Анна. Тя скочи яростно да пази ред, нахвърляйки им се вербално. В крайна сметка мисията приключи успешно до идването на една нахалници и един дебеловрат шишко. При отварянето на вратите Анна, Владимир, Деница и Федя се разтичаха в различни посоки. Събра ги поредната преграда преди стълбите. След нея всеки се втурна надолу по тях с надеждата да оцелее по тяхната стръмност. Оцеляха. Четвърто препятствие – затворени оранжеви врати и прииждаща отзад тълпа. В един миг една от трите врати се отвори. Владимир нахлу и се затича за първи ред. Направи шпагат и запази място за останалите. Заветният първи ред бе факт.
След час чакане се появи подгряващата група. Вокалистката поразително приличаше на българската поп-фолк звезда Малина. Гласово обаче се отличи като нейна пълна противоположност. Деница се влюби в китариста на бандата. След няколко изпълнения дойдоха електронни ди джеи. Тяхната програма приключи към 20.30 часа. Така всички помислиха, че след 12 часа чакане ще видят своята Избраница. Уви. Технически проблем забави излизането й с 1.15 часа. Мощни освирквания съпроводиха това чакане.
Но ето! Чудо! Екстаз! Викове от Анна! Тя е на сцената! Тя – БИОНСЕ! Мощен рев от групата, развяти плакати! Първите акорди на „Dj vu” опияниха всички, докато не се разтресохме мощно секунди по-късно на „Crazy In Love” и „Naughty Girl”. Боже, Бионсе е толкова красива, толкова секси и маниакално зареждаща на живо. Има невероятна харизма и привличане. Тялото й е изключително фино и гъвкаво. Като една същинска пантера. Движенията й по сцената са толкова грациозни и същевременно така нахъсващи, че изведнъж Саша Фиърс чак започва да завижда.
Превключвам.
След края на първата част, от която имам няколко страхотни снимки и уникално готино клипче на „Naughty Girl”, изведнъж ми стана ужасно зле. Реших, че нищо такова няма да ме спре да гледам Бионсе на живо и то от първия ред, за който се борих така ожесточено. Но просто се проснах и не успях. Лекарският екип ме пое. Отидох навън и веднага поисках да се върна. След мерене на кръвно и доза вода се върнах обратно на първия ред. Втора серия обаче – стана ми още по-зле. Върнах се обратно при лекарите. Събрах сили обаче и предприех нов поход към залата. Унгарците не знаеха, че Бионсе ще бъде на малката сцена, очевидно, защото хората не се бяха насъбрали около нея. Затова, изпуснал две песни, се устремих директно към нея. Застанах и тя се появи отново. Като абсолютен мираж долетя от тавана до малката сцена. Бях буквално в перфектните й крака. Забравих за всичко в този момент. Изпя тук цялата китка от хитове на Destiny’s Child, “Upgrade U”, която снимах специално за Радо (да се чувства поздравен), „Irreplaeceble”, “Video Phone”, “Check On It”. По време на „Say My Name” попита един фен за името му, за нейното име. Беше невероятно. От малката сцена хвърли една кърпа и нещо златно от тоалета си, което не видях добре. Имам чувството, че присъствието й на малката сцена беше адски дълго. Много се зарадвах, защото така имах възможност да наваксам изгубения първи ред с друг такъв.
Финалът с „At Last” и “Listen” беше абсолютно фантастичен. Таки ва невероятни живи изпълнения, толкова много сила на пеенето, такъв хъс и желание от нейна страна. По време на тези изпълнение вървяха уникални мултимедии. Като цяло за тях беше мислено доста. Много ми хареса противопоставянето на Бионсе и Саша преди „Baby Boy”. Идеята с хвърлянето на монетата – също. Много силно беше появяването на Барак Обама на стените, което предизвика възторг в залата. На мен най-любимо ми стана представянето на „Sweet Dreams”, в което един робот се превърна в Бионсе, а тя – в леопард. Да не говорим колко весела беше прелюдията към „Single Ladies”, в която вървяха клипчета от YouTube на фенове, сред които Джъстин и Обама. По време на самата песен настана такава мания. Всички танцуваха, въртяха ръце. Много яко. Макар и да не харесвам много Саша, няма как да отрека, че е зарибяваща. Истинският финал беше обаче за „Halo”. Тази песен и без друго е превъзходна и неповторима, но да ти я изпее Бионсе на живо, просто е нещо неописуемо, нещо, което трябва да се изживее. Размазах се на тази песен. Танцувах, скачах, дивях, пях. Около мен се образува кръг, защото хората си мислеха, че полудявам. Нямах сили да снимам. Просто преживявах всяка нота, всяко поемане на дъх.
Като цяло концертът беше страхотен. Бионсе е възхитително красива. Не съм вярвал, че ще изглежда по-добре, отколкото в клипове и фотосесии. Видях я от ей толкова (гледа два метра напред – б.а.). Толкова е ненатрапчиво секси, което е най-добрият вариант. Просто го носи без да си навира перфектните крака, цици и задник в лицето ти. Танцува много енергично, пее безпогрешно на живо, въпреки че в началото имаше ужасни технически проблеми с озвучаването.
Слабостите са най-вече в постната сцена, в липсата на някаква по-сериозна авангардност и креативност. Но все пак всичко имаше концепция, имаше израстване. Сигурен съм, че следващото турне ще е на много по-високо ниво. Никога не съм смятал, че ще пътувам специално за нея, но го направих и съм адски щастлив. Има много какво да се види.
Бионсе!!!


По живо, по здраво се прибрахме в България.



--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
aglai
публикуване May 1 2009, 02:15 PM
Коментар #11


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 349
Регистриран на: 17-March 08
От: БУРГАС
Потребител: 612



Много се вълнувам за кърпата и най вече за начина по който е достигнала в твоите ръце,а не просто хвърлена в публиката....УНИКАЛНО!!!!


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Music
публикуване May 1 2009, 02:18 PM
Коментар #12


Б1
*****

Група: M&M фен
Мнения: 17,177
Регистриран на: 27-October 06
Потребител: 39



mj_heart.jpg mj_heart.jpg
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Posh Candy
публикуване May 1 2009, 02:29 PM
Коментар #13


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 3,862
Регистриран на: 30-April 08
От: Sofia
Потребител: 625



QUOTE(damita @ May 1 2009, 02:59 PM) *
Изписах си душата бе, хора! Кажете нещо повече, хахаха. Колко давате за едно помирисване на кърпата? hihi.jpg


Аз цивря сериозно ......


--------------------



... Dining out can happen down below ...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 1 2009, 02:33 PM
Коментар #14


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,466
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



QUOTE(Posh Candy @ May 1 2009, 03:29 PM) *
QUOTE(damita @ May 1 2009, 02:59 PM) *
Изписах си душата бе, хора! Кажете нещо повече, хахаха. Колко давате за едно помирисване на кърпата? hihi.jpg


Аз цивря сериозно ......

Коткооо... friends.gif crying_anim02.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
soulladder
публикуване May 1 2009, 02:36 PM
Коментар #15


TEN
*****

Група: M&M фен
Мнения: 11,022
Регистриран на: 8-March 07
Потребител: 197



QUOTE(Posh Candy @ May 1 2009, 03:29 PM) *
QUOTE(damita @ May 1 2009, 02:59 PM) *
Изписах си душата бе, хора! Кажете нещо повече, хахаха. Колко давате за едно помирисване на кърпата? hihi.jpg


Аз цивря сериозно ......

Aз няма да си призная.


--------------------


Go to the top of the page
 
+Quote Post
nonatm
публикуване May 1 2009, 02:41 PM
Коментар #16


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 215
Регистриран на: 11-February 09
От: Плевен
Потребител: 715



Страхотно прежияване. Супер! smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 1 2009, 02:47 PM
Коментар #17


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,466
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Аз пък ще си призная как преживявах всеки момент с вас. Всяко едно събитие вече беше в главата ми написано във форума... Ух... radosnice.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Posh Candy
публикуване May 1 2009, 02:48 PM
Коментар #18


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 3,862
Регистриран на: 30-April 08
От: Sofia
Потребител: 625



Съвземам се ...

Нямам думи просто. Поредното доказателство, че Бионсе е ИСТИНСКА звезда. А лично аз разбирам под "звезда" не просто известна личност, а известна личност, която е достоен модел на поведение. Тя умее да се постави на мястото на дай-хард феновете ИЗЦЯЛО, което е нещо изключително рядко срещано. Да забравиш за себе си за момент докато си на голямата си сцена, с голямата си музика и сложната си хореография, и да обърнеш целенасочено внимание на феновете си е велико! Бионсе е не само жестока певица и музикант, но и истински човек, който не страда от болестите на 21 век (егоизъм, мегаломания, маркетинг-на-всяка-цена) !
Остава да свие сърмите на Лайв Нейшън за безумните цени и ще я призная напълно smile.gif

Радвам се много на вашите емоции и на Анината кърпа tumbsupm.jpg


--------------------



... Dining out can happen down below ...
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Music
публикуване May 1 2009, 02:50 PM
Коментар #19


Б1
*****

Група: M&M фен
Мнения: 17,177
Регистриран на: 27-October 06
Потребител: 39



Да, Пош пак го каза много хубаво.

Сигурен съм, че забелязва истинските фенове, които я носят в сърцето си и разбира, че малките й жестове за тях значат много повече от това дали ще им пее и танцува цяла вечер.

Страхотна!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 1 2009, 02:54 PM
Коментар #20


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,466
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Много обичам когато Пош успява в стегнат текст да конструира разбираемо онова, което аз разпилявам по емоционални брътвежи. tumbsupm.jpg Така е, котко, благодаря ти, че го написа!


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

6 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребители четат тази тема (1 гости и 0 анонимни потребители)
0 Потребител(и):

 



RSS Олекотена версия Времето сега е: 19th September 2019 - 12:45 PM