IPB

Здравей, гостенино ( Влизане | Регистриране )

6 страници V   1 2 3 > »   
Reply to this topicStart new topic
> Лично творчество
damita
публикуване Mar 22 2015, 09:04 PM
Коментар #1


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Рових се из харда си със стари неща и открих нещо, писано от мен smile.gif Споделяйте и ваши! smile.gif

Цветовете на ХХ-ти век

Ако можехме да държим ХХ-ти век в ръката си, то той би представлявал едно цветно стъкълце. Предмет, който съдържа всички цветове, отразяващи се във всички посоки...
Ще има червено като цвета на Желязната завеса, като заряда на сексуалната революция, като горещото поведение на Мадона, като рокличката на момиченцето в „Списъкът на Шиндлер”. Розово като 1567-ти епизод на „Дързост и красота”. Тъмно синьо като цвета на водата, която погреба Титаник. Жълто като паветата пред Народното Събрание на 10-ти януари 1997г., бяло-зелено-червено като лятото на 1994г. Черно като цвета на две големи войни, като мустака на Хитлер, като бомбето на Чаплин, като гладуваща Африка, като СПИН. Бяло като одеждите на майка Тереза, като цветята на ковчега на Принцеса Даяна, като скафандъра на първия човек стъпил на луната. Сиво като самоубийството на една млада поетеса. Черно-бяло като Майкъл Джаксън, като първите филми, като света без книги на Рей Бредбъри. Прозрачно като сълзите за Елвис и Джон Ленън. Зелено като цвета на американските банкноти. Кафяво като бонбоните на Форест Гъмп...
И кой каза, че не можем да държим в шепа цяла една епоха?...


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Mr.Killer
публикуване Mar 22 2015, 10:02 PM
Коментар #2


I fight because I have to
*****

Група: M&M фен
Мнения: 46,075
Регистриран на: 16-November 06
От: София
Потребител: 62



Не съм сигурен дали не е за Темата за Позора, но това е най-ранната ми документирана ТВ изява... (малко след 37-ма минута) hihi.jpg



--------------------

Go to the top of the page
 
+Quote Post
nik
публикуване Mar 23 2015, 10:23 AM
Коментар #3


М-аниак
*****

Група: Root Admin
Мнения: 33,858
Регистриран на: 25-October 06
От: Sofia
Потребител: 13



Като гледам това цялото е за темаа на позора.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
ДЖОКОНДАТА
публикуване Mar 23 2015, 01:05 PM
Коментар #4


NICE ASS
*****

Група: M&M фен
Мнения: 45,624
Регистриран на: 24-February 08
От: Ада
Потребител: 605



Цитат(__Bobby__ @ Mar 22 2015, 10:02 PM) *
Не съм сигурен дали не е за Темата за Позора, но това е най-ранната ми документирана ТВ изява... (малко след 37-ма минута) hihi.jpg


какъв е този ужасен ужас hihi.jpg


--------------------

ултимативното ултра негативно мрънкало


Go to the top of the page
 
+Quote Post
Mr.Killer
публикуване Mar 24 2015, 09:07 AM
Коментар #5


I fight because I have to
*****

Група: M&M фен
Мнения: 46,075
Регистриран на: 16-November 06
От: София
Потребител: 62



Цитат(marchello @ Mar 23 2015, 01:05 PM) *
Цитат(__Bobby__ @ Mar 22 2015, 10:02 PM) *
Не съм сигурен дали не е за Темата за Позора, но това е най-ранната ми документирана ТВ изява... (малко след 37-ма минута) hihi.jpg


какъв е този ужасен ужас hihi.jpg


Очарователно долно е... hihi.jpg


--------------------

Go to the top of the page
 
+Quote Post
kimjackson
публикуване Mar 25 2015, 03:11 AM
Коментар #6


Джаксън АД
*****

Група: M&M фен
Мнения: 24,840
Регистриран на: 20-January 07
От: Spain
Потребител: 110



Цитат(damita @ Mar 22 2015, 08:04 PM) *
Рових се из харда си със стари неща и открих нещо, писано от мен smile.gif Споделяйте и ваши! smile.gif

Цветовете на ХХ-ти век

Ако можехме да държим ХХ-ти век в ръката си, то той би представлявал едно цветно стъкълце. Предмет, който съдържа всички цветове, отразяващи се във всички посоки...
Ще има червено като цвета на Желязната завеса, като заряда на сексуалната революция, като горещото поведение на Мадона, като рокличката на момиченцето в „Списъкът на Шиндлер”. Розово като 1567-ти епизод на „Дързост и красота”. Тъмно синьо като цвета на водата, която погреба Титаник. Жълто като паветата пред Народното Събрание на 10-ти януари 1997г., бяло-зелено-червено като лятото на 1994г. Черно като цвета на две големи войни, като мустака на Хитлер, като бомбето на Чаплин, като гладуваща Африка, като СПИН. Бяло като одеждите на майка Тереза, като цветята на ковчега на Принцеса Даяна, като скафандъра на първия човек стъпил на луната. Сиво като самоубийството на една млада поетеса. Черно-бяло като Майкъл Джаксън, като първите филми, като света без книги на Рей Бредбъри. Прозрачно като сълзите за Елвис и Джон Ленън. Зелено като цвета на американските банкноти. Кафяво като бонбоните на Форест Гъмп...
И кой каза, че не можем да държим в шепа цяла една епоха?...


Ани, дай още! ohh.jpg

Аз като го открия ще ви пусна едно мое нещо, но като Боби не съм сигурна дали е за тук или за темата за позорите! hihi.jpg


--------------------



Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване Mar 25 2015, 10:29 AM
Коментар #7


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Вчера ми се зароди една идея в главата. Ако я реализирам скоро, ще я споделя. Малко е шантава. Дори не знам какво ще е. Може би разказ. smile.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
kimjackson
публикуване Mar 29 2015, 03:17 AM
Коментар #8


Джаксън АД
*****

Група: M&M фен
Мнения: 24,840
Регистриран на: 20-January 07
От: Spain
Потребител: 110



Щом е шантава, дано види бял свят! tumbsupm.jpg


--------------------



Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване Apr 28 2015, 01:05 AM
Коментар #9


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Написах си нещото... дори не зная какво точно е. Няма заглавие. Странно е. Дано да ви хареса. smile.gif


Събуди се и осъзна, че това не бяха сънища, а мисли. Дискът се въртеше, звуците започваха да добиват очертания и да се подреждат в добре позната мелодия. Думите заподскачаха една след друга и както често се случваше, успяха да я накарат да им вдъхне живот тук и сега, докато тихичко си припяваше любимата песен. Пето парче от диск, на който с черен маркер беше написала “Tender Selection”. Май плачеше. Не усещаше влагата по страните си, но това чувство не можеше да се сбърка. Фонтанът от емоции, който винаги бликваше неконтролируемо от някакви душевни дълбини, когато беше тъжна. Или пък се дължеше на песента?
Опита се да подреди мислите. Същите, които я бяха пренесли в някаква забрава. Появи се той – висок, смугъл, с дълбок, влажен поглед като на стара душа. Усмивката му можеше да стопи айсберг. Или най-малкото, да предизвика рекорди по бързо разсъбличане в негово присъствие. Но нея я натъжаваше. Усети допира до кожата му, вкуса на устните, ритъма на сърцето му. Можеше да танцува с него. Точно на тази песен, която сега слушаше – осмо парче от същия диск. Прегръщаше го в мислите си, бавно се движиха в такт с музиката и тя едва-едва докосваше белезите по ръцете му. Знаеше точно къде се намират. Пръстите й се плъзнаха по тях и в нея се надигна копнеж да притежава вълшебни сили, за да ги заличи завинаги. Чу го да казва, „Ти си моята светлина!”. Вените й се изпълниха с изгарящо чувство на любов, но стомахът я присви от мъка. Мисълта беше избягала.
Заслуша се в песента, която звучеше в момента. Номер 10. Цигулката я понесе към друга мисъл и тя се разтрепери. Бавно вървеше към външната врата на апартамента – масивна врата от червен орех. Дръжката й беше златна и тя усети студения метал в ръката си преди да я отвори. Последвалото й движение откри пред нея фигура на жена. Беше с черна, разрошена коса и бегло й напомняше на някого. Въпросът й беше задавен от студената пот, която я обля, когато видя пистолета в ръцете на жената. Беше насочен към нея. „Той никога няма да бъде мой ако ти си жива!”, чу я да изрича бавно и отчетливо, сякаш беше репетирала това изречение за ролята на живота си. Гърмът изпълни черепа й преди да успее да позволи на страха да парализира тялото й. То се свлече на черните плочки в коридора.
Паникьоса се. Това не бяха мисли, а спомени. Спомени на душата й, която прекарваше последните си мигове наоколо. Единственото, което я задържаше беше познатата музика. Звучеше последната песен от диска. Последните думи... I was here. I lived. I loved…
И после спря.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
kimjackson
публикуване May 7 2015, 12:20 AM
Коментар #10


Джаксън АД
*****

Група: M&M фен
Мнения: 24,840
Регистриран на: 20-January 07
От: Spain
Потребител: 110



Цитат(damita @ Apr 28 2015, 12:05 AM) *
Написах си нещото... дори не зная какво точно е. Няма заглавие. Странно е. Дано да ви хареса. smile.gif


Събуди се и осъзна, че това не бяха сънища, а мисли. Дискът се въртеше, звуците започваха да добиват очертания и да се подреждат в добре позната мелодия. Думите заподскачаха една след друга и както често се случваше, успяха да я накарат да им вдъхне живот тук и сега, докато тихичко си припяваше любимата песен. Пето парче от диск, на който с черен маркер беше написала “Tender Selection”. Май плачеше. Не усещаше влагата по страните си, но това чувство не можеше да се сбърка. Фонтанът от емоции, който винаги бликваше неконтролируемо от някакви душевни дълбини, когато беше тъжна. Или пък се дължеше на песента?
Опита се да подреди мислите. Същите, които я бяха пренесли в някаква забрава. Появи се той – висок, смугъл, с дълбок, влажен поглед като на стара душа. Усмивката му можеше да стопи айсберг. Или най-малкото, да предизвика рекорди по бързо разсъбличане в негово присъствие. Но нея я натъжаваше. Усети допира до кожата му, вкуса на устните, ритъма на сърцето му. Можеше да танцува с него. Точно на тази песен, която сега слушаше – осмо парче от същия диск. Прегръщаше го в мислите си, бавно се движиха в такт с музиката и тя едва-едва докосваше белезите по ръцете му. Знаеше точно къде се намират. Пръстите й се плъзнаха по тях и в нея се надигна копнеж да притежава вълшебни сили, за да ги заличи завинаги. Чу го да казва, „Ти си моята светлина!”. Вените й се изпълниха с изгарящо чувство на любов, но стомахът я присви от мъка. Мисълта беше избягала.
Заслуша се в песента, която звучеше в момента. Номер 10. Цигулката я понесе към друга мисъл и тя се разтрепери. Бавно вървеше към външната врата на апартамента – масивна врата от червен орех. Дръжката й беше златна и тя усети студения метал в ръката си преди да я отвори. Последвалото й движение откри пред нея фигура на жена. Беше с черна, разрошена коса и бегло й напомняше на някого. Въпросът й беше задавен от студената пот, която я обля, когато видя пистолета в ръцете на жената. Беше насочен към нея. „Той никога няма да бъде мой ако ти си жива!”, чу я да изрича бавно и отчетливо, сякаш беше репетирала това изречение за ролята на живота си. Гърмът изпълни черепа й преди да успее да позволи на страха да парализира тялото й. То се свлече на черните плочки в коридора.
Паникьоса се. Това не бяха мисли, а спомени. Спомени на душата й, която прекарваше последните си мигове наоколо. Единственото, което я задържаше беше познатата музика. Звучеше последната песен от диска. Последните думи... I was here. I lived. I loved…
И после спря.


Прочетох го още като го пусна... Имах усещането, че си ми влязла в главата в този ден и се разплаках...! Едно от най- добрите неща, които съм чела напоследък! e-mjclap.gif


--------------------



Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 7 2015, 10:18 AM
Коментар #11


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



О, благодаря! blush.gif Не зная само дали да се радвам, че съм ти въздействала чак така...


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Scorpio
публикуване May 7 2015, 02:48 PM
Коментар #12


Предаторка съм
*****

Група: M&M фен
Мнения: 8,198
Регистриран на: 16-July 11
От: Purgatory
Потребител: 7,814



Ани ,и на мен много ми хареса. ohh.jpg


--------------------

Флорентин Смарандаке
Go to the top of the page
 
+Quote Post
Nixter
публикуване May 7 2015, 03:05 PM
Коментар #13



*****

Група: M&M фен
Мнения: 10,301
Регистриран на: 30-August 09
От: София
Потребител: 860



Малко е крийпи... Харесва ми! hihi.jpg


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
nik
публикуване May 7 2015, 03:23 PM
Коментар #14


М-аниак
*****

Група: Root Admin
Мнения: 33,858
Регистриран на: 25-October 06
От: Sofia
Потребител: 13



Еротика и смърт, какво повече му трябва на човек.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване May 7 2015, 09:23 PM
Коментар #15


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



emoticon_m39.gif Радвам се, че ви харесва.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
kimjackson
публикуване May 10 2015, 05:17 PM
Коментар #16


Джаксън АД
*****

Група: M&M фен
Мнения: 24,840
Регистриран на: 20-January 07
От: Spain
Потребител: 110



Цитат(damita @ May 7 2015, 09:18 AM) *
О, благодаря! blush.gif Не зная само дали да се радвам, че съм ти въздействала чак така...


Радвай се, от сълзите ми олекна! И не спирай да пишеш! emoticon-0109-kiss.gif

И аз търся едно мое нещо, дано го намеря!...


--------------------



Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване Feb 15 2018, 12:10 PM
Коментар #17


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Преди няколко дни завърших нов микроразказ. И той си няма заглавие. smile.gif

Джеф се взираше в писмото пред себе си и сърцето му биеше лудо. Мислите бясно препускаха в съзнанието му, а емоциите го блъскаха в гърдите, като птиче, което иска да се освободи от кафез. Знаеше, че е осиновен. Родителите му не бяха скрили това от него и той беше приел тази реалност като част от естествения ход на неговото съществуване. Обичаше ги и беше щастлив, че винаги е имал истинско семейство. Но нерядко през годините беше мислил за биологичните си родители. За тази кръв, която течеше във вените му – негова, а толкова непозната; за въпросите, които вече 31 години оставаха без отговор. Затова тайно копнееше да притежава поне едно парченце от пъзела на своя произход. И ето, сега то стоеше на масата пред него.
Майка му все още хлипаше. Чу я да казва, че съжалява. Да му се моли да ѝ прости.
Страх.
Изпълваше я всеки път, когато си спомнеше за писмото. Не смееше да отвори шкафа, в който го беше скрила, сякаш ако го направи, от там щяха да излетят демони и да отнемат сина ѝ. Но през всичките години така и не посмя да го изхвърли. Усещаше необяснима привързаност към единственото доказателство, че биологичната майка на Джеф беше жива. Получи го, когато той беше на две. Не знаеше как беше открила адреса им. Скоро след това се преместиха на друг. Още чуваше думите, прокънтели в главата ѝ, след като отвори плика: „Умолявам ви, предайте го на Джеф, когато порасне! Джеф е хубаво име...”
Той растеше здрав, любознателен, буден. Влюби се в музиката и в цигулката. И това беше моментът, в който майка му осъзна, че някой много по-могъщ от нея нареждаше фигурите на живота им и тя беше безсилна, трябваше да се подчини и да даде писмото на сина си. Защото то не съдържаше думи, а ноти. Тя не можеше да ги прочете, но той вече – да. Сам беше избрал пътя си към тях.
Талантът му беше безспорен, успехите – също и той се превърна в известен и уважаван музикант и композитор. А тя все още се съпротивляваше, подвластна на страха. До днес.
Хаос.
Изпълваше мислите му, докато отваряше писмото. Беше изтичал в старата си детска стая. Почувства се отново на 6, сякаш току-що бе извършил щуротия и се криеше в своята обител. Извади пожълтелите страници и видя, че бяха съхранили в себе си не думи, а емоции. Започна да разчита нотите и мелодията нежно зазвуча в главата му. Усещаше дъха ѝ във всеки тон и кръвта му се раздвижи.
Мъка.
Изпълваше всяка клетка от тялото й. Под сърцето й растеше живот, от който трябваше да се откаже. Взе цигулката си – последната скъпа вещ, която притежаваше, и засвири непозната мелодия. Лъкът се хлъзгаше по струните сякаш напоени от сълзите ѝ и като вълшебна пръчка оцветяваше тишината в тъмносини звуци. Тя свиреше, оставила болката да завладае цялото ѝ същество и да контролира движението на пръстите ѝ. Цигулката беше тази, която разказваше онова, което шепнеше душата и всеки стон се превръщаше в част от песента ѝ. Когато спря да свири, я обгърна ледена тишина. Разплака се.
Когато спря да свири, го обгърна шумът от възторжени аплодисменти. Разплака се.


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post
ДЖОКОНДАТА
публикуване Feb 15 2018, 12:22 PM
Коментар #18


NICE ASS
*****

Група: M&M фен
Мнения: 45,624
Регистриран на: 24-February 08
От: Ада
Потребител: 605



Много ми хареса!


--------------------

ултимативното ултра негативно мрънкало


Go to the top of the page
 
+Quote Post
Mr.Killer
публикуване Feb 15 2018, 12:35 PM
Коментар #19


I fight because I have to
*****

Група: M&M фен
Мнения: 46,075
Регистриран на: 16-November 06
От: София
Потребител: 62



Ноти от кадифе. ohh.jpg

Имам много особено отношение към личното си творчество. Понякога пиша. И после го скривам от себе си. И ме плаши мисълта да го споделя със света. Не съм сигурен дали искам да споделям глобално някои от най-съкровените кътчета на душата си. В смисъл, ако някой ги види, имам усещането че ще се чувствам адски уязвим. smile.gif


--------------------

Go to the top of the page
 
+Quote Post
damita
публикуване Feb 15 2018, 01:33 PM
Коментар #20


B-girl
*****

Група: Root Admin
Мнения: 63,123
Регистриран на: 24-October 06
От: Варна/София
Потребител: 3



Цитат(ЧОЧАРКА @ Feb 15 2018, 12:22 PM) *
Много ми хареса!

blush.gif


--------------------
Go to the top of the page
 
+Quote Post

6 страници V   1 2 3 > » 
Reply to this topicStart new topic
1 потребители четат тази тема (1 гости и 0 анонимни потребители)
0 Потребител(и):

 

RSS Олекотена версия Времето сега е: 19th January 2019 - 11:00 PMIPB Style