IPB

Здравей, гостенино ( Влизане | Регистриране )

5 страници V  < 1 2 3 4 > »   
Reply to this topicStart new topic
Минутки за поезия
damita
публикуване Dec 6 2012, 01:58 AM
Коментар #21


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,448
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Харесва ми!


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
ДЖОКОНДАТА
публикуване Dec 6 2012, 04:03 AM
Коментар #22


МАДАМ ГУЩОЗА
*****

Група: M&M фен
Мнения: 47,206
Регистриран на: 24-February 08
От: Ада
Потребител: 605



и на мене ми хареса! на автора да се издигне паметник!


--------------------

MADAME Телешко варено
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Dec 7 2012, 02:27 PM
Коментар #23


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Есенна съм някак. По душа.
Правя облаците страшно многодъждни.
После сядам на небето и мълча.

Късам жълтите листа с ръце от вятър.
(Просто нямам маргаритки. А пък днес
много ми се иска да узная
Той обича ли ме... Или не.)

Тук – таме закачам малко слънце.
Вместо пръстен или обеци.
Хладно ми е, сякаш, на разсъмване.
И покривам раменете си с мъгли.

Казвам се Октомври. И съм тъжна.
Влюбена до лудост във Април.
Няма как сезонно да се свържем...
Извинете ме...
Ще завали.

Карибиана


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Dec 7 2012, 03:35 PM
Коментар #24


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



КОГАТО ЖЕНАТА ЗАПОЧНЕ ДА ПИЕ САМА


Когато жената започне да пие сама,
тя сяда разкрачена с чаша в ръка на дивана,
и пие безжалостно, страшно, отчаяно, - като жена
която желае да бъде пияна...

Когато жената започне да пие … във тъмния ров
вън птиците падат, додето летят сред небето,
Апостолът Павел горещо се моли да има любов,
защото какво си, щом нямаш любов във сърцето…

Бих гребена взел и й сресал косите от ръж,
сълзите попил и изчистил грима й със устни,
но аз съм жестокият, тъмният, нейният, вечният мъж,
когото обича, и който ще я напусне…

Когато жената започне да пие сама,
тя пие безмълвно и кротко до смърт наранена,
съпруг й е оня жесток и безкрайно неверен Тома,
който включва системата в нейната вена...

Когато жената започне да пие сама,
нощта загрубява, Пилат си измива ръцете,
една Магдалена забива в гърдите си бели кама,
и почват да пият по кръчмите страшно мъжете...

Само някой поет в този миг ще съзре две жени във нощта
как седят на дивана и пият в безкрайна нирвана,
едната - до смърт наранена, - която е всъщност Смъртта,
и другата - жива, - която е само пияна…

Владо Любенов


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
kimjackson
публикуване Dec 12 2012, 08:44 PM
Коментар #25


Джаксън АД
*****

Група: M&M фен
Мнения: 24,840
Регистриран на: 20-January 07
От: Spain
Потребител: 110



Когато жената започне да пие сама... Отдавна не съм чела стихотворение, което да ми хареса толкова много!


--------------------



Go to the top of the page
 
+Quote Post
kimjackson
публикуване Dec 12 2012, 08:48 PM
Коментар #26


Джаксън АД
*****

Група: M&M фен
Мнения: 24,840
Регистриран на: 20-January 07
От: Spain
Потребител: 110



Най- любимото ми:

Александр Сергеевич Пушкин

Письмо Татьяны к Онегину



Я к вам пишу – чего же боле?
Что я могу еще сказать?
Теперь, я знаю, в вашей воле
Меня презреньем наказать.
Но вы, к моей несчастной доле
Хоть каплю жалости храня,
Вы не оставите меня.
Сначала я молчать хотела;
Поверьте: моего стыда
Вы не узнали б никогда,
Когда б надежду я имела
Хоть редко, хоть в неделю раз
В деревне нашей видеть вас,
Чтоб только слышать ваши речи,
Вам слово молвить, и потом
Все думать, думать об одном
И день и ночь до новой встречи.
Но, говорят, вы нелюдим;
А мы... ничем мы не блестим,
Хоть рады вам и рады простодушно.

Зачем вы посетили нас?
В глуши забытого селенья
Я никогда не знала б вас,
Не знала б горького мученья.
Души неопытной волненья
Смирив со временем (как знать?),
По сердцу я нашла бы друга,
Была бы верная супруга
И добродетельная мать.

Другой!.. Нет, никому на свете
Не отдала бы сердца я!
То в высшем суждено совете...
То воля неба: я твоя;
Вся жизнь моя была залогом
Свиданья верного с тобой;
Я знаю, ты мне послан богом,
До гроба ты хранитель мой...
Ты в сновиденьях мне являлся,
Незримый, ты мне был уж мил,
Твой чудный взгляд меня томил,
В душе твой голос раздавался
Давно...нет, это был не сон!
Ты чуть вошел, я вмиг узнала,
Вся обомлела, заплыла
И в мыслях молвила: вот он!
Не правда ль? Я тебя слыхала:
Ты говорил со мной в тиши,
Когда я бедным помогала
Или молитвой услаждала
Тоску волнуемой души?
И в это самое мгновенье
Не ты ли, милое виденье,
В прозрачной темноте мелькнул,
Проникнул тихо к изголовью?
Не ты ль, с отрадой и любовью,
Слова надежды мне шепнул?
Кто ты, мой ангел ли хранитель,
Или коварный искуситель:
Мои сомненья разреши.
Быть может, это все пустое,
Обман неопытной души!
И суждено совсем иное...
Но так и быть! Судьбу мою
Отныне я тебе вручаю,
Перед тобою слезы лью,
Твоей защиты умоляю...
Вообрази: я здесь одна,
Никто меня не понимает,
Рассудок мой изнемогает,
И молча гибнуть я должна.
Я жду тебя: единым взором
Надежды сердца оживи
Иль сон тяжелый перерви,
Увы, заслуженный укором!

Кончаю! Страшно перечесть...
Стыдом и страхом замираю...
Но мне порукой ваша честь,
И смело ей себя вверяю...


--------------------



Go to the top of the page
 
+Quote Post
Salida
публикуване Dec 14 2012, 12:41 PM
Коментар #27


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 54,583
Регистриран на: 18-January 09
Потребител: 710



‎''Писмо до татко''

Здравей татко!
Откраднах си мъничко време,
за да ти пиша,че съм добре.
Задъхана следвам мечтите големи
и нищо не може по път да ме спре.
Не съм ви забравила.Мисля ви много!
И знам,че ви липсвам-това ми тежи,
но трябва да стискаме зъби,за Бога!
човек в слабостта си най-често греши.......
Така ти ме учеше някога татко,
когато се плашех от черния мрак,
когато ядях до преяждане сладко
или се препъвах във къщния праг!
Тогава ми казваше-''Горе главата!
Стъпчи изкушение,болка и страх!''
Ти стискаше ласкаво -силно ръката ми
и аз се преборвах набързо с тях.
Пораснах щастлива при тебе и мама.
Разбрах що е вярност,любов и уют.......
Готова съм вече!И никога няма,
да ме изплаши човешкия студ!
Така е при мен.............Пиши вие как сте?
Намери ли евтини,сухи дърва?
Мама-лекарствата редовно ли пие?
Пушиш ли още следобед лула?
Изпращам ви малко пари.Да си имате.
Не ми сърди и не питай защо.
Студено е вече навън.Иде зимата.........
Купи си обувки-на мама палто!
Целувам те силно и моля те татко,
не се притеснявай!Аз съм добре.
Ще си дойда по Коледа,макар и за кратко.
Обичам те!
Твое голямо дете.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Jan 11 2013, 04:51 PM
Коментар #28


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



"Хайде хапчета чудесни,
никога да не порасна!"
Пипи Дългото Чорапче


По улиците пролетните хора
почти не помнят зимните си грижи.
Градът е делнично просторен,
а Слънцето над него - рижо.
Един балон се смее от високо,
а петгодишната госпожица си тича.
Едва ли има някаква посока.
Когато си на пет е по-различно...
Когато си на пет все ти е пролет.
И всичко е голямо до небето.
Възможни са ти всички дълги полети-
не си превърнал на ръце крилете си.
А после ... някак си порастваш.
Не ти се случват никакви летежи...
И кактусите са си просто кактуси.
(Когато си на пет са таралежи.)
Добре, че петгодишната е упорита.
Живее някъде из мен и най-нахално
усмихва устните ми и надзърта зад очите.
Добре, че не поиска да порасне...

Карибиана


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Гост_Innamoramento_*
публикуване Jan 11 2013, 05:15 PM
Коментар #29





Guests






страхотно е!
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Jan 12 2013, 10:31 PM
Коментар #30


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



За думите и празните пространства

Когато хората забравят как се чувства,
започват да измислят много думи.
Засяват с тях вселенската си пустош
и чакат да разцъфне на разсъмване.
Но чудесата вече са оскъдни.
От думите не никне корен нежност.
И хората остават дълго будни.
Заспива само малката човечност.
И думите изпълват тишината.
Оплитат я със кухите си клони.
А ние чакаме любов и тъй нататък...
Дори не помним, че сме я прогонили.
Оставили сме само разни букви.
Навързваме им смисъл. По-изкусно.
А пък сърцата тъжно се пропукват,
защото не си спомнят как се чувства.

Карибиана




--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Гост_Innamoramento_*
публикуване Jan 13 2013, 09:50 AM
Коментар #31





Guests






много ми харесваш. и това е страхотно.
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Jan 13 2013, 04:50 PM
Коментар #32


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



Радвам се.smile.gif Ето нещо не толкова минорно:

Сметка

Ще си платя и парното и тока
Създание с нестопанска цел
И аз ще си изляза от живота
Тъй както се излиза от хотел

Наперен - че съм пил не само мляко
Щастлив - че не отидох на война
Доволен - че и в моите чаршафи
е имало понякога жена

Ако пък има среща на небето
там някъде...На живите напук
такава веселбица ще ви спретна
че няма да помислите за тук. wink.gif

Райчо Русев (Райсън)


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
tanya
публикуване Jan 14 2013, 10:01 PM
Коментар #33


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 5,757
Регистриран на: 2-January 10
От: Sofia
Потребител: 989



БЪЛГАРИЯ В ДУМИ

Вожд. Харизма. Път. Прогрес.
Банско. Писти. Интерес.
Дюни. Бонуси. Кумец.
Референдум. Ток. АЕЦ.

Колорадо. Аспен. Гаф.
Изявление. Масраф.
Ролекс. Линкълн. Кръст. Синод.
Литургия. Храм. Възход.

Дянков. Доходи. Числа.
Приходи. Бюджет. Тесла.
Босфор. TB. Листопад.
Рейтинг. Медии. Диктат.

Мечки. Рожен. Стадион.
Мач. Победа. Шампион.
Тигри. Футбол. Еърбъс.
Перник. Мъка. Земетръс.

Криза. Майчински. Позор.
Цаца. Избор. Прокурор.
Гаф. Принуда. Прецедент.
Клетва. Хумор. Президент.

Инфраструктура. Тръба.
Газ. Печалба. Веселба.
Път. Обама. Интервю.
Слава. Блясък. Дежа вю.

Урни. Битка. Мат'риал.
Яне. Марешки. Парцал.
Лято. Избори. Сефте.
Бюлетина. Ром. Кюфте.

Aвтор: Ясен Ведрин
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Salida
публикуване Feb 5 2013, 12:48 PM
Коментар #34


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 54,583
Регистриран на: 18-January 09
Потребител: 710



РАБОТНА МЕЦАНА

Станала рано зарана
нашата Меца-мецана.
Съчки в гората събрала,
огън висок си наклала,
та да направи чорбица
Меца на своите дечица.

Сипала бобец и ето,
скоро запяло котлето.
Литнала пара нагоре,
Меца сама си говори:
- Сложих солта и пипера,
само къде да намеря
стръкченце-две меродия,
гозба да видите вие?
Сетих се! Кума Лисана
е домакиня прибрана,
всички в гората я знаем,
чакай да взема назаем!

Меца, с пантофи обута,
тръгнала тъй, за минута,
бързо, додето е време,
стрък меродийка да вземе.
Нека играят децата,
чудо ще стане чорбата!

Бързала Меца, но спряла -
сивото зайче видяла.
- Жив ли си, здрав ли си, братко? -
тя заприказвала сладко. -
Хапваш ли честичко зеле?... -
Час или два отлетели.
- Ех, че ме, Зайо, залиса,
бързам, отивам при Лиса!

Тръгнала Меца, но тука
чула кълвачът да чука.
- Слушай, другарю, от вчера
мисля си да те намеря:
чукаш от тъмно в гората,
рано ми будиш децата!...
Ето и ти ме залиса,
бързам, отивам при Лиса!

После решила да мине
Меца край свои роднини.
Първо се спряла при Ежко.
- Чух, че настинал си тежко,
имал си кашлица, хрема,
чуй, аспирини да вземаш!
Чай си свари от тинтява,
топъл го пий - да те сгрява...
Ух, че ме, Ежко, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Спряла се Меца за малко
и при кумеца си: - Жалко,
пак ти съдрали кожуха!
Приказки разни се чуха -
уж си се вмъкнал в кошара,
а те натупал овчаря...
Ех, че ме, Вълчо, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

- Чук-чук! А в тази хралупа
лешници кой ли си трупа?
Ти ли си тук, Рунтавелке,
ти ли си тук, хубавелке?
Трупай, събирай - да има!
Скоро ще дойде и зима...
Ах, че ме, сестро, залиса,
сбогом, отивам при Лиса!

Тук-там Мецана поспряла -
ей месечина изгряла,
светнали ясни звездици,
млъкнали горските птици.

- Бре, що ли става чорбата?
Как ли са гладни децата?
Може без стрък меродия,
чакай назад да завия!

Хукнала Меца веднага,
хукнала Меца да бяга,
в тъмното потна се връща,
спира пред своята къща.

Гледа - извряла чорбата,
гладни заспали децата...
Пустата Меца-мецана,
стана за смях из Балкана!

Отиде си Леда Милева
Писателката почина на 93 години на рождения си ден
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Gery_MJ
публикуване Feb 11 2013, 02:22 AM
Коментар #35



*****

Група: M&M фен
Мнения: 5,840
Регистриран на: 14-November 09
От: София
Потребител: 909



"Защо те обичам толкова много, а ти толкова малко мене? Като човешка сълза във вълната, като обло камъче в планината. Като път до пропастта, като вулкан до огъня на номадите, Като църква до Бога. Обичам те толкова много, а ти толкова малко мене. Като затворник през лятото, аз съм твоят затворник през лятото. Като иконата на святото, ти си моята икона на святото. Там, където свършват зад ъгъла всички религии, започваш ти. Защо те обичам толкова много? Ти си черешовите небеса, взрив на нарциси, алабастров дъжд, канелен пясък, крясък на шарена птица, очите на бъдещо момче, препълнени с блясък и ухание . Светлината и стената, а между тях живите и останалите. Ти си нова надежда за вечно обичане, ти си прекрасното и необяснимо привличане между непознати ангели в залива на „Утре”. Аз съм обичта, обикновената, ти си величието на една малка мечта, ти си надолу по реката, надолу по реката. Зеленото петно в градината на Дявола, надолу по реката. Защо те обичам толкова много? Като книжна лодка, с написаното на нея стихотворение, отиващо към нетлението, като зрънце слънце към затъмнението. Като дъжд в реката, като длъжник пред олтара, като шепа пръст на земята, като жълта пчела в небесата, като кама в ръката на Господ и изгубен ключ сред нещата, без смисъл и толкова просто като малко момиче, като халка от верига. Не ти ли стига толкова много да те обичам, а ти мене толкова малко? Не ти ли стига да те обичам, като сън преди вечност и молба без колене. Толкова много да те обичам, а ти толкова малко мене?"

Мартин Карбовски

http://symmasphere.blogspot.com/2012/11/blog-post_28.html


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Гост_Innamoramento_*
публикуване Feb 11 2013, 03:22 PM
Коментар #36





Guests






ох това е много силно
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Gery_MJ
публикуване Feb 11 2013, 05:40 PM
Коментар #37



*****

Група: M&M фен
Мнения: 5,840
Регистриран на: 14-November 09
От: София
Потребител: 909



Много! heart.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Feb 14 2013, 10:30 AM
Коментар #38


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



Трифон Зарезан, по смядовски

По ранни доби омърсихме църквата -
пречистени да можем да сме грешни.
Кадеше попът - с нос червен и бъклица.
Снегът отвън хрущеше, жив и светещ.

Зарязахме лозята, Бае Трифоне!
Студът с камшик вършееше откосно.
Кълбеше се димът върху комините,
като брада на недоволен Господ.

Адетa е такъв, че кметът почва,
а ние само чакаме да всмукнем
кръвта на Бог, да я оближем сочно,
от мъка и от суша да не пукнем!

Зарязахме и пяхме. Гòрко луди!
Хоро извихме - сякаш вие Зорбас.
Един от нас ли само е изгубил
покой, имот и непростима рожба...

Нощта пристига денем. В пет е черно,
като бакър, по дъното му - сажди.
И злостни, и добри, и суеверни
ще тръгнем упоени с още жажда -

и насред път ще срещнем хроми старци,
несмогнали да изпроводят Трифон.
В самотните им шепи - за подарък
ще бéлнат пуканки, ще притъмнее вино,

маслини, хлебец, медно-блага дума,
та всеки да се кротне вкъщи читав.
Преди Смъртта да ни изтръгне чумите,
на вино ще обърнем и звездите!

Павлина Йосева


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
willy
публикуване Mar 28 2013, 11:53 AM
Коментар #39


М-ченце
*

Група: M&M фен
Мнения: 243
Регистриран на: 3-July 09
Потребител: 774



Писмо до Малкия Принц

Здравей. Не сме се виждали отдавна.
Единствено звездите пазят твоя смях.
Надявам се, че си добре. Не си пораснал.
И още имаш роза. И овца.
А ние тук броим вместо звезди – монети.
Картографираме си плитките души.
Фенерите угаснаха. Не светят.
А пък Земята … бавно се върти.
И залезите идват много рядко.
А хората са тъжни същества.
Но всеки си е крал /поне за кратко/
във царството на свойта самота.
Не пляскаме с ръце от възхищение.
Горчилка пием… Може би от срам…
Едно голямо земно затъмнение
се вижда сигурно от твоята звезда.
Сърцата ни са слепи. Много слепи.
/Защо тогава имаме очи?
Щом няма как да видим със сърцето си
същественото…И така…Мълчим…/
Опитомяваме си чувства. Не лисици.
Цветът на житото остава неразбран.

Понякога дочувам сред звездите
камбанките на звънкия ти смях.

Карибиана - отново


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Salida
публикуване Mar 28 2013, 09:07 PM
Коментар #40


М-аниак
*****

Група: M&M фен
Мнения: 54,583
Регистриран на: 18-January 09
Потребител: 710



heart.gif
Go to the top of the page
 
+Quote Post

5 страници V  < 1 2 3 4 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребители четат тази тема (1 гости и 0 анонимни потребители)
0 Потребител(и):

 



RSS Олекотена версия Времето сега е: 21st August 2019 - 06:35 PM